О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 11.05.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-13 състав, в закрито
заседание на единадесети май две хидяли и осемнадесета година в следния състав
СЪДИЯ : ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 372 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по искане от името на Л.М.П.
срещу Б.Ф.С.. В исковата молба се твърди, че ищецът е редовно регистриран
кандидат за президент на БФС. В обосновка на правото си на иск ищецът се
позовава на Решение № 81 от 25.04.2017 г. по т.д. № 536/2016 г. на ВКС, ІІ ТО.
В отговора по исковата молба от името на ответника се
оспорва процесуалната легитимация на ищеца като е застъпен довод, че цитираното
решение не разширява, а стеснява кръга на легитимираните лица да атакуват
решението на висшия орган на сдружение с нестопанска цел. Застъпена е теза, че
качеството редовно регистриран кандидат за президент на БФС не се включва сред
описаните в чл. 25 ал. 6 от ЗЮЛНЦ. Иска се производството да бъде прекратено.
Предявеният иск е недопустим.
Регламентирайки свободата на сдружаване законът
утвърждава и условията за намеса във вътрешноорганизационния живот на
сдружението. Формираната и изразена воля от висшия орган на сдружението
обвързва всички негови членове и останалите органи. Ограниченото обвързващо
действие на този акт логично ограничава и лицата, които могат да поставят под
въпрос легитимността на взетото решение и това са членове на сдружението или на
негов орган. Извън кръга на непосредствено обвързаните от постановеното решение
за оспорване легитимността на взетото решение е овластен единствено прокурорът – арг. от чл. 25ал. 6 ЗЮЛНЦ.
Ищецът не твърди да е член на сдружението Б.Ф.С..
Качеството член на орган на сдружението възниква с
делегирана компетентност от овластения за целта орган на самоуправляващата се
организационна единица. Процедурата по номинация е предпоставка за придобиване
качеството президент на БФС – представителен и изпълнителен орган на
сдружението според устава. То бива придобито обаче едва с взето решение от
Конгреса – чл. 36 ал. 1 т. 3 от устава. Следователно, не е налице и така
визираното от закона качество.
Както е имал повод да посочи и Върховният съд в
цитираното от ищеца решение № 81 от 25.04.2017 г. по т.д. 563/2016 г., ІІ ТО,
легитимацията за прокурора произтича от ангажимента му да се намеси, когато
решението засяга обществен интерес. От тази гледна точка съдът споделя
наведения в отговора довод, че това решение не разширява, а подлага на стриктно
тълкуване нормата на чл. 25 ал. 6 ЗЮЛНЦ. С право на иск за отмяна решение на
върховния орган на сдружение с нестопанска цел има само лице, което се намира в
членствено правоотношение, член е на негов орган или от прокурора, ако твърди
по същество решението да засяга обществения интерес. Едва при наличие на тези
обстоятелства съдът е овластен да прецени проявили ли са се твърдяните факти и
опорочават ли взетото решение.
Нормата на чл. 124 ал. 3 ГПК обуславя властта на съда
да се намеси в гражданско правоотношение от изрично предвидена в закона
възможност. Израз на това правило е и ичерпателното изброяване на лицата,
легитимирани да оспорят решението на върховния орган на сдружение с нестопанска
цел. На свободата на сдружаване кореспондира ангажиментът на всички останали,
включително и на съда, да зачетат формираната воля. Израз на този ангажимент е
и задължението за съда да отгаже да изследва законосъобразността на решението
по почин на гражданскоправен субект, който не е част от сформираната общност.
Искът по чл. 25 ал. 6 ЗЮЛНЦ е предвидено от закона средство за обезпечаване
законосъобраното развитие на вътрешноорганизационния живот на самоуправляващата
се общност. При положение, че ищецът не е станал част от нея, било то й
посредством припознат потенциал да я управлява и представлява, няма зачетена от
закона причина да оспорва решението.
За пълнота следва да се посочи, че по въпроса за липсващата
легитимация на кандидат за прецидент на БФС да оспори осъществен избор е формирана
съдебна практика с определение от 07.12.2009 г., по гр. д. № 55/2009 г. на СГС,
ТО, VІ - 14 състав, потвърдено с определение № 1203 от 12.07.2010 г. по ч. гр.
д. № 1039/2010 г., ГО, VІІ състав на Апелативен съд – София. По изложените вече
съображения настоящият състав не намира основание да се отклони от нея.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ
:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 372/18 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-13 състав.
Определението
може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Апелативен съд – гр. София в едноседмичен срок от съобщението.
При
упражняване на тази процесуална възможност следващата се държавна такса е в
размер на 15 лв. и следва да бъде внесена по сметка на Апелативен съд – София,
а доказателство за това да бъде приложено към жалбата. Неизпълнението на това
задължение е основание за връщане на частната жалба.
СЪДИЯ :