№ 22614
гр. ., 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20241110107329 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „.“ ЕАД твърди, че през процесния период - май на 2019 г. –
април на 2021 г. между него, от една страна, в качеството му на доставчик и
ответниците М. А. М. и В. Й. П. и лицата С. А. С.ов, Е. Б. К., М. Б.а Р., И. И. И.
и Ф. И. И., в качеството им на собственици на недвижим имот, находящ се на
адрес: град ., ж.к. „.“ бл. 71, вх. В, ет. 4, ап. 48, с абонатен номер .,, а с това и
на потребители клиенти за битови нужди, е съществувало облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот,
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Посочва се, през релевантния период от
страна на ищеца е доставена топлинна енергия до процесния имот, но
ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово
разпределение – в случая „.“ ООД в края на отчетния период на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за
дялово разпределение. Изяснява се, че съгласно приложимите към
1
правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Ищцовото дружество твърди, че съгласно клаузата на чл. 33 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди в гр. ., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна
енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа се, че в срок не са
погасени дължимите суми в общ размер от 4518,02 лева, от която: 3886,42
лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., 603,12 лева – лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 07.10.2022 г., 23,52 лева –
главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 4,96 лева - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 07.10.2022 г.
Посочва се, че от общо начислените суми всяка от ответниците М. М. и В. П.
дължи по 2/12 (1/6) части или сумата от 647,74 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот
с абонатен номер ., представляващ апартамент № 48, находящ се в гр. ., ж.к.
„.“, бл. 71, вх. В, ет. 4, ведно със законната лихва върху главницата за
топлинна енергия от 31.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 100,52 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 07.10.2022 г., сумата
от 3,92 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.( в имот с
абонатен номер ., ведно със законната лихва върху главницата за дялово
разпределение от 31.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 0,82 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 07.10.2022 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 03.03.2023 г. по ч.гр.д. № 59051/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, 51 състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е подаден писмен отговор на
исковата молба от ответницата В. Й. П., с който заявява, че е заплатила
задълженията по делото относно нейната част. Предвид това отправя искане
да не се допуска изслушване на поисканите експертизи, тъй като нищо не се
оспорва. Моли да бъде присъдено минимално юрисконсултско
възнаграждение по исковото производство, с изразена готовност за
заплащането му след постановяване на решението. Приложено представя
копие от заявление от 19.04.2024 г. и от фискален бон. С депозирано по делото
2
писмено становище от 15.11.2024 г. „.“ ЕАД признава, че ответницата В. П. е
извършила плащане в общ размер на сумата от 899,81 лева на 19.04.2024 г., с
които са погасени претендираните от нея в настоящото производство
главници, мораторни лихви, начислена законна лихва към датата на
плащането и съдебни разноски за държавна такса в заповедното производство.
Посочва, че непогасена от нея остава сумата от 23,90 лева, представляваща
остатък от съдебните разноски за държавна такса в настоящото производство
и присъденото юрисконсултско възнаграждение в заповедното дело. Уточнява,
че от ответницата М. М. не са постъпили плащания. Заявява, че поддържа
исковата молба, като при постановяване на крайния съдебен акт съдът да се
съобрази с извършеното частично плащане в хода на производството и за
присъждане в полза на ищеца на юрисконсултско възнаграждение, доколкото с
поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от особен
представител на ответницата М. А. М., с който исковите претенции са
оспорени като недопустими поради липсата на пасивна легитимация на
ответницата, доколкото ползвател на имота през процесния период е бил С. А.
С.ов, на когото са издадени и връчени фактурите за дължимите суми. Оспорва
исковете като неоснователни и недоказани по основание и размер с довод за
липсата на основание за дължимост на сумите от ответницата поради
непредставяне на доказателства за публикуване на ежемесечните задължения
и изравнителни сметки на интернет – страницата на ищцовото дружество.
Процесните вземания са оспорени по размер, като се оспорва и
доказателственото значение на приложеното към исковата молба съобщение
към обща фактура, като частен документ, изходящ от „.“ ЕАД, без
доказателствена сила, неподписан.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „.“ ООД, не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи – пълно и главно възникването и
съществуването между него и ответниците (при съответните идеални части)
на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, обусловено от притежаването на
3
правото на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, или
ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за
ответниците е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в
претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която
се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от
лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си.
От представените по делото неоспорени писмени доказателства,
анализирани в тяхната съвкупност и взаимовръзка, се установява, че
ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот, в който ищецът
твърди да е доставял топлинната енергия, чиято стойност претендира.
Съгласно неоспорения нотариален акт 19.04.1983 г. (л. 20-22 от делото),
Удостоверение от „Географска информационна система – .“ ЕООД (ГИС - .) от
02.07.2015 г. за идентичност между адреси, както и удостоверение за
наследниците на Н. К.а В., починала преди исковия период, се установя, че на
19.04.1983 г. В. е придобила правото на собственост върху апартамент 48,
находящ се в гр. ., местност „. – .“, ул. „.“, № ., блок ., вх. В, ет. 4, в сграда на
ЖСК „.“, който блок е идентичен понастоящем с блок 71, входове А-Д,
намиращ се в ж.к. „.“, съгласно удостоверението на ГИС - .. Съгласно
неоспореното удостоверение на наследници на Н. К.а В. се установява, че
двете ответници са наследници на Н. В., всяка с дял в наследството от по 1/6
част. Следователно, ответниците се явяват потребители на доставената в
апартамента топлинна енергия, респ. задължени лица за заплащане на
стойността й като клиенти на топлинна енергия за битови нужди в него през
процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един
4
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
ответната страна е упражнила правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между нея и ищеца са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия, за целия исков период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач „.“ ООД.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза (СТЕ), че през исковия период на ответната страна е
била начислявана топлинна енергия за сградна инсталация, за 1 бр. радиатор
без монтиран индивидуален разпределител на разходите за отопление (ИРРО),
за щранг – лира в банята, също без монтиран ИРРО, както и за битово горещо
водоснабдяване (БГВ). Последното е било начислявано служебно, поради
липса на водомер, по 140 л. за денонощие на потребител, като за отоплителен
сезон 2019/2020 БГВ е начислявано на база 2 потребители, а за следващия
2020/2021 е начислявано на база от 3 потребители. Вещото лице установява,
че топлинната енергия за отопление в имота е начислявана служебно за щранг
- лира и един радиатор, с прилагане на екстраполация по максимален
специфичен разход на сградата, поради липсата на монтирани ИРРО (по реда
на т. 6.5 от Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради
5
– етажна собственост – приложение към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
за топлоснабдяването). Съгласно приетото по делото заключение цената на
доставената в исковия период топлинна енергия възлиза на 4159,70 лв., от
които 123,78 лева, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
1460,03 лева, топлинна енергия за отопление в имота и 2575,89 лева,
топлинна енергия за БГВ. Същевременно, в документите, съставени при
отчитане на уредите, намиращи се в имота, в края на отоплителния сезон е
отразено, че радиаторът, за който е начислена топлинна енергия, е бил затапен
(л. 123-124 от делото). В своето заключение и при изслушване в открито
съдебно заседание, на което делото е разгледано, вещото лице е категорично,
че е констатирано несъответствие, при начисляването на топлинна енергия за
отопление в процесния период, именно поради обстоятелството, че топлинна
енергия е начислявана за отоплително тяло - радиатор в имота, а в главните
отчети за имота, подписани от лицето, осигуряващо достъп до имота, е
отразено изявление, че радиаторите са затапени с метални тапи и има само
щранг - лира. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се съобрази със
заключението на вещото лице и да извади от стойността на изчислената от
третото лице – помагач топлинната енергия за отопление от радиатор, за който
по делото са налице данни, че е бил затапен. Последната, съгласно
изчисленията на вещото лице, възлиза на 1277,21 лв. за исковия период. Ето
защо, при съобразяване с изводите на вещото лице по СТЕ, настоящият
съдебен състав намира, че за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. общият
размер на доставената топлинна енергия, след изваждане на изчислената
стойност за отопление от радиатор, възлиза на 2882,49 лева, от които 123,78
лева, сума за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация, 182,82 лева
за отопление (разликата между изчислената топлинна енергия за отопление –
1460,03 лв. и сумата, засегната от установеното несъответствие – 1277,21 лв.)
и 2575,89 лева, изчислена топлинна енергия за БГВ. Съгласно дяловете в
съсобствеността върху топлоснабдения имот, задълженията на ответниците
М. А. М. и В. Й. П. за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
процесния период възлиза в размер на по 480,42 лева за всяка ответница, до
който размер ищцовата претенция за главница се явява основателна и следва
да бъде уважена, а за разликата над уважения до пълния предявен срещу всяка
ответница размер от 647,74 лева – да бъде отхвърлена.
Към посочената по – горе цена на доставената топлинна енергия в
исковия период, следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до
30.04.2021 г., което възлиза в общ размер от 23,52 лв., които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
6
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Съответно, в тежест на всяка от
ответниците се установява задължение в размер на 1/6 част от горната сума
или по 3,92 лева за всяка от тях. Съдът посочва и че твърдяното
обстоятелство, че в имота в исковия период е живяло друго лице (един от
съсобствениците) не променят изводите за отговорността на ответниците.
Това е така, защото качеството „битов клиент“ на топлинна енергия произтича
по силата на закона при наличие на притежавано от физическо лице право на
собственост или учредено на физическо лице вещно право на ползване на
съответния имот, респ. наличие на възникнало облигационно право на
ползване на имота, въз основа на което собственикът или вещния ползвател са
дали своето съгласие и наемателят е заявил пред ищеца да отговаря за
доставената в последния топлинна енергия. Ето защо настоящият състав
намира твърдението за отсъствие на пасивна материалноправна легитимация
на ответницата М. да отговаря по предявените искове за неоснователна.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена
топлинна енергия, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия, консумирана през исковия период са приложими Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 от тези общи условия, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по
прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален
отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за
7
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл.
32, ал. 3 от ОУ. Следователно, с оглед основателната част на претендираното
главно вземане за цена на доставена топлинна енергия, исковете по 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на лихва за забава, начислена за периода от
16.10.2020 г. до 07.10.2022 г. върху горното вземане е основателен до размера
на 447,32 лева, респ. по 74,55 лева за всяка ответница, съразмерно с дяла й в
съсобствеността, като до този размер акцесорната искова претенция е
основателна и следва да бъде уважена, а за разликата до първоначално
предявения размер от 100,52 лева – да бъде отхвърлена.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Съдът взема предвид извършеното от ответницата В. Й. П. плащане,
възлизащо в размер на 899,81 лева (потвърдено от ищеца обстоятелство),
както и че ищцовата страна твърди, че търси от тази ответница само сумата от
23,90 лева, представляваща непогасен остатък за разноски за държавна такса.
Настоящият състав взема предвид, че горното плащане е направено след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и че
последното има значение за спорното право и затова го цени на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. При съпоставяне с установения по делото размер на
главницата, съдът намира, че с горното плащане от 899,81 лева ответницата е
погасила всички свои задължения към ищеца, за които се води настоящото
8
производство, включително и претендираната сума за разноски, посочена по -
горе. Ето защо исковете срещу ответницата В. П. следва да бъдат отхвърлени
изцяло, като погасени чрез плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства само по отношение на
ответницата М. М., съразмерно с уважената част от исковете, в размер на
17,36 лева в заповедното производство, от които 11,18 лева, платена държавна
такса и 6,18 лева, юрисконсултско възнаграждение, и в размер на 650,07 лева в
исковото производство, от които 26,61 лева, довнесена държавна такса за
водене на делото по отношение на ответницата М., 222,67 лева, депозит за
възнаграждение на особен представител, 252,35 лева, депозит за
възнаграждение на вещо лице по СТЕ, както и 148,44 лева, възнаграждение на
юрисконсулт в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „.” ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „.” № ., срещу М. А. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ., ж.к. „.“, бл. 71, вх. В, ет. 4, ап. 48, с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че М. А. М. дължи на „.” ЕАД сумата от 480,42 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г. в имот с абонатен номер ., представляващ апартамент № 48,
находящ се в гр. ., ж.к. „.“, бл. 71, вх. В, ет. 4, ведно със законната лихва върху
главницата за топлинна енергия от 31.10.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата от 74,55 лева, представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до
07.10.2022 г., сумата от 3,92 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.
( в имот с абонатен номер ., ведно със законната лихва върху главницата за
дялово разпределение от 31.10.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 03.03.2023 г. по ч.гр.д. № 59051/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, 51 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от
480,42 лева до пълния предявен размер от 647,74 лева, цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за разликата над
9
уважения размер от 74,55 лева до пълния предявен размер от 100,52 лева,
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия, както и за
сумата от 0,82 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 07.10.2022 г.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ., ж.к. „.“, бл. 71, вх.
В, ет. 4, ап. 48, да заплати на „.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. ., ул. „.” № ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 17,36
лева, разноски в заповедното производство, както и сумата от 650,07 лева,
разноски в исковото производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. ., ул. „.” № ., срещу В. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. .,
ж.к. „.“, бл. 71, вх. В, ет. 4, ап. 48, искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за сумата
от 647,74 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот с абонатен номер .,
представляващ апартамент № 48, находящ се в гр. ., ж.к. „.“, бл. 71, вх. В, ет. 4,
ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия от 31.10.2022
г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 100,52 лева,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 16.10.2020 г. до 07.10.2022 г., сумата от 3,92 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.( в имот с абонатен номер ., ведно
със законната лихва върху главницата за дялово разпределение от 31.10.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 0,82 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.10.2019 г. до 07.10.2022 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.03.2023 г. по
ч.гр.д. № 59051/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „.“ ЕАД – „.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10
11