№ 2349
гр. Пловдив, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330207646 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-009665, издадено
от началник група към ОДМВР- ПЛОВДИВ, сектор пътна полиция, с което
на Т. Т. Д. е наложена глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата и допълнителните мотиви към нея излага
конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата
отмяна. Сочи, че:
-не бил извършил нарушението на ЗДвП, посочено в НП;
-по делото не било доказано, че именно той е управлявал МПС в
процесния случай;
-случаят бил маловажен;
-АУАН бил издаден в нарушение на чл. 34 ЗАНН.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Не претендира разноски.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
АУАН и НП са издадени за това, че на 02.01.2021г., в 18.45 часа , в гр.
Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ до №20, посока град Асеновград, Т.
Т. Д. управлява собствения си лек автомобил БМВ 34 с рег.№ *******, като
се движи със скорост 115 km/h, при максимално разрешена скорост за
движение в населено място 50km/h. Отчетен толеранс на измерената
скорост от минус 3% в полза на водача. Наказуема скорост 111km/h.
Нарушението е установено с АТСС-CORDON-M2 № МD1196 и заснетият
материал е показан на водача. АУАН е съставен на основание чл.40 ал. 2 от
ЗАНН.
Посочената в НП фактическа обстановка се доказва от:
- приложения по делото АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В тази
връзка следва да се съобрази, че от жалбоподателя не са представени, каквито
и да било доказателства за опровергаване на констатациите в АУАН;
- показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично
потвърди констатациите в АУАН;
-приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва
да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство
CORDON-M2 № MD 1196. Видно от удостоверението за одобрен тип тази
камера работи с радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера
на МПС. От изложеното е видно, че за разлика от техническите средства тип
TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на
2
номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран
и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на
разпознаването. По делото е изискано по служебна инициатива на съда с
разпореждането за насрочване на делото статично изображение по образец
съгласно инструкцията за експлоатация, на което е виден автоматично
разпознатия номер, който изцяло съвпада с отразения в ЕФ. Освен това е
налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ номер на автомобил и
този, който се забелязва на снимката.
-приложената справка за регистрация на МПС, от която е видно, че
именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС.
-приложената по делото декларация по чл. 188 ЗДвП, подписана от
жалбоподателя в качеството му на единствен регистриран собственик на
МПС, от която е видно, че именно той е управлявал МПС в процесните
време и място.
Действително на снимковия материал, както изтъква жалбоподателят, се
забелязва само номер на автомобил, но не и лице на водача. Посоченото
обаче не е било и необходимо, доколкото законодателят в чл. 188 ЗДвП е
предвидил специален ред за доказване на действителния водач, в
случаите на нарушения по ЗДвП, които не са установени на място от
актосъставителя, а именно чрез попълване на нарочна декларация от
регистрирания собственик, който под страх от наказателна отговорност
по чл. 313 НК уведомява наказващия орган за самоличността на лицето, в
чието владение е бил автомобила по времето мястото на извършване на
нарушението.
В процесния случай жалбоподателят, под страх от наказателна
отговорност, е посочил в декларацията по чл. 188 ЗДвП, че лично е
управлявал на 02.01.2021г., в 18.45 часа собствения му автомобил БМВ с
рег.№ *******, поради което авторството на деянието се явява доказано по
несъмнен начин.
Още повече, че той не е оспорил авторството след връчването на АУАН,
нито е представил доказателства на съдебна фаза, с които да опровергае
презумптивната доказателствена сила на АУАН и верността на декларираното
от него по реда на чл. 188 ЗДвП.
Изцяло правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-
3
532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат толеранс от -3 %. В този смисъл следва да се съобрази, че
съгласно представения по делото протокол за техническа проверка
допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни
условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 %. Именно този толеранс е
отбелязан като приложен, както в АУАН, така и в НП.
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 115
км/час. 3% от тази величина се равняват на 3,45 км/час. След приспадане на
толеранса се получава 111, 55 км/час . При преглед на предвидените санкции
в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата
скорост. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта
между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. В същия смисъл е
и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Закона за измерванията. Поради
изложеното получената скорост от 111,55 км/час следва да се закръгли до
най-близкото цяло число, като изцяло законосъобразно това закръгляне е
извършено в полза на наказания субект, а именно към по-ниското цяло
число- 111 км/час, а не към по-високото-112 км/час.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори скоростта
от 111, 55 км/час да не бе закръглена в полза на наказания субект към 111
км/час, а към най-близкото число -112 км/час, то отново не би се достигнало
до различни изводи за законосъобразност на НП, доколкото наказуемото
превишение отново би било над 60 км/час и под 65 км/час като
приложимата санкционна норма и санкция биха останали непроменени.
Така изрично Решение № 418 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 98 / 2019
г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2356 от
19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, в които е посочено, че дори при
разминавания в приложение на законоустановения толеранс (каквито в
случая няма) ЕФ се отменя само ако се достига до различна санкционна
норма от тези изброени в чл. 182, ал.1 ЗДвП.
ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА
АТСС.
4
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени
на участък от пътя.
В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е
видно, че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС
/преносими, временно разположени на участък от пътя, по-известни като
триножници/, което е стриктно в изпълнение на законовите норми.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението
/ след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство CORDON-M2 MD 1196, представляващо преносима система
за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване
в този смисъл в Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г.;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото писмо за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология на одобрените за използване типове средства за измерване
под номер В-46, видно от приложеното по делото писмо от БИМ.
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
5
Протокол за първоначална проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г.;
- надлежно е съставен и попълнен протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити и е
представен в четлив екземпляр след изискването му от съда.
-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че
техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и
подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство
за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.
Действително по делото липсва протокол за последваща проверка на
АТСС, но всъщност той не е бил необходим съгласно действащото
законодателство. По преписката е приложен протокол № 10-С-
ИСИС/21.02.2020г. за първоначална проверка след нов внос. Съгласно чл.
835а, ал.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол- срокът на валидност на първоначалната проверка
се приравнява на срока за валидност на последваща проверка. От друга
страна, съгласно чл. 43, ал.4 от Закона за измерванията, вр. т.31 от Заповед
№ А-616/11.09.2018г. на председателя на ДАМТН- срокът на валидност на
последващите проверки е една година.
В процесния случай първоначалната проверка е извършена на дата
21.02.2020г., като съгласно горецитираната нормативна база срокът й на
валидност е бил до 21.02.2021г.
Процесното заснемане е извършено на 02.01.2021г., далеч преди
изтичане срока на валидност на първоначалната проверка, поради което
последваща проверка не е била необходима, а АТСС е било доказано
изправно.
В този изричен смисъл по идентично възражение Решение № 2114 от
10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2165 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд Пловдив.
Действително в протокола по чл. 10 липсва и посочване на номера на
първо и последно статично изображение. Доколкото обаче в протокола
надлежно са посочени вид и номер на използваното АТСС, дата на
използване, контролиран участък, час и минута на начало на работа и
6
час и минута на край на работа с АТСС , съдът намира че пропуска да се
посочат номера на първо и последно статично изображение не е съществен,
доколкото връзката между конкретното използване на АТСС и съставения
протокол по чл. 10 успешно и несъмнено се установява от останалите негови
реквизити.
В този смисъл следва да се съобрази, че според протокола по чл. 10 от
Наредбата АТСС е използвано във времевия диапазон от 08.00 часа до
20.00 часа на 02.01.2021г., а процесното нарушение е установено на
02.01.2021г. в 18.45 часа, тоест в рамките на посочения времеви отрязък на
използване на АТСС и то на същото място посочено в Протокола – гр.
Пловдив, бул. Асеновградско шосе до № 20, поради което по делото не
възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е установено именно
по време на използването на АТСС, за което е съставен приложения по
делото протокол.
Така изрично Решение № 2370 от 01.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 2644 /
2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2041
от 29.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1728 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1785 от 16.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1786 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1217 от 13.07.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1026 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив , Решение № 2072 от 4 ноември 2021 год. на Пловдивският
Административен Съд, ХХІІІ-ти състав, касационно дело №2113/ 2021г.,
Решение № 1941 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1642 / 2021 г. на XXII
състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1024 от 20.05.2021 г.
по к. адм. н. д. № 670 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 380 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 1859 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 285 от 04.02.2020
г. по к. адм. н. д. № 3597 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1785 от 16.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1786 / 2020 г. на
XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1831 от 21.10.2020
г. по к. адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1217 от 13.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1026 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1036 от
7
19.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 1090 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
Във връзка с условията за законосъобразност на използването на АТСС
следва да се посочи и че към датата на извършване на нарушението, след
предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари
2018г., вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се
обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради
което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на
АТСС.
Така Решение № 1938 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1493 / 2021 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1643 от
03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1487 / 2021 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н.
д. № 188 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 198 от 01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII
състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд -
Пловдив Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от
10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1440 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
С особено значение в този смисъл е Решение № 1247 от 21.06.2021 г. по
к. адм. н. д. № 1212 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив, в което изрично се сочи, че с отмяната на чл. 165, ал.2, т.8 ЗДвП
следва да се считат за мълчаливо отменени и всички подзаконови
актове, които и след тази дата са продължавали да изискват поставянето
на пътен знак Е24.
Спазено е и изискването на чл. 10, ал.3 от Наредбата, като по делото е
представена снимка на разположението на АТСС. Нещо повече изготвянето
на дигитална снимка на АТСС е изрично отбелязано в Протокола по чл.
10, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС именно на
процесната дата, на посочените в ЕФ време и място, поради което в
8
достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков
материал и конкретното разполагане и използване на АТСС.
В този изричен смисъл Решение № 2351 от 29.11.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 2422 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив ,
Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив, като в цитираната практика изрично се сочи, че законодателят не е
поставил изискване за дата и номер на снимковия материал, доказващ
разполагането на АТСС, доколкото тези обстоятелства се установяват
успешно от отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата и останалите
приложени по преписката писмени доказателства.
Не на последно място следва да се посочи, че според трайната съдебна
практика, дори изобщо да не бе представена по делото снимка на АТСС ,
то действително би било налице нарушение на чл. 10, ал.3 от Наредбата, но
то не би било съществено, доколкото, както вече се отбеляза мястото на
контрол и използването на АТСС съгласно нормативните и техническите
изисквания се установява от отбелязванията в Протокола по чл. 10 от
Наредбата.
В този изричен смисъл Решение № 2351 от 29.11.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 2422 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив ,
Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2165 / 2021 г. на XXIV
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2186 от 16.11.2021 г.
по к. адм. н. д. № 2039 / 2021 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2219/ 19.11.2021 год. на Административен съд -
Пловдив, ХХІІ състав, КАНД № 2161/ 2021 год., Решение №2081/5.11.2021г.
на Административен съд Пловдив по КАНД № 1974/2021, Решение № 1995
от 27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив , ХХІ касационен
състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г., Решение № 1158 от
08.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 731 / 2021 г. на XX състав на Административен
съд - Пловдив , Решение № 696 от 08.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 3301 / 2020
г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 680 от
06.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 208 / 2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм.
н. д. № 188 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив,
9
Решение № 1036 от 19.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 1090 / 2020 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 446 от 02.03.2021 г.
по к. адм. н. д. № 3338 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив.
Във връзка с условията за законосъобразно използването на АТСС
следва да се посочи, че представеният по преписката Протокол по чл. 10 от
Наредбата съгласно трайната съдебна практика представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина
на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и
техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Удостоверителната сила на протокола в процесния случай не е разколебана,
поради което законосъобразното използване на АТСС се явява доказано по
несъмнен начин.
Така Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр.
Пловдив, ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г.,
Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение
№ 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на
Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.6
ЗДвП, доколкото превишение от 61 км/час в градски условия попада именно
в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със
законоустановения размер, изчислен по формулата посочена в чл. 182, ал.1,
т.6 от ЗДвП -700 лв. +50 лв. за всеки 5 км/час превишение над 50 км/час.
10
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН.
Компетентността на актосъставителя и на наказващия орган не е
оспорена по делото, а и се установява от представената Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г.
Противно на възраженията на жалбоподателя, ори съставянето на
АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН, които
съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1 от 27/02/2015 на ВКС и
ВАС са давностни, а не преклузивни, както неправилно се твърди от
жалбоподателя.
Възражението, че нарушителят бил известен още със заснемането на
02.01.2021г. не държи сметка за разликата между механизма на реализиране
отговорността с ЕФ и с НП.
Когато отговорността на дееца се реализира с ЕФ, законодателят е
въвел отклонение от принципа за личната отговорност, като е предвидена
своеобразна презумпционна отговорност на собственика на МПС, поради
което ЕФ автоматично се издава на собственика, като попълването от съшия
на декларация по чл. 188 ЗДвП не е част от фактическия състав по издаване на
ЕФ на негово име.
Решение № 2072 от 4 ноември 2021 год. на Пловдивският
административен съд, ХХІІІ-ти състав, касационно дело №2113/ 2021г.,
Решение № 198 от 31.01.2018 г. по к. адм. н. д. № 3373 / 2017 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1986/27.10.2021г. на
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по
описа на съда за 2021 година, Решение № 1988/27.10.2021г. на
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по
описа на съда за 2021 година, Решение № 1277/ 23 юни 2021 год. по КАНД №
996 по описа на съда за 2021 г. на Административен съд-Пловдив.
При издаване на ЕФ, попълването на декларация по чл. 188 ЗДвП е
право на наказаното лице, но не и задължение на контролния орган, като
правната последица от упражняване на това право е анулиране на вече
издадения на собственика електронен фиш и издаване на нов ЕФ на
действителния водач.
11
Поради това може да се приеме, че само в тази хипотеза, когато се
ангажира отговорността на собственика с ЕФ, той се счита за открит
като презумпционен нарушител още от датата на заснемането.
Така Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 786 от
08.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 3876 / 2018 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив
Съвсем различно е положението, обаче когато отговорността за
нарушение на режима на скоростта се ангажира с АУАН и НП, в който случай
намира приложение не специалната норма на чл. 189, ал.5 ЗДвП, а общата на
чл. 188 ЗДвП.
В чл. 188 ЗДвП отново е предвидена презумпционна отговорност за
собственика,
-но за разлика от ЕФ, който автоматично се издава на собственика и
впоследствие евентуално се анулира,
-презумпционната отговорност на собственика по чл. 188 ЗДвП е
субсидиарна, тоест намира проявление само ако не може да се ангажира
личната отговорност на действителния водач. Посоченото е кристално
видно от текста на чл. 188, ал.1, изр.2 ЗДвП, в който изрично е посочено, че
„Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство.“
Налага се извод, че в чл. 188 ЗДвП законодателят е приел комплексен
подход, като е регламентирал два вида отговорност:
-лична отговорност на действителния водач, която е първична и
-презумпционна, субсидиарна отговорност на собственика, която
намира проявление, ако не може да бъде ангажирана отговорността на
действителния водач, поради неустановяването му.
От гореизложеното следва, че когато е заснето нарушение на скоростта
с АТСС и отговорността се реализира с АУАН и НП, попълването на
декларация по чл. 188 ЗДвП е част от фактическия състав по определяне
на пасивно легитимирания да понесе отговорността субект.
Едва след попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП за контролния
орган става ясно:
установимо ли е действителното лице , което е управлявало
12
автомобила и ако да-каква е неговата самоличност;
дали следва за допуснатото нарушение да се ангажира личната
отговорност на действително установения водач или при невъзможност
за това презумпционната субсидиарна отговорност на собственика.
Тоест конкретният субект, чиято отговорност следва да се ангажира
става известен на контролните органи едва от момента на попълване на
декларацията по чл. 188 ЗДвП, поради което и трайната съдебна практика
приема, че:
- в тези случаи нарушителят се счита открит именно от момента на
попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП , а не от заснемане на
нарушението,
-като от датата на попълване на декларацията по чл. 188 ЗДВП
започва да тече и тримесечия срок по чл. 34 ЗАНН.
В този изричен смисъл е трайната практика на административен
съд-Пловдив- Решение № 1156 от 08.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 528 / 2021 г.
на XX състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 136 от
16.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3364 / 2019 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив , Решение № 2190 от 30.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2217 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 2355 от 12.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2550 / 2018 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1759 от 01.10.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1301 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив.
В този смисъл е и практиката на Административните съдилища от
цялата страна- Решение № 1960 от 09.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 1877 /
2021 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас, Решение от
03.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 10213 / 2021 г. на Административен съд -
Велико Търново, Решение № 5522 от 15.10.2020 г. по адм.д. № 6097/2020 г. на
Административен съд – София, Решение № 4438 от 04.08.2020 г. по адм.д. №
10836/2019 г. на Административен съд – София, Решение от 30.09.2020 г. по
к. адм. н. д. № 253 / 2020 г. на I състав на Административен съд - Стара Загора
и много други.
Предвид тази категорична практика на касационната инстанция,
предходните колебания в практиката на районен съд-Пловдив са преодолени
13
и някои погрешни схващания са изоставени.
В процесния случай жалбоподателят е попълнил декларация по чл. 188
ЗДвП на дата 23.04.2021г., в която е посочил себе си като водач по времето
на извършване на нарушението.
Именно от тази дата на контролните органи е станало ясно, че с
АУАН и НП следва да се ангажира именно неговата лична отговорност
като действителен водач, а не личната отговорност на някое трето лице или
презумпционната отговорност на собственика, поради което именно от тази
дата – 23.04.2021г. се счита открит нарушителя и започва да тече
тримесечния срок.
АУАН е издаден на 21.07.2021г., а НП на 11.10.2021г, тоест сроковете
по чл. 34 ЗАНН се явяват спазени.
Допълнителен аргумент, че именно на дата 23.04.2021г. е открит
нарушителя, въпреки че собственика е посочил себе си в декларацията по чл.
188 ЗДвП е, че видно от текста на АУАН и НП, той е наказан в качеството
на действителен водач на автомобила , а не в качеството на собственик,
като кой е бил действителния водач е станало ясно едва на 23.04.2021г.
За необходимостта да се прави разграничение относно качеството в
което се наказва субекта- на действителен водач или на собственик- Решение
№ 1893 от 19.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1497 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
Не на последно място следва да се посочи, че твърденията в жалбата,
че:
не било установено авторството на деянието,
но едновременно с това нарушителят бил известен още от заснемането
на нарушението
са меко казано вътрешно противоречиви и нелогични, което е
допълнителен аргумент за изначалната им неоснователност.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
14
правни норми.
АУАН е издаден в условията на чл. 40, ал.2 ЗАНН, като тук следва да се
отбележи, че за разлика от редица други случаи, в които НП е било отменяно
на процесуално основание, в процесния случай предпоставките на чл. 40, ал.2
ЗАНН (а именно нарушителят след покана не се яви за съставяне на
АУАН) са надлежно документирани по преписката.
По делото е приложена докладна записка от която е видно, че
жалбоподателят е бил надлежно поканен за съставяне на АУАН по телефона.
В този смисъл следва да се съобрази разпоредбата на чл. 178, ал.11 НПК
(намираща субсидиарно приложение по силата на чл. 84 ЗАНН) според която:
„В бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса или
факса. Призоваването по телефона или факса се удостоверява писмено от
длъжностното лице, което го е извършило.“
Точно такъв е и процесния случай, който може да се счете за бърз,
доколкото привлеченото към отговорност лице живее на територията на друга
област, като същевременно след няколко дни е изтичал 3 месечния срок за
съставяне на АУАН . Именно поради това контролния орган съвсем
законосъобразно е подходил към призоваване по телефона, което надлежно е
документирал с докладна записка.
Срокът за явяване е бил до 10.00 часа на 20.07.2021г. АУАН е издаден
на 21.07.2021г., като видно от докладната записка и до тази дата
нарушителят не се явил за съставяне на АУАН в негово присъствие.
При това положение наличието на предпоставките по чл. 40, ал.2 ЗАНН
е надлежно доказано, а актосъставителят като:
-е изчакал изтичането на срока посочен в поканата,
-както и допълнителен срок след това (до края на работния ден), в който
нарушителят да се яви за присъствено съставяне на АУАН,
-след което е издал АУАН в отсъствие на нарушителя предвид неговото
неявяване
стриктно е спазил изискванията на процесуалния закон.
В този смисъл е и трайната съдебна практика, приемаща, че когато
актосъставителят изчака за съставянето на АУАН допълнителен срок ( в
случая до края на работния ден), след този посочен в поканата за явяване на
нарушителя, и състави АУАН на по-късна дата от тази посочена в поканата –
15
той не само, че не допуска СПН, а точно обратното- в максимална степен
охранява правото на защита на наказаното лице.
Така Решение № 544 от 12.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 82 / 2021 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1447 от
05.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1322 / 2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 958 от 13.05.2021 г. по к. адм.
н. д. № 85 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
След неприсъственото издаване на АУАН, той е надлежно
предявен на нарушителя, срещу подпис, удостоверен в самата разписка
към АУАН, поради което се явява спазено и правилото на чл. 43, ал.4 ЗАНН.
Впрочем редовността на съставянето на АУАН в отсъствие на
нарушителя не е и оспорено от него.
Не на последно място, следва да се отбележи и че изцяло съобразно
изричната разпоредба на чл. 189, ал.4 ЗДВП, доколкото за наказуемо
превишение от 61 км/час в градски условия се предвижда наказание
лишаване от правоуправление- в случая е издадено НП, а не ЕФ, въпреки, че
нарушението е заснето с АТСС.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ
Съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС преценката
за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по
целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят следва
да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната действителна
обществена опасност да деянието ангажиране на държавна репресия
спрямо дееца
В тази връзка настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
16
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
В конкретния случай нито са изложени твърдения, нито са
представени доказателства конкретното нарушение да разкрива по-
ниска степен на обществена опасност от типичния случай на нарушения с
подобна правна квалификация.
Нещо повече, предвид:
-установената наказуема скорост на движене 111 км/час при
ограничение в градски условия от 50 км/час;
-данните от справката за нарушител/водач от която е видно, че деецът
системно нарушава правилата за скоростта;
се налага извод, че степента на обществена опасност, както на
деянието, така и на дееца са даже завишени, поради което чл. 28 ЗАНН е
изцяло неприложим.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски би имала въззиваемата страна, ако бе
ползвала по делото услугите на юрисконсулт. Това обаче не е сторено,
доколкото по делото е представено само съпроводително писмо от законния
представител на въззиваемата страна –началника на сектор пътна полиция –
В.М.. Липсва обаче участие на юрисконсулт, включително и чрез писмено
становище, поради което разноски не могат да се присъдят.
Така изрично Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 /
2020 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Определение №
658 от 10.08.2011 г. по ч.пр. д. № 38/2011 г. на Върховен касационен съд.
Разноски в конкретния случай не могат да се присъдят и доколкото
липсва такова изрично формулирано искане от въззиваемата страна, а
съгласно т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС претенцията за разноски следва да
бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
17
според която сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на
жалбата, не е достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените
разноски. Присъждането им не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта
им съдът не се произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-009665,
издадено от началник група към ОДМВР- ПЛОВДИВ, сектор пътна полиция,
с което на Т. Т. Д. е наложена глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
18