Определение по дело №182/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производство по реда на чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК.
С определение № 363 / 27.03.2023г. по ЧНД № 410 / 2023г. по описа на Районен
съд – Сливен по отношение на К. Д. В. – обвиняем по досъдебно производство № 415/2023
г. по описа на РУ – Сливен, вх. № 1606/2023 г. по описа на РП - Сливен е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Частна жалба против определението е подадена от служебния защитник на
обвиняемия и в нея се твърди, че то е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Не
били налице кумулативно всички предпоставки по чл. 63, ал. 1 от НПК. От събраните до
момента доказателства не можело да се приеме и да се направи обоснован извод и
предположение, че обвиняемият извършил престъпленията за които е привлечен, но дори и
да се приемело, че може да се направи обосновано предположение, не били налице другите
кумулативно предвидени предпоставки. Обвиняемият имал постоянен адрес в гр. Сливен,
нямало данни да се е укривал от правосъдието. С мярка за неотклонение Домашен арест той
нито би могъл да се укрие, нито да извърши друго престъпление, тъй като тази мярка се
контролирала от органите на полицията; щяло да бъде осигурено явяването му пред
разследващите органи във всеки един момент; нямало да има възможност да възстанови
контактите си с лицата, на които да може повлияе по някакъв начин или да им въздейства.
При събраните до момента доказателства, наложената мярка за неотклонение Задържане под
стража на обв. В. се явявала прекалено тежка и необоснована, излизаща извън обхвата на
целите по чл. 57 от НПК. Счита че целите на мерките за неотклонение биха се постигнали и
с налагането на по – лека мярка за неотклонение на обв. В., а именно Домашен арест.
Искането е въззивният съд да отмени обжалваното определение и да измени мярката за
неотклонение в по – лека такава, а именно Домашен арест.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция служебният защитник на
обвиняемия поддържа подадената частна жалба и моли въззивния съд да я уважи.
Представителят на ОП – Сливен счита частната жалба за неоснователна. Споделя
изцяло изводите на Районния съд, отразени в мотивите към обжалваното определение и
моли за потвърждаването на последното като обосновано и законосъобразно.
Обв. В. иска да му бъде наложена по - лека мярка за неотклонение .
Съдът, след съвещание и като се запозна с подадената частна жалба, атакувания
съдебен акт, като съобрази становищата на страните, изразени в съдебно заседание, обсъди
доказателствата, събрани в хода на производството до настоящия момент и провери изцяло
атакуваното определение прие, че частната жалба срещу първоинстанционното определение
е неоснователена.
Обв. В. е на 38 години, завършил е трети клас, безработен, не е женен. Има
регистриран постоянен адрес в гр. ***. Осъждан. С влязло в сила Определение № 278 /
21.02.2023г. по ЧНД № 88 /2023г. на РС – Сливен на обв. В. е определено едно общо
наказание по НОХД № 34 / 2023г. и по НОХД № 1473 / 2022г. и двете на РС – Сливен -
лишаване от свобода за срок от десет месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.
1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
С постановление от 24.03.2023г., предявено на същата дата, К. Д. В. е привлечен в
качеството на обвиняем по досъдебно производство № 415/2023 г. по описа на РУ – Сливен,
вх. № 1606/2023 г. по описа на РП - Сливен, за извършено на 23.03.2023 г. в гр. Сливен
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Престъплението е извършено в посочения по – горе изпитателен срок.
По повод искането на РП – Сливен за вземане спрямо обв. В. мярка за
неотклонение "Задържане под стража", районният съд е анализирал събраните доказателства
и е преценил относимите факти. Правилно е приел, че обвиняемият е привлечен за тежко
умишлено престъпление и че от събраните до момента доказателствени материали може да
1

се направи обосновано предположение, че той е негов извършител (законът не изисква
категоричен извод в тази насока). За разлика от осъдителната присъда, която съгласно чл.
303, ал. 1 от НПК не може да почива на предположения, за ареста по чл. 64 от НПК е
достатъчно наличието само на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъплението, предмет на обвинението.
И по отношение на втората предпоставка районният съд правилно е приел, че
съществува реална опасност обвиняемия да извърши престъпление. Наличието й се
презумира по силата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК и не е оборено от събраните доказателства.
Действително настоящото деяние е извършено при условията на повторност по смисъла на
чл. 28, ал.1 от НК, след като обвиняемият е осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление. Не е изтекъл и петгодишният срок по чл. 30 от НК. Деянието, за което
обвиняемият е привлечен по настоящото досъдебно производство говори за устойчивост на
престъпното поведение, както и че наложеното наказание лишаване от свобода не е
постигнало целения превъзпитателен и възпиращ ефект. Поведението на обвиняемия го
характеризира като личност със завишена степен на обществена опасност и формирани
трайни престъпни навици. Към обстоятелствата обуславящи реалната опасност обвиняемия
да извърши престъпление настоящата инстанция прецени и това, че обвиняемият е
безработен и няма легален източник на доходи, а обкръжението му е от криминално
проявени лица.
Предвид изложените съображения, Окръжният съд намира за неоснователни
доводите на защитата за налагане на обв. В. на по – лека мярка за неотклонение - „Домашен
арест“.
Районният съд е направил правилния и законосъобразен правен извод, че по
отношение на обв. В. следва да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно
„Задържане под стража”. Въззивният съд се присъединява изцяло към това становище. Тази
мярка за неотклонение се явява съобразена с обстоятелствата по чл. 56 ал. 3 НПК и отговаря
на целите по чл. 57 НПК. Тя е най-подходяща по отношение на обв. В. на настоящия етап от
досъдебното производство.
Предвид изложеното, въззивният съд направи извода, че определението, с което по
отношение на обв. В. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” е правилно и
законосъобразно и като такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложението съображения, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

2

Номер на акта:	140
Дата:	3 април 2023 г. (в сила от 3 април 2023 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20232200600182
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	30 март 2023 г.

Определение по дело №182/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите