Мотиви кьм Присъда № 45/23.03.2017 г.
по НОХД №106/2017 г.:
ЯРП е предявила обвинение против Т.И.Н. *** за извьршено престьпление по чл.209,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК.
Съдът прие за съвместно разглеждане в наказатленото
производство предявения с писмена молба гр.иск от пострадалата Н.Т.Д. ***
против подс.Т.И.Н. *** за заплащане на обезщетение за
причинени на Н.Д. имуществени вреди в размер на 4000лв., ведно със законната
лихва, считано от дата на увреждането – 14.03.2014г. – до окончателното
изплащане на сумата. Н.Д. бе конституирана като гр.ищец в процеса и не взе
участие при разглеждане на делото.
Преди
прочитане на обвинителния акт защитникът на подсъдимия и подсъдимият, на
основание чл.371,т.2 от НПК, поискаха откриване на производство по Гл.27 от НПК
- Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция. Прокурорът
изрази становище, че делото може да се разгледа по реда поискан от подсъдимия.
Сьдьт, след като
изслуша страните, прие, че може делото да продължи по реда на Гл.27 от НПК. На
основание чл.372,ал.1 и ал.4 от НПК, разясни на подсъдимия, че няма да му бьде провеждан разпит. Разясни му също, че няма да бьде провеждан разпит на свидетелите, а всички гласни и
писмени доказателствени средства ще
бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
Подсъдимият и
защитникът заявиха пред съда, че признават изцяло фактите изложени в
обвинителния акт и не желаят да бъдат събирани доказателства за тези факти.
Сьдьт, след
като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в
досьдебното производство доказателства, с определение по чл.372,ал.4 от НПК
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Участващият
по делото прокурор заяви, че поддьржа обвинението
предявено против подсъдимия като счита, че същото е доказано от обективна и
субективна страна, съобразно събраните по делото доказателства. Държавният
обвинител пледира подсъдимият да бьде признат за
виновен като му бьде наложено наказание ЛС при
условията на чл.58а,вр.чл.54 от НК към минимума
предвиден в НК, което да бьде изтьрпяно
при първоначален общ режим, а гр.иск като основателен и доказан да бъде уважен
в пълен размер.
Подсъдимият
участвува лично в с.з. със служебно назначен от съда адвокат.
Признава се за виновен по предявеното обвинение, без да оспорва фактите
изложени в обвинителния акт. Чрез защитника си заявява, че признава така
установената фактическа обстановка, но се прави уточнение, че не е участвал при
възбуждането на заблуждението от неизвестните съизвършители
по телефона у пострадалата, а само е поддържал това създадено заблуждение,
поради което следва да му бъде наложено наказание ЛС към минимума предвиден в
НК, което наказание да бъде редуцирано по чл.58а от НК. Прави се искане така
определеното наказание ЛС да бъде отложено от изтърпяване по чл.66 от НК.
Пледира се гр.иск като основателен да бъде уважен в предявения размер.
Сьдьт, за да постанови присьдата си, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Т.И.Н. ***.В началото
на 2014 год. същият получил
телефонно обаждане на личния си
мобилен телефонния номер, от неустановено
при разследването лице, което му
предложило работа като извършат измами.
Същото това неустановено при разследването лице /съучастник на подс.Н./ разяснило и начина, по който
ще бъдат извършени измамите, а именно по телефона
ще се подават
неверни сведения за инциденти и заболявания до различни лица, ще се определя
паричната сума, която трябва да
бъде предадена от тези лица
за разрешаването на съответния проблем,
а подс. Н. ще ги посещава
и ще получава лично предадената от тях парична
сума.
В
изпълнение на намеренията си, на 14.03.2014 год. около 20,43 ч. на
домашния телефон с № *** на свид.Н.Т.Д.,***, се обадило горепосоченото
неустановено по делото лице. Последното
се представило за лекар, а именно
за *** Н. и съобщило
на свид.Д. неверни данни,
че дъщеря й е счупила единия си крак на
четири места и се нуждае от
спешна операция, за която е необходимо
заплащане на определена парична сума. На св.Д. било съобщено, че операцията струва
14000лв., които тя трябва да осигури. Д.
възприела представените й сведения за здравословното състояние на дъщеря
си за достоверни
и съобщила на неустановеното лице, че може да
осигури 4000 лв. Неустановеното
по делото лице й казало, че ще изпрати
човек от „Здравната каса“, за да
вземе парите. Междувременно,
на свид.Д. й било съобщено,
че разговаря с дъщеря си, след
което неустановено по делото лице
се обадило с женски глас, който
наподобявал гласът на дъщеря й, с думите: „Аз съм, мамо! Много ме боли!“. След
това отново на телефонната линия се включило
лицето, което се представило за лекар и казало
на свид.Д. да събере
парите. Последната събрала сумата от 4000 лв., в банкноти 15 бр. по
100 лв. и 50 бр.по 50 лв., сложила
ги в найлонова торбичка. По
указание на лицето, представило се за лекар
свид.Д. съобщила точния си адрес и слязла
пред жилищния блок, за да
предаде парите. Там
се намирал подс. Т.Н., който я очаквал,
за да получи
парите, съгласно уговорките, които направил по телефона
с горепосоченото неустановено
по делото лице. Подс.Н. заявил
на св.Д., че е изпратен от
лекаря ** Н., за да вземе
парите, необходими за операцията на
дъщеря й. Около 22.31 ч. на посочената дата
св.Д. предала
торбичката с намиращите се в нея 4000 лв.
в банкноти на подс.Н., след което тя
се прибрала в дома си. Подс.Н., след като взел парите от
свид. Д., се отдалечил от
жилищния блок, в който живеела същата.
Там преброил парите и се свързал с неустановеното
по делото лице, като му
съобщил, че е взел парите. Последното
му казало да се прибере
в дома си и на следващия ден
да занесе парите до билборд,
намиращ се на изхода на
гр.Р. в посока гр.В.
Малко по-късно същата вечер свид.Д. се свързала
по телефона с дъщеря си и установила,
че същата се намира в добро
здравословно състояние и не се налага
извършване на оперативна интервенция.
На следващия ден подс.Н. помолил
свид.С.В.В. да
го отведе да гр.Р., за да остави
получените в резултат на измамата пари
на посоченото място. Св.В.
се съгласил и на 15.03.2014 год. вечерта двамата
заедно с още три лица потеглили
за гр.Р. По
време на пътуването претърпели пътно - транспортно произшествие, поради
което потърсили пътна помощ. Междувременно
подс.Н. споделил с останалите
лица, че трябва да предаде
пари, които е получил в резултат на телефонна измама. Подс.Н. се
свързал със съучастника си и му съобщил за
инцидента, при което се уговорили
последният да изпрати хора на
място и да вземат парите. По-късно същата
вечер неустановени по делото лица
пристигнали на място, където бил
аварирал автомобила, в който се намирал
подсъдимия, който предал парите, като от
тях по предварителна
уговорка с неустановеното лице взел за
себе си 500 лв.
От деянието са причинени
имуществени вреди на свид.Н.Т.Д. в размер на
4000 лева.
Подс.Т.Н. кьм момента на извьршване на деянието е реабилитиран за
осъжданията си по НОХД № 1286/2006г. на РС-Я., НОХД № 1369/2006г. на РС-Я.,
НОХД № 370/2006г. на РС-Е., НОХД № 1265/2006г. на РС-Я. и НОХД № 1860/2006г. на
РС-Я. по чл.86 от НК. Деянието по настоящото дело е извършено на 14.03.2014г.,
а подсъдимият е осъждан след това по НОХД № 81/2014г. по описа на РС-Т. за
престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.58а, ал.4 и
чл.55, ал.1, т.1 от НК на 3мес. ЛС при строг режим. Присъдата е влязла в сила
на 28.08.2014г., а деянието е извършено на 23.03.2014г. Подсъдимият е осъден със
Споразумение по НОХД № 418/2015г. по описа на РС-Е., по чл.209,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.26,ал.1 и
чл.55,ал.1,т.1 от НК на 3мес. ЛС при строг режим. Споразумението е влязло в
сила на 20.10.2015г., а деянието е извършено от 13.03.2014г. до 20.03.2014г. На основание чл.25,ал.1,вр.чл.23,ал.1
от НК е определно общо наказание по последните две
дела в размер на 3мес. ЛС при строг режим, с приспадане на изтърпявана част от
наказанието по чл.25,ал.2 от НК по НОХД№81/2015г. на РС-Т. Наказанието е изтърпяно
на 15.12.2014г.
Изложената фактическа обстановка сьдьт приема за установена
от самопризнанията на подсьдимия направени в с.з. и
отчасти от обясненията му от ДП, и от показанията на всички свидетели/Н.Д., С.В.
и И.Д./, разпитани в хода на ДП, приобщени към събрания от съда доказателствен
материал по реда на Гл.27 от НПК, с изключение на показанията на св.Р. Б. от
ДП, които съдът изключи от доказателствения материал,
защото същите не допринасят с нищо за изясняване на обективната истина по
делото.
Всички
гласни доказателствени средства са логични, последователни и безпротиворечиви,
с изключение на онази част от обясненията на подсъдимия от ДП, в които се сочи,
че не е знаел, че участва в телефонна измама, че сумата, която му е предадена
от пострадалата е 3900лв., а не 4000лв. В тази част тези гласни доказателства
се оборват от показанията на свидетелите Н.Д. и С.В., в които много точно е
обяснено кога е станала измамата, какво е точно участието на подсъдимия в нея и
каква сума пари е получил той. Св.С.В. при разпита си в ДП е заявил
категорично, че подсъдимият е знаел, че участва в телефонна измама. В тази
връзка са самопризнанията на подсъдимия от с.з., обясненията, които е дал пред
съдия и справките за съдимост на лицето, от които е видно, че преди извършване
на процесното престъпление подс.Т.Н.
е знаел, че участва в извършване на телефонни измами с други лица, и в частност
в измамата на пострадалата. От показанията на гр.ищец е видно, че св.Н.Д. е
дала сумата от 4000лв. на подсъдимия, който е затвърдил заблуждението на
старата жена, че дава парите за лечението на дъщеря си.
В
останалата част съдът приема за достоверни гласните доказателства събрани при
разпитите на подсъдимия от ДП, защото същите кореспондират със самопризнанията
му от с.з., показанията на пострадалата и останалите свидетели, включително с
писмените доказателства по делото и телефонните разпечатки, предявени на
страните в с.з. по чл.284 от НПК.
Фактическата обстановка се установява и от приложените кьм делото и прочетени от сьда на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства - справки за съдимост на
подсъдимия, телефонни разпечатки на мобилен оператор „Виваком“,
предявени по чл.284 от НПК на страните като веществени доказателствени средства,
доклади за установен факт и предприето действие, писма от мобилни оператори,
писмо от І-во РУ-Б. при ОД на МВР-Б., споразумение по
НОХД № 418/2015г. по описа на РС-Е., постановление на ЯРП за разделяне на ДП, които
кореспондират с събраните в с.з. гласни доказателствени средства. Чрез
тези доказателства и по-конкретно от телефонните разпечатки, справки за
съдимост на подсъдимия, както и постановление на ЯРП за разделяне на ДП се
установява нагледно как е извършено инкриминираното деяние. Установява се
умисъла на подсъдимия и неговите неиздирени съучастници, в качеството им на съизвършители при осъществяване на престъплението, начина,
по който пострадалата е била въведена в заблуждение и е поддържано заблуждението,
съобразно разпределените роли между съучастниците в процесното престъпление.
От всичики събрани от съда
доказателствени материали в съкратеното съдебно следствие от фактическа страна
се установява, че подс.Т.Н. е получил процесните
пари, след като неговите неустановени по делото съучастници са заблудили и
поддържали заблуждението, с помощта и на подсъдимия, у св.Н.Д., че плаща за
лечението на пострадалата си дъщеря.
От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Подс.Т.И.Н. *** от обективна и
субективна страна е осьществил престьпния
сьстав на чл.209,ал.1,вр.чл.20,ал.2
от НК, т.к. на 14.03.2014 год., за времето
от 20,43 ч. до 22,31 ч. в гр. Я., ул. К., действайки като съизвършител в съучастие с неизвестени извършители, с цел да набави
за себе си
и за другиго - за съучастниците си, имотна облага,
чрез телефонни разговори е възбудил и поддържал заблуждение у Н.Т.Д. ***,
че дъщеря й е счупила единия си крак на
четири места и се нуждае от
спешна операция, и с това причинил на
Д. имотна вреда в размер на 4000 лв.
Непосредствен
обект на престьпно посегателство са обществените
отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост и
гарантираното от закона право за разпореждане с имущество вьз
основа на сьзнателно взето решение за това.
От
обективна страна има два предмета на престьпно
посегателство при процесното деяние – подсьдимият чрез своите съучастници-съизвършители
е вьздействал пряко и непосредствено чрез телефонни
обаждания вьрху св.Н.Д. и само подс.Т.Н.
вьрху вещите/сумата от 4000лв./, намиращи се вьв владение на пострадалата. Съучастниците
на подс.Т.Н., с думи при водените телефонни разговори
с гр.ищец, последователно - лицето, което се представило за лекар и лицето,
което се представило за дъщерята на пострадалата - са успели да формират
невярна представа/възбудили заблуждение/ у Н.Д., която непосредствено по-кьсно отново утвьрдили/подържали
заблуждение/, убеждавайки възрастната жена отново с думи, че ще помогнат на
пострадалата и дъщеря, без това да е истина, като поддържането на заблуждението
е продължило и с явяването на подсъдимия при предаването на парите. По този
начин подсьдимият и неговите съучастници, като съизвършители, по смисъла на чл.20,ал.2 от НК, са вьзбудили и поддьржали
заблуждение у пострадалата. У св.Н.Д. се е формирала неправилна, невярна
представа относно условията, при които ще се осьществи
имущественото разпореждане с процесните вещи/пари/. Тази представа е накарала
жертвата да вземе решение за разпореждане с предмета на престьплението
– визираната по-горе сума в български лева - 4000лв. Изпьлнителното
деяние на престьплението/ в посочените по-горе форми/
в конкретния случай се е проявило чрез такова умело вьздействие
с думи вьрху сьзнанието на
измамената възрастна жена, което е формирало невярната й представа и е затвьрдило тази представа. Мотивирана от поведението на подсьдимия и неговите неустановени по делото съучастници,
пострадалата е извьршила акт на фактическо
разпореждане – предала парите на посочената дата и час на подсъдимия, убедена,
че помага на своята дъщеря. В резултат на това разпореждане, поради невярната
представа формирана у гр.ищец, подсьдимият и съучастниците му са получил имотна облага на стойност 4000лв.,
а пострадалата е претьрпяла имотна вреда в размер на
4000лв..
Инкриминираното
деяние е извършено от подсъдимия в съучастие като съизвършител
с неустановени по делото лица, при което у пострадалата е възбудено и поддържано
заблуждение от неустановените съизвършители, че
дъщеря и е сериозно пострадала и се нуждае от спешно лечениие,
като подсъдимият действа като лице на Здравната каса, а подсъдимият е затвърдил
окончателно това убеждение със своето поведение, получавайки парите от
„ужиленото” лице. Престьпният резултат - имотната
вреда от престъплението в размер на 4000лв. - е в пряка причинно-следствена врьзка с извьршената от подсьдимия и съучастниците му
деятелност. Вредата е пряко следствие от имущественото разпореждане, а
разпореждането е следствие от неправилната представа на пострадалата относно
условията на разпореждането, като деянието е окончателно довьршено
след предаване на процесните вещи/пари/ на подс.Т.Н..
До тези
изводи съдът достигна след анализ на обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите, и останалия доказателствен материал от ДП, както и от
самопризнанията на дееца от с.з. От показанията свидетелите и всички писмени
доказателства, включително разпечатките на телефонните разговори, предявени по
чл.284 от НПК на страните като веществени доказателствени средства, касаещи процесното деяние, се установява не само умисъла за
извършване на престъплението на подс.Т.Н., а и
механизма на осъществянане на деянието от всички съизвършители до окончателното получаване на имотната
облага от 4000лв.
В хода
на сьдебното следствие не бе установено подсьдимият да е имал и други сьучастници
при извьршване на престьплението
- подбудители, помагачи или сьизвьршители, освен
неустановените по делото лица.
От
субективна страна подсьдимият е осьществил
инкриминираното деяние с пряк умисьл. Това се отнася
и за всеки от неговите съучастници. Налице е била и користна цел. Умисьльт за извьршване на
деянието у всеки от съизвършителите се е формирал
непосредствено преди провеждането на телефонния разговор с пострадалата, като подсьдимият е знаел предварително как трябва да се държи
пред гр.ищец, за да не породи съмнения у него, че е жертва на телефонна измама.
Вследствие
на задружните действия и усилия на подсьдимият и
неговите съучастници/съгласно разпределението на ролите им при осъществяване на
деянието/ у пострадалата се формирала и утвърдила неправилна представа преди и повреме на предаването на процесните вещи/парите/ на подсъдимия.
От това разпореждане подсьдимият и съучастниците му са получили й целяната
имотна облага, като сьщите са предвиждали, че гр.ищец
ще извьрши акт на имуществено разпореждане в тяхна
полза. Подс.Т.Н. е направил всичко вьзможно това разпореждане да се осьществи.
Той е сьзнавал всички елементи от сьстава
на престьплението "измама" – това, че е съизвършител, че има общ умисъл и извършва действия със
своите съучастници за постигане на точно определената престъпна цел. Той е
искал, целял настьпването на престьпния
резултат - причиняване на имотна вреда на пострадалата, както и получаване на
посочената вече имотна облага/4000лв./, като е сьзнавал
неизбежността на настьпването на имотната вреда,
това, че същата е в доста голям размер. Подсьдимият е
сьзнавал сьщо, че в
резултат на имущественото разпореждане едно чуждо имущество ще бьде увредено, но вьпреки това не
преустановил измамливите си действия. В тази връзка съдът счита, че подсъдимият
не е бил обикновен приносител на предмета на престъплението, който не е
действал с умишлена вина, т.е. не се касае за посредствено извършителство
от неустановени лица, а за умишлено участие на Т.Н. в тежко престъпление по
чл.209,ал.1 от НК, при осъществяването на което може дори да се приеме, че е
налице предварително сговаряне за неговото извършване на повече от две лица,
макар да няма предявено такова обвинение от ЯРП - чл.210,ал.1,т.2 от НК. В
случая, имайки предвид и напредването на технологиите за комуникация, е ирелеватно, че подсъдимият не е познавал своите
съучастници, след като е постигнат общност на умисъла и са разпределени ролите
между дейците в извършване на престъплението. В тази връзка не могат да бъдат
споделени доводите на защитата за неучастие на подсъдимия при извършване на
престъплението с възбуждане на заблуждението у жертвата, че дъщеря й е сериозно
пострадала и се нуждае от спешно лечение, т.к. Т.Н. е знаел, че ще има
възбуждане на заблуждение, което по-късно ще бъде поддържано не само от съучастниците му, а и от него преди получаването на
процесните пари от пострадалата или той напълно е съзнавал, че един човек ще
бъде заблуден умишлено, за да се разпореди със своите пари в полза на
извършителите на деянието, като е ирелеватно какви
точно думи са казани на жертвата от другите съучастници, след като е уточнено
между съизвършителите какви са техните роли преди
осъществяване на престъплението. От показанията на всички свидетели, които
между другото кореспондират с по-голямата част от обясненията на подсъдимия и с
приетите от съда писмени и веществени доказателствени средства/телефонни
разпечатки/ се установява категорично от обективна и субективна страна, че подс.Т.Н. е участвал при извършване на престъплението именно
в качеството си на съизвършител, който ползвайки се от
престъпната деятелност на своите съучастници съобразно предварителната уговорка
преди престъплението, в точно определно време, е
продължавал да поддържа залуждението у пострадалата,
че идва от името на доктора, който лекува дъщеря й, и с получаването на имотната
облага окончателно е довършил изпълнителното деяние на процесното
престъпление, което има доста сложен фактически състав. Следва също да се
посочи, че съгласно чл.21,ал.1 от НК всеки от съучастниците
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се
отчитат характерът и степента на участието на всеки деец или всички действия от
всеки един съизвършител при осъществяване на
престъплението се отнасят за всички съизвършители,
ако са елемент от състава на процесното престъпление.
В случай имаме явно разпределение на ролите на всеки от съизвършителите,
като деятелността на всеки от тях води до окончателното осъществяване на процесното престъпление по чл.209,ал.1,вр.чл.20,ал.2
от НК, а при налагане на наказанието съдът следва да отчете престъпния принос
на всеки от тях в това инкриминирано деяние. Поради това подсъдимият не може да
бъде частично оправдан по предявеното му обвинение, че не е извършил и
възбуждане на заблуждение у възрастната жена при осъществяване на неговата
инкриминирана деятелност.
Съдът,
предвид гореизложеното, изцяло приема фактическите и правни изводи на прокурора
относно обективната и субективна страна на инкриминираното деяние. Тези доводи кореспонидрат напълно със събраните и кредитирани от съда в
хода на процеса доказателствени материали.
С оглед
изложеното сьдьт прие, че подс.Т.Н.
е осьществил от обективна и субективна страна страна престьпния сьстав на чл.209, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК, поради което призна подсьдимият за
виновен по предявеното от ЯРП обвинение.
При
определяне на вида и размера на наказанието, сьдьт
взе предвид следното:
Степента на обществена опасност на извьршеното
от подсьдимия инкриминирано деяние е висока, тьй като с него се засягат обществените отношения свьрзани с упражняване правото на собственост и конкретно с
разпореждането с определно движимо имущество след
свободно и напълно сьзнателно взето решение.
Личността на подс.Т.Н. е с висока
степен на обществена опасност, имайки предвид високата степен на обществена
опасност на извьршеното от него деяние и това, че е осьждан, макар и след извършване процесното
деяние, за извършени престъпления от общ характер – измами по чл.209 от НК – на
ЛС ефективно.
Сьдьт, след като взе предвид изложеното по-горе и това, че
е настьпила имуществена вреда, която не е вьзстановена на пострадалата, че тази вреда се е отразила
изключително неблагоприятно върху здравословното и социално положение на
пострадалата, която е възрастна жена, направените самопризнания от подсъдимия
още в ДП, с което е допринесено за изясняване на обективната истина по делото,
както и зачестилите в нашата страна телефонни измами, наложи на основание
чл.58а,ал.1 и чл.54 от НК наказание от 4/четири/год. и 6/шест/мес. ЛС на подс.Т.Н.. Така
определеното наказание бе редуцирано с 1/3 по чл.58а,ал.1 от НК и бе намалено
до размер на 3/три/год. ЛС, като съдът не сподели аргументацията на ЯРП и
защитата за налагане на по-леко наказание, след като взе предвид и изградените
вече у подсъдимия престъпни навици, както и това, че същият не се е поправил и
превъзпитал от наложените му преди това наказания, за които е бил реабилитиран
по чл.86 от НК.
На основание чл.57,ал.1,т.2,б.“б“ от ЗИНЗС, сьдьт постанови подс.Т.Н. да изтьрпи наложеното му наказание при пьрвоначален
строг режим, защото за поправянето и превьзпитанието
му е наложително определеното наказание да се изтьрпи
ефективно, макар формално да са налице условията за приложението на чл.66 от НК,
като се отчете и факта, че към момента на постановяване на присъдата той вече е
бил осъждан за извършени телефонни измами на ЛС ефективно, макар деянието по
настоящата присъда да е в реална съвкупност с деянията по тези две НОХД-ла. В
тази връзка съдът не споделя доводите на защитата, че с отлагане от изтърпяване
на така определеното наказание ЛС спрямо подсъдимия ще бъдат постигнати целите
на наказанието, установени в чл.36 от НК, дори заради окончателното реализиране
на наказателната му отговорност след толкова време.
Според сьда с така определеното
наказание и режим на изтърпяването му ще се постигнат целите на генералната и
специална превенция, които са визирани в чл.36 от НК, съобразно изложени вече
по-горе доводи.
Относно предявения гражданки иск:
Искът предявен от гр.ищец Н.Т.Д. *** се
основава на института на непозволеното увреждане, визиран в чл.45 от ЗЗД.
Според този институт всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Гр.иск
е допустим, т.к. е надлежно предявен от активно легитимирано лице и подлежи на
разглеждане от РС-Ямбол.
Разгледан
по същество искът е основателен и доказан.
За
възникване на деликтната отговорност от непозволено
увреждане е необходимо да се докаже всеки един от елементите на сложния
фактически състав на чл.45 от ЗЗД - деяние, противоправност
на деянието, вина, вреда и причинно-следствена връзка между деянието и вредата.
От обективна страна е налице деяние, което представлява престъпление/чл.209,ал.1
от НК/, при което
гр.ищец е бил увреден вследствие на неправомерното и виновно поведение на подс. Т.И.Н. *** и съучастниците
му. От сьбраните по делото доказателства се установи,
че вредите общо причинени на гр.ищец са категорично установени по размер/така,
както са посочени във фактическата обстановка приета от съда/ и той търпи
същите от 14.03.2014г./деня на довършване на престъплението/, имайки предвид
гласните, писмените и веществените доказателствени средства/телефонни
разпечатки/, събрани и кредитирани от съда в с.з. по реда на Гл.27 от НПК.
Категорично е установено като каузална връзка, че именно от извършената престъпна
деятелност на подсъдимия и съучастниците му са
настъпили и визираните по-горе имуществени вреди за гр.ищец. В тази насока са и
кореспондиращите с показанията на гр.ищец показания на останалите свидетели,
част от обясненията на подсъдимия, включително и писмените доказателства
събрани по делото. Следва също да се отбележи, че от анализа на събраните по
делото доказателства, деликтът извършен от подсъдимия
и другите съизвършители и настъпилия вредоносен
резултат за гр.ищец в размер на 4000лв. е следствие от деятелността на
подсъдимия и неговите съучастници.
Поради това съдът споделя доводите на защитата и ЯРП, че гр.иск е
основателен и доказан, че от процесното престъпление
са настъпили и визираните имуществените вреди, както сочат и всички кредитирани
от съда гласни и писмени доказателствени средства.
От
субективна страна деянието според ЗЗД е осъществено умишлено от Т.Н. и съучастниците му, т.к. те са искали, целяли
настъпването на общественоопасните последици/имуществени
вреди/. Т.Н. е разбирал като деликвент свойството и
значението на извьршеното и можел да рьководи постьпките си. Разбирал
е, че в резултат на измамливите му действия, извършени заедно със неговите
съучастници, пострадалият ще се лиши от процесните парични средства и е искал
да получи тези средства.
С оглед
изложеното сьдьт прие, че подс.Т.Н.
е увредил умишлено и противоправно гр.ищец, заедно с неустановените и
неиздирени по делото съизвършители, поради което
уважи изцяло предявения граждански иск, а именно:
Осъди подс.Т.И.Н. *** да заплати на гр.ищец Н.Т.Д. ***,
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 4000лв., ведно със
законната лихва, считано от деня на увреждането - 14.03.2014г. - до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът не осъди подсъдимия да заплати на гр.ищец Н.Д. *** направени по делото разноски, защото не бяха представени
писмени доказателства, от които да е видно, че има направени разноски в
настоящото производство, а и присъждането на такива разноски не бе поискано.
Причини
за извьршване на престьплението
е желанието на подсьдимия да се облагодетелства по
престъпен начин, както и изградените у него престъпни навици.
При този изход на делото на основание чл.189,ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия да заплати разноските по делото в размер на 160 лв. ДТ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС.
По изложените сьображения сьдьт
постанови присьдата си.
Районен
сьдия: