№ 119
гр. Елин Пелин, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20231820101137 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.341 и следващите от ГПК.
С исковата си молба ищците С. С. Г., ЕГН ********** от гр...., ул. „..“
бл.6, вх.В, ет.4, ап.10 и В. С. Т., ЕГН ********** от с...., Община Елин Пелин,
Софийска област, ул. „....“ № 2, двете със съдебен адрес: гр.Елин Пелин,
Софийска област, пл. „..“ № 2, ет.3, офис 6 чрез адв.З. Карлова – САК са
предявили срещу ответника Р. Г. Н., ЕГН ********** от с....., Община Елин
Пелин, Софийска област, ул. „...“ № 9 иск с правно основание чл.341 от ГПК.
Моли се съдът да допусне делба на следния недвижим имот: урегулиран
поземлен имот, находящ се в село ...., Община Елин Пелин, Софийска област,
с административен адрес: с....., Община Елин Пелин, Софийска област, ул.
„...“ № 7, целият с площ от 1185 кв.м., който по кадастралния и регулационен
план на селото съставлява имот планоснимачен номер 110, за който е отреден
УПИ ХVII-110 в квартал 13, заедно с построените в имота едноетажна
жилищна сграда, стопанска постройка, както и всички подобР.я и
приращения в имота, при съседи по скица: УПИ ХVIII-109, УПИ VII-115,
УПИ VIII-116, УПИ ХVI-113 и улица, при следните квоти: за С. С. Г. – ¼
1
идеална част; за В. С. Т. – ¼ идеална част и за Р. Г. Н. – 2/4 идеални части.
Твърди се, че ищците и ответницата са съсобственици на процесните
недвижими имоти, като съсобствеността е възникнала по следния начин: С. и
В. са наследници на С.В.Г., ЕГН ********** бивш жител на с....., починал на
31.03.2022 г., за което е издаден акт за смърт № 0005/01.04.2022 г. и на
Ц.С.Б., ЕГН **********, бивш жител на гр...., починала на 18.09.2022 г., за
което е издаден акт за смърт № 1142/19.09.2022 г.
С.Г. и Ц.Б. придобиват процесния недвижим имот по време на брака
си, сключен на 09.06.1968 г., за което е издаден нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 43, том II, дело № 457 от 04.06.1996 г. на РС Елин
Пелин. Бракът им е прекратен с Решение № 61 от 19.04.2010 г. постановено
по гр.д. № 387/2009 г. по описа на РС Елин Пелин, влязло в сила на
19.04.2010 г.. От посоченото съдебно решение за развод се установява, че
придобитите по време на брака недвижими имоти, които представляват
съпружеска имуществена общност след прекратяване на брака се превръщат в
обикновена съсобственост между съпрузите при равни дялове.
На 24.01.2017 г. с нотариален акт за даР.е на недвижим имот № 005,
том I, рег. № 092, дело № 003/2017 г. на нотариус Станимир Аврамов, С.Г.
дарява своята ½ идеална част на А.Б.С., като си е запазил пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху имота.
На 21.07.2017 г. А.Б.С. от своя страна дарява на дъщеря си Р. Г. Н.
своята ½ идеална част от процесния имот, за което е издаден нотариален акт
за даР.е на недвижим имот № 153, том I, рег. № 1392, дело № 129/2017 г. на
нотариус Станимир Аврамов, като също си е запазила пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване, заедно със запазено вещно право на
ползване в полза на С.Г..
Тъй като страните не могат да постигнат съгласие за доброволна делба
е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Р. Г. Н. депозира писмен
отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва
факта, че е придобила половината от имота чрез даР.е от своята майка А.С.
през 2017 г., както и че майка й е придобила подарената й половина от С.Г..
Твърди обаче че от 2011 г. упражнява явно, несмущавано и непрекъснато
владение върху дела на Ц.Б. – ½ идеална част от имота. Това владение
2
упражнява като демонстрира намеР.е за своене, поради което към края на
2021 г. е придобила по давност правото на собственост върху целия имот и
затова този имот е само нейна собственост и трети лица нямат
собственически права спрямо него.
В случай, че съдът отхвърли възражението за придобиване на
идеалната част на Ц.Б. – наследодател на ищците по давност, то делбата
следва да бъде допусната съобразно полагащите се идеални части на
страните.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното:
От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 43, том II, дело
№ 457 от 04.06.1996 г. на РС Елин Пелин се установява, че В.Г.И. и Е.А. И. са
продали на сина си С.В.Г. следния свой недвижим имот придобит по време
на брака им – дворно място, находящо се в с....., Софийска област с площ от
1185 кв.м., урегулрана квадратура, съставляващо парцел ХVII-110 в квартал
13 по плана на селото, заедно с построените в него къща на един етаж и
кошара, при съседи: улица, Първан Димитров Терзийски, Велин Трайков
Ганев и Никола Гьошев Иванов. В нотариалния акт е отбелязано, че В.Г.И. и
Е.А. И. си запазват правото на ползване върху недвижимия имот, който
продават докато са живи безвъзмездно.
Видно от нотариален акт за даР.е на недвижим имот № 005, том I, рег.
№ 092 дело № 003 от 2017 г. по описа на нотариус Станимир Аврамов с район
на действие Елинпелински районен съд е, че С.В.Г. е дарил на А.Б.С. своята
½ идеална част от следния недвижим имот, придобит на основание
прекратена съпружеска имуществена общност: урегулиран поземлен имот,
находящ се в село ...., Община Елин Пелин, Софийка област, целият с площ
от 1185 кв.м., който по кадастрален и регулационен план на селото, одобрен
със Заповед № 0847/1969 г. съставлява имот планоснимачен номер 110, за
който е отреден УПИ ХVII-110 в квартал 13 по плана на селото, заедно с
построените в имота едноетажна жилищна сграда, стопанска постройка, както
и с всички подобР.я и приращения в имота, при съседи на целия имот по
скица: УПИ ХVIII-109, УПИ VII-115, УПИ VIII-116, УПИ ХVI-113. В
нотариалния акт е отбелязано, че С.В.Г. си запазва вещното право на ползване
3
върху недвижимия имот пожизнено и безвъзмездно.
Установява се от нотариален акт за даР.е на недвижим имот № 153,
том I, рег. № 1392, дело № 129 от 2017 г. по описа на нотариус Станимир
Аврамов с район на действие Елинпелински районен съд, че А.Б.С. е дарила
на дъщеря си Р. Г. Н. своята ½ идеална част от следния недвижим имот:
урегулиран поземлен имот, находящ се в село ...., Община Елин Пелин,
Софийка област, целият с площ от 1185 кв.м., който по кадастрален и
регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 0847/1969 г. съставлява
имот планоснимачен номер 110, за който е отреден УПИ ХVII-110 в квартал
13 по плана на селото, заедно с построените в имота едноетажна жилищна
сграда, стопанска постройка, както и с всички подобР.я и приращения в
имота, при съседи на целия имот по скица: УПИ ХVIII-109, УПИ VII-115,
УПИ VIII-116, УПИ ХVI-113. Дарителят А.Б.С. си запазва вещното право на
ползване пожизнено и безвъзмездно. Върху недвижимия имот има запазено
право на ползване в полза на С.В.Г..
Видно от скица № 995/15.08.2016 г. издадена от Община Елин Пелин
недвижим имот - УПИ ХVII-110, в квартал 13 по плана на село ...., Софийска
област е записан на името на С.В.Г. и е с площ от 1185 кв.м.
Представено е удостовеР.е за наследници изх. № 162/04.04.2022 г.
издадено от кметство ...., Община Елин Пелин, Софийска област, видно от
което С.В.Г. е починал на 31.03.2022 г. и след смъртта си е оставил като свои
наследници В. С. Т. и С. С. Г. – дъщери.
В удостовеР.е за наследници изх. № ГСР-04-0401/21.09.2022 г.
издадено от Община Елин Пелин е отбелязано, че Ц.С.Б. е починала на
18.09.2022 г. и е оставила като свои законни наследници В. С. Т. и С. С. Г. –
дъщери.
Представено е удостовеР.е за сключен граждански брак от 20.08.2009
г. издадено от Община Елин Пелин, Софийска област, удостоверяващо
сключването на граждански брак между С.В.Г. и Ц.С.Б. на 09.06.1968 г.
От решение постановено по гр.д. № 387/2009 г. по описа на
Елинпелински районен съд се установява, че сключения на 09.06.1968 г. брак
между С.В.Г. и Ц.С. Г. е прекратен и решението е влязло в сила на 19.04.2010
г.. В решението е прието, че придобитите по време на брака недвижими
имоти от съпрузите представляващи съпружеска имуществена общност след
4
прекратяване на брака се превръщат в обикновена съсобственост при равни
дялове и ще се ползват от страните съобразно квотите им.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт издаден от кметство
с....., Община Елин Пелин, Софийска област е, че Е.А. И. - вдовица е
починала на 04.02.2016 г.
Представено е и копие от лична карта на Е.А. И., в която е
отбелязано, че същата има адресна регистрация в с....., Община Елин Пелин,
Софийска област, ул. „...“ № 7.
От пълномощно заверено нотариално под № 4175/24.07.2009 г. по
описа на нотариус Любомир Христов с район на действие Районен съд Елин
Пелин се установява, че Ц.С. Г. е упълномощила С. С. Г. и В. С. Т. да я
представляват пред всички ..петентни органи във връзка със стопанисването
и ползването на собствените й идеални части от недвижими имоти,
включително и урегулиран поземлен имот с площ от 1185 кв.м. находящ се в
с....., Община Елин Пелин, за който е отреден парцел ХVII-110 в квартал 13
по плана на с....., заедно с находящите се в него къща на един етаж и кошара,
както и да извършват всякакви действия по запазване целостта и
собствеността на имотите й..
В данъчна оценка № **********/06.10.2023 г. издадена от Община
Елин Пелин, Софийска област е отбелязано, че имот планоснимачен номер
ХVII-110 в квартал 13 по плана на с....., одобрен през 1969 г. и представляващ
поземлен имот и жилище е с обща стойност от 8682,70 лева. Имотът е
записан на името на В. С. Т., С. С. Г. и Р. Г. Н..
От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесният ХVII-110 в квартал 13 по плана на
с..... е неподеляем. Находящата се в имота жилищна сграда се състои от
предверие, баня-тоалетна, коридор и четири стаи и също е неподеляема, тъй
като за да се обособят два дяла с отделни входове и минималния набор от
помещения, изискуеми по смисъла на чл.40 от ЗУТ, няма как да се мине без
значителни преустройства, което би било в разрез с изискванията на чл.203,
ал.1 от ЗУТ. В имота са изградени – едноетажна полумасивна жилищна
сграда със застроена площ от 81 кв.м., полувкопана складова сграда –
изградена на уличната регулация със застроена площ от 16,5 кв.м.,
полумасивна стопанска сграда с навес изградена на уличната регулация със
5
застроена площ от 47,75 кв.м и паянтова стопанска сграда със застроена площ
от 24,8 кв..м.
По искане на страните по делото бяха разпитани водените от ищците
свидетели М.И.И. и В.Б.С. и водените от ответницата - Л. Г. И. и Р.Б.П..
Свидетелката Л. Г. И. сочи, че познава имота на страните по делото,
който се намира в с..... на ул. «...» № 7, тъй като са съседи повече от 10
години. Познава и Р. Г. и С.В.Г. повече от 10 години. Не познава лице с имена
Ц.С.Б.. Доколкото й е известно ключ от процесния имот има Р., която заедно
със съпругът си ползват имота и през последните 10 години не е видяла други
лица да ползват имота. Твърди, че не е виждала С. да живее в имота, виждала
е обаче Е. И. преди да почине в имота, но не може да каже преди колко
години я е виждала. Р. и Р. живеят в жилищната сграда – къщата. До смъртта
си в къщата е живяла и Е., това е същата жилищна сграда, в която сега живеят
Р. и Р.. Жилищната сграда е едноетажна с четири стаи и коридор и освен Р.,
Р. и Е. не е виждала други хора да ползват сградите в имота. Дворното място е
оградено и портата се заключва с ключ. Част от имота е градина, която се
обработва от Р. и Р. и други хора не е виждала да обработват градината.
Свидетелката заявява, че живее също на ул. «...», но на № 13. Докато Е. била
жива, тя живеела в имота с Р. и Р., а откакто Р. и Р. получили имота те живеят
поС.но в него, което е повече от 10 години. Твърди, че не познава С. и В.,
макар да живее на този адрес от 15 години.
Свидетелят Р.Б.П. заявява, че познава имота на ул. „...“ № 7 от дете,
защото живее в село .... откакто се е родил. Неговият имот е на 300-400 метра
от имота на страните по делото. Имота е двор с къща и селскостопански
сгради, заграден с ограда от всички страни. Твърди, че е влизал няколко пъти
в имота и за да влезеш в имота се ползва портата. Не може да каже, дали
портата се заключва. Посещенията му в имота са били по повод оказване на
помощ на Р., съпругът на Р., който също му е оказвал помощ в собствения
имот на свидетеля. Р. и Р. ги познава покрай синът си, който се родил преди
12 години, тъй като и Р. и Р. също имат син, който работи при свидетеля от 10
години. Сочи, че познава и С.В.Г., който много години карал рейс. Не познава
лицето Ц.С.Б. и не може да каже С. дали е живял в процесния имот, но знае,
че там е живяла майка му – баба Д.. Не знае истинското й име, тъй като
всички в селото й викали Баба Д.. Тя седяла винаги на пейката пред имота на
6
ул. „...“ № 7. В имота има къща и селскостопански постройки. В къщата е
влизал, когато Р. правел ремонт на стаите, които са четири на брой. При тези
посещения виждал в имота и Цецо - зет на Р. и Р. и синът и Г. други хора не е
виждал да ползват имота. Помощта към Р. се състояла в оказване съдействие
при бъркане на бетон за заливане на някаква площадка в имота и това било
преди 4-5 години. Смята, че Р. и Р. при всички положения ползват имота
отпреди 10 години и смята, че е така, защото синът на свидетеля е на 12
години. Баба Д. я виждал винаги на пейката пред имота и не може да каже с
кого е живяла в къщата. Когато била жива, не може да каже кой е стопанисвал
имота. Виждал я обаче поС.но със С., водел я за ръка и се поздравявали, като
ходели до другата им къща и се връщали обратно до тяхната къща. Докато
баба Д. била жива няма спомен да е влизал в имота, както не му е известно
докато баба Д. била жива дали Р. и Р. са живяли в имота. Познава и С., която
е дъщеря на С., но не е виждал С. и В. с години, те отишли да живеят някъде и
не са се виждали от тогава.
Свидетелят М.И.И. твърди, че живее в с..... и е кмет на селото от 2011
г. Живее на ул. „Иван Вазов“ № 7. Сочи, че познава С.В.Г. и знае, че е
притежавал имоти в с..... – единият му имот е на ул. „...“, а другият на ул. „...“.
Познава и баба Д., така й викали всички, макар, че името й е Е.. Докато Е.
била жива никой друг освен нея не е виждал да живее в имота. Винаги я
виждал сама в имота и му е известно, че бабата си живеела сама. Ако някой й
е помагал да нацепи дърва или да й вземе хапчета, тогава е виждал и други
хора в имота, е било за един ден или няколко дни, иначе през годините бабата
живеела сама в имота. Докато бил жив синът й С., той ходел всеки месец с
баба А. да вземат пенсията на баба Д. от кметството и да й я занесат. Винаги
когато свидетелят се виждал със С. и А., те си говорели и му споделяли, че
ще вземат хляб и продукти да ги носят на баба Д.. Баба Д. починала през 2016
г. и след този момент на свидетеля не е известно кой е живял в имота на ул.
„...“. С. си живеел в имота на ул. „...“, а дали е живял в имота на ул. „... след
смъртта на баба Д., не може да каже. Твърди, че не познава Р. и Р. и никога
не ги е виждал в имота, в който живеела баба Е..
Свидетелката В.Б.С. заявява, че живее в с..... на ул. „...“ срещу имота на
С.Г., който се намира на ул. „...“. Известно й е, че С. има два имота, единият е
с новата къща на ул. „...“, а другия имот е от баща му и се намира на ул. „...“,
собствен е заедно с жена му Ц.А. Г.. Познава С. и Ц.А. откакто се оженили и
7
може би 5-6 години преди това. С. и Ц.А., В. и Е. първоначално живеели в
старата къща, а после бащата на С. ги изгонил защото не се разбирал със С. и
те си направили къща на ул. „...“ в с...... Баба Д. както всички в селото я
наричали, макар да се казва Е., си живеела винаги в къщата на ул. „...“ до
смъртта си и починала около 2016-2017 г., малко преди съпругът на
свидетелката. Баба Д. живеела в къщата на ул. „...“ заедно с дядо В., а след
като той починал, баба Д. продължила сама да живее до смъртта си в имота.
След смъртта на дядо В., С. и А. искали да вземат баба Д. при тях и да я
гледат, за да не е сама, но тя не искала да отиде да живее при С. и А., защото
не одобрявала А., не я харесвала. Но С. и А. ходели до баба Д. да й носят
храна. А. е жената, с която С. заживял след като се разделил със съпругата си
Ц.А.. Твърди, че никога не е виждала ответницата по делото да ходи в имота,
в който живеела баба Д.. Виждала я е да ходи в новата къща, в която С.
живеел с А.. Свидетелката заявява, че й е известно, че приживе С.Г. е
прехвърлил на А. неговия дял от имота на ул. „...“ на А., тъй като са ..шии и си
обущавали със С. и А., били в много добри отношения. По този повод А.
споменавала, че докато е жив С. е добре, но като почине, тя няма къде да
ходи и затова целта й била да се осигури къде да живее. А. накарала С. да се
разведе със Ц.А. и отишла да живее при него. Първоначално С. искал да се
оженят с А., но тя не се съгласила, защото щяла да си изгуби пенсията от
мъжът си, а след това вече била съгласна да се оженят със С., но той не се
съгласил. Познава имота на ул. „...“, двора е голям, но не може да посочи
квадратура, а къщата има четири стаи и коридор. В къщата няма нито вода,
нито санитарен възел, нищо. Познава С. и В., които са дъщери на С.. С. обаче
не приемал дъщеря си В. бил срещу нея и след като се разделил с майката на
С. и В., той не допускал В. да ходи в къщата в ..... Твърди, че след смъртта на
баба Д. не е влизала в имота, тъй като няма достъп, но докато била жива баба
Д. влизала много пъти – брали Ц.я с А. и ходили много често в имота. Затова
знае, че С. също ходела до баба си Д. в имота на ул. „...“, веднъж дори я
къпала, но не може да каже колко пъти С. е посещавала баба си и й е оказвала
помощ. Когато баба Д. била болна, С. искал да ходи при нея да спи и това го
знае лично от А., която й го е казвала, но баба Д. не го е пуснала при нея в
къщата, защото не приемала А., която живеела със С.. До смъртта си баба Д.
поС.но споменавала първата съпруга на С. - Ц.А., която тя харесвала. Чула от
хората в селото да говорят, че преди смъртта си баба Д. не била добре и е
8
умряла във въглищата. Познава и ответницата Р., знае, че има мъж. След
смъртта на С.Г. разбрала, че А. е прехвърлила имота на Р., тъй като С. и В. я
помолили за съдействие за телефона на Р., за да си изяснят нещата с имота.
Не е виждала никога Р. да живее в къщата на ул. „...“ № 7, нито пък знае, че
съпругът й е Р.. Познава го по физиономия, тъй като го е виждала да слиза от
колата при новата къща при С.Г. и А.. Виждала е Р. и Р. отдалече, но никога
не ги е засичала в имота на ул. „...“. След смъртта на баба Д., не е виждала
никой да живее в имота. Съпругата на С. – Ц.А. не е ходила в имота, тъй като
я било страх от С. – нейният живот преминал в побоища и заплахи от страна
на С. и затова тя не ходела в имота. Твърди, че е свидетел на много такива
случаи, тъй като Ц.А. и децата й спали по герена, в стринката на
свидетелката, която живее близо до тях след такива побои. Дори веднъж след
такъв побой Ц.А. била избягала, а С. я гонел до тях като свидетелката тичала
след него, а той я настигнал и я свалил на земята. С другите хора С. бил
добър, но със семейството си не.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
От събраните писмени доказателства по делото се установява,
че процесният недвижим имот, находящ се в село ...., Община Елин Пелин,
Софийска област, с административен адрес: с....., Община Елин Пелин,
Софийска област, ул. „...“ № 7, целият с площ от 1185 кв.м., съставлява имот
планоснимачен номер 110, за който е отреден УПИ ХVII-110 в квартал 13,
ведно с построените в имота сгради е придобит от ищците С. С. Г. и В. С. Т.
до размера на ½ идеална част въз основа на наследствено правоприемство от
праводателя им – тяхната майка Ц.С.Б., а ответницата по делото Р. Г. Н. се
легитимира като съсобственик на ½ идеална част от имота чрез договор за
даР.е на недвижим имот обективиран в нотариален акт № 153, том I, рег. №
1392, дело № 129/2017 г. по описа на нотариус Станимир Аврамов.
Установява се също, че С.Г. и Ц.Б. придобиват процесния недвижим
имот по време на брака си, сключен на 09.06.1968 г. чрез покупко-продажба
от техните праводатели В.Г.И. и Е.А. И., за което е издаден нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 43, том II, дело № 457 от 04.06.1996 г. на РС
Елин Пелин.
В последствие бракът между С.Г. и Ц.Б. бил прекратен с Решение №
9
61 от 19.04.2010 г. постановено по гр.д. № 387/2009 г. по описа на РС Елин
Пелин, влязло в сила на 19.04.2010 г., като придобитите по време на брака
недвижими имоти, които представляват съпружеска имуществена общност се
трансформирали в обикновена съсобственост между съпрузите при равни
дялове.
На 24.01.2017 г. С.Г. дарил своята ½ идеална част от процесния
недвижим имот на А.Б.С., за което е издаден нотариален акт за даР.е на
недвижим имот № 005, том I, рег. № 092, дело № 003/2017 г. на нотариус
Станимир Аврамов, като си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху имота.
От своя страна А.Б.С. приживе дарила своята ½ идеална част от имота
на дъщеря си Р. Г. Н., за което бил съставен нотариален акт за даР.е на
недвижим имот № 153, том I, рег. № 1392, дело № 129/2017 г. по описа на
нотариус Станимир Аврамов.
Спорният по делото въпрос, който се поставя в производството е под
формата на възражение за придобиване на имота по давност предявено от
ответницата Р. Г. Н. срещу ищците С. С. Г. и В. С. Т.. Ответницата прави
искане да бъде призната за едноличен собственик на процесния имот въз
основа на продължило в нейна полза 10 годишно давностно владение за
периода от 2011 до 2021 г..
Предявеното възражение е допустимо, тъй като в делбеното
производство могат да се заявяват претенции за собственост на основание
изтекла придобивна давност в полза на някой от съделителите.
В случая съдът следва да разгледа първо предявеното възражение, тъй
като същото има преюдициално значение относно съсобствеността по
отношение на процесните недвижими имоти и след произнасяне по
възражението за давност, да се произнесе дали е налице съсобственост по
отношение на процесните имоти между съделителите и какви са квотите от
собствеността спрямо всеки един от тях.
Съгласно чл.79, ал.1 от Закона за собствеността правото на собственост
върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано, като
фактическата власт върху имота се упражнява с намеР.ето той да се свои. В
чл.69 от Закона за собствеността е установена презумпция, съгласно която се
10
предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго.
За да се придобие един недвижим имот по давност, съгласно чл.79 от
Закона за собствеността следва да се установи непрекъснато владение в
продължение на десет години при недобросъвество владение или пет години
при добросъвестно владение. Елементите от фактическия състав на
придобивната давност изискват на първо място да е налице обективния
признак изразен в упражняване на фактическа власт върху вещта, като
владелецът я държи, служи си с нея, употребява я, упражнява пълна власт
върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху
вещта. Вторият субективен признак е намеР.ето на владелеца да държи вещта
като своя, като владението следва да е поС.но с намеР.е вещта да се държи
като своя по начин препятстващ евентуалното й владение от други лица, да е
спокойно, да не е установено по насилствен начин, да е явно, а не по скрит
начин.
В случая от събраните по делото доказателства не се установи по
несъмнен и категоричен начин ответницата по делото Р. Г. Н. да е владяла
процесния недвижим имот в периода от 2011 г. до края на 2021 г.. Този извод
следва от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които сочат,
че нито ответницата, нито друго упълномощено от нея лице са изпълнили
изискуемите от закона кумулативни предпоставки за придобиване на целия
имот по давност.
В тази насока съдът кредитира показанията на всички разпитани по
делото свидетели, които са категорични, че в процесния имот до смъртта си
са живяли първоначалните собственици на имота – В.Г.И., който е починал
преди съпругата си Е.А. И., която е починала на 04.02.2016 г.. Тези
свидетелски показания се подкрепят и от писмените доказателства по делото,
от които е видно, че В. и Е., макар, че са се разпоредили с недвижимия имот
на 04.06.1996 г. в полза на сина си С.В.Г., за което е издаден нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 43, том II, дело № 457 от
04.06.1996 г. на РС Елин Пелин, в същия е отбелязано, че пожизнено и
безвъзмездно си запазват правото на ползване върху имота. Както се установи
от разпита и на свидетелите, това право на ползване фактически е
упражнявано и от В. и от Е. до тяхната смърт и двамата никога не са живяли
11
на друго място, освен в процесния недвижим имот, находящ се на ул. „...“ № 7
в с....., който обитавали сами, като дори В. изгонил от имота си и сина си С.,
тъй като не одобрявал поведението му. Видно от препис-извлечение от акт за
смърт на името на Е.А. И. същата е починала на 04.02.2016 г., а от
показанията на свидетелите М.И.И. и В.Б.С. се установява, че докато баба Е.
била жива, същата си живеела сама в имота и дори не приемала
предложението на сина й С. да отиде да живее при него в обитавания от него
имот на ул. „...“ в с....., за да се грижи за нея. Изложеното води до извод, че
няма как до смъртта на Е. на 04.02.2016 г. в имота да са живяли ответницата и
съпругът й, каквито показания депозира свидетелката Л. И., тъй като както се
установи от показанията на свидетелката В.С., Е. приживе не одобрявала
връзката на сина й С. с А., с която живеел на семейни начала и не е виждала
никога Р. да посещава имота, в който живеела Е., а ходела единствено в имота
на ул. „...“, който обитавала нейната майка заедно със С.. В този смисъл съдът
не кредитира показанията на свидетелката Л. И., че Р. и Р. живяли в имота
докато Е. била жива, а откакто получили имота започнали да живеят в него
поС.но, тъй като същите са вътрешно противоречиви и не кореспондират с
останалия събран в хода на съдебното дирене доказателствен материал.
Показанията на свидетелката Л. И., че ответницата владее имота от 10 години
и е започнала да живее в него поС.но след смъртта на Е. са в противоречие
освен с показанията на останалите свидетели и с представения нотариален акт
за даР.е на недвижим имот № 153, том I, рег. № 1392 дело 129/2017 г. по
описа на Станимир Аврамов с район на действие РС Елин Пелин, видно от
който е, че ответницата Р. Г. Н. е придобила ½ идеална част от процесния
недвижим имот на 21.07.2017 г., което сочи, че няма как да е живяла в имота
за период от десет години и в нейна полза да е изтекъл 10-годишния
давностен срок, в каквато насока са твърденията на свидетелката И..
От показанията на свидетеля Р.Б.П. също не могат да се установят по
безспорен начин факти, които да сочат, че ответницата и съпругът й са
владяли и ползвали имота повече от 10 години. Това е така, тъй като макар
свидетелят П. да заявава, че „при всички положения Р. и Р. ползват имота от
преди 10 години“, в същото време не може да заяви докато баба Д. била жива,
с кого е живяла в имота, както и че няма спомен да е влизал в имота докато
баба Д. била жива. Свидетелят Р. П. заявява, че е влизал в имота да помага на
Р. - съпругът на ответницата преди 4-5 години във връзка с наливане на
12
бетонна площадка.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М.И.И. и В.Б.С., тъй
като същите са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради
което следва да бъдат ценени относно пресъздадените от тях факти, че въз
основа на свои лични наблюдения – свидетелят Илиев в качеството си на кмет
на селото, без родствена връзка със страните по делото, а свидетелката
Стоилова в качеството на близка приятелка със С. и А. и съседка на
процесния имот, твърдят че докато Е. била жива никой друг освен нея не е
живял и обитавал имота на ул. „...“ и баба Д. живяла сама в имота до смъртта
си. И двамата свидетели назовават и годината на смъртта на Е., че е починала
през 2016 г., което също потвърждава, че очевидно показанията им са
ориентирани и по време и могат да бъдат ценени относно периода, в който
имота е обитаван само от Е..
Така установените по делото факти сочат, че практически невъзможно
е ответницата по делото да е владяла целия недвижим имот в изискуемия от
закона 10-годишен срок считано от 2011 г., тъй като по несъмнен начин се
установи, че до 04.02.2016 г. – датата на смъртта на Е., никой освен Е. не е
живял и обитавал имота.
Липсват каквито и да било доказателства, които да сочат, че още през
2011 г. ответницата се е настанила в имота, владяла е и частта на другия
съсобственик явно и несъмнено за себе си, отблъсквайки собственическите
права на другия съсобственик – наследодателя на ищците – Ц.С.Б.. Подобни
действия от страна на ответницата не бяха установени с каквито и да било
доказателства по делото.
От друга страна, за да се приеме, че съсобственика на вещта е владелец
и на идеалните части на останалите съсобственици, той следва да
демонстрира тази своя воля по ясен и категоричен начин чрез действия, които
да са стигнали до знанието на другия съсобственик, като тези действия не
оставят съмнение за субективното отношение на държателя на вещта да
свои за себе си цялата вещ. Именно от този момент на отблъскване на
владението на другия съсобственик и противопоставянето на владението му
чрез фактически действия, започва да тече придобивната 10-годишна
давност. По делото такива действия не бяха констатирани нито от събраните
гласни, нито от събраните писмени доказателства. Изявленията на
13
свидетелите Л. И. и Р. П., че ответницата и съпругът й са владяли имота
повече от 10 години, не бяха конкретизирани нито като времеви период, нито
като действия, които да сочат промяната в намеР.ето на ответницата по явен
начин, чрез конкретни действия, с които тя или упълномощено от нея лице да
е отблъснало владението на другия съсобственик – в случая наследодателката
на ищците по делото и това да е станало по несъмнен и категоричен начин.
По изложените съображения, възражението на ответната страна за
придобиване по давност и на съсобствената на ищците ½ идеална част от
процесния имот в изискуемия от закона десетгодишен срок за периода от
2011 г. до 2021 г., не намери опора в събрания по делото доказателствен
материал и се явява неоснователно, поради което не следва да бъде уважено и
подлежи на отхвърляне.
По иска за делба на процесния недвижим имот:
С оглед извода за неоснователност на предявеното възражение за
придобиване по давност на целия недвижим имот от страна на ответната
страна, съдът следва да се произнесе иска за делба.
За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство и да се
прекрати съществуващата съсобственост върху общата вещ, е необходимо да
се установи дали е налице съсобственост, между кои лица и при какви квоти.
Предмет на делбеното производство в случая е урегулиран поземлен
имот, находящ се в село ...., Община Елин Пелин, Софийска област, с
административен адрес: с....., Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „...“
№ 7, целият с площ от 1185 кв.м., който по кадастралния и регулационен
план на селото съставлява имот планоснимачен номер 110, за който е отреден
УПИ ХVII-110 в квартал 13, заедно с построените в имота едноетажна
жилищна сграда, стопанска постройка, както и всички подобР.я и
приращения в имота, при съседи по скица: УПИ ХVIII-109, УПИ VII-115,
УПИ VIII-116, УПИ ХVI-113 и улица.
Правото на делба на съсобствен имот произтича от принадлежността
на правото на собственост върху вещта на страните. По дулото се установи,
че страните притежават право на собственост върху процесните имоти по
силата на наследствено правоприемство в полза на ищците и извършена
разпоредителна сделка на съсобствени идеални части от съсобственик в полза
на ответницата.
14
Представени са надлежи писмени доказателства по смисъла на чл.341,
ал.1, т.2 от ГПК, които удостоверяват съществуването на право на
собственост в полза на общия наследодател на ищците Ц.С.Б., починала на
18.09.2022 г. върху ½ идеална част от процесния имот. Участниците в
имуществента общност, възникнала след смъртта й са С. С. Г. и В. С. Т. –
нейни дъщери.
Безспорно е установено, че А.Б.С. праводател на ответницата е
придобила ½ идеална част от собствеността върху процесния имот въз основа
на разпоредителна сделка, като в последствие чрез даР.е, обективирано в
нотариален акт № 153, том I, рег. № 1392, дело № 129/2017 г. по описа на
нотариус Станимир Аврамов с район на действие РС Елин Пелин прехвърля
собствената си ½ идеална част на дъщеря си Р. Г. Н..
В обобщение съдът намира, че съсобствеността между съделителите е
налице по отношение на парцела и намиращите се в него сгради, които от
изслушаната по делото съдебно техническа експертиза представляват:
едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м.;
полувкопана складова сграда изградена на уличната регулация със застроена
площ от 16,5 кв.м.; полумасивна стопанска сграда с навес изградена на
уличната регулация със застрена площ от 47,75 кв.м. и паянтова стопанска
сграда със застроена площ от 24,8 кв.м., като делбата следва да се допусне
при следните квоти: за С. С. Г. и В. С. Т. по 1/4 идеална част за всяка една от
тях и за Р. Г. Н. – 2/4 идеални части.
По изложените съображения съдът приема, че искът за делба, на
процесните имоти се явява основателен и следва да бъде уважен, поради
което
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между С. С. Г., ЕГН
********** от гр...., ул. „..“ бл.6, вх.В, ет.4, ап.10, В. С. Т., ЕГН ********** от
15
с...., Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „....“ № 2, ЕГН **********
двете със съдебен адрес: гр.Елин Пелин, Софийска област, пл. „..“ № 2, ет.3,
офис 6 чрез адв.З. Карлова – САК и Р. Г. Н., ЕГН ********** от с.....,
Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „...“ № 9 със съдебен адрес: гр.
София, бул. „..“ № 130-132, ет.3, офис 3 чрез адв.Г. Х. - САК, на следния
недвижим имот:
урегулиран поземлен имот, находящ се в село ...., Община Елин Пелин,
Софийска област, с административен адрес: с....., Община Елин Пелин,
Софийска област, ул. „...“ № 7, целият с площ от 1185 кв.м., който по
кадастралния и регулационен план на селото съставлява имот планоснимачен
номер 110 /сто и десет/, за който е отреден УПИ ХVII-110 /седемнадесети -
сто и десет/ в квартал 13 /тринадесет/, заедно с построените в имота
едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м.;
полувкопана складова сграда изградена на уличната регулация със застроена
площ от 16,5 кв.м.; полумасивна стопанска сграда с навес изградена на
уличната регулация със застрена площ от 47,75 кв.м. и паянтова стопанска
сграда със застроена площ от 24,8 кв.м., при съседи по скица: УПИ ХVIII-109,
УПИ VII-115, УПИ VIII-116, УПИ ХVI-113 и улица
при квоти:
за С. С. Г. 1/4 идеална част
за В. С. Т. - 1/4 идеална част
за Р. Г. Н. – 2/4 идеални части.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
16