О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в закрито заседание на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван
Никифорски-мл.с.
като разгледа докладваното от съдията Мишонова- Хальова
въз. ч. гр.дело N`296 по описа за 2020
г.,за да се произнесе взе предвид:
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е,
вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт Р.И.И.,са подали частна жалба против Разпореждане № 1649/06.03.2020 г. по
ч.гр.дело № 638/2020 г. на Районен съд-Враца, с което е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК против Р.И.Н. от гр. Враца ЖК *** за сумата 616,86
лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги по Договор за потребителски кредит № 30035887188, сключен на 25.03.2019
г.и доп. споразумение към него от същата дата.
В жалбата се навеждат доводи, че заповедният съд не разполага с правомощия
на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от
която заявителят черпи права и като е
сторил това е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените
правила. Посочва се, че с промените на чл.411 ал.2 т.3 ГПК, обн. ДВ бр.100 от
2019 г., са предоставени правомощия на заповедния съд да преценява дали
искането се основава на неравноправни клаузи в потребителски договор или дали
има обоснована вероятност за това. Развиват се съображения, че в първата
хипотеза клаузата трябва да е прогласена за неравноправна по предвидения
процесуален ред, каквато хипотеза не е налице в случая, а във втората хипотеза
заповедният съд трябва да подведе представените доказателства под нормата на
чл.143 ЗЗП, което обаче не е сторил. Изтъква се, че заповедният съд не е отчел
и разпоредбата на чл.145 ал.2 ЗЗП, според която преценяването на неравноправна
клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и
съответствието между цената или възнаграждението от една страна и стоката или
услугата от друга страна, каквато преценка е извършил съда.
Жалбоподателят намира, че обжалваният съдебен акт е неправилен и по
съществото на спора. Навежда доводи, че с пакета от допълнителни услуги
кредиторът се е задължил да извърши конкретни действия, представляващи услуги
по смисъла на т.14 от ДР на ЗЗП, които не са част от обичайната дейност по
кредитиране и са в полза на кредитополучателя. Посочва, че съгласно § 1 от ДР
на ЗПК в ГПР не са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, когато сключването на споразумение за такива услуги не е
задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при
предлаганите условия. Изтъква, че в конкретния случай, както в договора, така и
в споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, а също и в Общите
условия изрично е записано, че предоставянето на пакет от допълнителни услуги
не е задължително условие за отпускането на кредита. Жалбоподателят счита, че
след като сключването на споразумение за допълнителни услуги е по избор на
потребителя и зависи единствено от неговата воля, то не е налице неравноправна
клауза. Развива съображения, че за предоставените услуги с допълнителния пакет
и дадената му възможност да влияе върху най-съществените характеристики на
договора кредитополучателят дължи възнаграждение отделно и независимо от цената
на самия кредит, за което е бил информиран още при подписването на искането за
отпускане на кредита.
Изтъква се още, че ответникът е
ползвал закупените допълнителни услуги, тъй като е получил приоритетно
разглеждане на искането си за отпускане на кредит, поради което не може да се
приеме, че плащането на цената е предварително.
Твърди се ,че заявлението не противоречи на добрите нрави и в частта
относно претендираното договорно възнаграждение. Излага съображения, че преди
сключването на договора на ответника е предоставен Стандартен европейски
формуляр, с който е предоставена нужната преддоговорна информация, както и че
сключеният договор отговаря на всички законови изисквания. Посочва, че
уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения, въведени
с разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Счита, че кредиторът няма задължение да
изготвя методика за формиране на годишния процент на разходите, тъй като е
уговорен фиксиран лихвен процент, а не референтен такъв. Изтъква, че не може да
е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е
уредено с императивна правна норма. В жалбата се поддържа, че не е налице
нарушение на разпоредбата на чл.10а ал.2 ЗПК, както с оглед ясното и точно
посочване на дължимата цена на пакета допълнителни услуги в договора за
потребителски кредит, така и с оглед на това, че този пакет предоставя на
длъжника услуги, които не са свързани с дейността по кредитиране, а с
необходимостта на потребителя от скорошно получаване на исканата сума и с конкретното
му житейско положение.
В обобщение жалбоподателят заявява, че не са налице законови нарушения в
областта на потребителското кредитиране.Моли да бъде отменено обжалваното
разпореждане и да бъде постановено издаването на заповед за изпълнение относно
всички претендирани вземания, по подаденото заявление по чл. 410 от ГПК ,както
и да му бъдат присъдени разноски по жалбата в размер на 15,00 лева – заплатена
държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е процесуално допустима
като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения
едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.разгледана по същество е н е о
с н о в а т е л н а.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
взе предвид следното:
Производството пред Районен съд-Враца е образувано по заявление на
"ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК против длъжника Р.И.Н. от
гр.Враца .
В заявлението т.9 се сочи, че паричното вземане на заявителя възлиза общо
на сумата 1205,71 лв., включваща: сумата 500 лв. – главница; сумата 58,85 лв. –
неплатено договорно възнаграждение за периода 25.04.2019 г.-31.07.2019 г.;
сумата 616,86 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, дължимо до 31.07.2019 г.;лихви за забава -8,74 лв,такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането от 30 лв. Претендират се и разноски за
заповедното производство от 25 лв д.т. и
150 лв юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че така претендираните суми
произтичат от неизпълнени задължения по Договор за потребителски кредит № 30035887188/25.03.2019
г.
В заявлението в т.12 е описана
историята за отпускане на кредита на длъжника Н., който договор е подписан при
Общи условия, с които ответникът е декларирал, че е запознат и приема без
забележки като е подписал и Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, по силата на което длъжникът дължи възнаграждение, което
да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски и добавено към
месечните вноски за погасяване на кредита. Твърди се, че заявителят е изпълнил
задължението си по договора като е превел заемната сума по посочената банкова
сметка, *** заетата сума за срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителен
план в размер на 70,87 лв. и падежна дата на всяко 25-то число на месеца,което
не е сторил.
Към заявлението са приложени
описаните в него Договор за потребителски кредит № 30035887188/25.03.2019 г. ,
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от същата дата,
Общи условия, погасителен план към договора за потребителски кредит, Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити .
Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, в частта заплащане на
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги като евентуално
неравноправни, тъй като е налице нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.4 ЗПК.
При гореизложените факти се налагат
следните правни изводи:
1. 1. Настоящият съдебен състав
приема ,че на този етап от развитието на производството, заповедният съд
не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права.Законовата разпоредба предвижда, че пречка за издаване
на заповед за изпълнение е налице, когато искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави. Граматическото тълкуване на тази правна норма налага
извод, че извършваната от заповедния съд проверка обхваща законосъобразността и
моралността единствено на искането за издаване на заповед за изпълнение, но не
и на договора или клаузи от същия, на които се основава това искане.
Законосъобразното осъществяване на фактите, на които искането по чл. 410 ГПК се
основава, е извън обхвата на проверката по чл.411, ал.2, т.2 ГПК. В подкрепа на
този извод е и функционалното тълкуване във връзка с новата разпоредба на
чл.411, ал.2, т.3 ГПК /обн. ДВ бр.100 от 2019 г./, въвеждаща задължение за заповедния съд да
извършва проверка дали искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. Видно от Мотивите към ЗИД на ГПК,
необходимостта от законодателни изменения се обосновава с това, че действащата
до този момент правна уредба на заповедното производство по ГПК не дава на
съдилищата възможност за служебен контрол за наличието на неравноправни клаузи
в договорите с потребителите и необходимостта от защита на длъжника, който е
поставен в по-неблагоприятна позиция спрямо икономически по-силна страна.
Вмененото служебно задължение на заповедния съд за контролиране дали вземането
не се основава на неравноправни клаузи се мотивира и с препоръките, дадени със
становище на Европейската комисия от 24.01.2019 г., както и с практиката на
Съда на Европейския съюз.Затова въз.
състав счита ,че проверката на заповедния съд е
относно валидността на основанието за издаване на заповед за изпълнение
само в случаите, когато искането се основава на потребителски договор и се констатира
наличие на неравноправна клауза в същия или обоснована вероятност за това при
прилагане нормата на чл.143 ЗЗП, според която неравноправна е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
2.В конкретния казус е налице сключен между страните договор за
потр.кредит, по който на длъжника се предоставя финансова услуга по
смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по
смисъла на и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.9, ал.3 ЗПК. При това положение
заповедният съд следва служебно да
прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора.
Въз. съд приема ,че евентуална неравноправност на
клаузи от договора е налице по
отношение на постигнатите договорки за закупуване на пакет от допълнителни
услуги от длъжника нена Георгиева.
С посочения пакет от допълнителни
услуги на потребителя се предоставят следните услуги: 1. Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. При предоставен
кредит от 500 лева, страните са договорили възнаграждение от 616,86 лева за
пакета от допълнителни услуги, платимо на равни месечни вноски, заедно с
дължимите вноски за погасяване на кредита. В споразумението и ОУ са посочени
условията, при които потребителите ползват тези допълнителни услуги.
Настоящият съдебен състав намира, че тези договорки пораждат съмнение за
наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като не отговарят
на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и кредитополучателя. От една страна, това е така, тъй
като елементите от пакета допълнителни услуги са договорени като възможности за
предоставяне, но не и като задължения на финансовата институция, а принципът на
справедливост и добросъвестност изисква потребителят да заплаща възнаграждение
за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на
такава. От друга страна, нито една от посочените услуги не гарантира каквото и
да е право на кредитополучателя, което може да бъде упражнено без да обусловено
от насрещната воля на доставчика. В ОУ изрично е посочено, че съответната
допълнителна услуга се ползва само след одобрение от кредитора и подписване на
допълнително споразумение – чл.15.2.3, чл.15.3.4, чл.15.4.1, чл.15.5.1. Ето защо може да бъде направен обоснован
извод за евентуално наличие на неравноправни клаузи относно пакета допълнителни
услуги по смисъла на чл.143, ал.2, т.3 и т.15 ЗЗП, което е достатъчно, за да
бъде отказано издаване на заповед за изпълнение на вземането, основаващо се на
тези клаузи.
При гореизложеното съдебен състав приема, че на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК законосъобразно решаващият съдия е
отказал издаването на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата 616,86
лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
Доколкото нищожността на
неравноправните клаузи в потребителските договори е особен вид недействителност
и е поставена в зависимост от наличието на индивидуална договореност – чл.146
ЗЗП, то в рамките на исково производство, след изслушване становище на
ответниците и събиране на доказателства, следва да бъде направен окончателен
извод относно валидността на клаузите от потребителския договор, касаещи пакета
допълнителни услуги и таксите за извънсъдебно събиране на вземането, като бъдат
обсъдени и наведените доводи във връзка с начина на сключване на
споразумението, неговия предмет, еквивалентността на престациите и пр . Също в
рамките на исковото производство следва да бъде извършена преценка дали тези
клаузи са нищожни и на друго основание, а именно - поради противоречие с
императивни разпоредби на ЗПК, регулиращ правоотношенията във връзка с
предоставянето на потребителски кредити.
При гореизложеното съд. състав следва да
потвърди обжалваното разпореждане на ВРС като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, Врачанският
окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1649/06.03.2020 г. по ч.гр.д.№ 638/2020 г. на
Районен съд-Враца ,с което е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Р.И.Н. от гр.Враца ЖК *** за сумата 616,86 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № 30035887188,
сключен на 25.03.2019 г.и доп. споразумение към него от същата дата като е
указано на заявителя да предяви осъдителен иск за тези вземания.
Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател :
Членове:1/ 2/