Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 01.02.2024 год.
Административен съд - Кърджали, ……………………...… в открито ................
съдебно
заседание на двадесет и шести януари …….……............................………....…
през 2024/две
хиляди двадесет и четвърта/ година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
………………………….. Мариана Кадиева .…………............….………
с участието на Димитрина
Делчева - прокурор от Окръжна прокуратура
- Кърджали,
разгледа
докладваното от …………..… съдията Виктор Атанасов …..........…..………
административно дело … №454 ……….. по
описа за .................... 2023 год. …….…...
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр.
с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от „ДаКиДа и Р” ООД, с
ЕИК ***, със седалище й адрес на управление: ***, представлявано от управителя
му К. Ф. Д., срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“/ИА„АА“/ -
град София, с адрес – ***, представлявана от изпълнителния й директор, с правно
основание чл.1 от ЗОДОВ и с посочена цена на иска, в размер на 360.00/триста и
шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в направени от него разноски - платено в брой адвокатско
възнаграждение с ДДС, за процесуално представителство и защита по АНД №281/2019
год. по описа на Районен съд – Кърджали, по което било постановено влязлото в
сила на 10.12.2019 год. Решение №224 от 18.06.2019 год., с което било отменено
издадено против ищеца наказателно постановление №29-0000032 от 28.02.2019 год.,
издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Кърджали,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба, до нейното окончателно заплащане, като с исковата молба се
претендира присъждане и на направените по настоящото съдебно производство
разноски.
Ищецът „Д.и Р” ООД г.К. с ЕИК ***, твърди в исковата молба, че с наказателно
постановление №29-0000023 от 28.02.2019 год., издадено от началник на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - Кърджали, му било наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер
на 500.00/петстотин/лева, за извършено административно нарушение по чл.15, ал.1
от Наредба №41 от 04.08.2008 год. на МТ. Ищецът сочи, че е обжалвал посоченото наказателно
постановление пред Районен съд - Кърджали, който с Решение №224 от 18.06.2019 год.,
постановено по АНД №281/2019 год., го отменил изцяло, като незаконосъобразно,
като с Решение №210 от 10.12.2019 год., постановено по КАНД №171/2019 год., Административен
съд - Кърджали оставил в сила това съдебно решение на Кърджалийския районен съд.
Твърди също, че в производството пред Районен съд - Кърджали, дружество е било
защитавано от адвокат от Адвокатска колегия - ***, съгласно сключен договор за
правна защита съдействие, на който било заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, в размер на 360.00 лева, с ДДС.
Ищецът сочи в исковата молба, че съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, като твърди, че в конкретния
случай, от незаконосъобразното наказателно постановление, издадено от
длъжностно лице на Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“ - град
София, отменено с влязло в законна сила съдебно решение, на дружеството била
причинена имуществена вреда в общ размер на 360.00 лева, съставляваща заплатено
адвокатско възнаграждение с ДДС, за процесуално представителство по делото пред
Районен съд - Кърджали. Сочи, че съгласно т.1 от ТП №2 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело №2/2014 год. по описа на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, задължително за съда на
основание чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, делата по искове за вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по
налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на
разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните
съдилища. На следващо място сочи, че отмененото наказателно постановление, с което
дружеството обосновава исковата си претенция, е издадено от длъжностно лице в
структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“/ИИ „АА“/ и
следователно, като юридическо лице ИА„АА“ - град София е процесуално
легитимирана, съгласно разпоредбата на чл.205 от АПК, да отговаря за
причинените на „ДаКиДа и Р“ ООД вреди от отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление.
Ищецът сочи, че основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяването
на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен
административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна
дейност, който да е отменен по съответния ред; 2. причинена реална и
непосредствена вреда и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт и настъпилата вреда, като твърди, че в настоящия случай изброените
предпоставки били налице. Предвид факта, че наказателното постановление било
отменено по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, като
незаконосъобразно, ищецът счита за доказана първата от визираните по-горе
предпоставки за отговорността по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт -
наказателно постановление. Втората предпоставка ищецът също намира за доказана,
като сочи, че е налице плащане в брой на възнаграждение за адвокат, осъществил
процесуално представителство, отразено изрично в приложения договор за правна
защита и съдействие по образуваното пред Районен съд - Кърджали АНД, което било
достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен, съгласно т.1 от ТР
№6/06.11.2013 год. по тълк. дело №6/2012 год. на ОС на ГК и ТП на ВКС. Сочи, че
в производството по Закона за административните нарушения и наказания по
обжалване на наказателни постановления липсва процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски в административно наказателното производство от
лицето, санкционирано неоправдано с административно наказание (в т.см. - ТР
№2/03.06.2009 год. по тълк.дело №7/2008 год. на ОСС от I и II колегии на ВАС),
поради което плащането за защита в това производство представлява намаление на
имуществото му и за него то се явява имуществена вреда. На следващо място,
ищецът твърди, че посочената по-горе имуществена вреда, настъпила за „ДаКиДа и
Р“ ООД е в пряка причинно-следствена връзка с отмененото незаконосъобразно
наказателно постановление, защото заплатеното възнаграждение за адвокат е типична,
нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразното наказателно
постановление и защитата, която се е наложила срещу него, именно поради
незаконосъобразната дейност на администрацията, като сочи, че независимо, че
плащането на адвокатското възнаграждение произтича от договора за правна помощ,
то била налице посочената пo-гope причинно-следствена връзка, тъй като
единственото фактическо основание за сключването на този договор за правна
помощ е издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, срещу което „ДаКиДа
и Р“ ООД могло да се защити единствено като го обжалва пред съда и упражни
конституционното си право на защита, включително и чрез съдействие на защитник
– адвокат, съгл. чл.56 и чл.122 от Конституцията на Република България. Излага
довод, че след като „ДаКиДа и Р“ ООД има право на адвокатска защита при
оспорването на издадено срещу него наказателно постановление и същевременно
дължи възнаграждение за нея, което, съгласно Закона за адвокатурата, следва да
уговори в договор, както и след като е платило дължимото, то е изразходвало
средствата именно, за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразното
наказателно постановление. Ищецът счита, че доколкото отговорността по ЗОДОВ
била обективна, то въпросът за вината в процесния случай е без значение и не
следва да се поставя, обосновава и доказва.
По изложените съображения, ищецът счита, че са налице всички предпоставки
за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл.1 от ЗОДОВ, за
обезщетяване на претърпените от „ДаКиДа и Р“ ООД имуществени вреди, в размер на
360.00 лева, с ДДС, представляващи платените от него разноски за адвокат по
делото пред Кърджалийския районен съд, в което било отменено, като
незаконосъобразно, наказателно постановление на ИА„АА“, ведно със законна лихва
върху тази сума, от датата на предявяване на исковата молба до нейното
окончателно заплащане.
Предвид изложеното, с исковата молба моли съда да постанови решение, с
което да осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – град София,
да заплати на „ДаКиДа и Р“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя му К. Ф. Д., обезщетение, в размер на 360.00/триста
и шестдесет/ лева, за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи/разноски/
за платен адвокатски хонорар, в размер на 360.00 лева с ДДС, по АНД №281/2019 год.
по описа на Районен съд – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното му изплащане,
както моли да му бъдат присъдени и направените по настоящото производство
разноски. Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства и е
направено и доказателствено искане.
Редовно призован за насроченото съдебно заседание, ищецът „ДаКиДа и Р” ООД,
с ЕИК ***, със седалище й адрес на управление:***, не се представлява. От
същия, преди съдебното заседание е депозирана молба – становище, в която
заявява, че поддържа предявената искова молба по изложените в нея обстоятелства
и искания. Във връзка с дадени указания на съда и на основание чл.127, ал.4 от ГПК, посочва банкова сметка на дружеството: ***, по която
ответникът орган може да извърши плащане. Заявява, че няма да
сочи нови доказателства и да прави доказателствени искания. По същество заявява, че се придържа изцяло към съображенията, изложени в
исковата молба и моли съда да уважи предявения иск, като постанови решение, с
което да осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - град София /ИА
„АА“/, с адрес: ***, представлявана от изпълнителния директор, да заплати на „ДаКиДа
и Р“ ООД, с ЕИК ***, със седалшце и адрес на управление:***, представлявано от К.
Ф. Д. - управител, сумата в размер на 360.00 лева, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи/разноски/ за
платен адвокатски хонорар, в размер на 360 лева с ДДС, по АНД №281/2019 год. по
описа на Районен съд - Кърджали, с решението, по което е отменено наказателно постановление
№29-0000032 от 28.02.2019 год., издадено от началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, до нейното
окончателно заплащане. По основателността на исковата молба моли съдът изцяло
да се съобрази с изложените в същата подробни съображения относно кумулативното
наличие на всички предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като счита, че
представените по делото доказателства безспорно установяват и пълна
обоснованост на исковата претенция.
Ответникът по иска – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИА„АА“/
- град София, с адрес – ***, представлявана от Б. М. - изпълнителен директор, редовно
призован за съдебното заседание, не се представлява. От редовно упълномощения й
процесуален представител – гл.юрк.А.Й.-Г., е депозиран писмен отговор по
исковата молба, в който заявява, че признава
иска за основателен в частта му относно претенцията на ищеца за обезщетяване на
вреди във връзка с изплатен адвокатски хонорар с ДДС, в размер на 360.00/триста
и шестдесет/ лева
по отменено наказателно постановление №29-0000032 от
28.02.2019 год. на началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кърджали,
по АНД №281/2019 год. на Районен съд - Кърджали. Относно
направените в настоящото производство съдебни разноски счита,
че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК. Твърди, че ответникът - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
(ИА „АА“), с действията
си не е дал никакъв повод за завеждане на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Сочи, че освен това, от страна на ищеца или негов представител не е постъпвало искане, покана
или каквото и да е било друго изявление за изплащане под формата на обезщетение,
на платените като адвокатски хонорар суми по административнонаказателното
дело и както било видно от Решение №224 от 18.06.2019 год.
на Районен съд - Кърджали по АНД №281/2019 год.,
потвърдено с Решение №210 от 10.12.2019 год. на АдмС
- Кърджали по КАНД №171/2019 год., с което е отменено
оспорваното наказателно постановление, разноски в тежест на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ не са присъждани, за да възникне за нея по силата на
влезлия в сила съдебен акт задължение
за плащане. Сочи, че след публикуването на Тълкувателно решение
№1 от 15.03.2017 год.
на ВАС, в ИА „АА“ вече имало създадена практика за доброволно плащане на разноски за изплатени адвокатски
хонорари по отменени наказателни постановления при условие, че е отправена покана
от страна на жалбоподателя и възнагражденията са съобразени с минималните адвокатски
хонорари за такъв вид процесуално представителство, какъвто бил
и настоящият случай. Предвид направеното признание на иска и ако
от страна на ищеца се изрази съгласие за прекратяване на съдебното дирене, моли съда
да постановите решение при условията на чл.237 от ГПК,
като относно разноските се приложи хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК. Към писмения отговор е приложено пълномощно за процесуално представителство/Пълномощно с Рег.№РД-13-14 от 09.08.2023 год. от изпълнтителния директор
на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“/.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали предлага
съда да уважи предявения иск
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като счита, че са налице всички основания за това, а
именно - налице е незаконосъобразен
административен акт – отменено НП, издадено от представител на ответника по
съответния ред, видно от приетите като доказателства административнонаказателни
дела, в които е налице документ, който удостоверява заплащането на адвокатско
възнаграждение, което нямало да бъде
заплатено от ищеца, ако не е бил
издаден незаконосъобразния акт, отменен по съответния ред; налице била
и причинно-следствена връзка, т.е. налице били
всички основания, за да бъде уважена исковата молба в цялост. По направеното
предложение в писмения отговор на ответника, в лицето на ИА „Автомобилна
администрация“ – София, за произнасянето на решение по реда на чл.237 от ГПК,
счита, че тази възможност ще бъде налице само при изричното волеизявление от
страна на ищеца, каквото в конкретния случай, няма. Също така, следва да се
вземе предвид, че не е налице основание да се приложи разпоредбата на чл.78,
ал.2 от ГПК, защото в случая ответникът, с
поведението си е следвало да не дава повод за завеждане на настоящия иск, а
видно от доказателствата, издаването на едно незаконосъобразно НП, е дало повод
да бъде образувано настоящото дело. С оглед на тези
съображения, моли съда да
постанови решение, с което да признае искът за изцяло основателен и същият да бъде уважен, ведно с направеното
искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
след като взе предвид становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Най-напред, във връзка с
направеното признание на иска в депозирания писмен отговор от ответника, следва
да се посочи, че възможността за постановяване на решение при признание на иска
е регламентирана в разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, която посочва, че
когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното
дирене и се произнася с решение, съобразно признанието. По своята същност
признанието на иска е изявление от страна на ответника, че твърденията на
ищеца, обективирани в исковата молба, отговарят на действителното правно
положение, като с това си процесуално действие ответникът заявява, че се
отказва от защита срещу иска, поради основателността на последния. В настоящия
случай е налице изрично признание на предявения иск от страна на ответника,
чрез надлежно упълномощен с правата по чл.34, ал.3 от ГПК процесуален
представител, обективирано в отговора на исковата молба, но липсва другата
кумулативно изискуема се предпоставка, а именно – не е налице отправено искане
от ищеца за постановяване на решение съобразно признанието на иска. Предвид това, решението по настоящото дело следва да бъде
постановено по общия ред.
Не се спори между страните, а се
установява и от приетите доказателства по изисканото и приложено към настоящото
дело, АНД №281/2019 год. по описа на Районен
съд - Кърджали, че с наказателно
постановление №29-0000032 от 28.02.2019 год., издадено от началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация” – град Кърджали, на ищеца в настоящото производство – „ДаКиДа и Р“
ООД, с ЕИК ***, със седалшце и адрес на
управление:***, представлявано от К. Ф. Д. - управител, на основание чл.98, ал.8 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, е било наложено наказание „имуществена
санкция”, в размер на 500.00/петстотин/ лева,
като в същото е посочено, че наказанието се налага за извършено
нарушение на чл.15, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006 год. на МТ. Няма спор, че
против това наказателно постановление е била подадена в срок жалба до Районен
съд – Кърджали, по повод която е било образувано и АНД №281/2019 год. по описа
на същия съд, както и че по това АНД са били проведени две открити съдебни
заседания, в които са събирани доказателства и са изслушвани свидетели, като
във второто заседание, проведено на 22.05.2019 год., е бил даден и ход по
същество. Няма спор също, че с Решение №224 от 18.06.2019 год., постановено по
АНД №281/2019 год. на Районен съд – Кърджали, е било отменено, като
незаконосъобразно, наказателно
постановление №29-0000032 от 28.02.2019 год., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”
– град Кърджали. Против така
постановеното решение от Районен съд – Кърджали е била подадена в срок
касационна жалба от началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация” – град Кърджали, до Административен съд –
Кърджали, по повод която е било образувано КАНД №171/2019 год. по описа на
същия съд. След проведено открито съдебно заседание на 13.11.2019 год., по това
КАНД №171/2019 год. по описа на АдмС – Кърджали е било постановено Решение №210
от 10.12.2019 год., с което е било оставено в сила Решение №224 от 18.06.2019
год., постановено по АНД №281/2019 год. на Районен съд – Кърджали и с което е
било отменено, като незаконосъобразно, издаденото наказателно постановление №29-0000032 от 28.02.2019
год., от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – град Кърджали. Това решение на касационния съд е окончателно и не е подлежало на
обжалване, като с Писмо Изх.№768 от 10.12.2019 год. на АдмС - Кърджали, двете
дела са върнати на Районен съд - Кърджали.
С отмененото от Районен съд –
Кърджали, като незаконосъобразно, наказателно постановление №29-0000032 от 28.02.2019 год., издадено
от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – град Кърджали /на л.9 от АНД №281/2019
год. на РС – Кърджали/, наказанието „имуществена санкция”, в размер на 500.00/петстотин/ лева е
било наложено на ищеца в настоящото производство за това, че „20.02.2019 год.,
около *** часа, в ***, ул. „***” №**, в
сградата на ОО „АА” – град Кърджали, при извършване на комплексна проверка на
Учебен център „ДаКиДа и Р“ ООД, притежаващо Разрешение №** от *** год. за
провеждане на обучение на кандидати за придобиване на квалификация на водач,
било констатирано следното нарушение: Лицето по чл.7, ал.1 от Наредба №41 от
04.08.2008 год. на МТ – „ДаКиДа и Р“ ООД, на 26.06.2018 год., в офиса на
учебния център, не е изготвило график и списък за провеждане на обучението и не
го е представил в съответното регионално звена на ИА„АА“, за курсистите С. Х.
А., ЕГН ********** и Т. Г. М., ЕГН **********, на които е провело периодично
обучение за превоз на пътници, за периода от 26.06.2018 год. до 01.08.2018 год.
и на които е издал Удостоверение №*** и Удостоверение №***, видно от
предоставени справки от Областен отдел „Автомобилна администрация“ – ***,
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – *** и Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – град София, с което виновно нарушил чл.15, ал.1 от Наредба №41
от 04.08.2008год. на МТ, за което, на основание 98, ал.8, на ищеца „ДаКиДа и Р“
ООД било наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 500/петстотин/
лева. Преди това, на ищеца „ДаКиДа и Р“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от К. Ф. Д. - управител, на датата 20.02.2019 год., за
това нарушение, е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
серия А-2018 бл.№253254, в който е посочено, че с описаното деяние, същото е
нарушило чл.15, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008 год. на МТ. Този АУАН е бил
връчен на датата 22.02.2019 год./на л.34 от АНД №281/2019
год. на РС – Кърджали/, а въз основа на него, началникът на ОО „Автомобилна администрация” град
Кърджали е издал процесното наказателно постановление, с което, на основание
чл.98, ал.8 от ЗАвтП, на ищеца е било наложено посоченото по-горе наказание.
Както бе упоменато и по-горе, от
изисканото и приложено към настоящото дело, АНД №281/2019 год. по описа на
Районен съд – Кърджали, се установява, че против така издаденото наказателно
постановление е била подадена в срок и по предвидения ред жалба, постъпила в
съда със съпроводително писмо с Рег.№52-00-16-1181#1 от 13.03.2019 год. на Областен отдел „Автомобилна
администрация” - Кърджали/л.2 от делото/, с Вх.№2628 от 15.03.2019 год.,
като на същата дата – 15.03.2019 год. е било образувано и самото АНД №281/2019
год. по описа на Районен съд - Кърджали. По това АНД са били проведени две
съдебни заседания на датите 17.04.2019 год. и на 22.05.2019 год., като в
последното заседание е бил даден ход по същество на делото. От протокола от
съдебните заседания е видно, че ищецът – жалбоподател в производството по АНД №281/2019
год. по описа на Районен съд – Кърджали, е бил представляван от надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат Н. М. от АК - ***, който е
поддържал жалбата, правил е относими доказателствени искания, както и е
представил молба, депозирана преди последното съдебно заседание, в което е изложил
доводи и аргументи относно основателността на жалбата.
Тук следва задължително да се
посочи, че по същото АНД №281/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали е
приложен Договор за правна защита и съдействие №*** от *** год., ведно с
подписано пълномощно от същата дата към него/на л.68 от АНД №281/2019
год. на РС - Кърджали/, в който договор е посочено, че ищецът по настоящото дело – „ДаКиДа и Р“
ООД, с ЕИК ***, представлявано от К. Ф. Д. -
управител, упълномощава адв.Н.
М. от АК - ***, да му окаже правна защита и процесуално представително по това
АНД №281/2019 год. на Районен съд - Кърджали, като в Договора за правна защита
и съдействие от 16.04.2019 год., за извършването на тези услуги е вписано, че е
договорено адвокатско възнаграждение, в размер на 360.00 лева с ДДС/изписано
цифром и словом/ и съответно е вписано, също цифром и словом, т.е. удостоверено
е, като платено в брой, адвокатско възнаграждение, също в размер на 360.00/триста
и шестдесет/ лева с ДДС.
Както бе упоменато и по-горе, с
постановеното по това АНД №281/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали
Решение №224 от 18.06.20219 год./на л.115-л.116 от
делото/, оставено в сила с Решение
№210 от 10.12.2019 год., постановено по КАНД №171/2019 год. по описа на АдмС –
Кърджали, е било отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление №29-0000032 от 28.02.2019 год., издадено от началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация” – град Кърджали, с което, на основание чл.98, ал.8
от Закона за автомобилните превози, на ищеца в настоящото производство „ДаКиДа
и Р“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от К. Ф. Д. - управител, е било наложено наказание „имуществена санкция”, в
размер на 500.00/петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.15, ал.1 от
Наредба №41 от 04.08.2008 год. на МТ.
Така, ищецът в настоящото
производство претендира да бъде обезщетен от ответника за имуществените вреди,
представляващи заплатеното от него адвокатско възнаграждение с ДДС, в размер на
360.00/триста и шестдесет/ лева, по АНД №281/2019 год. по описа на Районен съд
– Кърджали, с постановеното по което дело Решение №224 от 18.06.2019 год.,
оставено в сила с Решение №210 от 10.12.2019 год., постановено по КАНД
№171/2019 год. на АдмС – Кърджали, е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление №29-0000032 от 28.02.2019 год., издадено от началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация” – град Кърджали, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата 30.11.2023 год., до нейното окончателно изплащане.
При така приетото за установено
от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
При проверка на допустимостта на
иска, съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи
правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с
които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца
обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на
отменено по съдебен ред, като незаконосъобразно, наказателно постановление,
издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кърджали
към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” – град София към Министерство на транспорта и съобщенията. Искът е допустим за разглеждане в производството
пред Административен съд – Кърджали, по реда на Глава ХІ от АПК/чл.203 и
следв./, като предявен пред съда по постоянния адрес на ищеца.
Исковият процес започва с
твърденията, съдържащи се в исковата молба, че спорното право съществува и е
породено от отмененото, като незаконосъобразно, наказателно постановление,
издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кърджали
към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” – град София. Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва
единствено от тези твърдения, изложени в исковата молба относно наличието на
претендираното право и доколкото в конкретния случай ищеца твърди, че
настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетени, е резултат
именно от издаването на незаконосъобразно наказателно постановление от
началника на ОО „Автомобилна
администрация” – Кърджали към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” – град София, то пасивната процесуална легитимация е правилно определена, като искът е
насочен срещу юридическото лице по смисъла на чл.2, ал.1 (Изм. – ДВ, бр.33 от 2015 г. ,
в сила от 15.05.2015 г., бр.36 от 2022 г.) от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, съгласно която разпоредба, Агенцията е юридическо лице на бюджетна
издръжка към Министерството на транспорта и съобщенията със седалище София и с областни отдели
във всички областни градове. Това е така, т.к. наказващият орган, издал отмененото наказателно постановление
– началникът на Областен отдел „Автомобилна
администрация”, е длъжностно лице
в структурата на юридическото лице - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. В рамките на исковото
производство пасивно легитимираната страна се определя от ищцата и съдът няма
процесуално задължение да го конституира служебно, нито пък да дава указания на
ищцата, кой според съда би бил надлежният ответник в конкретното производство.
Основателна ли е претенцията е въпрос по съществото на спора, но надлежните страни
в производството - както активно процесуално легитимираните, така и пасивно
процесуално легитимираните, се определят от твърденията на ищцата, с оглед
диспозитивното начало на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С оглед
наведените фактически твърдения от ищеца, настоящият съдебен състав счита, че е
налице изискуемата се абсолютна процесуална предпоставка - надлежна пасивно
легитимирана страна – Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” – град София. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като съдът
се произнесе, дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически
състав за ангажиране отговорността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – град София, за имуществени вреди, причинени
на ищеца „ДаКиДа и Р” ООД, с ЕИК ***,
със седалище й адрес на управление:***, представлявано от управителя му К. Ф.
Д., като
доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника лежи изцяло върху ищеца.
За да се ангажира отговорността
по реда на чл.1 от ЗОДОВ, следва да е налице преди всичко отменен като
незаконосъобразен административен акт и след това причинени вреди - щети или
пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно-следствена връзка с
отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни
бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на
административни органи при или по повод изпълнение на административна дейност,
независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е
актът да е в изпълнение на административна дейност.
В мотивите към т.1 от ТП
№2/19.05.2015 год. на ВАС, съдът приема, че издаването на наказателни
постановления и съответно налагането на административни наказания за извършени
административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и
в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от административен
орган и въпреки че поражда наказателно-правни последици, е правен резултат от
санкционираща административна дейност. Независимо, че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на нормата на чл.21, ал.1 от АПК, определящото
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления, като
такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че те са издадени от
административен орган и представляват
властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда
наказателноправни последици. Тяхното издаване е резултат от изпълнението на
нормативно възложени задължения, от упражняването на административна
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност, а административната дейност е изпълнителна
дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Дейността по
налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно
постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се
отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по
чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна (административна)
функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността
по издаване на наказателните постановления, както и на действията или
бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления,
действия или бездействия, като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая не е спорно, че е
налице конкретно наказателно постановление, издадено от началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация” – Кърджали към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” – град София, което е отменено по съдебен ред от първоинстанционния съд, с влязло в
сила съдебно решение, като незаконосъобразно. Ето защо, съдът намира за
доказани първата група от визираните по-горе предпоставки - отменен като
незаконосъобразен акт - наказателно постановление.
По отношение на заявените имуществени
вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:
Ясно е и съответно няма спор по
въпроса, че в производствата пред районния съд/до изменението на ЗАНН – Обн.,
ДВ, бр.94 от 29.11.2019 год./, при разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления по реда на ЗАНН, при субсидиарно прилагане на НПК, когато
наказателното постановление бъде отменено, не се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното
производство, не се присъждат разноски срещу държавата. Същото Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015 год. на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС е
категорично, че „законодателят не
предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а доколкото
искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили
вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред.”. В този смисъл, това Тълкувателно постановление
№2 изрично квалифицира иска за обезщетяване на направени разноски като
производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, именно защото /към онзи момент/ е липсвал
процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на разноските при отмяна на
наказателно постановление и защото същият, с това правно основание, се определя
като подсъден на настоящия съд, като административен.
В настоящия случай е налице
приложен, надлежно попълнен и подписан от ищеца, договор за правна защита и
съдействие №*** от *** год., ведно с надлежно попълнено и подписано пълномощно
от същата дата към него, по образуваното пред АНД №281/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали/на л.68 от делото/, който е бил основание за осъществяване на
процесуално представителство и защита по това АНД и според който договор, е
налице плащане, в брой, на възнаграждение, в размер на 360.00/триста и
шестдесет/ лева с ДДС, за един адвокат, осъществил процесуалното
представителство и защита по това дело. В този договор ясно е посочено, че
договореното възнаграждение е именно 360.00/триста и шестдесет/ лева с ДДС,
изписано цифром и словом, както и ясно е посочено/също изписано цифром и
словом/, че това възнаграждение, в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева с
ДДС, е платено изцяло и че цялото е платено в брой. В тази връзка съдът намира,
че този договор за правна защита и съдействие следва да е и той е достатъчно
доказателство за това, че разходът е сторен от ищеца в това административно-наказателно
производство и съответно това плащане, след като е предизвикало имуществено
разместване в отрицателна посока за ищеца, представлява имуществена вреда за
него.
Така всъщност, реално спорен по
настоящото дело остава въпросът, дали така извършените, според посочения
договор за правна защита и съдействие, разноски за платено адвокатско
възнаграждение по АНД №281/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с
решението по което е отменено издаденото срещу ищеца наказателно постановление
и което решение на Районен съд - Кърджали е оставено в сила с окончателно
съдебно решение, постановено по КАНД №171/2010 год. по описа на Административен
съд – Кърджали, представляват имуществена вреда за жалбоподателя в
административнонаказателното производство, съответно ищец в настоящото,
намиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно
постановление, т.к. съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Категоричен и ясен отговор на този въпрос е даден
в Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 год. по Тълкувателно дело №2/2016 год.
на ОСС от I и II колегия на Върховният административен съд на Република
България, съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. От това следва категоричния извод, че и по настоящия
спор е налице пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за
адвокатско възнаграждение и отмененото, като незаконосъобразно,
наказателно постановление, издадено от
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кърджали към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – град София, а както бе упоменато
и по-горе, по делото е безспорно доказано, че договореното адвокатско
възнаграждения е изплатено в пълен размер, в брой, от ищеца, при сключване на този
договор за правна защита и съдействие.
Размерът на договореното възнаграждение по
този договор за правна защита и съдействие е в
минималния предвиден размер за адвокатско възнаграждение към момента на
сключването му, като следва да се упомене, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение за правна защита и процесуално представителство по
дела от администривнонаказателен характер е регламентиран в Наредба №1 от 9 юли
2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата
й в случая редакция и по-конкретно в нормата на чл.18, ал.2 (Изм. и доп., ДВ, бр.28 от 28.03.2014 год.) от същата Наредба, съгласно която, „За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7,
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лева.”. Следва да се посочи,
че съгласно съгласно §2а, предл.
ІІ/второ/ от ДР на същата Наредба, за регистрираните по Закона за данъка върху
добавената стойност адвокати, дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В случая, заплатеното в брой адвокатско
възнаграждение е в размер на 360.00 лева с ДДС, от
което следва, че възнаграждението всъщност е договорено и заплатено в минималния размер, предвиден в тази Наредба. Предвид
това, съдът намира, че на ищеца следва да
се присъди обезщетение за понесените вреди, в пълния размер на така заплатеното
от него възнаграждение за един адвокат, осъществил процесуално представителство
и защита по това административно-наказателно дело.
Така, по изложените съображения,
съдът счита, че са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на
претърпените от ищеца имуществени вреди, в размер на 360.00/триста и шестдесет/
лева, ведно с дължимата законна лихва върху тази сума, представляващи платеното
от него възнаграждение за един адвокат по АНД №281/2019 год. по описа на
Районен съд – Кърджали,
с постановеното по
което дело Решение №224 от 18.06.2019 год., оставено в сила с Решение №210 от
10.12.2019 год., постановено по КАНД №171/2019 год. на АдмС – Кърджали, е
отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление №29-0000032 от 28.02.2019 год., издадено от началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация” – град Кърджали, с което, на ищеца в настоящото
производство, на основание чл.98, ал.8 от Закона за автомобилните превози, е
било наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на
500.00/петстотин/ лева, т.е. съдът намира, че платеното от ищеца „ДаКиДа и Р” ООД, с ЕИК ***, със седалище
й адрес на управление:***, представлявано от управителя му К. Ф. Д., адвокатско възнаграждение, в
размер на 360.00 лева, с ДДС, се явява имуществена вреда за него, като
жалбодател в административнонаказателното производство и която имуществена
вреда се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото в това
производство незаконосъобразно наказателно постановление. Предвид това, съдът в
настоящия състав намира, че предявеният иск против ИА „Автомобилна администрация” - София, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в случая се явява основателен и доказан до пълния му предявен размер от 360.00
лева, поради което и следва, с решението по делото ответникът Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” – град София, да бъде осъдена да заплати на ищеца „ДаКиДа и Р” ООД, с ЕИК ***, със седалище й адрес на управление:***,
представлявано от управителя му К. Ф. Д., сумата, в размер на 360.00/триста и шестдесет/
лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди - изплатено
в брой адвокатско възнаграждение с ДДС, за един адвокат, за осъществена правна
защита и съдействие в хода на съдебното производство по АНД №281/2019 год. по
описа на Районен съд – Кърджали, по обжалване на наказателно постановление №29-0000032 от 28.02.2019 год., издадено от началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация” – град Кърджали. По отношение претенцията за присъждане на законна
лихва, съдът намира, че същата е основателна, като с оглед въведения в исковата
молба петитум относно началния момент, от който се претендира лихвата за забава,
а именно - от датата на предявяване на настоящия иск, съдът счита, че същата
следва да се присъди, считано от датата на завеждане на исковата молба, т.е. от
датата 30.11.2023 год., до окончателното й заплащане.
При този изход на спора по
настоящото дело, по отношение претендираните с исковата молба деловодни
разноски, сторени в настоящото производство, съдът намира следното:
Предвид нормата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно която, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, а освен това, съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска, то на ищеца „ДаКиДа и Р” ООД, с ЕИК ***, със седалище й
адрес на управление:***, следва да бъдат присъдени и претендираните деловодни
разноски по настоящото производство. В случая, тези разноски са единствено за
заплатената по сметка на съда държавна такса за образуване на настоящото
производство, възлизаща в размер на 25.00/двадесет и пет/ лева и нищо друго,
като в този размер следва и да бъдат присъдени в полза на ищеца.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка
с чл.1, ал.2, чл.4 и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“/ИА„АА“/ - град София, с адрес – ***, с ЕИК ***, представлявана от изпълнителния й директор Б. Х. М.,
ДА ЗАПЛАТИ на „ДаКиДа и Р” ООД, с ЕИК ***, със седалище й адрес на управление:***,
представлявано от управителя му К. Ф. Д., сумата в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди - изплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, за
осъществена правна защита, съдействие и процесуално представителство по АНД №281/2019 год. по описа на
Районен съд – Кърджали, с постановеното по което дело Решение №224 от
18.06.2019 год., оставено в сила с Решение №210 от 10.12.2019 год., постановено
по КАНД №171/2019 год. на АдмС – Кърджали, е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление №29-0000032 от 28.02.2019 год., издадено от
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Кърджали, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 30.11.2023 год., до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“/ИА„АА“/ - град София, с адрес – ***, с ЕИК ***, представлявана от изпълнителния й директор Б. Х. М.,
ДА ЗАПЛАТИ на „ДаКиДа и Р” ООД, с ЕИК ***, със седалище й адрес на управление:***,
представлявано от управителя му К. Ф. Д., сумата в размер на 25.00/двадесет и пет/ лева,
представляваща направени деловодни разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен
съд на РБ, в 14/четиринадесет/-дневен срок, от съобщаването или връчването му
на страните.
Препис от решението, на основание
чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на
страните по делото и на Окръжна прокуратура - Кърджали.
С Ъ Д И Я: