№ 58948
гр. С., 12.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20231110123233 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за изпълнение
срещу Б. И. И., включващо и следните суми: 835,10лв. - неустойка за неосигурено
обезпечение; 159,60лв. – неустойка за забава в плащането и 120лв. – разходи за
събиране на вземането.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът
отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована
вероятност за това.
Съдът намира клаузите, на които почиват тези вземания, за нищожни.
Първото претендираното вземане за неустойка почива на клауза в договора, в
която е предвидено задължението на заемателя в срок до три дни от сключване на
договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител или
банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение дължи неустойка.
Сключеният между заемодателя и заемателя договор за заем има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради
което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй
като ответникът има качеството на потребител. Тази клауза изпълва характеристиките
на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата попада под
хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при
неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка. Уговореното задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция има за цел кредиторът да получи допълнително възнаграждение върху
стойността на отпуснатия заем, което представлява заобикаляне изискванията на (ЗПК)
и води до нейната нищожност съгласно чл. 21, ал. 1. Кредиторът е длъжен преди
сключване на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като
извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е
достатъчно платежоспособен, разполага с възможността да откаже предоставянето на
заемните средства. На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция (вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) за
1
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
Наред с това, неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното
задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин,
неустойката очевидно излиза извън присъщите обезпечителна и обезщетителна
функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване за
кредитора, поради което същата се явява нищожна и поради противоречието й с
добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Нищожна е и клаузата за начисляване на еднократна неустойка за забава, тъй
като влиза в пряко противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно който при забава
потребителят дължи само законната лихва.
Прендираната сума от 120лв., представляваща „такси разходи за събиране на
задължението“, също са уговорени в нарушение на императивното изискване на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, което не допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Събирането на
вземането по кредита представлява част от неговото управление. Освен това, по
същността си тази клауза има характеристиките на неустойка за неизпълнение на
задължението за плащане на вноските на уговорения падеж. С така уговорената клауза
се цели заобикаляне на нормативноустановеното в ЗПК ограничение относно
максимално допустимия размер на обезщетението за забава спрямо потребителя.
Изпадането на длъжника в забава обуславя правото на кредитора да търси единствено
мораторна лихва за периода съизмерима само с лимитирания размер на законната
лихва, като всякакви други договорни клаузи, уговарящи допълнителни задължения,
независимо от тяхното наименование като „такси“, „разходи“ и др., които по
същността си имат за цел обезщетяване на същата вреда за кредитора от настъпилата
забава, са нищожни съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такива не пораждат действие.
По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да бъде
отхвърлено за горепосочените суми.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 119997/02.05.2023г. на /фирма/ за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. И. И. за следните суми: 835,10лв. -
неустойка за неосигурено обезпечение; 159,60лв. – неустойка за забава в плащането и
120лв. – разходи за събиране на вземането.
УКАЗВА на заявителя, че за отхвърлените вземанията може да предяви
осъдителен иск в 1-месечен срок от влизане в сила на разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2