РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Монтана, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Олег Софрониев
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221600600002 по описа за 2022 година
С присъда на РС Берковица от 24.11.2021г. по НОХД № 116/2021г., подсъд. М.М. от
с. *, обл. *е призната за невиновна в това, че на 27. 04. 2021г. около 8,00ч. в с. *пред дома си
на ул.“*“ нанесла побой на Г. И. от същото село чрез нанасяне на удар с пръчка в областта
на темето на главата и му причинила лека телесна повреда, изразяваща се в болки и
страдания, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е
оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.
Със същата првисъда съдът е отхвърлил предявения от Г.И.от с. *, обл. *срещу М. М.
с. село гражданския иск в размер от 500лв. като недоказан.
Недоволен от така постановената присъда е останала жалбоподателят Г.И., който,
чрез адв. А. Х. я обжалва в срок и изцяло, като поддържа, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Твърди, че мотивите на първоинстанционният съд са вътрешно
противоречиви и противо-речията не са преодоляни с всички възможни процесуални
способи за това, че съдът не е обсъдил и анализирал всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност и по единично и така е стигнал до необосновани изводи
за невинов-ността на подсъдимата. Моли присъдата да бъде отменена и постановена нова с
която подсъд. М. М. бъде призната за виновна и гражданският иск бъде уважен изцяло.
Жалбоподателят Г.И. не се явява в съдебно заседание, явява се и пълномощникът му
адв. Х., който заявява, че поддържа жалбата си, излага устно същите доводи които са
1
визирани в нея и моли съда да отмени присъдата и постанови нова осъдителна или върне
делото за ново разглеждане.
Подсъд. М. М. се явява лично и с адв. Б. И.а, оспорва жалбата изцяло и поддържа, че
атакуваната присъда, като правилна и законосъобразна, следва да бъде потвърдена изцяло.
Окръжен съд Монтана, след като прецени основателността на постъпилият протест,
законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото
доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна
проверка, намира за установено следното:
Жалбата е неоснователна. Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС
Берковица. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и
пълнота доказателства, имащи съществено значение за правил-ното му решаване.
Доказателственият материал по делото, събран в хода на съдебното следствие, проверен и
приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд, задълбочено,
поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от
съществено значение за правилното решаване на делото по същество.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логич-ния и
безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд,
законосъобразно и обосновано е приел, че не е установено по несъмнен и кате-горичен
начин от събраните по делото доказателства подсъд. М. М. да е извършител на
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК.
Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка
на всички възможни доказателства. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на
материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили
отменяване на присъдата.
Описаната фактическа обстановка в жалбата на тъжителя Г.И. е следната: На
27.04.2021г. около 8,00ч. в с. *се връщал от магазина на селото към дома си по ул. “*“.
Когато минал покрай дома на подсъд. М.М., същата излязла от вратата с дърво в ръцете и
след като се приближила към него, вдигнала дървото и без да му каже нищо, му нанесла
удар с него в областта на темето на главата. След това вдигнала отново дървото и се опитала
да го удари втори път. Тъжителят обаче поставил лявата си ръка на темето, тъй като в
дясната държал хляб и лимонада и дървото го ударило в китката на ръката. От удара китката
му се наранила. Тъжителят твърди, че само секунди след това от съседната къща изскочил
съсед и дотичал при тях. Грабнал дървото от ръката на подсъдимата и го захвърлил
настрани. В това време И. успял бързо да си тръгне и се прибрал в дома си. Първоначално
го боляла само ръката, но привечер го заболяла силно главата в областта на темето. На
следващия ден посетил болни-цата в гр. *, където му бил извършен преглед от д-р До. и му е
издадено медицинско удостоверение.
Правилно и законосъобразно съдът е приел, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства такава фактическа обстановка не се установява. Не се установява от
доказателствения материал по делото подсъдимата да е извър-шила визираното в тъжбата
деяние - причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, на
посоченото място и дата спрямо частния тъжител.
2
Безспорно установената фактическа обстановка по делото сочи, че частният тъжител
Г. И. и подсъд. М. М. са съселяни. Между двамата съществували лоши отношения от
известно време, в каквато връзка е и приложената пр. пр. №678/21год., образувана по повод
сигнал от Г.И. до Началника на РУ Б. във връзка с подадена преди това жалба от М.М. до
Кметския наместник на с. *за това, че същият я безпокои през тъмната част на денонощието.
В снетите писмени обяснения М.М. е заявила, че тя е тази, която е тормозена от тъжителя.
Проверката е приключила с изготвяне на протоколи за полицейско предупреждение на
основание чл. 65 от ЗМВР спрямо двете страни. С Постановление от 04.03.2021год. РП
Берковица е отказала да образува ДП по жалбата на Г.И..
Така на 27.04.2021год. около 8,00ч. тъжителят връщайки се от магазина и минавайки
покрай дома на подсъдимата, бил пресрещнат от М.М., като същата излязла от дома си и
носейки дърво в ръка се приближила до него. Между двамата възникнал конфликт като
повод за това били твърденията на подсъдимата, че тъжителят я безпокои нощем.
От страна на подсъдимата са разпитани посочените от нея като свидетели Т.И. и П. Г.
В разпита си свид. Т.И. сочи, че живее в една махала с подсъдимата и тъжителя.Същият не е
присъствал на инцидент между двамата, но твърди, че тъжителят ходи нощем и чука по
домовете на бабите в селото. Той обяснява, че и неговата майка живее сама и се е оплаквала
от тъжителя, че ходи вечер и чука по къщите на самотно живеещи жени, което им създава
притеснение и страх. Свидетелят твърди, че този тормоз от страна на тъжителя продължава
с години и е установено, защото има хора, които са го виждали.
В тази насока са и показанията на свид. П.Г. - Кметски наместник на с. *. Същият
обяснява, че подсъдимата многократно се е оплаквала пред него от поведението на
тъжителя, който постоянно чука по прозореца и бута вратата на къщата й. Свидетелят е
категоричен, че такива оплаквания е имал и от други вдовици, самотно живеещи. Такъв
случай е имал и с жена на име Д. Ц., която го е видяла и същата се оплакала, че прескачал
оградата и тропал по прозорците и вратите.
Свид. Б.Й.- съсед на подсъдимата твърди, че на посочената дата чул разправия на
улицата и чул някой да го вика по име, показал се и видял подсъд. М. и тъжителя Г..
Тръгнал към тях и когато наближил, видял, че подсъдимата ударила тъжителя с тояжката с
която си помагала при ходене по главата и му хвръкнала шапката.
Показанията на този свидетел, макар и разпитан по искане на тъжителя са в
противоречие с твърденията на тъжителя, посочени в тъжбата. Така например тъжителят
твърди, че секунди след нанесените му удари, от съседна къща е излязъл съседа и дотичал
при тях. Съседът пък - свид. Й. свидетелства, че ударът на тъжителя бил нанесен след
пристигането му до тях и бил само един. Тъжителят в тъжбата е посочил, че са му нанесени
два удара.
В тъжбата е описана фактическа обстановка, значително различна от изложената от
свидетеля и неподкрепена с доказателства. Тъжителят е потърсил медицинска помощ едва
на следващия ден, като липсват обективни причини, които да са го препятствали да стори
това същия ден. В медицинското свидетелство са отразени оплакванията му за болка в
3
окосмената част на глравата без видими външни белези и без да е визирана ръката, където в
тъжбата се твърди, че е бил втория удар. С представеното медицинско свидетелство не се
доказва наличието на каквото и да било нараняване, а е посочено единствено, че лицето се
оплаква от болки в главата, което не е установено по категоричен и безспорен начин, а
единствено и само въз основа на субективните оплаквания на тъжителя.
При така установената фактическа обстановка, съдът правилно и законо-съобразно е
приел, че по отношение на подсъд. М.М. не е установено по несъмнен и категоричен начин,
на 27.04.2021г. около 8,00ч. в с. *пред дома си на ул.“*“ да е нанесла побой на Г.И. от
същото село чрез нанасяне на удар с пръчка в областта на темето на главата и да му е
причинила лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на
здравето, като на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по обвинението за извършено
престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
Съдът е положил усилия за разкриване на обективна истина по делото, изяснявайки
фактите, поддържани от страна на тъжителя в частната тъжба, но същите с оглед
показанията на свидетелите, не изясняват в достатъчна степен деянието. Безспорно е
установено единствено по делото, че на 27.04.2021г. е имало спор между И. и М., както и
физическо посягане от страна на подсъдимата с тояжката с която се е придвижвала. Не е
установено по делото обаче по категоричен начин, че на тъжителя реално са причинени
наранявания, по време и начин изложени в тъжбата. Нито едно от събраните гласни и
писмени доказателства не навежда на единствено възможния извод, че твърдяните
травматични увреждания на тъжителя изобщо са били обективно причинени, както и
именно от подсъдимата, поради което и съдът правилно и законосъобразно я е оправдал.
При този изход на делото, законосъобразно съдът е отхвърлил предявеният
граждански иск от Г.И от с. *, обл. * срещу М. М. с. село в размер от 500лв. като недоказан
и е присъдил направените разноски в негова тежест.
При този изход на делото тъжителят Г.И. следва да бъде осъден да заплати на
подсъдимата М. М. направените разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на
200лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложените мотиви окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 24.11.2021г. по НЧХД №116/2021г. по описа на РС
Берковица.
ОСЪЖДА Г.И.от с. *, обл. *, ЕГН ********** да заплати на М. М. от с. село, ЕГН
********** направените разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 200лв.
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5