№ 7157
гр. София, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20211110127599 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ЗАД „А.Б. ”, ЕИК....., срещу ЗАД
„БВИГ, ЕИК .............., обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 411,ал.1 КЗ и чл. 86,ал.1 ЗЗД, за сумата от 1285.61 лева, представляваща,
неизплатена сума по регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 20.08.2019 г. и ликвидационни
разноски,ведно със законната лихва върху присъдената сума от дата на предявяване на
иска -18.05.2021г.до окончателното изплащане на сумата и за сумата от 152,84 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 17.03.2020 г. –
18.05.2021 г.
По иска по 411,ал.1 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществено застраховане е настъпило събитие – ПТП, в причинна
връзка с което са причинени щети на застрахованото имущество на стойност 1260.61
лв.; твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер,
включващо действителните вреди. Твърди, че ответникът е застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за увреждащия автомобил, спрямо
когото възниква вземане за платеното обезщетение и ликвидационни разноски за
определянето му /25 лв./ - т.е. общо 1285.61 лв. Сочи, че ответникът не му е заплатил
дължимата сума до датата на предявяване на иска .
Ответникът оспорва изцяло предявените искове. Оспорва се механизма на
събитието и причинно – следствената връзка между събитието и настъпилите вреди.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
1
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411,ал.1 КЗ :
По иска с правно основание 411,ал.1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните
факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие,
за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до
действителните вреди.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е
отразено, че на 20.08.2019г. в град Враца водачът на МПС Дачия Докер,рег.
№ВР1167СВ, се е движил с посока от площад Васил Левски към Туб-диспансера,като в
района на вход Е на блок Ясен водачът на движещия се пред него МПС Ситроен
Джъмпер с рег.№СА 7066ХТ е предприел намаляване на скоростта си и е спрял.
Водачът на МПС Дачия Докер,предприема неговото изпреварване,междувременно
водачът на тръгва,при което между двамата е реализиран удар,който за МПС Ситроен е
в странична лява част,а за МПС Дачия – в предна дясна габаритна част.Отразените
факти в двустранния протокол изцяло се потвърждават от показанията на свидетеля
И.Г.,водач на МПС Дачия Докер. Съдът не кредитира показанията на свидетеля П.Т.
,водач на МПС Ситроен Джъмпер с рег.№СА 7066ХТ ,тъй като показанията на
свидетеля са в противоречие на двустранен констативен протокол за ПТП и
заключението на САТЕ.
Между страните не се спори, че към момента на настъпване на процесното ПТП
ответникът е бил застраховател по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
л.а. Ситроен Джъмпер с рег.№СА 7066ХТ, като е безспорно също така, че ищецът е
била застраховател по сключена договор за имуществена застраховка „Каско“ за л.а.
„Дачия Докер,рег.№ВР1167СВ, както и изплащането на застрахователно обезщетение
на собственика на увредения автомобил в размер от 1260.61 лв.
От изложеното съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по
застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът,
застрахованият водач на л.а. Ситроен Джъмпер с рег.№СА 7066ХТ е извършил
виновно противоправно деяние, в причинна връзка с което са причинени вреди на
застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил, като ищецът е
платил обезщетение в размер на процесната сума.
2
Изготвената САТЕ установява, че всички щети, които са били описани от ищеца,
са в пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП. За определяне размера на
регресния дълг съдът съобразява задължителната /съгласно т. 2 от ТР 1/2009г./ съдебна
практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г.
по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І отд., съгласно която при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по единствено по
действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на
застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в
Методиката.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди,
но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско”
/плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и
не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи, в какъв размер в случая е възникнал
регресният дълг. В случая размерът на действителните вреди е 1266.34,39 лв., т.е.
повече от размера на действително платената сума – 1260.61, поради което и
регресното право е възникнало за размера на действителното заплатената сума от
1260.61 лв., заедно с 25 лв. ликвидационни разноски, или вземане в размер от общо
1285.61 лв.
По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен за пълния предявен размер.
По иска с правно осн основание чл. 86, ал.1 ЗЗД :
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска
отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок
за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се
приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното
плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за
поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на настъпване на
изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне
на длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно специалната разпоредба на чл.
213а, ал. 3, т. 1 КЗ /отм./ застрахователят на гражданската отговорност на делинквента
следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне
на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за
3
неговата отговорност /арг. 213а, ал. 2 КЗ отм./
В случая не е спорно, че покана е отправена и получена от ответника на
16.02.2020г., като не е упражнил правата си по чл.412, ал.2 ГПК и срокът е
изтекъл на 16.03.2020г., т.е. ответникът е изпаднал в забава на следващия ден
– 17.03.2020г. Следователно, съдът намира, че искът за мораторна лихва
върху главницата от 1285.61 лева е основателен за периода 17.03.2020 г. –
18.05.2021 г и в размера от 152,84 лева, поради което и искът следва изцяло да
бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът има право на всички разноски, които е
направил в производството на основание чл.78, ал.1 ГПК, общо в размер на
838.26 лева .
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „БВИГ, ЕИК .............., да заплати на ЗАД „А.Б. ”, ЕИК....., на
основание чл. 411,ал.1 КЗ и чл. 86,ал.1 ЗЗД сумата от 1285.61 лева, представляваща,
неизплатена сума по регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 20.08.2019 г. и ликвидационни
разноски,ведно със законната лихва върху присъдената сума от дата на предявяване на
иска -18.05.2021г.до окончателното изплащане на сумата и за сумата от 152,84 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 17.03.2020 г. –
18.05.2021 г.
ОСЪЖДА ЗАД „БВИГ, ЕИК .............., да заплати на ЗАД „А.Б. ”, ЕИК....., на
основание чл.78,ал.1 ГПК, разноски в размер от 838.26 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5