О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 07.02.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на седми
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР В.
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 2379 по
описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Протокол от избор на съдия докладчик
от 04.02.2019г., делото е преразпределено на настоящия съдебен състав.
Производството е по реда на Глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на М.В.П. срещу Решение № 2520 от 31.05.2018г. по гр.д. № 9582/2016г. по
описа на ВРС, ХVI-ти
състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
1/ на
основание чл. 348 от ГПК е постановено
да бъде изнесен на публична продан допуснатият до делба недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2566.46 по КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район
„Приморски" СО „Долна Трака 566" № 46, идентичен с част от ПИ № 1501
по КП на Приморски парк, м. „Долна Трака", с предназначение - урбанизирана
територия, целия с площ от 3136 кв.м. и при граници: ПИ с ид.: 10135.2566.57,
10135.2566.59, 10135.2566.6515, 10135.2566.61, 10135.2566.48, 10135.2566.147,
10135.2566.47, 10135.2566.145, 10135.2566.45, заедно с построената в същото
място Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10135.2566.46.2, с площ
съгласно скицата 92.00 кв.м., на два етажа, първият от които състоящ се от две
стаи, кухня, хол, баня и тераса /ЗП от 120.80/, а вторият – състоящ се от три
стаи, салон, кухня и тераса /ЗП от 94.50/, заедно с принадлежащите към сградата
изба с площ 47 кв.м. и складови помещения, при пазарната стойност на ПИ
10135.2566.46 в размер на 310 804 лв.
и пазарна стойност на жилищната сграда с идентификатор 10135.2566.46.2 в размер
на 69 900 лв., при начална
цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се
разпредели между съделителите и при квоти, както следва:
-
за Л. Ц.П.
с ЕГН ********** – 1454/3136 ид.ч. от ПИ и 1/4 ид.ч. от ЖС;
-
за С.С.П. с ЕГН ********** – 1454/3136
ид.ч. от ПИ и 1/4 ид.ч. от ЖС и
-
за М.В.П. с ЕГН ********** – 228/3136
ид.ч. от ПИ и 1/2 ид.ч. ЖС.
2/ на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 346 от ГПК въззивникът е
осъден да заплати на Л. Ц.П. с ЕГН **********,
както и на С.С.П. с ЕГН ********** сумата от по 2 750 лева на всеки, представляваща половината от неплатена
наемна цена за месеците септември, октомври, ноември, декември 2016г. и януари,
февруари, март, април, май, юни 2017г. по договор за наем, сключен на
01.01.2016г. сключен между наследодателя им С.С.П. с ЕГН **********, п. на
01.07.2016г., като наемодател и въззивника, като наемател, вписан в СВп вх.
рег. № 10363/11.05.2016г., по силата на който на наемателя е предоставено за
временно възмездно ползване 2908 кв.м. ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ
с ид. 10135.2566.46 и 1/2 ид.ч. от построената в него еднофамилна жилищна
сграда, срещу месечна наемна цена от 550 лева, като исковата сума е сбор от дължима
и неплатена наемна цена за общо десет месеца, ведно със законна лихва от
14.06.2017г. – датата на предявяване на искането до окончателното плащане на
задължението;
3/
на основание чл. 59 от ЗЗД вр. чл. 346 от ГПК е отхвърлен предявения от М.В.П. с ЕГН ********** иск срещу Л. Ц.П. с ЕГН ********** и С.С.П. с ЕГН **********
за осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 94 622.40 лева, представляваща извършени в имота необходими за запазването на имота разноски
съразмерно на частта на всеки от ответниците в съсобствеността, индивидуализирани
по вид и стойност, съгласно опис № 1, приложен на л. 91 от делото на ВРС.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението в обжалваните части. Изложени са доводи
за неправилност на извода на ВРС за реална неподеляемост на допуснатите до
делба поземлен имот и сграда. В приетото заключение на СТЕ е предложен вариант
за реална поделяне на поземления имот, отговарящ на изискванията на ЗУТ, който
не е зачетен от първоинстанционния съд. Вещото лице изготвило заключението по
СТЕ е геодезист и няма архитектурна правоспособност, поради което въпросът за
реалната поделяемост на сградата в имота останал неизяснен. В частта по
предявената от него претенция по сметки решението е необосновано. От събраните
по делото доказателства – свидетелски показания и експертизи се установява
факта на извършените подобрения в имота, а достоверността на фактурите,
издадени от двете дружества и включването им или не в дневниците за продажби за
съответен данъчен период е въпрос ирелевантен към гражданската отговорност,
произтичаща от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Погрешен е
извода на ВРС за недопустимост на свидетелските показания на основание чл. 164,
ал. 1, т. 3 от ГПК за установяване на извършените разходи. Неправилен е също
извода, че доколкото подобренията в имота са извършени без писменото съгласие
на наемодателя в противоречие с чл. 9, ал. 4 от Договора за наем от
01.01.2016г., направените разходи остават за сметка на наемателя. Тази клауза
от договора е недействителна и не поражда правно действие. Моли поради
изложеното да се постанови решение, с което обжалваното се отмени и вместо него
се постанови друго с извод за основателност на жалбата.
В отговор на жалбата С. и Л.П.
оспорват доводите в нея и излагат други, с които обосновават правилност и
законосъобразност на решението, в обжалваните части и молят същото да се
потвърди. Твърдят, че своевременно са оспорили представените фактури за
извършени разходи в имота и плащането по тях, заявили са, че не са
осчетоводени, не са придружени с доказателство за плащане, както и че са
съставени от близки на ответника за целите на производството. Установено от
доказателствата по делото, че състоянието на имота от 202г. до 2017г. не се е
променило съществено.
Депозирана е също жалба от М.В.П.
срещу Решение № 3772 от 11.09.2018г. постановено по същото дело, с което на основание чл. 250 от ГПК е оставена
без уважение молбата му за допълване на основното решение по делото посредством
произнасяне по направеното от него искане за възлагане с плавно основание чл.
349, ал. 2 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на решението в тази част. Искането за
възлагане на жилищната сграда е направено от въззивника своевременно и изрично,
с нарочна молба, депозирана в първото съдебно заседание по извършване на
делбата. Това искане е прието от ВРС с определение в с.з. от 14.06.2017г. за
съвместно разглеждане. Моли в тази връзка да се отмени решението и в тази част,
като предявената претенция за възлагане бъде уважена с констатация за наличие
предпоставките на чл. 349, ал. 2 от ГПК.
В отговор, въззиваемите оспорват
доводите в жалбата и излагат други, с които обосновават липса предпоставките за
възлагане на имота на соченото основание. Молят решението да се потвърди в тази
част.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивните жалби са допустими. Депозирани
са от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на съществените изисквания
за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде пренасрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание съобразно графика на I-ви съдебен състав.
При служебна проверка редовността
на претенциите по сметки, предявени от М.В.П., ВОС констатира, че същите са
нередовни и не отговарят на съдържателните изисквания за редовност по чл. 127,
ал. 1, т. 3, 4 и т. 5 от ГПК. Ето защо и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК в
тази част производството по делото следва да се остави без движение, като на
страната се даде възможност да отстрани нередовностите на исковата молба.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕНАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
25.02.2019г. от 10:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото и вещото лице.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба М.В.П., предявена в
хода на п.с.з. на 14.06.2017г. по гр.д. № 9582/2016г. по описа на ВРС, XVI-ти състав – първо във фазата по
извършване на делба, по реда на чл. 436 от ГПК.
УКАЗВА на ищеца и му предоставя възможност в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, с писмена молба, придружена с 2 броя преписи, да отстрани
нередовностите на исковата молба, както следва:
-
да уточни
в какво качество е извършил твърдяните разноски в имота – в качеството си
съсобственик, на наемател, респ. на владелец, на държател или в друго качество,
като посочи какво;
-
за всяка
от описаните СМР да посочи момент на извършване, количество и частта, от имота,
в която са извършени;
-
в тази
връзка да опише състоянието на имота преди извършване на всяко от посочените
СМР;
-
Да уточни дали претендира стойността
на вложените разходи за създаване на твърдяни подобрения в чуждия/съсобствен
имот, като довели до обогатяване на ответниците за тяхна сметка или твърди да е извършил разходи за
поддържане на имота, които са били необходими за запазване цялостта на имота или твърди, че извършените разходи са
били полезни и са увелиличи стойността на имота, която увеличена стойност
претендира;
-
Съобразно горните твърдения да уточнят
по какъв начин е формирана общата сума от 94 622.40 лв., като уточни каква
част от нея претендира като стойност на вложени разходи, каква като необходими
разноски и каква – под формата на полезни разноски;
-
Да уточни всяко от отделните разноски
дали са направени със знанието и без противопоставянето на собствениците/съсобствениците
на имота; са направени въпреки противопоставянето на съсобствениците на имота;
са направени в упражняване на свое самостоятелно владение върху имота или се е
отнесъл към него като към чужд имот;
-
да уточни заплащането на каква част от
стойността на общо заявената сума, включваща разходи иили разноски /необходими
и/или полезни/, извършени в имота, претендира да му заплати всеки от
ответниците.
При
неизпълнение на указанията в цялост и в
срок, указва на ищеца М.В.П., че исковата молба в тази част ще бъде
върната, решението на ВРС в тази част – обезсилено, а производството по делото в
тази част – прекратено.
Копие
от настоящето определение да изпрати на въззивника М.П., заедно със съобщението
съдържащо указанията за последиците от неизпълнението.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.