Разпореждане по дело №82/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно-по реда на чл.259 и сл. ГПК и е образувано по две въззивни жалби: на М. И. К. от Г.Б.,У.”. С. №15 ,и на А. Г. Д. с адрес: Г.Б., У.”. и М. №7 ,насочени против решение №3581/16.06.2010г. на РС-Разлог по Г.д.№872/2009г.

Решението е обжалвано изцяло.

В жалбите са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания първоинстанционен съдебен акт и оплаквания за неправилна преценка на събраните доказателства .В жалбата на М.К. се поддържа,че ищецът няма правен интерес от предявения иск,тъй като не бил наследник по закон на соченото като негов наследодател лице.Твърди се,че издаденото от О. Б. удостоверение за наследници на И. Ваканчин ,чиято неистинност се цели да бъде установена с предявения иск, е с вярно съдържание и отразява действителните законови наследници на посоченото лице съобразно ЗН.В жалбата на А. Д. също са наведени доводи за недопустимост на атакуваното решение поради това, че РРС се е произнесъл по недопустим иск.Недопустимостта на иска за установяване неистинност на удостоверение за наследници е обоснована в жалбата на А. Д. с аргументи за отсъствие на правен интерес за ищеца,тъй като оспореното от него удостоверение за наследници е изгубило правна стойност.По отношение на втория иск също се поддържа довод за недопустимост защото не е предявен заедно с иск за собственост при комулативното им съединяване.И в двете жалби се прави искане за обезсилване на обжалваното решение поради недопустимостта му ,или евентуално –за неговата отмяна като неправилно и постановяване на ново решение,с което исковете да се отхвърлят като неоснователни.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор по жалбата от другата страна. Въззиваемият И. Д. Х. е починал в хода на въззивното производство и е заместен от наследниците си по закон,съобразно представеното удостоверение за смъртта и наследниците му,които чрез общия си пълномощник поддържат становище за неоснователност на жалбите.Молят въззивния съд да потвърди обжалваното решение,тъй като го намират за обосновано и законосъобразно.

След като му е било връчено решението на РС, е починал и ответникът Д. Г. Д. ,чийто наследници по закон са конституирани във въззивното производство по реда на чл.227 ГПК .

По допустимостта на въззивните жалби съдът се е произнесъл с определение в закрито заседание по реда на чл.267 ал.1 ГПК.Повторната проверка преди постановяване на настоящето решение не налага различен извод.

Като обсъди доводите на жалбоподателите ,съобрази становищата на страните и извърши съвкупна преценка на събраните доказателства, Благоевградският Окръжен съд намира за установена следната фактическа страна на спора:

Соченият от ищеца негов наследодател И. Г. Ваканчин е починал на 19.01.1963г. От неоспореното удостоверение за наследници №1/03.01.2005г. и удостоверение за наследници №3962/03.11.2005г. се установява,че съпругата му Магдалина И. Ваканчина е починала след него-на 30.09.1967г. От брака си И. и Магдалина Ваканчини са имали само един син-Д. ,който е починал преди тях-на 01.08.1950г. Видно от удостоверение №2/03.01.2004г. за смъртта и наследниците на Д. И. Ваканчин негов законов наследник е само съпругата му-Е. Симеонова Ваканчина,тъй като единственият син,който двамата са имали от брака си –К. Д. Ваканчин е починал малко преди баща си-на 21.07.1950г. /видно от удостоверение за наследници №00-10-2475/23.02.2010г. –на л.227 от първоинстанционното досие на делото/.

След влизане в сила на ЗСПЗЗ в срока по чл.11 ал.1 от този закон, пред ПК-Б. е направено искане за възстановяване на собствеността на земеделските земи,принадлежали на И. Г. Ваканчин.Заявлението е подадено от Е. Ваканчина,негова снаха /преживялата съпруга на починалия преди него низходящ Д. Ваканчин./ При подававане на заявлението пред ПК заявителката Е. Ваканчина е представила удостоверение за наследници на И. Г. Ваканчин- №АО-1660/21.10.1991г. изд. от О. Б. /на л.231 от първоинстанционното досие на делото/, в което тя е посочена като единствен законов наследник на този наследодател.По образуваната въз основа на заявлението на Е. Ваканчина преписка пред ПК,последната като орган на поземлената собственост е постановила решения за възстановяване на земеделски земи на наследници на И. Г. Ваканчин.Установява се от представените удостоверения за наследници № 1758/06.07.2005г. и №3962/03.11.2005г. ,че ищецът И. Х. е законов наследник на М. И. Рускова-починала на 21.08.1977г.,която е сестра и законов наследник на преживялата съпруга на И. Ваканчин-Магдалина Ваканчина,починала на 30.09.1967г. Ответниците пък са законови наследници по право на заместване по съребрена линия на Е. Симеонова Ваканчина ,която не е оставила низходящи ,а братята и сестрите й са починали преди нея./вж.удостоверение за наследници №3553/31.07.2006г. на л.13 от делото/ Ответниците всъщност я наследяват като низходящи на починалите преди нея братя и сестри /вж.представените удостоверения за наследници на М. Симеонова А.-на л.16,на Е. Стефанова Попова –на л.34 от делото,на Радка Стефанова Цигурийна-л.20, на Д. Стефанов Ангелинин-на л.19,на Милет С.-л.14 и Райна Б.-на л.21,на Д. С.-на л.15,на К. Симеонова Д.-на л.17,и на И. Симеонов С.-л.18/. За прецизност следва да се посочи, че ответниците П. Й. А. и А. И. Ц. не са законови наследници на Е. Симеонова Ваканчина.Съгласно чл.10 ал.2 ЗН починалите преди наследодателя негови братя и сестри се заместват само от своите деца и внуци,а посочените ответници не отговарят на това условие-те са съпрузи на низходящи на М. А. ,починала преди сестра си -Е. Ваканчина , поради което не наследяват последната.

Установява се от извършената служебна справка ,обявена на страните в съд.заседание на 24.03.2011г.,че в ОС-Благоевград е образувано въззивно Г.д.№550/2009г. по жалба против решението на РС-Разлог по Г.д.№948/2006г.,което има за предмет –спор за материално право по иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ ,предявен от двама от наследниците на И. Г. Ваканчин- починалия в хода на настоящето производство ищец И. Х.,и А. Лазаров Глушков против настоящите ответници като наследници на Е. Симеонова Ваканчина.От служебната справка се установява ,че производството по вГ.д.№550/2009г. по описа на БлОС е спряно до разрешаване с влязло в сила решение на спора –предмет на настоящето Г.д.От приложената към служебната справка искова молба и решение на РРС по Г.д.№948/2006г. се установява,че заедно с иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ по посоченото Г.дело е предявен при условията на обективно комулативно съединяване и иск за установяване ,че ответниците не са наследници по закон на И. Г. Ваканчин,респ. на преживялата го съпруга Магдалина И. Ваканчина.

При така установените във фактическо отношение данни,въззивният съд приема от правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно комулативно съединяване искове с правно основание чл.124 ал.4 ГПК за установяване неистинността на удостоверение за наследници на И. Г. Ваканчин,изд. от О. Б. с изх.№АО-1660/21.10.1991г. ,и за установяване на факт с правно значение-че Е. Симеонова Ваканчина не е наследник на И. Г. Ваканчин,респ. нейните наследници-ответниците от №2 до №18 не са негови наследници по закон.

По допустимостта на иска за установяване на факта,че Е. Симеонова Ваканчина не е наследник на И. Г. Ваканчин,респ. нейните наследници-ответниците от №2 до №18 не са негови наследници по закон,съдът намира следното:

Този иск е недопустим на две основания : 1/ установяването на съществуването или несъществуването на факти с правно значение е допустимо в исково производство само в случаите,предвидени със закон, съгласно чл.124 ал.4 предл.второ ГПК. Установяването на наследствените правоотношения –дали едно лице е наследник по закон на друго лице е факт с правно значение,за който самостоятелен установителен иск е недопустим.Това е така ,защото кръгът на наследниците и редът за наследяване са определени по закон-чл.5-11 от ЗН и е въпрос на преценка на доказателства /удостоверения за наследници/ да се установи дали едно лице е наследник на друго лице. Липсва правен интерес този факт да се установява с отделен иск в самостоятелно исково производство извън конкретен спор,в който наследственото приемство е преюдициален въпрос.Законът не предвижда установяване по исков ред на наличието /респ.отсъствието/ на наследствено приемство между две и повече лица, поради което и по силата на забраната по чл.124 ал.4 предл.второ ГПК такъв иск е недопустим .

2/На второ основание този иск е недопустим и по силата на чл.126 ал.1 ГПК,тъй като от служебно изисканата справка с приложените към нея копие от искова молба и невлязло в сила решение на РРС по Г.д.№ 948/2006г. се установява,че иск за установяване на твърдяния факт,че ответниците /наследници на Е. Ваканчина/ не са наследници по закон на И. Г. В., нито на преживялата го съпруга Магдалина И. Ваканчина,е предявен и по Г.д.№948/2006г. по описа на РРС,образувано преди настоящето производство и висящо във въззивна инстанция.Допустимостта на този иск в производството по горепосоченото Г.дело ще се преценява самостоятелно от въззивния съд при разглеждане на жалбата против решението на РС-Разлог по Г.д.№948/2006г. по вГ.д.№550/2009г. по описа на БлОС.Висящността на последното обаче предпоставя прекратяване на настоящето /по-късно/ заведено дело по отношение на иска за установяване ,че Е. Ваканчина не е наследник на И. В. и съответно ответниците като нейни наследници не са наследници на посочения наследодател.Тъй като това се извършва от въззивната инстанция ,приложима е разпоредбата на чл.126 ал.2 ГПК и обжалваното решение следва да се обезсили в частта,в която РС-Разлог е приел за установено ,че Е. Симеонова Ваканчина не е наследник по закон на И. Г. Ваканчин ,респ. ответниците като нейни наследници не наследяват посочения наследодател.

По допустимостта на иска за установяване неистинността на удостоверение за наследници на И. Г. В.,изд. от О. Б. с изх.№АО-1660/21.10.1991г.,съдът приема следното:

Удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, тъй като е издаден от овластен за това орган в рамките на предоставената му удостоверителна компетентност.Предвид посочената характеристика неистинският /неверен или неавтентичен/ официален свидетелстващ документ винаги крие рискове за правната сигурност предвид възможността да бъде използван за доказване на удостоверените с него обстоятелства или факти.В този смисъл всяко заинтересовано лице,което се ползва от документа или на което той може да бъде противопоставен,има правен интерес да установи неговата неистинност. В константната съдебна практика се приема,че оспорването на истинността от заинтересована страна може да стане както в производство,в което е бил представен като доказателство –по реда на чл.154 ал.1 ГПК/отм./,респ. чл.193 ал.1 от действащия ГПК или чрез инцидентен установителен иск, така и в отделен исков процес докато е висящо производството,в което оспорения документ е бил представен, като последното подлежи на спиране на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК/съотв.чл.182 ал.1 б.”г” ГПК/отм./ В този смисъл : решение №2853/25.10.1996г. на ВС-ІV г.о. по Г.д.№3755/1995г.;определение №112/01.03.2010г. на ВКС-ГК-Іг.о. по чГ.д.№601/2009г.;определение №40/20.02.2010г. на ВКС-0ІІІг.о. по чГ.д.№704/2009г.;решение №2239/20.03.2003г. на ВКС-ІV г.о. –публ.Бюлетин на ВКС-бр.3/2003г.;решение №1006/30.07.2001г. на ВКС –І. г.о. по Г.д.№153/2000г. ;решение №1500/26.07.1999г. на ВКС-ІV г.о. по Г.д.№286/1999г. В случая оспореното чрез предявения иск удостоверение за наследници на И. Ваканчин създава предпоставки за накърняване правата на заинтересованите –действителните наследници на това лице предвид извършеното възстановяване на земеделски земи, което се установява от приложената преписка на ПК/ОСЗ/-Г.Б. и съдържащите се в нея решения за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи,които е притежавал посочения наследодател преди образуване на ТКЗС.

Ищецът И. Х. /заместен от правоприемниците си в хода на настоящето производство/ , безспорно е в кръга на наследниците по закон на И. Ваканчин- по наследствено приемство от майка си –М. Р.,поч. 21.08.1977г.,която е законов наследник на преживялата съпруга на И. В.-М.. Налице е следователно активна легитимация за ищеца като заинтересовано лице да установи неистинността на удостоверените с удостоверение за наследници №АО-1660/21.10.1991 г. факти с правно значение досежно наследниците по закон на И. Г. В.

По изложените по-горе съображения искът за установяване неистинността на удостоверение за наследници на И. Г. В. изд. от О. Б. с изх.№АО-1660/21.10.1991г, е допустим ,но правен интерес от този иск съществува само по отношение на лицата,които биха могли да се ползват от неверното му съдържание,а това са законовите наследници на Е. В.С оглед горното възниква въпрос за допустимостта на иска предвид правния интерес по отношение на ответниците О. Б., и ФЛ-П. А. и А. Ц.. Макар О. Б. да е издател на документа,тя не се ползва от него ,нито е страна по висящото производство по Г.д.№948/2006г. по описа на РС-Р.Поради това по отношение на О. Б. липсва правен интерес от установяване неверността на удостоверение за наследници №АО-1660/21.10.1991г. Правен интерес липсва и по отношение на ответниците П. А. и А. Ц.,защото съобразно чл.10 ал.2 ЗН те не са наследници на Е. С. В. ,а оспореното с иска удостоверение за наследници ползва само нейните законови наследници ,тъй като отразява невярно,че тя е единствен законов наследник на И. В. Поради отсъствие на правен интерес като положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск,обжалваното решение следва да се обезсили частично и производството да се прекрати по отношение на ответниците О. Б. ,П. Й. А. и А. И. Ц..

По отношение на останалите ответници искът е допустим и основателен.При установените от представените удостоверения за наследници факти,че Е. В. е снаха на И. и М. В. ,а съпругът й –Д. ,както и синът й К. са починали преди тях , съобразно момента на откриване на наследствата и реда на наследяване по закон,регламентиран с чл.8 ал.1 ЗН ,тя не наследява свекъра и свекърва си.След смъртта на И. В.,починал на 19.01.1963г. негов единствен законов наследник е преживялата съпруга М.,която умира на 30.09.1967г. без да остави низходящи законови наследници. Законови наследници на М. В. по наследствено приемство са низходящите на братята и сестрите й,а пак по наследствено приемство нейните наследници наследяват и съпруга й.Фикцията ,създадена с чл.91а предл.второ ЗН не променя установения с разпоредбите на чл.5-10 ЗН ред на наследяване по закон ,а разпоредбата на чл.9а ЗН е неприложима в случая,тъй като М. В. не е последваща съпруга на И. В. по смисъла на посочената законова норма./ТР №1/1998г. на ОСГК на ВКС/.

По изложените съображения искът е основателен и законосъобразно е уважен от РС.По отношение на ответниците ,за които искът е допустим според приетото по-горе,обжалваното решение следва да се потвърди.

Въззиваемите –правоприемници на починалия в хода на производството ищец са направили искане за присъждане на разноските пред настоящата инстанция за платеното адвокатско възнаграждение.Разноските им възлизат на 500лв,която сума е отразена като платено адвокатско възнаграждение по договора за правна помощ с представляващия ги адвокат.На основание чл.78 ал.1 ГПК следва да им се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 500лв.

Така мотивиран и на основание чл.269 ГПК ,чл.270 ал.3, предл.първо ГПК във вр.с чл.126 ал.2 ГПК ,чл.271 ал.1 ГПК и чл.78 ал.1 ГПК,Б. О. С

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №3581/16.07.2010г. на РС-Разлог по Г.д.№872/2009г. в частта,в която по предявения иск от И. Д. Х. /починал на 26.11.2010г. и заместен от правоприемниците си -наследници по закон: М. К. Х. с ЕГН-*,с адрес:Г.Б.,У.”. и М. №10 и Д. И. Р. с ЕГН *,с адрес:Г.Б.,У.”. и М. №10"А"/ , е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 3 от ГПК по отношение на ответниците О. - Б., с адрес: Г. Б., пл. “Н. В. №1, представлявана от Кмета на Общината – А. К.; М. И. К. от Г. Б., О. Б., О. Б., У. “. С. № 15; К. И. П. от Г. Б., О. Б., О. Б., У. “. № 14; н-ци на И. Симеонов С., Е. Д. Б. и Д. Д. Б., за двамата адрес: Г. Б., О. Б., О. Б., У. “. № 5; н-ци на Р. М. Б., В. М. Г. от Г. Б., О. Б., О. Б., У. “. № 58, последните трима н-ци на М. С. С.; Л. Д. С. и Г. Д. С., за двамата адрес: Г. Б., О. Б., О. Б., У. “. № 2; н-ци на Д. С. С., А. Г. Д. от Г. Б., О. Б., О. Б.У. “. и М. № 7, Л. Г. Д. от Г. Б., О. Б., О. Б., У. “. С. № 33, Д. Г. Д. от с. Т., О. Б. С., О. В. /последният-починал на 27.09.2010г. и заместен от правоприемниците му - Л. М. Д. с ЕГН-* и Г. Д. Д. с ЕГН-* ,двамата с адрес :с.Т. ,О. Б. С.,О.В. като негови наследници по закон /, Г. Б. Х. от Г. Б., О. Б., О. Б., У. “. № 2, Х. Б. Б. от Г. Б., О. Б., О. Б.У. “. № 5; н-ци на Е. С. П., М. Д. А. от Г. Б., О. Б., О. Б., У. “. Т. № 8, Д. Д. Ч. от Г. Б., О. Б., О. Б., У. “. Р. № 3, П. Й. А. от Г. Б., О. Б., О. Б., У. “. № 4, последните трима н-ци на Д. С. А.; К. А. Ц. от Г. Б., О. Б., О. Б., У. “. О. № 16, И. А. Ц. и А. И. Ц., двамата с адрес: Г. Б., О. Б., О. Б., У. “И. В. № 7.; последните трима н-ци на Р. С. Ц., че бившата жителка на Г. Б. - Е. С. В., починала на 29. 12. 1994 година, включително и ответниците не са наследници на бившият жител на Г. Б. - И. Г. В., починал на 19.01.1963 г. ,и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в посочената по-горе част поради недопустимост на установителния иск ,че Е. С.В. ,б.ж. на Г.Б.,починала на 29.12.1994г. не е наследник на И. Г. В.,б.ж. на Г.Б.,починал на 19.01.1963г. ,респ. нейните наследници-ответниците физически лица не са наследници на И. Г. В.

ОБЕЗСИЛВА решение №3581/16.07.2010г. на РС-Р. по Г.д.№872/2009г. в частта,в която ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 3 от ГПК по отношение на ответниците О. - Б. , с адрес: Г. Б., пл. “Н. В. №1, представлявана от Кмета на Общината – А. К. , П. Й. А. от Г. Б., О. Б., О. Б., У. “. № 4 и А. И. Ц., с адрес: Г. Б., О. Б., О. Б., У. “И. В. № 7., че удостоверение за наследници № АО-1660 от 21. 10. 1991 г. издадено от Общинска администрация – Б. е неистински документ ,и ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на посочените ответници поради недопустимост на иска за установяване неистинността на посоченото удостоверение ,предвид отсъствие на правен интерес.

ПОТВЪРЖДАВА решение №3581/16.07.2010г. на РС-Р. по Г.д.№872/2009г. в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

ОСЪЖДА М. И. К. от Г. Б., О. Б., О. Б., У. “. С. № 15; К. И. П. от Г. Б., О. Б., О. Б., У. “. № 14; Е. Д. Б. , Д. Д. Б., двамата с адрес: Г. Б., О. Б., О. Б., У. “. № 5; В. М. Г. от Г. Б., О. Б., О. Б., У. “. № 58; Л. Д. С. ,Г. Д. С., двамата с адрес: Г. Б., О. Б., О. Б., У. “. № 2; А. Г. Д. от Г. Б., О. Б., О. Б.,У. “. и М. № 7, Л. Г. Д. от Г. Б., О. Б., О. Б., У. “. С. № 33, Л. М. Д. с ЕГН-* ,Г. Д. Д. с ЕГН-* ,последните двама с адрес :с.Т. ,О. Б. С.,О.В.,като правоприемници на починалия в хода на производството ответник Д. Г. Д.,поч. на 27.09.2010г. ;Г. Б. Х. от Г. Б., О. Б., О. Б., У. “. № 2, Х. Б. Б. от Г. Б., О. Б., О. Б., У. “. № 5; М. Д. А. от Г. Б., О. Б., О. Б., У. “. Т. № 8, Д. Д. Ч. от Г. Б., О. Б., О. Б., У. “. Р. № 3 ; К. А. Ц. от Г. Б., О. Б., О. Б, У. “. О. № 16 и И. А. Ц. с адрес: Г. Б., О. Б., О. Б., У. “И. В. № 7. да заплатят на М. К. Х. ,Д. И. Р. и Е. И. Д. ,тримата от Г.Б. като правоприемници на починалия на 26.11.2010г. в хода на производството ищец И. Д. Х. сумата 500лв /петстотин рева/ за направените съдебно деловодни разноски за въззивното производство -за адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ с адв.И. Н.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: