№ 956
гр. Казанлък, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510102083 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от И. В. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. К.. ж.к. „******************** чрез адв. М. Т. – АК
С.З., срещу Застрахователно акционерно дружество “А.” АД, с ЕИК:
********, ул. „******************** с правно основание: чл. 432, ал. 1, вр.
чл. 386. ал. 1, вр. чл. 400, ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите и цена на иска: 500,00 (петстотин) лева
частичен иск от 10 000,00 /десет хиляди лева/.
Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че на ******** г.
около 18:00 ч. в гр. ******** настъпило ПТП между управляваното от него
МПС марка: „********“, модел: „***“, с рег. № ******** негова собственост
и МПС марка: „***“, модел: „***“, с рег. № ********, управлявано от И. Д., с
дата на раждане ******** г.
Механизмът на ПТП-то бил следният: движил се с допустимата по ЗДвП
скорост, по бул. „********“ без да нарушава правилата за движение по
пътищата. Достигайки до *** на горепосочения булевард, пред него внезапно
изскочило МПС марка: „***“, модел: „***“, с рег. № ********, управлявано от
И. Д., с дата на раждане ******** г. и последвал удар, като МПС-то било
застраховано към ответното застрахователно дружество с полица № ********,
валидна до ******** г. Безспорно причината за процесното ПТП била
виновното поведение от страна на горепосочения водач и се изразявала в
предприемането на маневра смяна на лента без да се е убедил, че не създава
опасност за другите участници в движението. Вследствие на това, той отнел
неговото предимство и последвал удар, като той нямал техническата
възможност да предотврати настъпването на ПТП-то. След инцидента, след
като са уверили, че няма пострадали хора и противоречие относно инцидента,
1
с виновния водач попълнили двустранен констативен протокол.
Управляваното от виновния водач МПС притежавало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, с полица № ********************,
валидна до ******** г. към ответното дружество – Застрахователно
акционерно дружество “А.” АД, с ЕИК: ********, ищецът посетил негов офис
и уведомил негов представител за настъпилото събитие, предоставил всички
изискани документи във връзка с него. Бил направен оглед на процесното
МПС, бил изготвен опис на щети от ******** г. Били установени конкретните
имуществени вреди по отношение на собствения му лек автомобил, както и
тяхната степен на увреда. Щетата била заведена под № ************ и бил
уведомен, че в законоустановения срок, ще му бъде преведено по банков път
предвиденото и справедливо застрахователно
обезщетение. Видно от изготвения от страна на представителя на ответника
опис на щети, настъпилите имуществени вреди били, както следва: Предна
дясна врата - степен на увреда - боя; Преден десен калник - степен на увреда
боя; Предна броня - степен на увреда - боя;
Получил обезщетение сумата в размер на 420.48 лева от ответника -
Застрахователно акционерно дружество “А.” АД, с ЕИК: ********,
която сума не отговаряла на реално претърпените от него имуществени вреди
вследствие на ПТП-то от ******** г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл.
432, ал. 1, вр. чл. 386, ал. 1, вр. чл. 400. ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр.
чл. 86. ал. 1 от Закона за задълженията и договорите Застрахователно
акционерно дружество “А.” АД, с ЕИК: ********, ул. „********************
да заплати в негова полза сумата в размер на 500 (петстотин) лева, която се
явява частичен иск на сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща
неизплатените му имуществени вреди по отношение на собственото му МПС
- лек автомобил марка: „********“, модел: „***“, с рег. № ******** и законна
лихва върху сумата - предмет на настоящия иск, считано от датата на
завеждането на настоящата искова претенция - ******** г. до датата на
окончателното изплащане на задължението. Конкретните имуществени вреди,
които претърпял, се изразявали в следните увредени детайли на
горепосоченото МПС: предна дясна врата степен на увреда – боя; преден
десен калник степен на увреда боя; предна броня - степен на увреда - боя.
Общата сума на претърпените имуществени вреди били в размер на 10
420.48 (десет хиляди четиристотин и двадесет лева и четиридесет и осем
стотинки) лева, представляващи претърпените имуществени щети по
отношение на МПС - лек автомобил марка: „********“, модел: „***“, с рег. №
********, като от нея следвало да се извади сумата от 420.48 /четиристотин и
двадесет лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, която безспорно била
платена от ответника и по този начин се формирала цената на настоящия иск -
500 (петстотин) лева, която се явява частичен иск па сумата от 10 000 /десет
хиляди/ лева.
Моли съда на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите
да осъди ответника да изплати в полза на ищеца законната лихва до
окончателното изплащане на задължението, считано от датата на подаване на
настоящия иск, а именно ******** г.
Посочва банкова сметка: ******************** в „***“ АД,
2
собственост на адв. М. Т..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество чрез процесуалния му представител.
Оспорва предявените искове по основание и размер.
Сочи, че във връзка със ПТП, настъпило на ******** г. на неизвестно
място в гр. П., между л. а. „*** ***“ с ДК №******** и л. а. „******** ***“ с
ДК №********, в ЗАД „А.” АД била заведена щета №************, която
била разгледана и било определено застрахователно обезщетение в размер на
420,48 лева и изплатено в полза на ищеца дружество с платежно нареждане от
******** г. Относно размера на вече платеното обезщетение не се спори от
страна на ищеца, поради което моли съда да приеме плащането на
обезщетение в размер общо на 420,48 (четиристотин и двадесет цяло и
четиридесет и осем) лева за безспорен факт.
Цитираното обезщетение било определено законосъобразно и правилно
съгласно разпоредбите на Кодекса за застраховане и представлявало пълно и
окончателно уреждане на претенциите на застрахователя по имуществената
застраховка по щета №************ относно ПТП от ******** г.
Претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение била
неоснователна. Твърди, че с изплащането на цитираното обезщетение ЗАД
„А.“ изцяло изпълнило задълженията си, произтичащи от застрахователна
полица №******************** за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на автомобил л. а. „*** ***“ с ДК
№******** и заплащане на допълнително обезщетение би довело до
неоснователно обогатяване на увреденото лице - ищец в настоящото
производство.
Твърди, че към датата на съответното ПТП, повредите по процесния
автомобил „******** ***“ с ДК №******** възлизали именно общо на 420,48
лева по средни пазарни цени и сумата била надлежно изплатена от ЗАД „А.“.
Следвало да се има предвид и факта, че към датата на ПТП 420,48 лева е
на около петнадесет години от датата на производство и цените за резервни
части и материали следвало да бъдат съобразени с този факт. Не съществувало
нормативно основание ремонтът на подобен автомобил да бъде извършен в
официален сервиз за марката, където цените значително надвишавали
средните пазарни, както за вложените резервни части, така и ставката за труд.
На самостоятелно основание оспорва механизма на ПТП, така както бил
описан в исковата молба, като твърди, че за настъпване на произшествието
били отговорни и двамата участници, поради което следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, като
дължимото обезщетение бъде намалено съразмерно на приноса на ищеца за
настъпване на ПТП. Твърди, че ищецът виновно нарушил разпоредбата на чл.
25, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, като не пропуснал движещия
се в дясната лента автомобил, както и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
като при избирането на скоростта си на движение не се съобразил с
интензитета на движението и допуснал настъпване на ПТП.
Счита, че претенцията на ищеца за изплащане на допълнително
обезщетение е незаконосъобразна, неоснователна и недоказана.
Оспорва предявения иск и по размер.
Сочи, че ищецът претендирал заплащане на обезщетение без да
3
представя каквато и да било обосновка на претендираната от него сума.
Сочила се една глобална сума от 500,00 лева, без същата да е разпределена по
пера с оглед констатираните увреждания на автомобила. Следвало да се
отбележи, че автомобилът на ищеца претърпял изключително леки
увреждания, засягащи единствено лаковото покритие на три детайла на
автомобила, без засягане на целостта или функционалността на детайли, възли
и агрегати на МПС. Касаело се единствено за протрИ.е на лаковото покритие
и отлагане на боя от другото МПС, което предполагало изключително лек и
повърхностен ремонт, което от своя страна по никакъв начин не би могло да
обоснове претенция от 920,00 лева, с включване на вече изплатеното
обезщетение, а още по-малко на 10 000,00 лева, която сума значително
надвишавала стойността на процесното МПС като съвкупна вещ. Следвало да
се отбележи, че към ******** г. л. а. „******** ***“ с ДК №******** бил на
петнадесет години, пет месеца и двадесет и деветнадесет дни, считано от
първоначалната му регистрация, т е. почти на края на естествения си
експлоатационен период и като такъв не следвало, а и нямало никаква логика
да бъде отремонтиран в официален сервиз на марката, където се предлагали
сервизни операции на значително по-висока стойност от средните пазарни
към онзи момент.
Твърди, че процесното МПС не било ремонтирано и ищецът не бил
наясно с цените на сервизните операции, необходими за отстраняване на
вредата, поради което формулирал едно необосновано и неподплатено с
доказателства искане, което значително надвишава средните цени на пазара
към датата на настъпване на произшествието.
Предвид изложените съображения, намира, че не са налице
предпоставки за ангажиране на отговорността на ЗАД „А.“ по застраховка
„Гражданска отговорност” в размер надхвърлящ вече изплатеното
обезщетение, поради което, моли съда да приеме иска за неоснователен.
Претендира за разноски по делото. Оспорва по размер адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца като прекомерно
завишен, съобразно фактическата и правна сложност на защитата, необходима
за образуване и представителство по делото. Моли съда да вземе предвид, че
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска
работа е нищожна, тъй като е налице нарушение на нормата на чл. 101, пар.2
ДФЕС.
В проведеното последно открито съдебно заседание по делото е
депозирана молба за разглеждане на делото в отсъствието на ищеца и неговия
процесуален представител от адв. М. Т., моли съда да уважи предявеният иск
като основателен и доказан. Моли съда да допусне изменение на цената на
иска от първоначално предявената в размер на 500,00 (петстотин) лева
частичен иск от 10 000,00 /десет хиляди/ лева, на сумата от 506.52 /хиляда сто
деветдесет и пет/ лева.
На основание чл. 214 ГПК съдът е изменил размера на иска, като същият
се счита предявен за сумата от 506.52 лева.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от
15.08.2025 г. От същия се установява, че на ******** г., около 18:00 ч. в гр. П.
на бул. „********“ до *** е настъпило ПТП с участници: лек автомобил
4
марка: „********“, модел: „***“, с рег. № ******** собственост на И. М. и
МПС марка: „***“, модел: „***“, с рег. № ********, управлявано от И. Д.. В
протокола е описано, че по бул. „********” до *** в гр. П., в участък с три
ленти в една посока, лекият автомобил „*** ***” с рег. № ********,
управляван от И. Д., който се е движил в дясната пътна лента, предприема
маневра по смяна на лентата и започва да навлиза в средната лента. В момента
на това престрояване в средната лента се е движил лекият автомобил
„******** ***” с рег. № ********, управляван от И. М.. При навлизането си в
средната лента водачът на ***-то не осигурява достатъчна дистанция и не
пропуска движещия се в тази лента автомобил, с което отнема неговото
предимство. Вследствие на престрояването на автомобил „*** ***” от дясната
към средната лента, пътните траектории на двата автомобила се пресичат,
настъпва удар между тях. В резултат на произшествието по автомобилите са
нанесени материални щети.
От представеното Удостоверение за регистрация част І за лек автомобил
марка: „********“, модел: „***“, с рег. № ******** се установява, че ищецът
И. В. М. е собственик на пострадалото МПС и затова се явява лице, активно
легитимирано по предявения иск.
Не е спорно, че лек автомобил марка: „***“, модел: „***“, с рег. №
******** е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в ответното дружество.
По делото е представен опис на щетите за нанесените имуществени
вреди на лек автомобил марка: „********“, модел: „***“, с рег. № ********,
собственост на И. В. М..
Страните по делото не спорят, че ответникът е съставил опис
заключение по полица № BG/******************** за причинени
увреждания по автомобила на ищеца, като на последния е изплатена сумата
от 420.48 лева от ответното дружество.
По делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза
с вещо лице, което е депозирало заключение, което не е оспорено от страните
и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От
заключението на експертизата се установява, че механизмът на настъпилото
на ******** г. ПТП е следния: на ******** г., около 18:00 часа, движейки се
по бул. ,********” до *** в гр. П., в участък с три ленти в една посока, лекият
автомобил „*** ***” с рег. № ********, управляван от И. Д., който се е
движил в дясната пътна лента, предприема маневра по смяна на лентата и
започва да навлиза в средната лента. В момента на това престрояване в
средната лента се е движил лекият автомобил „******** ***” с рег. №
********, управляван от И. М.. При навлизането си в средната лента водачът
на ***-то не осигурява достатъчна дистанция и не пропуска движещия се в
тази лента автомобил, с което отнема неговото предимство. Вследствие на
престрояването на автомобил „*** ***” от дясната към средната лента,
пътните траектории на двата автомобила се пресичат, настъпва удар между
тях. По характер ударът е страничен — кос, реализиран при движение на
двете превозни средства в една и съща посока, като предната лява част на л.а
*** контактува с предната дясна част на л.а ******** ***. Произшествието е
типично за страничен контакт при неправилно престрояване, при който
автомобил, навлизащ в съседна лента, осъществява удар с МПС, движещо се
направо в тази лента.
В резултат на произшествието били нанесени и материални щети по л. а.
марка: „********“, модел: „***“, с рег. № ********, които са: предна дясна
врата – степен на увреда – боя, преден десен калник – степен на увреда – боя,
предна броня – степен на увреда - боя. Посочено е, че при така описания
механизъм на ПТП е налице причинно-следствена връзка между механизма на
настъпилото ПТП и вредите по МПС - то. Вещото лице сочи, че пазарната
5
стойност на щетите по лек автомобил марка: „********“, модел: „***“, с рег.
№ ******** по средни пазарни цени вследствие на ПТП, настъпило на
******** г. е равна на 927.00 лева.
Съдът счита, че следва да кредитира заключението на съдебно-
автотехническата и оценителна експертиза, тъй като същото е извършено
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставените му въпроси, като по делото не се установява, че
експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.
Гореописаната фактическа обстановка не е оспорена от страните.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от
нормата на чл. 432 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ
увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380
КЗ, т. е. след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне
на пълни и точни данни за банкова сметка. Съгласно чл. 405 КЗ
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок. Срокът не може
да бъде по-дълъг от 15 дни, когато се касае за застраховка гражданска
отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за
разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е
ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор „Гражданска
отговорност“ между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, в
резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдените имуществени
вреди и съответно техния размер.
Безспорно по делото се установи, че увреждащия автомобил – лек
автомобил марка: „***“, модел: „***“, с рег. № ******** е имал валидно
сключена застраховка по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, в ответното дружество. Застрахователното събитие е
настъпило в срока на действие на застрахователното правоотношение. Не е
спорно, а това се установява и от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, че е налице пряка причинно-следствена връзка между механизма
на настъпилото ПТП на ******** г. и вредите на лек автомобил марка:
„********“, модел: „***“, с рег. № ********. Не е спорно, че виновен за
настъпване на пътно-транспортното произшествие е водачът на лек автомобил
марка: „***“, модел: „***“, с рег. № ********, както и, че ответникът е
извършил плащане в размер на 420.48 /четиристотин и двадесет лева и
четиридесет и осем стотинки /лева на ищеца.
При така установените по делото безспорно факти, спорният между
страните въпрос се свежда единствено до определяне стойността на разходите,
необходими за възстановяване на увреждането и съответно следва ли то да се
определя при съобразяване възрастта на автомобила и действителната му
стойност. Съдът намира, че с оглед извършеното от застрахователя плащане
същият е признал ангажиране на отговорността му като застраховател по
имуществена застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач.
Според вещото лице средствата необходими за отстраняване на причинените
щети по автомобила вследствие на ПТП възлизат в размер на сумата 927.00
лева.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е
6
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната
стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени
към датата на увреждането и това е сумата от 927.00 лева. Това е така, защото
принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя,
чиято отговорност е реципрочна на тази на деликвента, изисква
обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на
увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество,
а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в
разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната
стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която
може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и
константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и
формирана при действието на КЗ /отм/ е приложима, тъй като принципът на
обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /
решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение №
156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/.
Не се спори между страните, че ответното дружество, във връзка
настъпилото застрахователно събитие е изплатило по щетата обезщетение в
размер на общо 420.48 лева, стойността на което следва да бъде приспадната
от приетата като меродавна от съда стойност на увредената вещ от 927.00
лева.
Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че са изцяло
неоснователни оспорванията на ответника във връзка с определянето на
размера на дължимата сума. След като страната е платила, макар и частично,
същата е признала извънсъдебно по смисъла на чл. 175 ГПК, че всички
материални предпоставки на претенцията, респ. на основанието за плащане са
налице, като спора досежно дължимата сума, практически се разрешава по
експертен път, доколкото са необходими специални знания (арг. чл. 195, ал. 1
ГПК). А извънсъдебното признание на факти е едно от доказателствените
средства в гражданския процес, което преценено съобразно останалите
доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и
правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
По изложените съображения предявения иск се явява основателен в
претендирания от ищеца размер на 506.52 лева и като такъв следва да бъде
уважен.
Исковата сума следва да се присъди, ведно със законната лихва считано
от датата на завеждането на иска – ******** г.
В разпоредбата на чл. 236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 1 050.00 /хиляда и петдесет/ лева,
представляващи платена държавна такса /50,00 лева/, възнаграждение за вещо
лице /500,00 лева/ и адвокатски хонорар /500,00 лева/.
7
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 423 от КЗ Застрахователно акционерно
дружество “А.” АД, с ЕИК: ********, ул. „******************** да
заплати на И. В. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К., Ж.К.
„******************** сумата от 506.51 лева представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди на лек
автомобил марка: „********“, модел: „***“, с рег. № ********, вследствие на
ПТП настъпило на ******** г. в гр. П. на бул. „********“ до *** по вина на
водача на лек автомобил марка: „***“, модел: „***“, с рег. № ********,
застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, полица рег. BG/******************** със срок на договора до
15.02.2026 г. за следните увреждания: предна дясна врата – степен на увреда –
боя, преден десен калник – степен на увреда – боя, предна броня – степен на
увреда - боя, както и присъщите разноски за тяхното поправяне, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на
исковата молба – ******** г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “А.” АД, с ЕИК:
********, ул. „******************** да заплати на И. В. М., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. К., Ж.К. „********************, сумата от 1 050.00
лева, представляваща направени по делото разноски.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с решението
суми са платими от ответника Застрахователно акционерно дружество “А.”
АД, с ЕИК: ********, ул. „******************** по следната банкова
сметка: ******************** в „***“ АД, собственост на адв. М. Т..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8