Решение по дело №1799/2019 на Районен съд - Перник

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1175

 

гр. Перник, 26.07.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. Перник, Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова

 

при секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1799 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от Р.Л.М., уточнена в открито съдебно заседание на 30.05.2019 г., против „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД, в която са изложени твърдения, че страните по спора са били в трудово правоотношение по реда на чл. 107р и сл. КТ, по силата на което ищецът е заемал длъжността „*****” при ответното дружество, като съгласно споразумение за предоставяне на временна работа от 25.01.2016г. е изпратен да полага труд на територията на ***** за чуждестранното предприятие SAS ATCE. В исковата молба се излагат твърдения, че работодателят не е изплатил дължими на работника вземания, поради което е направено искане „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на Р.Л.М. следните суми: 2375.68 лева, представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016г., ведно със законна лихва за забава върху главницата в размер на 714.73 лева за периода от 26.03.2016г. до подаване на исковата молба на 16.01.2018г.; 2937 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец март 2016г., ведно със законна лихва за забава върху главницата в размер на 858.31 лева за периода от 26.04.2016г. до подаване на исковата молба на 13.03.2019г.; 2215.30 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец април 2016г., ведно със законна лихва за забава върху главницата в размер на 628.94 лева за периода от 26.05.2016г. до подаване на исковата молба на 13.03.2019г.; 2517.16 лева, представляваща нетно възнаграждение за ползван от ищеца платен годишен отпуск през месец май 2016 г. в размер на 20 дни от полагащия се на работника отпуск за 2016 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата в размер на 692.91 лева за периода от 26.06.2016г. до подаване на исковата молба на 13.03.2019г., ведно със законна лихва за забава върху главниците от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземанията.

С протоколно определение от 27.06.2019 г. съдът е допуснал направеното от ищеца изменение на исковата претенция, като вземането за ползван платен годишен отпуск се счита предявено за сумата в размер на 2637.75 лева, а вземането за обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва се счита предявено за сумата в размер на 725.38 лева. 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не изразява становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 177, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение в доказателствена тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуване на трудово правоотношение с ответника, реално престиране на трудова сила и размера на възнаграждението за съответния период, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си.

По иска с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ за заплащане на възнаграждение за използван платен годишен отпуск в доказателствена тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуване на трудово правоотношение с ответника, че работникът е ползвал платен годишен отпуск и размера на среднодневното трудово възнаграждение за последния календарен месец, през който работникът е отработил най – малко 10 работни дни, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловените искове с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Страните не спорят, а и от представения по делото Трудов договор № 200/21.01.2016 г. се установява, че Р.Л.М. и „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД са встъпили в облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответното дружество длъжността „*****“ с основно месечно възнаграждение в размер на 420 лева, като съгласно споразумение между страните за предоставяне на временна работа от 21.01.2016 г.  работникът следвало да полага труд на територията на ***** за чуждестранното предприятие SAS ATCE  срещу възнаграждение в размер на 10 евро на час.

От представените по делото заверени преписи от фишове за заплати се установява, че ответното дружество е начислило нетно трудово възнаграждение на ищеца за месец февруари 2016 г. в размер на 2375.68 лева, за месец март 2016 г. в размер на 2937 лева и за месец април в размер на 2215.30 лева.

От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че незаплатеното нетно трудово възнаграждение на работника за месец февруари 2016 г. възлиза на сумата в размер на 2375.68 лева, като обезщетението за забава върху главницата за посочения в исковата молба период възлиза на 714.73 лева, за месец март 2016 г. възлиза на 2937 лева, като обезщетението за забава върху главницата за посочения в исковата молба период възлиза на 858.31 лева, за месец април 2016 г. възлиза на 2019.72 лева, като обезщетението за забава върху главницата за посочения в исковата молба период възлиза на 572.82 лева. Експертът разяснява, че нетното трудово възнаграждение на работника за месец април 2016 г. възлиза на сумата в размер на 2215.30 лева, но съгласно водените от ответника разплащателни ведомости на ищеца е изплатен аванс от възнаграждението за месец април 2016 г. в размер общо на 195.58 лева, представляваща левовата равностойност на 100 евро, по разходни касови ордери, поради което сумата за получаване е 2019.72 лева. От приетото заключение се установява, че възнаграждението за платен годишен отпуск в размер на 20 дни от ползвания работника платен годишен отпуск за 2016 г. при изчисляване на база отработени часове в чуждестранното предприятие възлиза на сумата в размер на 2637.75 лева нето, като размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на 725.38 лева.

Съдът намира, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че в процесния период ищецът е престирал работна сила, поради което работодателят му дължи трудово възнаграждение съобразно отработените часове за чуждестранното предприятие. От изложеното следва, че исковата претенция с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е доказана по основание и размер с изключение на вземането за месец април 2016 г. което е доказано за сумата в размер на 2019.72 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 2215.30 лева се явява погасено посредством плащане.

От приетия по делото трудов договор се установява, че страните са постигнали съгласие работодателят да изплаща трудово възнаграждение на работника на 25 – то число от месеца, т.е. след тази дата ответникът изпада в забава и дължи мораторна лихва за забава. Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е доказана по основание и размер с изключение на вземането за забава върху трудовото възнаграждение за месец април 2016 г., което се явява доказано за сумата в размер на 572.82 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 628.94 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.

Съдът намира, че начисленото възнаграждение за положения от ищеца труд в ***** представлява допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, което следва да се използва като база за изчисляване на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работна заплата за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат тези, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. В настоящия случай това възнаграждение е начислено в месеца, в който работникът е полагал труд в *****, т. е. същото е постоянно за уговорения период в споразумението към трудовия договор. От значение е обстоятелството, че обсъжданото възнаграждение е в пряка зависимост от отработеното време. Предвид изложеното съдът намира, че размерът на дължимото от ответното дружество нетно възнаграждение за ползван от ищеца платен годишен отпуск от двадесет дни през 2016 г. възлиза на 2637.75 лева. В подкрепа на изложеното разбиране, че възнаграждението за положения от работника труд в чуждестранното предприятие е с постоянен характер са Решение № 96/10.04.2018 г. по в. гр. д. № 135/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник и Решение № 66/10.04.2018 г. по в. гр. д. № 66/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник.

Възнаграждението за използван платен годишен отпуск се изплаща заедно с работната заплата, от което следва, че възнаграждението по чл. 177, ал. 1 КТ става изискуемо на 25 число на месеца. От изложеното следва, че размерът на обезщетението за забава върху вземането за ползван отпуск за месец май 2016 г. възлиза на 725.38 лева за периода от 26.06.2016 г. до 13.03.2019 г. 

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК съдът следва служебно да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото в полза на ищеца неизплатено трудово възнаграждение и възнаграждение за използван платен годишен отпуск.

С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна се следват съдебни разноски. Независимо от обстоятелството, че по делото не е ангажиран договор за правна помощ и съдействие между ищеца и процесуалния му представител съгласно разясненията дадени с Определение № 515/02.10.2015 г., постановено по ч. търг. д. № 2340/2015 г. по описа на ВКС, I ТО на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗА вр. чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да заплати на адвокат В. сумата в размер на 935.24 лева, представляваща възнаграждение за предоставената от процесуалния представител на ищеца безплатна правна помощ и съдействие.

Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се следват.

На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – гр. Перник сумата в размер на 513.65 лева, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на спора и сумата в размер на 100 лева, представляваща депозит за изслушване на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Райчо Даскалов“ № 1, Бизнес комплекс Перник, ет.2, ап. 6 да заплати на Р.Л.М., ЕГН **********,*** сумата в размер на 2375.68 лева, представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата в размер на 714.73 лева за периода от 26.03.2016 г. до подаване на исковата молба на 16.01.2018 г.; 2937 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец март 2016 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата в размер на 858.31 лева за периода от 26.04.2016 г. до подаване на исковата молба на 13.03.2019г.; 2019.72 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец април 2016 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата в размер на 572.82 лева за периода от 26.05.2016г. до подаване на исковата молба на 13.03.2019г.; 2637.75 лева, представляваща нетно възнаграждение за ползван от ищеца платен годишен отпуск през месец май 2016 г. в размер на 20 дни от полагащия се на работника отпуск за 2016 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата в размер на 725.38 лева за периода от 26.06.2016г. до подаване на исковата молба на 13.03.2019г., ведно със законна лихва за забава върху главниците от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземанията, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за месец април 2016 г. за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 2215.30 лева и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за месец април 2016 г. за разликата над 572.82 лева до пълния заявен размер от 628.94 лева.

ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените в ползва на Р.Л.М., ЕГН **********,*** нетни трудови възнаграждения и възнаграждение за използван платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Райчо Даскалов“ № 1, Бизнес комплекс Перник, ет.2, ап. 6 да заплати на адвокат И.В., със служебен адрес ***, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 935.24 лева, представляваща възнаграждение за предоставената от процесуалния представител на ищеца безплатна правна помощ и съдействие.

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Райчо Даскалов“ № 1, Бизнес комплекс Перник, ет.2, ап. 6 да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК на Районен съд – гр. Перник сумата в размер на 513.65 лева, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на спора и сумата в размер на 100 лева, представляваща депозит за изслушване на съдебно – счетоводна експертиза.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.