№ 2157
гр. Варна, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20233110105738 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.
Варна с искане за настаняване на детето И. К. М. в семейството на роднини – И. В. Ш.,
прародител, за срок - от влизане в сила на решението до навършване пълнолетие на
момичето.
В молбата се излага, че И. К. М. е родена от съжителството на А. С. П. и К. М. Ш..
След сигнал през 2010г. от служители на МБАЛ „Св.Марина“, установеното, че родителите
са се дистанцирали от отглеждането и възпитанието на дъщеря си, диагностицираното
заболяване на момичето, спрямо последното е предприета мярка за закрила, като И. М. е
настанена за отглеждане в семейството на своята баба по майчина линия Л.К.. През 2013г.
здравословното състояние на прародителя на момичето се е влошило, което я е поставило в
обективна невъзможност да полага грижи за внучката си. От тогава и понастоящем грижите
за И. М. са поети от нейната баба по бащина линия И. В. Ш.. Актуалното социално
проучване не е установило промяна в нагласите на родителите на И. М., поради което и
поддържайки, че момичето продължава да е лишено от родителска грижа сезира съда с
молба за настаняването му в домакинството не неговата баба по бащина линия за срок до
навършване на пълнолетие.
В съдебно заседание, назначеният от съда особен представител на детето, изразява
становище предприетата мярка за закрила да е в интерес на момичето.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното на л. 18 от делото удостоверение за раждане, че родители на
1
детето И. К. М., родена на 26.08.2007г., са А. С. П. и К. М. Ш..
От приобщеното към доказателствения материал по делото заверено от страната
копие от решение № 160/09.01.2015г., постановено по гр.д. № 16285/2014г. по описа на ВРС,
25-ти състав, се установява, че спрямо детето И. К. М. е предприета мярка за закрила, като
същите са настанени за срок от три години в домакинството на И. В. Ш.. С решение №
914/08.03.2018г., постановено по гр.д. № 1813/2018г., по описа на ВРС, 25-ти състав, срокът
на мярката е продължен с нов 5-годишен, считано от влизане в сила на решението, станало
на 22.03.2018г.
В представените и приети като доказателства по делото социално доклад са отразени
релевантни за предмета на молбата факти, които макар и по вторичен път, установяват,
следното: детето И. се е отглеждало последователно от неговата баба по майчина линия, а
след влошаване здравословното състояние на последната – от бабата по бащина линия.
Родителите на момичето не полагат грижи за него – майката е напуснала територията на
страна, а бащата не разполага с възможност да се грижи за дъщеря си, тъй като няма доходи,
работа, дом, като същият, поради алкохолната си зависимост е проявявал към детето
жестокост.
Приобщена към доказателствения материал по делото е и декларация от И. В. Ш., с
която същата е декларирала желанието си детето да бъде настанено в дома й, като видно от
приложената на л. 15 от делото справка за родствени връзки на К. Ш., деклариралото
съгласието си лице е баба на момичето по бащина линия.
За да се произнесе по искането за настаняване на детето с оглед разпоредбата на
чл. 26 от Закона за закрила на детето, съдът съобрази следното:
Исканата мярка за закрила – настаняване в семейство на близки е сред предвидените
в чл. 4 ЗЗДт., като основателността на прилагането й е обусловена от предвидените в
разпоредбата на чл. 25 ЗЗДт изчерпателно изброени в шест точки основания. Анализът на
събраните по делото доказателства, формират извода на съда, че по отношение на детето И.
са налице основанията, посочени в т. 2 на чл. 25 ЗЗД, а именно: родителите му трайно не
полагат грижи за него. От друга страна, с оглед изискванията на чл. 28, ал. 4, изр. последно
ЗЗДт и предвидената по чл. 26, ал. 1 ЗЗДт поредност при определяне на мерките за закрила
на детето, съдът счита, че именно предложената от молителя мярка е най-подходяща за
момичето с оглед възможността за отглеждането му в семейна среда и създалата се
емоционална връзка между детето и неговите близки по бащина линия. Наред с това
заинтересованото лице И. Ш. е изразило съгласие да полага грижи за детето, като е създала
предпоставки за обезпечаване необходимите битови условия за това, разполага с
необходимия ресурс да покрива потребностите му, осигурявайки му добри условия за
развитие. При това положение, съдът намира, че предприетата от ДСП мярка за закрила на
детето се явява адекватна такава.
По изложените съображения, съдът намира, че като мярка за закрила спрямо детето
И. К. М. следва да бъде постановено настаняване му за отглеждане в семейството на
2
неговата баба по бащина линия за срок, считано от датата на влизане в сила на решението до
навършване на пълнолетие на момичето.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето И. К. М., ЕГН **********, за отглеждане в семейството на
неговата баба по бащина линия И. В. Ш., ЕГН **********, живуща на адрес: гр. Варна, ул.
„***“, № ***, за срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до
навършване на пълнолетие, на основание чл. 28, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 28, ал. 4 ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненският окръжен съд, в 7-дневен
срок от получаване на съобщението, на основание чл. 28, ал. 6 ЗЗДт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3