Р Е Ш Е Н И Е № 42
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин 28.02.2022 г.
Видински
районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет
и втора
година в състав:
Председател:Даниел Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при
секретаря О. Велизарова и в присъствието на прокурора
................................. като разгледа докладваното от съдия Димитров
гр. дело № 698 описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, с която против К.В.Г. ***, ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на
13.05.2013 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк" АД /което дружество е
преобразувано чрез вливане в "Банка ДСК" АД/ и кредитополучателя Г. Н.
Г.ев, ЕГН ********** и съдлъжника К.В.Г., ЕГН ********** е сключен Договор за
кредит Експресо № 339172 , по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя
банков кредит в размер на 5000 лева, с краен срок за издължаване 30.05.2019 г./72
месеца, считано от неговото усвояване, съгл. Част I чл. 5
от Договора/. Посочено е ,че падежната дата за издължаване на месечните вноски
е 30-то число на месеца,както и че договорът за кредит - Част I и Част II /Общи условия/, са в съответствие с изискванията на ЗПК /чл.11/,
подписани са от кредитополучателя и съдлъжника, с което последните по собствена
воля са обвързани от техните клаузи.
Излага се, че ответницата в
настоящото производство К.В.Г. се е задължила да отговоря солидарно като
съдлъжник с кредитополучателя за всички негови задължения, произтичащи от
горепосочения договор за кредит, като солидарността е изрично уговорена в
разпоредбата на чл. 17 от договора
Сочи се, че съгласно част I чл. 8 от договора, за предоставения кредит, кредитополучателят и
съдлъжникът са поели ангажимент да заплащат на кредитора възнаградителна лихва
в размер на 8,9 % годишно, формирана от съответния лихвен индикатор, увеличен с
надбавка от 3 пункта на година,както и че по силата на част I чл. 9.1 от договора, при просрочие на погасителните вноски се начислява
наказателна лихва в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент.
Твърди се,че в случая
претендираният размер на наказателната лихва за забава е изчислен, като само
върху частта от вноската, представляваща главница, е начислена лихва в размер
на 6 %,както и че съгласно част II чл. 10, при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и цялата главница започва да се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 6
процентни пункта.
Сочи се,че в случая
обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемост е начислено,
като върху цялата главница е начислена законна лихва за забава,както и че след
предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от
кредита се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Подържа се,че съгласно част
II чл. 11 от договора, Кредиторът има право да превърне кредита в
предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения,както и
че в настоящия случай, въпреки че началната дата на просрочието е 30.01.2015
г., кредиторът не се възползвал от възможността да обяви кредита за предсрочно
изискуем, поради което задължението по процесния договор за кредит е изискуемо
на краен падеж, настъпил на 31.05.2019 г., за което кредиторът не дължи
уведомяване на кредитополучателя и солидарния длъжник.
Поддържа се, че всички
средства по отпуснатия кредит са усвоени от кредитополучателя на 13.05.2013 г.
по посочената в част I чл. 6 от Договора за кредит
негова разплащателна сметка при банката,както и че в част I чл. 7.1 от Договора за кредит страните са уговорили погасяване на
кредита с месечни вноски в размер на 92,73 лева, съгласно погасителен план – приложение
към договора за кредит.
Твърди се, че с
предоставяне на кредита по сметка на кредитополучателя, банката кредитор е
изпълнила поетия по договора ангажимент и е изправна страна по него.
Сочи се, кредиторът и
съдлъжникът са платили вноските по погасителен план с падеж до 30.01.2015 г.
включително,като неплатени са останали всички последващи вноски от 30.01.2015
г. до 31.05.2019 г.
Излага се, че
кредитополучателят и съдлъжникът не са заплатили изцяло дължимите към Банката
суми и след настъпване на изискуемостта на кредита на краен падеж, поради което
Кредиторът е предприел действия за снабдяване с изпълнителен лист и
принудително събиране на вземанията си.
Сочи се, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на
което е образувано ч. гр. д. № 1425/2020 г. по описа на ВРС, и по което е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу които има подадено от
ответницата възражение.
Поддържа се, че към датата
на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 23.07.2020 г. е
налице неизпълнение на 53 месечни вноски /999 дни забава/,
като общо претендираната като дължима сума по кредита
към 23.07.2020 г. е в размер на 6280.55 лева, от които: неплатена
главница – 3956.53 лева (в изпълнителният лист и Заповедта за незабавно
изпълнение погрешно е отразена главница в размер на 3986.53 лева), неплатена
договорна (възнаградителна лихва) – 395.65 лева за периода от 30.12.2014 г. до
30.05.2019 г., обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) в размер на
1466.53 лева за периода 30.01.2015 г. до 30.05.2019 г., обезщетение за забава
след датата на настъпване на изискуемост в размер на 344.06 лева за периода
31.05.2019 г. до 23.07.2020 г. и дължими заемни такси: 117.78 лева
Твърди се, че
претендираната договорна лихва е дължима на основание част I чл. 8 от представения пред съда договор. В тази връзка началният момент
на претендираната договорна лихва - 30.12.2014 г. е момента от който, съгласно
договора и погасителния план към него, е налице начисляване на възнаградителна
лихва, която не е платена от кредитополучателя. Посоченият краен момент -
30.05.2019 г. е датата, до която банката е начислявала възнаградителна лихва,
т.е крайният падеж на кредита.
Сочи се, че претендираната
наказателна надбавка в размер на 1466.53 лева за периода 30.01.2015 г. до
30.05.2019 г. представлява обезщетение за забава, дължимо на основание част I чл. 9.1 от договора за кредит. Размерът на тази лихва е формиран, като
само върху частта от вноската, представляваща главница, е начислена лихва в
размер на 6 %.
Излага се, че
претендираното обезщетение за забава в размер на 344.06 лева, дължимо съгласно
ТР №3/2017г. на ВКС след настъпване на изискуемост на задължението, е изчислено
в размер на законната лихва за периода от 31.05.2019 г. до 23.07.2020 г.
С настоящия иск не се
претендира сумата от 117.78 лева, посочена в извлечението като изискуеми
дължими заемни такси, тъй като ищецът сочи, че погрешно са добавени в
извлечението.
Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на К.В.Г., че
дължи на ищеца "Банка ДСК" АД, като правоприемник на „Сосиете Женерал
Експресбанк" АД, в качеството
й на съдлъжник по
Договор за кредит Експресо № 339172 от 13.05.2013 г.
следните суми: изискуема главница – 3956.53 лева; изискуема договорна
(възнаградителна лихва) – 395.65 лева за периода от 30.12.2014 г. до 30.05.2019
г., изискуемо обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) в общ размер
на 1466.53 лева за периода 30.01.2015 г. до 30.05.2019 г., изискуемо
обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост в размер на 344.06 лева за периода
31.05.2019 г. до 23.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.07.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното й изплащане.
Претендират се и
направените разноски.
Ответникът, в срока по чл.
131 ал. 1 от ГПК, е представил писмен отговор на исковата молба, като е оспорил
исковата претенция. Направено е възражение за изтекла погасителна давност на
претендираното вземане за главница, на основание чл. 110 ЗЗД, в периода от
19.09.2011 г. – настъпването на предсрочната изискуемост на задължението до
депозирането на искането за издаване на заповед за изпълнение. Направено е
възражение, че вземането за договорна лихва, също е погасено по давност на
основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Излага се, че по отношение на вземането за
наказателна лихва също е изтекла погасителна давност, с твърдения, че давността
е изтекла в периода от 30.01.2015 г. до 30.01.2019 г. на основание чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД. Твърди се, че и вземането за такса изискуемост също е погасено по
давност на основание чл. 110 от ЗЗД.
Оспорват се също така
исковете по основание и размер.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и
приета е съдебно-икономическа експертиза,
приложено е ч.гр.д. № 1425/2020 г. по описа на РС-Видин.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от
фактическа страна:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 1314 от 27.08.2020 г.
по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 1425/2020 г. на РС-Видин, е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: 3986.53 лева-главница дължима към 23.07.2020 г., 395.65 лв.- договорна
лихва за периода от 30.12.2014 г. до 30.05.2019 г., 1466.53 лв.- обезщетение за
забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 30.01.2015 г. до
30.05.2019 г., 344.06 лв.-обезщетение за забава след датата на настъпване на
изискуемост за периода от 31.05.2019 г. до 23.07.2020 г., 117.78 лв.-дължими
заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2020
г. /датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането, както и сумата
от 125.61 лв.-разноски по делото за държавна такса и 100.00 лв юрисконсултско
възнаграждение определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
От приложеното ч.гр.д. № 1425/2020
г. е видно, че срещу цитираната заповед от ответника е
подадено възражение.
В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК
ищцовата страна е предявила иск по 422 ГПК, като в резултат на това
е образувано и настоящето дело.
От представеното
заверено от ищеца копие на Договор за кредит Експресо
№ 339172, сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и Г. Н. Г.ев-кредитополучател
и К.В.Г.-съдлъжник, е видно, че кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя
сумата от 5000 лева, за срок от 72 месеца, при следните условия: номинален
лихвен процент-8.9% и ГПР- 12.44 %, такси по кредита в размер на 139 лв.,
разходи за застраховка-190.33 лв..
По делото е
представен и погасителен план към договора.
Вещото лице по
назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение,
от което е видно, че сумите за главница,
договорната лихва, и обезщетенията за забава се дължат в претендирания размер.
Вещото лице е посочило,
че ответника е платил вноските по погасителен план с падеж до 30.01.2015 г. и
като неплатени са останали всички последващи вноски от 30.01.2015 г. до
31.05.2019 г. или общо неплатени 53 месечни вноски, което сочи, че длъжника е
погасил част от първоначалното си
задължение по погасителния план, което от друга страна се възприема и като
факт установяващ, че сумата по договора му е предоставена .
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
установителен иск по чл. 422 от ГПК.
Вземанията на ищеца
се основават на договор за потребителски кредит, който поражда задължение за
връщане на взетата в заем сума. Безспорно е, че между страните е възникнало облигационно
отношение във връзка с даден паричен заем.
По несъмнен начин се доказа, че страните са обвързани по
силата на сключения Договор за кредит, въз основа на който кредиторът, е предоставил на кредитополучателя паричен заем в размер на 5000 лв., а
ответницата се е задължила да отговаря солидарно за всички негови задължения,
произтичащи от договора за кредит.
Безспорно е също така, че в
случая е изпълнено задължението за предоставяне на договорения кредит на кредитополучателя, който го е усвоил и което се установява от договора и полагането на подпис от страна на кредитополучателя, включително и
от заключението на вещото лице.
От
същото
е видно, че непогасената главница е в размер на сумата от 3956.53 лв., поради което претенцията в тази й част следва да бъде
уважена.
Съобразявайки
обстоятелството,че вземането не е претендирано предсрочно,а след изтичане на
падежа му/30.05.2019 г./,възраженията на ответната страна ,свързани с предсрочната изискуемост, не следва да взимат
предвид,а възражението за изтекла давност по чл.110 ЗЗД по отношение на
главницата е неоснователно,с оглед данните,че крайния падежен срок по договора
е 30.05.2019 г., и от който срок към
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК безспорно не е изтекъл
петгодишен срок /в решение № 38 от 26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г., ТК на
ВКС е посочено кой е началния момент, от който започва да тече давностния срок
за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, като
е прието, че приложимата по отношение на тези вземания 5-годишна давност
започва да тече от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а
не кратката 3 годишна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на
падежа на отделните погасителни вноски/ .
С
оглед основателността на главния иск искането за обезщетение за забава за
периода 31.05.2019 г./датата на настъпване на изискуемостта по договора/ до
23.07.2020 г./датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/, в размер на
344.06 лв.,съвпадащ с размера по заключението на вещото лице,също е основателно.
Ответната
страна е направила, освен възражение за
погасяване на акцесорните вземания за лихви
по давност и възражение за неравноправност на клаузите относно
договорната и наказателната лихва.
В случая съдът
приема,че възражението за неравноправност ,е основателно по следните
съображения:по въпроса относно кога една договорна клауза е неравноправна е
формирана константна практика на ВК/ решение № 77/22.04.2015г. по гр. дело №
4452/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 424/02.12.2015г. по гр. дело №
1899/2015г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 51/04.04.2016г. по т. дело №
504/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/13.09.2016г. по т. дело №
240/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 205/07.11.2016г. по т. дело №
154/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 165/02.12.2016г. по т. дело №
1777/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 201/02.03.2017г. по т. д. №
2780/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./.
Приема се,че
една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки:
1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на
принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност
между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във
вреда на потребителя.
Прието е, че
основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е
изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от
търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на
свободния пазар и/или от държавния регулатор. Само тогава
търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията, макар
и едностранно, не зависи пряко от
неговата воля.
За да се
прецени дали конкретните клаузи отговарят на този критерий за изключване на
общия принцип, въведен с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, те трябва да бъдат формулирани по
ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил
достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може
едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира.
Във формираната постоянна практика е прието,
че уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за
едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в
самия договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с
обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Съгласно
решение № 95/13.09.2016г. по т. дело № 240/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. методът
на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или
индикатори. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна
информация за начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да
промени цената на доставената му финансова услуга, както и когато
методологията, създадена от банката – кредитор, например с нейни вътрешни
правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за
добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143
ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП /в решение №
165/02.12.2016г. по т. дело № 1777/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че
когато не е указано нито в договора, нито в общите условия как и поради какви
причини, стоящи извън контрола на банката, тя има право да увеличи базовия
лихвен процент, когато липсват критерии, по които банката да увеличава
възнаградителната лихва, разпоредбата на чл. 144, ал. 2 ЗЗП не може да бъде
приложена. В решение № 205/07.11.2016г. по т. дело № 154/2016г. на ВКС, ТК, I
т. о. е посочено, че уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност
за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания
размер на базовия лихвен процент, при необявени предварително и невключени като
част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при
които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не
отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази
клауза изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е неприложимо. Прието е, че
разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП изключва неравноправността при клаузи със
смисъла по чл.143, т.7, 10 и 12 ЗЗП, съдържащи се в посочени видове сделки,
чиято цена е обвързана с обективни фактори, които са извън волята и контрола на
търговеца. Когато кредиторът се позовава на такива фактори /колебания на борсов
курс, индекс, размер на лихвения процент на финансовия пазар/, тяхното влияние
по отношение необходимостта от промяна на цената /лихвата/ не може да е
поставено под негов контрол, защото това отнема характеристиката им на независещи
от волята му. Именно външните причини, които могат да обусловят изменението на
цената /лихвата/, а не субективна власт на търговеца и или доставчика на
финансови услуги, са основанието законодателят да допусне запазването на
сделката и на обвързаността на страните от нея, независимо че ощетената при
увеличение на цената страна, винаги е по-слабата - потребителят, чиито права са
предмет на закрила. Изключението е въведено следователно при презюмирана от
закона добросъвестност на търговеца, т.е. недобросъвестното му поведение прави
неприложимо специалното отклонение от генералната дефиниция за
неравнопоставеност/.
Наличието на
добросъвестност е предпоставка за приложното поле на изключващата
неравноправността норма на чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП, което следва както от целта на
закона, така и от систематичното тълкуване на разпоредбата във връзка с
чл.144,ал.4 ЗЗП - при клауза в потребителски договор за индексиране на цени,
почтеността на добрия търговец предпоставя „методът на промяна в цените да е
описан подробно и ясно в договора”. Посочването като част от съдържанието на
договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите парични
средства може да бъде променена е законово задължение на банката, произтичащо и
от текста на чл.147,ал.1 ЗЗП. То е гаранция за възможността кредитополучателят
да предвиди както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в
първоначално уговорения размер на лихвата, така и да има предварителна
осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска.
В случая в част I чл.
8 от договора е договорен номинален лихвен процент,формиран от БЛПSGEB за лева, в размер на
8,9 % годишно, увеличен с надбавка от 3
пункта на година.В част I чл. 9.1 от
договора е регламентирана и наказателна надбавка,като е уговорено ,че при просрочие на погасителните
вноски се начислява наказателна лихва в размер на 6 пункта над номиналния
лихвен процент по т.8.
В чл.4 т.2 от
Общите условия е посочено ,че договорения лихвен процент се променя при
увеличение или намаление на размера на БЛПSGEB с повече от 2 пункта спрямо размера му в деня на сключване на договора ,както и при
последваща промяна ,водеща до ново изменение под или над 2 пункта на БЛПSGEB .
При горните
данни се налага се извод,че базовият
лихвен процент се определя периодично от кредитора,като
същевременно има право да променя базовия лихвен процент ,което се възприема от
съда като възможност за едностранна промяна на договорените условия,и поради
което посочените клаузи се явяват неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП.
Промяната на
базовия лихвен процент е предоставена изцяло на преценката на банката, без да е
посочена методика за промяната му, с която да може да се аргументира
основателна причина по чл.144, ал.2, т.1 ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно
чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП, поради което по отношения на тези клаузи посочените
изключения не са приложими. Посочено е единствено,че БЛПSGEB е референтен лихвен процент,определян от банката в съответствие с методологията на банката за
определяне на базисните лихвени проценти,без същата обаче да е част от
договора. Липсват,присъединени към договора,
алгоритъм и правила, по които базовият лихвен процент ще бъде променен и
съответно правило за обвързаност на
изменението на лихвения процент по кредита,който се определя едностранно от
банката, с изменението на стойностите,
които са посочени като основание за промяната.
По тези съображения следва да се приеме, че клаузите
по посочените по- горе клаузи от договора и ОУ,които не са индивидуални,досежно
възнаградителната и наказателна лихви са
нищожни на основание чл.146, ал.1 ЗЗП,поради което исковите претенции за
присъждане на договорна (възнаградителна лихва) в размер на 395.65 лева за
периода от 30.12.2014 г. до 30.05.2019 г.,,както и за обезщетение за забава в
размер на 1466.53 лева за периода 30.01.2015 г. до 30.05.2019 г.,следва да
бъдат отхвърлени.
За пълнота, по
отношение на възражението за изтекла давност досежно посочените лихви,следва да
се отбележи,че :
Действително
вземането за тях е периодично по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и се погасява
с изтичане на тригодишна давност,като в случая кратката тригодишна давност е
приложима по отношение на договорната/възнаградителна/ и наказателните лихви,
тъй като те имат характер на периодично плащане,и в който смисъл е и трайната съдебна практика.
Съгласно
чл.422, ал.1 от ГПК искът за установяване съществуването на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и с тази разпоредба се създава изключение от общото правило, че
искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда - чл.125 от ГПК.
С депозиране на
заявлението в съда настъпват и материалноправните последици, които законът
свързва с предявяването на иска и конкретно се прекъсва теченето на
погасителната давност,като тя се спира, докато продължава съдебното
производство – чл.116, б.“б“ и чл.115, б.“ж“ от ЗЗД.
В случая заявлението
по чл.417 от ГПК е подадено на 23.07.2020г..
По делото са
претендирани договорна (възнаградителна
лихва) в размер от 395.65 лева за периода от 30.12.2014 г. до 30.05.2019 г. и обезщетение за забава (лихвена надбавка за
забава) в общ размер на 1466.53 лева за периода 30.01.2015 г. до 30.05.2019 г.,
С оглед изложеното претенциите, касаещи посочените лихви
за периода преди 23.07.2017 г. се явяват погасени по давност и съответно възражението за давност би било
частично основателно.
Предвид изложеното съдът счита, че
исковата претенция следва да се уважи частично , като се признае за установено
по отношение на ответницата, че дължи на Банка“ДСК“АД,правоприемник на ищеца „Сосиете женерал Експресбанк“, следните суми: 3956.53 лв.-главница,ведно със законната лихва считано
от 23.07.2020 г./датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК/ до окончателното издължаване, 344.06
лв.-лихва/обезщетение/ за забава за периода от 31.05.2019 г. до 23.07.2020 г.
Съдът констатира,че като главница в издадената заповед за изпълнение е
посочена сумата от 3986.53 лв. ,която не кореспондира с тази по заявлението,в
което е отразена сумата от 3956.53 лв..Налага се извод за допусната грешка при
изписването на цифрите,поради което заповедта,както и издадения изпълнителен
лист над сумата от 3956.53 лв. следва да се обезсили.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на
ВКС и изхода на делото ответницата следва да понесе отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство,но съобразно
уважената част от исковете.
Ищецът е направил искане
за присъждане на разноски. Видно от представения списък в исковото
производство, ищецът е сторил следните разноски: внесена държавна такса в
размер на 125.61 лева,100.00 лева - депозит за вещо лице, като се претендира и
юрисконсултско възнаграждение.
Съобразявайки тежестта
на делото и съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100.00 лева.
С оглед чл. 78 ал. 1 ГПК и
съобразно уважената част на иска ответника следва да бъде осъден да заплати разноски за сумата от 157.44 лв.
Ответника следва да заплати на ищеца, но
съобразно уважената част на иска, и направените разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1425/19 г. по описа на ВдРС /125.61 лева за платена държавна такса и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/, а именно сумата от 157.44
лв.
Ответната страна претендира разноски,но в случая
не са представени доказателства за направени такива,включително не е представен
и списък по чл.80 ГПК,поради което искането за присъждане на разноски е неоснователно.
Воден от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на К.В.Г. ***, ЕГН **********, че дължи на „Банка ДСК“ АД,ЕИК
********* , , със седалище и адрес на управление: гр. София,ул.“Московска“ №19 следните
суми: сумата от 3956.53 лв. -главница
по договор за кредит от 13.05.2013 г.,
сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, сумата от 344.06 лв.-лихва за забава за периода от
31.05.2019 г. до 23.07.2020 г. ,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение № 1314/27.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1425/2020
г. на Районен съд-Видин.
ОБЕЗСИЛВА частично издадената по
ч.гр.д. № 14251/2020 г. по описа на ВдРС
Заповед № 1314 от 27.08.2020 г.. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издаден на 27.08.2020 г.,по отношение на главницата,а именно в частта за сумата над 3956.63 лв..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Банка
ДСК“ АД,ЕИК ********* против К.В.Г.
***, ЕГН ********** установителен иск за сумата от 395.65 лв.- договорна (възнаградителна лихва) за периода от 30.12.2014 г. до 30.05.2019 г.,както
и предявения установителен иск за сумата от 1466.53 лева -обезщетение за забава
(лихвена надбавка за забава) за периода
30.01.2015 г. до 30.05.2019 г..
ОСЪЖДА К.В.Г. ***,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“ АД,ЕИК ********* , сумата в общ
размер от 157.44 лв., направени разноски в заповедното производство по ч. гр.
д.1425/2020 г. по описа на РС-Видин, съобразно уважената част от иска, като
отхвърля искането в останалата му част до пълния размер.
ОСЪЖДА К.В.Г. ***,
ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“ АД,ЕИК
********* сумата в общ размер на 157.44 лв., направени
в настоящето производство разноски, но съобразно уважената част от иска, като отхвърля
искането в останалата му част до пълния размер.
В частта,с която е
постановено обезсилване,решението има характер на определение ,което може да се
обжалва пред Окръжен съд – Видин с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването на страните, като след
влизане в сила да се приложи препис по ч. гр. д. № 1425/2020 г. по описа на
ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
