Решение по дело №1638/2018 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 516
Дата: 7 юни 2019 г. (в сила от 18 юли 2019 г.)
Съдия: Елисавета Георгиева Деянчева
Дело: 20181520101638
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 07.06.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. 1638 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД против Е.Н.И..

В исковата молба се сочи, че в хода на предходното съдебно производство по реда на чл. 410 от ГПК е била издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. дело №470/2018 г.  на КРС. Същата заповед е била връчена на ответника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, заради което на ищеца били дадени указания по смисъла на чл. 415 от ГПК и била депозирана настоящата искова молба.

Ищецът сочи, че между „Банка ДСК” ЕАД и ответника по делото е съществувало облигационно правоотношение по силата на Договор за стоков  кредит №262203 от 02 май 2017 г. При сключването на договора на ответника била предоставена необходимата преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК, като договорът бил сключен при общи условия, с които бил запознат ответника. Бил уведомен и за Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилагала за съответните предоставени услуги. Съгласно договора за стоков кредит, кредиторът отпуснал  сумата в размер на 1485.66 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „Технополис България ЕАД. Закупените стоки били на обща стойност 1349.00 лева, като при сключването на договора била предоставена и сумата в размер на 136.66 лева, необходима за заплащане на застрахователна премия по застраховка, чрез „Банка ДСК” ЕАД. Сумата била усвоена еднократно, безкасово по сметката, посочена от застрахователите. Кредитът следвало да бъдe върнат на 18 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 17 от които в размер на 111.21 лева, и още една вноска в размер на 111.24 лева, която се дължи с последната вноска, съгласно уговорения между страните погасителен план. Страните са уговорили и фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 40.16% годишно или 0.1116% на ден. Така общо договорната лихва за периода от 02.06.2017г. до 12.01.2018г. била в размер на 414.33 лева.

Доколкото липсвало надлежно изпълнение по договора от страна на ответника на осн. чл. 12.1 от общите условия кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 29.01.2018 г.

Сочи се, че поради забава в изпълнението ответникът дължал и обезщетение за забава върху непогасената главница, считано от 02.07.2017г. до 23.02.2018 г. в размер на 26.18 лева, както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Така към датата на депозиране на заявлението общият дълг бил в общ размер на 1926.17 лева, от които: главница в размер на 1485.66 лева, договорна лихва в размер на 414.33 лева за периода от 02.06.2017г.12.01.2017 г., и мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 26.18 лева, за периода от 02.06.2017г. до 23.02.2018 г.

Твърди се, че процесното задължение било прехвърлено на настоящия ищец с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 29.09.2017 и Приложение № 1.1 към него от 12.01.2018 г. Твърди се, че ответникът бил уведомен за извършената цесия на 29.01.2018 г. от „Банка ДСК” ЕАД, чрез писмо с обратна разписка.

Ето защо се иска да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът има задължение към ищеца в размер на 1485.66 лева - главница, дължима по Договор за стоков кредит №262203/02.05.2017г.; 414.33 лева - договорна лихва за периода от 02.06.2017г. до 12.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми в хода на заповедното производство по ч. гр. дело №470/2018г. по описа на КРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

С разпореждане № 4744/15.10.2018г., същото с характер на определение, съдът е прекратил производството по гр.д. № 1638 по описа на Районен съд -Кюстендил за 2018 г., в частта за претендираната мораторна лихва в размер на 26,18 лв., за периода от 02.06.2017 г. до 23.02.2018 г., поради оттеглянето на претенцията в тази част, и е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение № 233/7.3.2018г, издадена по ч.гр.д. № 470 от описа на КРС за 2018 г. в частта за претендираната мораторна лихва в размер на 26,18 лв., за периода от 02.06.2017 г. до 23.02.2018 г.

Претендират се и направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в общ размер на 350.00 лева, от които: 50.00 лева по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300.00 лева по чл. 25 от НЗПП.

Сочи се, че при уважаване на иска дължимите суми могат да се изплатят по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, Банка: “Юробанк България” АД.

Иска се и уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е упражнила правото си на отговор, чрез назначения й особен представител. Твърди, че предявените искове, макар и допустими са неоснователни, тъй като липсвали доказателства, че именно процесното вземане е придобито от ищеца, поради което счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

В хода на съдебното дирене ищцовото дружество поддържа депозираната искова молба по съображенията в нея, а ответникът – оспорва същата, като доводите си за това излага в писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.

            Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото и неоспорен договор Договор за стоков  кредит №262203 от 02 май 2017 г. между „Банка ДСК” ЕАД и ответника по делото е съществувало облигационно правоотношение, като кредиторът отпуснал сумата в размер на 1485.66 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „Технополис България ЕАД, при фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 40.16% годишно или 0.1116% на ден, като договорната лихва за периода от 02.06.2017г. до 12.01.2018г. била в размер на 414.33 лева.

Не е оспорено твърдението, че закупените стоки били на обща стойност 1349.00 лева, като при сключването на договора била предоставена и сумата в размер на 136.66 лева, необходима за заплащане на застрахователна премия по застраховка, чрез „Банка ДСК” ЕАД.

Според погасителен план към договора кредитът следвало да бъдe върнат на 18 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 17 от които в размер на 111.21 лева, и още една вноска в размер на 111.24 лева.

Видно от приложения рамков договор за продажба и прехвърлане на вземания от 29.09.2017 и Приложение № 1.1 към него от 12.01.2018 г., вземанията по процесния договор били прехвърлени на настоящия ищец изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, което прехвърляне е било потвърдено по реда на чл. 99, ал. от ЗЗД – спр. л. 15 от делото.

По силата на пълномощно (без дата) на л. 16 от делото, на ищцовото дружество било възложено да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, прехвърлени по силата на посочения договор.

По делото няма данни за осъществено уведомяване на длъжника по силата на горното пълномощно.

На основание чл. 410 от ГПК, неудовлетвореният кредитор сезирал Районен съд – Кюстендил, като видно от материалите по приетото ч.гр.д. № 470/2018 г. на КРС, ищцовото дружество в качеството му на заявител подало заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответната страна за дължимите суми, предмет и на настоящото дело. Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта е била връчена в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в срока по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда и не следва да се обсъждат подробно.

            При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта: С оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, извършвайки служебна проверка за наличието на възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК, респ. и за спазването на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, съдът установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в срока по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове. Изложеното сочи, че установителната претенция е допустима.

По основателността: Предявени са специални установителни искове по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 от същия кодекс с правното основание чл. 99, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от същия закон.

При възприетата правна квалификация и според указанията в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, се ангажираха доказателства, от съвкупния анализ на които остана безспорно, че „Банка ДСК“ ЕАД и ответникът са били обвързани от облигационно отношение.

Събрани са писмени доказателства, от които е видно, че между „Банка ДСК“ ЕАД и настоящия ищец бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл. 99 от ЗЗД, като това прехвърляне, съгласно чл. 99, ал.4 ЗЗД има действия спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В случая няма данни цесията да е съобщена предварително. В съдебната практика се възприема тезата, че това може да бъде сторено и с връчването на исковата молба – в т.см. Решение №3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., но в случая ответникът не бе установен на известните по делото адреси, заради което бе учредено особено процесуално представителство по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. Именно на особения представител са връчени съдебните книжа. В отговора си, депозиран в срока по чл.131 от ГПК той е направил оспорване на иска, основано именно на  липсата на надлежно уведомяване за цесията. Макар това да не води до недопустимост на претенцията поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца (същата се установи с приложения договор за цесия коментиран по-горе), води до неоснователност на иска, тъй като връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника (поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията), нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.  При тези обстоятелства цесията все още не е произвела действието си спрямо ответника и това е достатъчно, за да се приеме, че исковата пратенция за установяване дължимостта на процесните вземания е неоснователна и като такава ще бъде оставена без уважение.

Само за пълнота на изложението ще се посочи, че исковете са неоснователни и на други основания, а именно:

В принципен план договорът за стоков кредит чрез превеждане на сумата, предмет на договора директно на търговеца, от който е закупена стоката, е особен вид договор за заем за потребление, при който получаването от заемателя на заетата сума е опосредено чрез получаване на финансираната стока. В случая дори и да се приеме, че договорената сума е била преведена директно на търговеца, макар и доказателства за това да не са ангажирани, доказателства за предаването на стоката, като елемент от фактическия състав на този вид договори за за кредит, не са ангажирани. С това и поради изрично указаната доказателствена тежест в производството, претенцията остава недоказана.

Досежно претенцията, касаеща лихвата за забава: Вземането на това основание възниква при наличие на главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Доколкото главаната претенция се възприе за неоснователна, такава се явява и претенцията за установяване дължимостта на лихва за забава.

По разноските в настоящото производство:

Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на спора, разноски се дължат единствено на ответника, но т.к. няма дакозателства за сторени такива съдът не дължи произнасяне в т.см.

По разноските в заповедното производство: В съдебната практика се възприема принципното разбиране, че с подаването на възражение срещу издадената заповед за изпълнение и предявяването на иск за установяване съществуването на вземането, изпълнителната сила на заповедта в частта за разноските отпада. Заради това при постановяване на решението си по установителния иск, съдът в исковото производство разпределя отговорността за разноските, направени в заповедното производство. Ето защо на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, и с оглед изхода от спора. В случая липсват доказателства ответницата да е направила разноски в хода на заповедното производството, поради което такива не следва да й се присъждат.

            В хода на производството ответникът бе представляван от назначения му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл. приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал. 13. Ето защо на адв. П. К. следва да бъде изплатена сумата за това, която е внесена от ищеца по делото.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р. А. и Т. К., за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че Е.Н.И., ЕГН **********, с адрес ***, има задължения към ищцовото дружество в размер на 1485.66 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки) - главница, дължима по Договор за стоков кредит №262203/02.05.2017г.; 414.33 лева - договорна лихва за периода от 02.06.2017г. до 12.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми в хода на заповедното производство по ч. гр. дело №470/2018г. по описа на КРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат П.Й.К.,***, възнаграждение в размер на 364,82 лв. (триста шестдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки) за осъществената до момента правна помощ – процесуално представителство на ответника Е.Н.И., ЕГН **********, с адрес ***, по сметка на особения представител, от депозитните средства за това, внесени от ищеца на 13.02.2019 г. (спр. л.36), за което да се извърши надлежно отбелязване по делото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

След влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на заповедния съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: