№ 9944
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110145430 по
описа за 2022 година
„Т.С“ ЕАД е предявило срещу Р. Р. М. установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна
лихва, както следва: 361,86 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
05.2018 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.04.2022 г. до окончателното
изплащане, 60,94 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 14.04.2022 г., 12,50 лева
– сума за дялово разпределение за периода 04.2019 г. – 04.2021 г. и 2,20 лева – мораторна
лихва за периода 31.05.2019 г. – 14.04.2022 г., за топлоснабден имот в гр. София, ул. „П.П.“
№ 3, ет. 3, ап. 12, аб. № 203110, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№ 22807/2022 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуването на дължимите суми на интернет страницата на
дружеството.
В срока за отговор ответницата оспорва предявените искове по основание, но не и по
размер. Навежда възражение за погасяване на вземанията с изтичане на 3-годишна давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
1
правни изводи:
По искa по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот,
ищецът е представил следните доказателства: С нотариален акт № 22 от 30.08.1962 г. .... и
Руси Лазаров Денчев придобиват собствеността върху имот в гр. София, ул. „П.П.“ № 3-5,
ет. 3, ап. 12; с нотариален акт № 197 от 1986 г. .... даряват на майка си .... наследствената си
½ ид. част от имот в гр. София, ул. „П.П.“ № 3, ет. 3, ап. 12; с нотариален акт № 137 от
27.11.2001 г. .... дарява на сина си ...в собствения си недвижим имот в гр. София, ул. „П.П.“
№ 3-5, ет. 3, ап. 12; с решение от 04.09.2019 г. по гр. д. № 80466/2017 г. на СРС, 87 състав,
съдът е намалил дарственото разпореждане, извършено от ...., починала на 29.07.2017 г., с
договор за дарение от 27.11.2001 г. в полза на .... обективиран в нотариален акт № 137, том I,
рег. № 5603, дело № 118 от 2001 г. с 1/3 идеална част от дареното имущество за допълване
на запазената част на Р. Р. М. и възстановил като запазена част на Р. Р. М. 1/3 идеална част
от наследството на баба ...., накърнена с договор за дарение от 27.11.2001 г. и допуснал
извършването на съдебна делба между Р. Р. М. и ...в на недвижим имот в гр. София, ул.
„П.П.“ № 3, ет. 3, ап. 12, при дялове: за Р. Р. М. – 1/3 идеална част, за ...в – 2/3 идеални части;
с постановление от 26.11.2021 г. недвижимият имот е възложен на купувача при проведена
публична продан.
С оглед на изложеното съдът намира, че по силата на закона между ответницата като
потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на процесния
недвижим имот, без да е необходимо изричното им приемане, доколкото за процесния
период 05.2018 г. – 04.2021 г. същата е била собственик на 1/3 ид. част от него. По гр. д. №
22807/2022 г. съдът е издал Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съобразно
претендираните ид. части – 1/3 за Р. Р. М. и 2/3 за .... като е дал указания за предявяване на
иск единствено за сумата, припадаща се на Р. Р. М. и издал изпълнителен лист за сумата,
припадаща се на ...в.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
2
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
Съдът е обявил за безспорни следните обстоятелства: размерът на главница за
топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 04.2021 г. е 361,86 лева, размерът на мораторна
лихва за периода 15.09.2019 г. – 14.04.2022 г. е 60,94 лева, размерът на главницата за дялово
разпределение за периода 04.2019 г. – 04.2021 г. е 12,50 лева и размерът на мораторна лихва
за периода 31.05.2019 г. – 14.04.2022 г. е 2,20 лева.
Ответницата с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ
потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат
съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, в случая подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК - на 29.04.2022 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на
ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след 29.04.2019 г.
или обхваща претендираните в настоящото производство суми за цена на топлинна енергия
за периода 29.04.2019 г. – 30.04.2021 г. По тези съображения възражението за погасяване по
давност на вземанията е основателно за периода 01.05.2018 г. – 28.04.2019 г. Така размерът
на уважения главен иск, определен на основание чл. 162 ГПК, е 124,78 лева с включена сума
за дялово разпределение.
3
По искa чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в размер, определен на
основание чл. 162 ГПК, за сумата от 21,04 лева с включена мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
33,33 лева от общо направени разноски в размер на 50 лева - държавна такса в исковото и
заповедното производства, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева. Ответницата има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно отхвърлената част от исковете в размер
на 291,68 лева от общо направени разноски в размер на 300 лева – адвокатско
възнаграждение. Определени по компенсация разноски се дължат на ответницата в размер
на 166,67 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С” ЕАД, ЕИК *********,
срещу Р. Р. М., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Р. Р. М. дължи на
„Т.С” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
124,78 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода
29.04.2019 г. – 30.04.2021 г. с включена главница за дялово разпределение за периода
05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.04.2022 г. до изплащане на вземането
и 21,04 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 14.04.2022 г. с включена
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.05.2019 г. –
14.04.2022 г., за топлоснабден имот в гр. София, ул. „П.П.“ № 3, ет. 3, ап. 12, аб. № 203110,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 22807/2022 г. на СРС, 82
състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 124,78 лева до сумата от 374,36 лева с
включена сума за дялово разпределение и за периода 01.05.2018 г. – 28.04.2019 г. и периода
04.2019 г. - 05.2019 г. за дялово разпределение и над 21,04 лева до сумата от 63,14 лева с
4
включена мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, като погасени по
давност.
ОСЪЖДА „Т.С” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Р. Р. М., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в размер на
166,67 лева.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5