Решение по дело №17390/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2476
Дата: 25 юли 2022 г. (в сила от 25 юли 2022 г.)
Съдия: Таня Кунева
Дело: 20213110117390
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2476
гр. Варна, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110117390 по описа за 2021 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от ЗК „Л. И.“,
ЕИК: * със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“С. ш. № * срещу ИВ.
П. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. В. № *, иск за приемане на
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3000лв.
за изплатено застрахователно обезщетение за настъпило на 13.04.2016 г. в гр.
С. ПТП, виновно причинено от ответника при управлението лек автомобил
„БМВ“ с мод. 320Д, с рег. № *, застрахован при ЗК „Л. И.“ по застраховка
„Гражданска отговорност”, обективирана в застрахователна полица № *, като
причинителят на ПТП е управлявал с алкохол над допустимите по закон
норми, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 22.10.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за
изпълнение № * г. по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, 50 състав, на осн. чл. 422
ГПК вр. чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, поради което делото с определение № * год. е насрочено за
разглеждане в о.с.з.
Първо по делото заседание е проведено на 01.07.2022г., като редовно
призования ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил такова за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
1
Ищецът основава претенцията си, че на 13.04.2016г. е настъпило ПТП в
град С., причинено от ответника, който при управление на лек автомобил
„БМВ“ с мод. 320Д, с рег. № * на кръстовището на бул. Ботевградско шосе и
ул. Околовръстен път, при движение с несъобразена скорост е реализирал
ПТП с движещия се пред него товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.
№ СА4800РВ, като е причинил телесни увреждания на пътуващия на дясната
седалка на товарния автомобил Миладин Вълчев. Подробно описва вида и
характера на причинените увреждания. Сочи се, че за настъпилото ПТП е
съставен констативен протокол, в който било отразено, че водачът на лек
автомобил „БМВ“ с мод. 320Д, с рег. № * – ответникът И.С., е управлявал
автомобила с концентрация на алкохол в кръвта от 0,57 промила, за което бил
съставен АУАН № * г. и издадено наказателно постановление на ОПП при
СДВР, влязло в сила на 14.11.2016 г. Излага се, че към датата на настъпване
на вредата ответникът е имал сключена застраховка ГО при ищеца. Твърди
се, че е заплатил на правоимащия Миладин Вълчев обезщетение в общ размер
на 3000лв. с банкови преводи от 12.06.2017 г. и от 01.07.2019 г., въз основа
на влязло в сила решение по в.гр.д. № * г. на СГС. Сочи се, че ответникът не е
заплатил задължението си.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът е
представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията за
наличие на деликт, причинен от ответника при управление на МПС със
сключена задължителна застраховка ГО при ищеца и изплащане на
обезщетение от ищеца на увредения от ПТП.
Преценени в тяхната съвкупност доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и
претенциите следва да се уважат по този ред.
Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът следва да се произнесе за разноските, дължими в
производството по установителния иск, а също така и в производството по
заповедното производство.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно представения списък по
чл. 80 от ГПК в размер на 210 лв. за исковото производство /за платена
държавна такса от 60лв. и 150лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ/ и 110 лева за заповедното производство /60лв.
за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсулстско възнаграждение/.
По изложените съображения и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ИВ. П. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. В. № *, дължи на ЗК „Л.
И.“, ЕИК: * със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“С. ш. № *, сумата
от 3000лв. /три хиляди лева/ за изплатено застрахователно обезщетение за
настъпило на 13.04.2016 г. в гр. С. ПТП, виновно причинено от ответника при
управлението лек автомобил „БМВ“ с мод. 320Д, с рег. № *, застрахован при
ЗК „Л. И.“ по застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в
застрахователна полица № *, като причинителят на ПТП е управлявал с
алкохол над допустимите по закон норми, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 22.10.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена по реда на чл. 410 от
ГПК заповед за изпълнение № * г. по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, 50
състав, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ИВ. П. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. В. № *, да
заплати на ЗК „Л. И.“, ЕИК: * със седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.“С. ш. № *, сумата от 210 лева (двеста и десет лева), представляваща
сторени съдебни разноски в исковото производство, както и сумата от 110 лв.
(сто и десет лева), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 от
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3