№ 244
гр. Севлиево, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100237 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342, ал. 2 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Белоградчик, ул. "Алеко Константинов" 5,
представлявано от И.Е.П.в - изпълнителен директор срещу Ш. Ш. Х., с ЕГН **********, от
гр. ************************************
Ищеца твърди, че бил сключен на 20.08.2021г. между „Амиго Лизинг" ЕАД в
качеството на лизингодател и Ш. Ш. Х. в качеството на лизингополучател Договор за
финансов лизинг № ******** В изпълнение на задълженията си лизингодателят предал на
ответника - лизингополучател лек автомобил марка „*********", собственост на
лизингодателят. Лизингодателя предоставил на лизингополучателя, лизинговия обект, за
възмездно ползване при заплащане на месечни лизингови вноски и други дължими суми
предвидени в Договорът за финансов лизинг и Общите условия и погасителен план. По
силата па лизинговия договор лизингополучателят се задължил да изплаща гореописания
автомобил на 60 лизингови вноски, съгласно погасителен план, неразделна част oт договора,
в който били посочени стойността на лизинговите вноски и падежа на всяка от тях.
Ответника не изпълнявал задълженията си по договора. Предвид това ищеца твърди, че
ответника му дължи и иска да бъде осъден да му заплати следните суми: 405,56 лева,
представляваща неплатени главници на лизингови вноски, 1255,96 лева, представляваща
договорна лихва върху лизингови вноски, 204,24 лева – застрахователни премии по
Застраховка Гражданска отговорност, 121,12 лева представляващи данък ПС за 2020г.,
360,00 лева, които са заплатена сума за временно преустановяването на владението на МПС,
1
775,13 лева представляващи дължимо ДДС, поради разваляне на договора, както и сумата от
1 300,00 лева, представляващи неустойка с обезщетителен характер в размер на 15 % от
доставната цена по Договора. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор, чрез назначеният му особен представител. В отговора
особеният представител заявява, че оспорва исковете като неоснователни. Всеки от исковете
се основавал на нищожни клаузи, за което възразява. Договора за финансов лизинг бил
нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД, тъй като противоречал на редица разпоредби на ЗЗД и
на Закона за потребителския кредит, който счита за приложим. Годишният процент на
разходите, видно от чл. 5 от Договора възлизал на 44,812 %. Счита, че е в разрез с нормата
на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Претендираната неустойка /в размер на
15% от доставната цена/ била нищожна, поради прекомерност. Същата водела единствено до
неоснователно обогатяване на дружеството ищец. Не била обвързана с действителни вреди,
които то е претърпяло от неизпълнението на договорен ангажимент. Претендирало се и
лихва за забава върху главницата, която реално покривала претърпените вреди. Договорът
бил прекратен още през месец април на 2020 г., Ш.Х. не бил ползвател на автомобила и не
следвало той да заплаща дължимите застрахователни премии по застраховки „Гражданска
отговорност" и „Автокаско" за период от време, през който той не ползвал автомобила.
Оспорва приложените към исковата молба фактури, справки и отчети, като частни
удостоверителни документи, изготвени от дружеството ищец, които не носели подписа на
ответника, поради което той не бил запознат с тях.
В съдебно заседание ищеца, не се явява и не се представлява. В докладвана молба
уточнява, че е допуснал фактическа грешка в размера на претендираната неустойка – вместо
сумата 1 300,00 лева, претендира сумата 975,00 лева. Поддържа исковете по съображенията
изложени в исковата молба.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен представител, поддържа
отговора по съображенията в същия.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 1355/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „Амиго лизинг" ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в Районен съд - Севлиево и е
издадена срещу Ш. Ш. Х., заповед № 260254/08.12.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 1661,52 лева, представляваща неплатени лизингови
вноски и договорна лихва за периода месец март – месец ноември 2020 г., 204,24 лева –
застрахователни премии по Застраховка Гражданска отговорност, 121,12 лева
представляващи данък ПС за 2020 г., 360,00 лева, заплатена сума за временно
преустановяването на владението на МПС, 775,13 лева представляващи дължимо ДДС,
поради разваляне на договора, сумата от 1 300,00 лева, представляващи неустойка с
обезщетителен характер в размер на 15 % от доставната цена по договора, ведно със
2
законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението -
08.12.2020 г., както и сумата 89,00 лв. - разноски за заплатена държавна такса. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника Ш. Ш. Х. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният не е
намерен нито на адреса по заявлението нито на постоянния или на настоящия му адрес,
включително след залепване на уведомление, в изпълнение на указанията на Районен съд –
Севлиево, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото
дело.
Установява се от съвкупната преценка на договор за финансов лизинг № ********от
20.08.2019 г., погасителен план, неразделна част от договора, приемо-предавателен
протокол, Общи условия към договора за финансов лизинг, ведно с приемо - предавателен
протокол за приемането им от лизингополучателя, справка, изготвена от ,.Амиго лизинг"
ЕАД, съдържаща датата и сумата на извършените от лизингополучателя плащания по
договора за финансов лизинг, фактури, сметки, описи, застрахователни полици, платежни
документи, и от заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна
експертиза, че е бил сключен на 20.08.2019 г. между "Амиго лизинг" ЕАД, като
лизингодател и Ш. Ш. Х., като лизингополучател, договор за финансов лизинг с № ********
Лизингодателят е предоставил на лизингополучателя за възмездно ползване при заплащане
на месечни лизингови вноски и други дължими суми предвидени в договора за финансов
лизинг и приложените към него Общи условия и погасителен план лек автомобил марка
*******, идентификационен номер на рама ******************, за което е съставен
приемо-предавателен протокол. По силата на договора лизингополучателят се е задължил да
изплаща горепосочения автомобил на 60 месечни лизингови вноски, съгласно погасителния
план неразделна част от договора за финансов лизинг. Всяка лизингова вноска включва
главница и лихва, определена съобразно чл. 2.6 от договора и приложения погасителен план.
Уговорени са годишен лихвен процент - 34,90 % и годишен процент на разходите - 44,812
%. Лизингополучателят е преустановил плащанията на задълженията в уговорените срокове
по договора. Не са изплатени лизингови вноски, през периода 10.03.2020 г. - 10.11.2020 г., а
също и други задължения по договора, както следва: неплатени лизингови вноски в общ
размер - 1661,52 лева, неплатени застрахователни премии - 204,24 лева, неплатен данък ПС
за 2020 г. – 121,12 лева, неплатени разходи за временно преустановяване владението на
МПС – 360,00 лева, неплатен ДДС съгласно т. 20 от договора – 775,13 лева, неустойка в
размер на 15% от доставната цена по договора за финансов лизинг 975,00 лева или всичко –
4097,01 лева.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 342, ал. 2 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните
3
предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т. е.
съществуването и валидността на описания в исковата молба договор между ищеца и
ответника със съществените им елементи (предмет и цена), изпълнението на задълженията
на ищеца по договора, включително предоставяне на твърдените услуги и предаване на
лизинговата вещ, приемането на вещта от ответника, твърдяната неустоична клауза в
договора, настъпване на предвидените в неустоичната клауза обстоятелства, обуславящи
дължимост на уговорената сума в клаузата. В тежест на ответника е да докаже
положителните факти, на които основава доводите и възраженията си.
Установи се от съвкупната преценка на договор за финансов лизинг № ********от
20.08.2019 г., погасителен план, неразделна част от договора, приемо-предавателен
протокол, Общи условия към договора за финансов лизинг, ведно с приемо - предавателен
протокол за приемането им от лизингополучателя, справка, изготвена от ,.Амиго лизинг"
ЕАД, съдържаща датата и сумата на извършените от лизингополучателя плащания по
договора за финансов лизинг, фактури, сметки, описи, застрахователни полици, платежни
документи, и от заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна
експертиза, че е бил сключен на 20.08.2019 г. между "Амиго лизинг" ЕАД, като
лизингодател и Ш. Ш. Х., като лизингополучател, договор за финансов лизинг с № ********
Лизингодателят е предоставил на лизингополучателя за възмездно ползване при заплащане
на месечни лизингови вноски и други дължими суми предвидени в договора за финансов
лизинг и приложените към него Общи условия и погасителен план лек автомобил марка
*******, идентификационен номер на рама ******************, за което е съставен
приемо-предавателен протокол. По силата на договора лизингополучателят се е задължил да
изплаща горепосочения автомобил на 60 месечни лизингови вноски, съгласно погасителния
план неразделна част от договора за финансов лизинг. Всяка лизингова вноска включва
главница и лихва, определена съобразно чл. 2.6 от договора и приложения погасителен план.
Лизингополучателят е преустановил плащанията на задълженията в уговорените срокове по
договора. Не са изплатени лизингови вноски, през периода 10.03.2020 г. - 10.11.2020 г., а
също и други задължения по договора, както следва: неплатени лизингови вноски в общ
размер - 1661,52 лева, неплатени застрахователни премии - 204,24 лева, неплатен данък ПС
за 2020 г. – 121,12 лева, неплатени разходи за временно преустановяване владението на
МПС – 360,00 лева, неплатен ДДС съгласно т. 20 от договора – 775,13 лева, неустойка в
размер на 15% от доставната цена по договора за финансов лизинг 975,00 лева или всичко –
4097,01 лева. С оглед изложеното установиха се предпоставките за уважаване на
предявените искове: основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.
е. съществуването и валидността на описания в исковата молба договор между ищеца и
ответника със съществените им елементи (предмет и цена), изпълнението на задълженията
на ищеца по договора, включително предоставяне на твърдените услуги и предаване на
лизинговата вещ, приемането на вещта от лизингополучателя, твърдяната неустоична клауза
в договора, настъпване на предвидените в неустоичната клауза обстоятелства, обуславящи
дължимост на уговорената сума в клаузата.
4
Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника. Не се
установи по делото при процесния договор за лизинг, преценявайки съвкупно всички клаузи
в договора, предвид преди всичко размерите на уговорените годишен лихвен процент (34,90
%) и годишен процент на разходите(44,812 %), при съобразяване и на срока на договора (60
месеца) и липсата на допълнително обезпечение за вземането на лизингодателя, да е налице
явна нееквивалентност между престациите на страните по договора, като данните по делото
не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на договора като сключен
при накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, при нарушаване
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, и като водещ до несправедливо облагодетелстване на някоя от страните,
за сметка на другата. С оглед изложеното при съобразяване и на нормативноустановения
максимум на годишния процент на разходите – надвишаващ процесния, неоснователно е
възражението на ответника за нищожност поради накърняване на добрите нрави, в какъвто
смисъл следва да се разбират възраженията, предвид твърденията с които се обосновават.
С оглед изложеното, предвид и възприетите в заключението на вещото лице по
съдебно – счетоводната експертиза размери на задълженията на ответницата, установи се
основателност на предявените искове, в претендираните размери, при съобразяване и на
извършеното уточнение в хода на делото, поради което същите следва да се уважат.
Относно разноските, предвид уважаването на исковете, съдът намира, че на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. С
оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в
общ размер на сумата от 903,00 лева, включващо: заплатена държавна такса, заплатено
възнаграждение за особения представител на ответника, за заплатено възнаграждение за
вещо лице и възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт, което съдът, с
оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществените процесуални действия от
юрисконсулта на ищеца, определя на 120,00 лева. С оглед уважаването исковете за сумите,
за които заявлението по заповедното производство е уважено, съдът намери, че не следва да
се изменят дължимите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатена държавна такса
по същото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342, ал. 2 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2
ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Белоградчик, ул. "Алеко
Константинов" 5, представлявано от И.Е.П.в - изпълнителен директор, съществуват парични
вземания за следните суми: 1661,52 лева - неплатени лизингови вноски по договор за
финансов лизинг № ********от 20.08.2019 г., неплатени застрахователни премии - 204,24
5
лева, неплатен данък ПС за 2020 г. – 121,12 лева, неплатени разходи за временно
преустановяване владението на МПС – 360,00 лева, неплатен ДДС съгласно т. 20 от
договора – 775,13 лева, неустойка в размер на 15% от доставната цена по договора за
финансов лизинг - 975,00 лева, ведно със законната лихва върху претендираната главница от
датата на подаване на заявлението - 08.12.2020 г., към длъжника Ш. Ш. Х., с ЕГН
**********, от гр. ************************************ за които вземания е издадена
заповед № 260254/08.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 1355/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Ш. Ш. Х., с ЕГН **********, от гр.
************************************да заплати на „АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Белоградчик, ул. "Алеко
Константинов" 5, представлявано от И.Е.П.в - изпълнителен директор, направените по гр. д.
№ 237/2021 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата от 903,00
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ш. Ш. Х., с ЕГН **********, от гр.
************************************да заплати на „АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Белоградчик, ул. "Алеко
Константинов" 5, представлявано от И.Е.П.в - изпълнителен директор, направени по ч. гр. д.
№ 1355/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево разноски в размер на: сумата 89,00 лева -
разноски за заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6