№ 249
гр. Свиленград, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20255620100572 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Банка ДСК“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, ул.
„Московска“ № 19, срещу Г. К. К., с ЕГН: **********, с адрес: .............., с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати дължими суми,
произтичащи от сключен между страните Договор за кредит за текущо
потребление от 12.09.2022 г., за които било отказано от съда издаването на
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 153/2025г. по описа на PC – Свиленград, а именно
сумите: 14 758,18 лв. – главница; 995,20 лв. - договорна лихва, дължима за
периода от 15.03.2024 г. до 12.11.2024 г.; 41,57 лв. - обезщетение за забава,
дължимо за периода от 15.03.2024 г. до 12.11.2024 г.; 189,97 лв. - обезщетение
за забава, дължимо за периода от 13.11.2024 г. до 16.12.2024 г.; 120,00 лв. -
разходи при изискуем кредит; законната лихва върху главницата, считано от
18.12.2024 година до изплащане на задължението. Претендира направените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, както и тези,
направени в заповедното производство.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за кредит за текущо
потребление от 12.09.2022 г., сключен между страните, „Банка ДСК” АД
предоставила на ответника кредит за текущо потребление в размер на 17 000
лева, срещу задължение за връщането му за срок от 102 месеца, считано от
датата на неговото усвояване, на месечни вноски, платими на 15-то число на
1
месеца, съобразно погасителен план. Уговорен бил променлив лихвен
процент, при максимален размер, който можел да достигне. Уговорен бил и
годишен процент на разходите (ГПР) - 9,96 %. Неразделна част от договора за
кредит били Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление (ОУ), които кредитополучателят получил и приел с подписването
на договора за кредит. Кредитът бил усвоен от кредитополучателя на
12.09.2022 г. и след усвояването му били заплащани дължимите месечни
вноски по кредита до месец юни 2024 г., след което плащането било
преустановено.
Ищецът посочва, че съгласно т.16.1. от ОУ, при забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора,
частта от вноската, представляваща главница, се олихлявала с договорения
лихвен процент, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 (десет)
процентни пункта. Съгласно т.16.2. от ОУ, при допусната забава в плащанията
на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от
главницата ставал предсрочно изискуем. Поради допусната забава в
плащанията на главница и лихви над 90 дни „Банка ДСК“ АД изпратила до Г.
К. К. уведомление за предсрочна изискуемост: Покана-Уведомление с изх. №
01-20-22783/19.09.2024 г. Уведомлението било изпратено чрез ЧСИ Самуил
Пеев, рег. № 874 по РКЧСИ, на посочените в договора за кредит два адреса на
кредитополучателя: постоянен адрес в гр. Хасково и настоящ адрес и адрес за
кореспонденция в гр. Любимец. След като кредитополучателят – ответник не
бил намерен на посочените два адреса, Банката - ищец му изпратила Покана-
Уведомление с изх. № 01-20-274047/18.11.2024 г., на адреса на работодателя
му „ТОНИ НУДС46“ ЕООД, за връчване чрез ЧСИ Стоян Благоев Якимов, peг.
№ 844 по РКЧСИ. Уведомлението не било връчено на ответника и чрез
работодателя му, тъй като се установило, че на адреса няма офис на фирмата.
Отново били извършени справки от 28.11.2024 г. - в НБДН, където отново
фигурирал като постоянен и настоящ адрес на длъжника: гр. Любимец, ул.
„Бенковска“ № 7, и в НАП, където било установено, че лицето продължава да
работи в „ТОНИ НУДС-46“ ЕООД, ЕИК *********.
Ищецът твърди, че предсрочната изискуемост на кредита настъпила на
13.11.2024 г., на основание чл.16.2 от ОУ, поради неплащане на 8 броя
дължими месечни вноски по договора, както следва: 15.03.2024г. - 237,52 лв.;
15.04.2024г. - 237,52 лв.; 15.05.2024г. - 237,52 лв.; 15.06.2024г. - 237,52 лв.;
15.07.2024г. - 237,52 лв.; 15.08.2024г. - 237,52 лв.; 15.09.2024г. - 237,52 лв.;
15.10.2024г. - 237,52 лв.
За събиране на вземанията си по горепосочения договор за кредит
„Банка ДСК“ ЕАД подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 153/2025г. по описа на
Районен съд – Свиленград. По делото било отказано издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК. Със съобщение, получено от Банката на
21.05.2025г., й било указано от съда, че може да предяви осъдителен иск
срещу Г. К. К. в едномесечен срок от връчване на съобщението. В указания му
едномесечен срок ищецът депозирал исковата молба, по която е образувано
настоящото производство.
2
В случай, че съдът счете, че предсрочната изискуемост на кредита не
била настъпила на 13.11.2024 г., ищецът заявява, че с предявяването исковата
молба обявява предсрочната изискуемост по процесния договор за кредит на
ответника, в размер на пълния му неизплатен остатък.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата молба и моли за постановяване на неприсъствено
решение, с което да се уважат предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител и не представя становище по исковете.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и
прецени събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по
делото доказателства, съдът намери, че в случая не са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.239, ал.1, т.2 от
ГПК. Ето защо, съдът счита за необходимо да обсъди събраните доказателства
и изложи мотиви по съществото на спора.
От изисканото и приложено за послужване частно гр. дело № 153/2025 г.
по описа на РС – Свиленград се установява, че същото е било образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, заведено на
18.12.2024 г. първоначално в РС – Хасково (от където е изпратено по
подсъдност), подадено от заявител - настоящия ищец, срещу длъжника –
настоящ ответник, за заплащане на следните суми: 14 758,18 лв.,
съставляваща главница, дължима по Договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 12.09.2022 година; договорна лихва в размер на
995,20 лв., дължима за периода от 15.03.2024 година до 12.11.2024 година,
включително; обезщетение за забава (т.нар. лихвена надбавка за забава) в
размер на 41,57 лв., дължимо за периода от 15.03.2024 година до 12.11.2024
година, включително; обезщетение за забава след датата на настъпване на
изискуемостта в размер на 189,97 лв., дължимо за периода от 1 3.11.2024
година до 16.12.2024 година; разходи при изискуем кредит в размер на 120,00
лв.; законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2024 година до
изплащане на главницата; както и сумите 322,10 лв., представляваща
заплатената държавна такса и 150,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
По делото е издадено Разпореждане № 487/21.02.2025 г., с което заявлението
по чл. 417 от ГПК е отхвърлено. За да постанови това разпореждане
заповедният съд е приел, че Банката - заявител не е удостоверила наличие на
подлежащо на изпълнение вземане, тъй като не е уведомила длъжника за
предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК. Разпореждането е влязло в законна сила на 05.05.2025 г., след
потвърждаването му от въззивната инстанция – с Определение №
465/05.05.2025г. по възз.ч.гр.д. № 296/2025г. по описа на ОС – Хасково, като
съдът е приел, че в конкретния случай банката не е направила всичко
3
необходимо за да уведоми длъжника за обявената предсрочна изискуемост на
кредита, а съгласно т.18 от ТР № 4/18.06.2013 г.на ОСГТК на ВКС по т.дело №
4/2013 г., банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.418 ГПК, когато поради неплащане на една или
повече месечни вноски кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, като
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора. След влизане в сила на
разпореждането, заповедният съд, на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, е
указал на заявителя да предяви осъдителен иск, относно вземанията си.
В указания му едномесечен срок заявителят е подал исковата молба, по
които е образувано настоящото производство. Предвид така установените
обстоятелства, настоящото производство се явява продължение на
заповедното производство.
Представен е със заявлението по чл.417 от ГПК, а и с исковата молба,
Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 12.09.2022 г. между
„Банка ДСК“ АД, като „Кредитор“, и Г. К. К., като „Кредитополучател“, по
силата на който Кредиторът предоставя на Кредитополучателя кредит в
размер на 17000,00 лева, за срок от 102 месеца, считано от датата на неговото
усвояване. Уговорено е кредитът да се погасява на месечни вноски, съгласно
погасителен план – Приложение № 1, неразделна част от договора. Видно от
приложения към договора погасителен план, размерът на месечната вноска е
259,35 лв., падежната дата на месечната вноска е 15-то число на месеца, а
крайният срок за погасяване на кредита е 12.03.2031 г.
Видно от договора, вземанията на „Банка ДСК“ АД включват и
договорна лихва (чл.8), такси (чл.20.1) и т.нар. разходи по изискуем кредит
(чл.20.2).
В чл. 8 от договора страните са уговорили, че кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 8,90 % годишно или 0,02 % на ден,
формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ
индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинствата, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,050 %, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 8,850 %, предоставена на
кредитополучателя при кумулативно изпълнение на условията по чл.9.
Предвидено е, че при нарушаване на условията, кредитополучателят губи
правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият
лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно
Общите условия. Уговорено е, че максималният размер, който може да
достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията, е
променлив лихвен процент в размер на референтния лихвен процент по т.8
към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка по т.8.1.2.
Съгласно чл.11 от договора, годишният процент на разходите по кредита
(ГПР) е 9.96% и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в
Общите условия. В т. 7 от ОУ е предвидено какво включва ГПР.
В чл. 20.2 от договора са уговорени „Разходи при изискуем кредит“ в
4
размер на 120,00 лв.
Съгласно чл.21 от договора, неразделна част от него са Общите условия
за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица (ОУ),
които кредитополучателят е декларирал, че е получил и приел с подписването
на договора.
По делото са представени и приети ОУ, подписани за кредитор и
кредитополучател, и неразделна част от договора за кредит.
Според т. 16.1. от ОУ, при забава на плащането на месечната вноска от
деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако
кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след
падежната дата, надбавката за забава не се прилага.
Според т. 16.2. от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем
и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка
за забава в размер на 10 процентни пункта. Последиците по предходното
изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след
уведомление до кредитополучателя, изпратено до последния посочен от него
адрес за кореспонденция. От датата на изискуемостта на кредита, целият
непогасен остатък от кредита се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД –
т. 16.3. от ОУ.
Съгласно т.18 от ОУ, „Изискуемият кредит се събира по съответния
законов ред, включително чрез реализация на обезпеченията. Таксите за
принудителното събиране на вземането, платени от Кредитора, са за сметка на
Кредитополучателя, съгласно действащото законодателство и с тях се
увеличава дългът.“.
Уредени са в ОУ и случаите, в които банката може да превърне кредита е
предсрочно изискуем - т.17.1., и в тях се включва всяко неплащане в срок на
уговорените погашения по лихва и/или главница.
С оглед така установеното, съдът приема, че между страните е бил
сключен валиден договор за банков кредит, чиято регламентация се съдържа в
разпоредбите на чл. 430 - 432 от ТЗ. Съгласно чл. 430 от ТЗ,
с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката,
а договорът за банков кредит се сключва в писмена форма. За банката
- кредитор няма друго задължение освен да отпусне уговорената парична
сума, като срещу това задължение кредитополучателят има няколко насрещни
задължения, а именно: да върне главницата, заедно с
уговорената лихва по кредита; да използва кредита по предназначение; да
даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и
изпълнението на договора и да даде обезпечение (ако такова е уговорено).
В конкретния случай, в резултат на валидно сключения между страните
5
договор за банков кредит се е породило задължение у кредитополучателя
точно и на уговорените падежи да заплаща дължимите месечни вноски за
главница и лихва.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/ се установява, че Банката е изпълнила основното си
задължение - да предостави на Кредитополучателя определената в договора
сума, която е усвоена изцяло и наведнъж на датата на сключване на договора -
12.09.2022 г. С усвояване на кредита е станало дължимо задължението на
Кредитополучателя да го върне в определените срокове, ведно с договорената
лихва - чл.430, ал.2 от ТЗ.
От приетото по делото заключение на назначената ССчЕ се установява
също, че ответникът - кредитополучател е бил неизправна страна по договора.
Същият не е изпълнявал точно поетите задължения за заплащане на вноски в
договорените срокове и в определените по взаимно съгласие размери. От
заключението на ССчЕ е видно, че размерът на непогасената главница по
кредита е 14758,18 лв., а на договорната лихва за претендирания период от
15.03.2024 г. до 12.11.2024 г. – 995,20 лв. Видно от заключението, последното
плащане по договора, направено от ответника, е било на датата 20.06.2024 г.
След тази дата ответникът е изпаднал в забава повече от 90 дни, поради което
и предвид допуснатото просрочие в изплащането на вноските, в полза на
Банката се е породило правото да трансформира кредита в предсрочно
изискуем - т.17.1. от ОУ.
В случая, правото да трансформира кредита в предсрочно изискуем,
като отнеме на длъжника премуществото на срока, не е било надлежно
упражнено от Банката преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК. Същото е установено с влязло в сила
разпореждане на заповедния съд, а и се установява от настоящия съдебен
състав, който счита, че в тази насока не е необходимо да излага по-подробни
мотиви, още повече че разпореждането е потвърдено от въззивната инстанция.
Ищецът, в условие на евентуалност – ако съдът не приеме за настъпила
предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – иска да се приеме от съда, че
същата е настъпила в хода на процеса – с връчване на препис от исковата
молба на ответника, доколкото последната съдържа изявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
С оглед задължителните указания по тълкуването на чл.60, ал.2 от
Закона за кредитните институции по т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, фактическият състав, пораждащ
възможността кредитора да получи предоставена главница по кредит преди
изтичане на уговорен в полза на длъжника срок налага позоваване на две
предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за едностранно
изменение на договора, и упражнено от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника. Срокът за
изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на
договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо не само
6
наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия /кредитор/, че се
възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да
събере вземането си, не поражда действие, ако банката, съответно
финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало
до длъжника - кредитополучател. В този смисъл е и Решение № 3 от
17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК, в което се приема, че
предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по
чл. 240 от ЗЗД, уредена в нормата на чл. 71 от ЗЗД, представлява
преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, което се
упражнява с едностранно волеизявление, което обаче следва да достигне до
насрещната страна и поражда действие, ако са били налице обективните
предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
предвидени в закона.
В Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. по
описа на ОСГТК на ВКС се приема, че предсрочната изискуемост на
вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не
са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за
последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските
с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските,
станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на
предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. В посоченото
Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на
ОСГТК на ВКС, не е изследван въпроса „Може ли обявяването на кредита за
предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата
молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея изявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да
бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК“, предвид вече приетото в т. 18 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Прието е в
последното ТР, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2
от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
В постановената след 02.04.2019 г. (след ТР № 8 от 02.04.2019г. по по
7
тълк. дело № 8/2017г.) съдебна практика на ВКС (напр. Решение №
10/25.02.2020 г. по т. дело № 16/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., и Решение №
60009/02.06.2021 г. по т. дело № 2891/2019г. на ВКС, ТК, II т. о.), се приема, че
съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415, ал.
1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
тъй като моментът, към който се установява съществуването на вземането, е
моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес. За да бъде
издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
когато в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се претендират
суми въз основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, е
необходимо кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Ако в исковото производство по реда
на чл. 415, ал.1 и чл.422, ал.1 ГПК, без значение дали предявеният иск е
установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право
на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно
упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това
право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече
настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към
исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на
препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в
исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да
бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на
претендираните суми. Принудително събраните суми в изпълнителното
производство, образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден въз
основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, не могат да бъдат
съобразени в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
съгласно т. 11в и т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. дело
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед цитираната по-горе съдебна практика съдът приема, че в
процесния случай предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
датата 09.07.2025 г., на която дата ответникът е получил препис от исковата
молба, обективираща уведомление на кредитора за предсрочна изискуемост.
По делото се установи, че главницата по кредита е била изцяло усвоена
от ответника, че същият е преустановил плащанията по кредита на 20.06.2024
г., след което е изпаднал в забава. След тази дата му е начислена и
претендирана договорна лихва – до края на срока на договора. Размерът на
остатъка от дължимата главницата и на договорната лихва се установи от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и той съответства на
съответно претендираните размери. Затова, исковете за главница в размер на
8
14758,18 лв. и договорна лихва в размер на 995,20 лв. ще се уважат изцяло.
Следва да се уточни, че договорна лихва се дължи до 09.07.2025 г. (датата на
предсрочната изискуемост), а не до 12.11.2024 г. (крайната дата на исковия
период), но исковата претенция следва да се уважи за периода, за който се
иска.
Исковата претенция за обезщетение за забава в размер на 189,97 лв. – за
периода от 13.11.2024 г. (датата на твърдяната предсрочна изискуемост) до
16.12.2024 г. (датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК) е частично
основателна. Към 13.11.2024 г., видно от заключението на приетата ССчЕ
ответникът е погасил главница в размер на 2241,82 лв., а съобразно
погасителния план дължимата и изискуема към тази дата главница е в размер
на 3337,66 лв., т.е. към 13.11.2024 г. ответникът е бил в забава за плащане на
главница в размер на 1095,84 лв. и върху тази сума се дължи обезщетение за
забава. Изчислената с помощта на ел. калкулатор законна лихва върху тази
сума за исковия период от 13.11.2024 г. до 16.12.2024 г. е в размер на 14,11 лв.
Ето защо, искът за присъждане на обезщетение за забава за периода от
13.11.2024 г. до 16.12.2024 г. ще се уважи за сумата 14,11 лв., а за разликата
над тази сума до претендирания размер от 189,97 лв., ще се отхвърли като
неоснователен.
Останалите предявени осъдителни искове следва да се отхвърлят изцяло
като неоснователни. Съдът достигна до този извод в изпълнение на
задължението си да следи служебно за спазването на императивните правни
норми. В тази връзка, Съдът счита, че клаузата на т.16.1. от ОУ към договора е
нищожна, поради това, че е неравноправна, тъй като не отговаря на
изискването за яснота и разбираемост в разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Съгласно
тази клауза, че при забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта. От граматическото тълкуване на
клаузата се установява, че същата има характер на неустойка за забава и с
оглед на систематичното й място в раздел „Отговорност и санкции” на ОУ
(наречена е „лихвена надбавка за забава“ и в самото заявление по чл.417 от
ГПК). Съществува неяснота обаче в начина на определяне на размера на тази
неустойка – дали същият е равен на сбора от уговорената договорна лихва
плюс десет процента или същият е в законоустановения размер от 10%, тъй
като се начислява само върху просрочената главница. Изложеното налага
извода, че процесната клауза на т.16.1. от ОУ на банката не е формулирана по
ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и
чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора, съгласно чл. 143, ал. 2,
т. 19 от ЗЗП, поради което е неравноправна. Ето защо, исковата претенция за
обезщетение за забава в размер на 41,57 лв. ( т.нар. „лихвена надбавка за
забава“), като основана на нищожна неустоечна клауза, е неоснователна и
следва да бъде изцяло отхвърлена.
Съдът намира също, че претендираната сума от 120,00 лв., наименована
„разходи за изискуем кредит“, също не следва да се присъжда, тъй като по
9
съществото си представлява „такса“ (без предоставяне на услуга), която има
неравноправен характер и е недействителна. Независимо от наименованието
на претендираната сума като „разходи по изискуем кредит“, по съществото си
същата представлява такса, която е дължима, без срещу заплащането й да се
предоставя реална услуга в полза на кредитополучателя. В подкрепа на
извода, че се касае за вид такса е обстоятелството, че банката е определила
един фиксиран размер от 120,00 лв., независимо от броя, вида и естеството на
конкретни действия, които банката предприема във връзка с обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Върху размера на предварително
определената такса не оказват влияние нито размера и вида на отпуснатия
кредит, нито броя задължени лица, които следва да бъдат уведомени за
настъпилата предсрочна изискуемост, нито някакви други обстоятелства.
Относно законната лихва:
С оглед приложения по делото, приложим в отношенията между
страните погасителен план и заключението на приетата ССчЕ, дължимата и
изискуема към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК главница
(просрочената главница) е в размер на 1134,19 лв. и върху тази сума се дължи
законна лихва за периода от 18.12.2024 г. до окончателното й плащане. Върху
частта от главницата, а именно върху вноските, чийто падеж е настъпил през
периода от 18.12.2024 г. до 09.07.2025 г. (датата на настъпилата предсрочна
изискуемост), се дължи законна лихва върху всяка падежирала главница,
считано от датата на настъпване на конкретния падеж съобразно погасителния
план, както следва: върху 138,88 лв., считано от 15.01.2025г.; върху 139,91 лв.,
считано от 15.02.2025г.; върху 140,94 лв., считано от 15.03.2025г.; върху 142,00
лв., считано от 15.04.2025г.; върху 143,04 лв., считано от 15.05.2025г.; върху
144,11 лв., считано от 15.06.2025г. Върху остатъка от главницата от 12775,11
лв. се дължи законна лихва от 09.07.2025 г. (датата на предсрочната
изискуемост на посочената главница) до окончателното изплащане.
Относно разноските:
Ищецът претендира разноски и с оглед изхода на спора такива следва да
му се присъдят, съразмерно на уважената част от исковете, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК. Направените от ищеца разноски се установиха в размер на
1552,67 лв., съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Съразмерно на
уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 1520,14 лв.
Водим от гореизложеното, Районен съд – Свиленград
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. К. К., с ЕГН: **********, с адрес: .............., да заплати на
„Банка ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1000, ул. „Московска“ № 19, дължимите въз основа на сключен
между страните Договор за кредит за текущо потребление от 12.09.2022
година, суми, за които е отказано от съда издаването на Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
10
153/2025г. по описа на PC – Свиленград, а именно:
сумата 14 758,18 лв. – главница, ведно със законната лихва върху част от
главницата в размер на 1134,19 лв. за периода от 18.12.2024 г. до
окончателното й плащане; законната лихва върху частта от главницата, а
именно върху вноските, чийто падеж е настъпил през периода от
18.12.2024 г. до 09.07.2025 г. върху всяка падежирала главница, считано
от датата на настъпване на конкретния падеж съобразно погасителния
план, както следва: върху 138,88 лв., считано от 15.01.2025г.; върху
139,91 лв., считано от 15.02.2025г.; върху 140,94 лв., считано от
15.03.2025г.; върху 142,00 лв., считано от 15.04.2025г.; върху 143,04 лв.,
считано от 15.05.2025г.; върху 144,11 лв., считано от 15.06.2025г;
законната лихва върху част от главницата в размер на 12775,11 лв. за
периода от 09.07.2025 г. до окончателното изплащане;
сумата 995,20 лв. - договорна лихва, дължима за периода от 15.03.2024 г.
до 12.11.2024 г.;
сумата 14,11 лв. - обезщетение за забава, дължимо за периода от
13.11.2024 г. до 16.12.2024 г.;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка ДСК“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, ул. „Московска“ № 19,
искове за заплащане на дължимите въз основа на сключен между страните
Договор за кредит за текущо потребление от 12.09.2022 година, суми, за които
е отказано от съда издаването на Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 153/2025г. по
описа на PC – Свиленград, а именно:
сумата 41,57 лв. - обезщетение за забава, дължимо за периода от
15.03.2024 г. до 12.11.2024 г.;
сумата 175,86 лв. - обезщетение за забава, дължимо за периода от
13.11.2024 г. до 16.12.2024 г.;
сумата 120,00 лв. - разходи при изискуем кредит;
ОСЪЖДА Г. К. К., с ЕГН: **********, с адрес: .............., да заплати на
„Банка ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1000, ул. „Московска“ № 19, сумата 1520,14 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
11