Решение по дело №32418/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14253
Дата: 9 декември 2022 г.
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20221110132418
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 14253
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110132418 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С “ ЕАД против
Ю. Б. С. и Л. К. Д. с искане да бъде установено, че дължат на
топлофикационното дружество сумите от: 1421,75 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.10.2018г. до 30.04.2021 г., за имот с адрес ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 21.01.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, мораторна лихва за забава върху тази главница в размер на 210,27
лв. за периода 15.09.2019 г., до 13.01.2022г., както и сумата за дялово
разпределение за периода 01.12.2018г. до 30.04.2021г. за имот с адрес ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 21.01.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането в размер на 50,59 лв. - главница и
мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 8,75 лв. от 30.01.2019
г. до 13.01.2022г. Сумите се разпределят по равно между двамата ответници,
както следва: 710,87 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.10.2018г. до 30.04.2021 г.
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 21.01.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава върху тази
главница в размер на 105,14 лв. за периода 15.09.2019 г., до 13.01.2022г.,
както и сумата за дялово разпределение за периода 01.12.2018г. до
30.04.2021г. в размер на 25.30лв. – главница, ведно със законната лихва върху
тази сума считано от 21.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането
и мораторна лихва за забава в размер на 4.37 лв. от 30.01.2019 г. до
13.01.2022г. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна
1
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Ответниците в срока по чл. 131 ГПК подават отговори, с които
оспорват исковата молба. Оспорват наличието на облигационна връзка между
страните и размера на исковете. Правят възражение за изтекла погасителна
давност.
В последното по делото съдебно заседание страните, редовно
призовани, не се явяват, не изпращат представители и не вземат писмени
становища.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
2
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
По делото е представен препис на Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот (л. 25 и л. 26 от делото) от който се установява, че
ответницата Л. К. Д. е придобила ½ идеална част от имота през 2003 г. На
основание това доказателство съдът намира за доказан факта, че за процесния
период тя е била потребител по смисъла на ЗЕ, като не се споделят
съображенията, изложени в отговора на исковата молба за липса на това
качество. По отношение на ответницата Ю. Б. С. това качество не е доказано.
Нито в посочения нотариален акт, нито в изискания по чл. 186 ГПК договор
за продажба на държавен имот по реда на наредбата за държавните имоти от
02.04.1993 г. (л. 108 от делото) не е посочено тя да е придобила части от
имота. На следващо място от представеното удостоверение (л. 60 от делото)
се установява, че тя се е отказала от наследството на наследодателя си
Пламен Борисов Данов, който е бил собственик на имота съгласно Договора и
продавач, съгласно Нотариалния акт. Поради това съдът счита, че спрямо нея
исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
3
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения
– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки
и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
Тъй като по делото е установено, че между страните е налице
облигационно правоотношение, то съдът намира, че спорът между страните
се концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за
процесния период, съответно на каква стойност.
По делото беше прието неоспорено от страните заключение на СТЕ. От
същата се установява, че за процесния период в имота е доставяна топлинна
енергия за отопление на имота. Вещото лице е изяснило, че стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 1421,75
лева.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответникът
следваше да докаже извършване на плащане. Тъй като това не е сторено,
съдът приема, че задължението не е погасено.
По делото е приета и неоспорена от ответника съдебно-счетоводна
експертиза. Установява, че за процесния период дължимата сума за услуга
дялово разпределение възлиза на 50,59 лева.
Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на
ответника погасителна давност, съдът намира за частично основателно. Искът
е предявен на 21.01.2022 г., а процесните периоди за доставка са: за топлинна
енергия – от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. и за дялово разпределение – от
01.12.2018 г. до 30.04.2021 г. Съгласно приетите по делото общи условия,
вземанията стават изискуеми с изтичането на един месец от периода за който
се отнасят. Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си (поканата) за изпълнение. Следователно
изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава
кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от
волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към
възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се
отправи от възникването на правото. В този смисъл настоящият съдебен
4
състав счита, че задълженията за месечни вноски (прогнозни или равни)
възникват след изтичането на съответния месец, пред който е доставена
топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска. Т.е.
погасени по давност се явяват всички задължения на ответника за периода от
01.10.2018 г. до 31.12.2018 г. включително за топлинна енергия и за периода
от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. включително за услуга дялово разпределение.
Съгласно приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи, тези суми са както следва: сумата от 31,10 лева – главница за
потребена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г.
включително, както и сумата от 1,67 лева – такса за услуга дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. Поради това съдът
намира, че искът за заплащане на доставената топлинна енергия следва да
бъде уважен за разликата между пълния размер на задължението за сумата от
1421,75 лева и сумата на погасеното по давност вземане от 31,10 лева или за
сумата от 1390,65 лева и че искът за заплащане на такса дялово
разпределение следва да бъде уважен за разликата между пълния предявен
размер от 50,59 лева и сумата на погасеното по давност вземане от 1,67 лева
или за сумата от 48,92 лева. С оглед квотата на предявените вземания
ответницата Л. К. Д. следва да заплати 695,33 лева – главница за доставена
топлинна енергия и сумата от 24,46 лева – главница за услуга дялово
разпределение.
По отношение исковете за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, съдът намира следното: задължението за първия период е
станало изискуемо на 30.11.2018 г., т.е. от този ден ответникът е изпаднал в
забава и дължи лихва върху тази главница. Съгласно приетата съдебно-
счетоводна експертиза, размерът на лихвата върху тази главница възлиза на
210,27 лева. С оглед квотата на предявените вземания ответницата Л. К. Д.
следва да заплати 105,14 лева. Искът е доказан и следва да бъде уважен в
цялост.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответниците не са изпаднали в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
иска. От него бяха доказани сторени разноски в размер на общо 67,64 лева –
държавна такса в заповедното и настоящото производство, 520 лева –
депозити за експертизи, както и юрисконсултско възнаграждение в
настоящото и заповедното производство, което съдът определя на общо 150
лева. Пълният размер на интереса на ищеца възлиза на 1691,36 лева, а общата
стойност на уважената част от него – на сумата от 824,93 лева. Т.е. размерът
на дължащите се на ищеца разноски съобразно уважената част от иска е
359,77 лева, които следва да се заплатят единствено от ответницата Д..
Съобразно с изхода на делото разноски следва да се присъдят и на
ответниците. Ответницата Д. е заплатила 300 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство. С оглед отхвърлената част от
иска се дължат 153,68 лева. Ответницата Ю. Б. С. не е сторила разноски в
производството. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Михайл П. се дължи
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска правна помощ в исковото
5
производство, която съдът определя на 350 лева. Съобразно с уважената част
от исковете, му се дължат 170,71 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. К. Д., ЕГН: **********, със
служебен адрес дължи на „ТО С “ ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на
управление: на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 695,33 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот с адрес гр. ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 21.01.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 15,54 лева и за периода от
01.10.2018 г. до 31.12.2018 г. като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. К. Д., ЕГН: **********, дължи
на „Т С ЕАД, ЕИК: на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 105,14 лева –
мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2019 г. до
13.01.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. К. Д., ЕГН: ********** дължи
на „Т С “ ЕАД, ЕИК: , на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 24,46 лева – главница,
представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот с адрес ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане като
ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 0,84 лева и за периода от
01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТО С “ ЕАД, ЕИК:против Л. К. Д., ЕГН:
********** иск за заплащане на сумата от 4,37 лева – законна лихва за забава
върху дължимата сума за такса за услуга Дялово разпределение за периода от
30.01.2019 г. до 13.01.2022 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТО С “ ЕАД, ЕИК:със седалище и адрес
на управление: срещу Ю. Б. С., ЕГН: ********** с адрес с. , искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр.
чл. 110, ал. 2 ЗС за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите: главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., за имот с адрес г ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.01.2022 г. до окончателното
изплащане, 105,14 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от
15.09.2019 г. до 13.01.2022 г., както и сума за дялово разпределение за имот с
адрес в размер на 25,30 лв. – главница, за периода от 01.12.2018 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.01.2022 г. до окончателното изплащане и 4,37 лв. мораторна лихва върху
тази сума за периода от 30.01.2019 г. до 13.01.2022 г., като недоказани.
ОСЪЖДА Л. К. Д., ЕГН: ********** да заплати на ТО С “ ЕАД, ЕИК:
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 359,77 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ТО С “ ЕАД, ЕИК:да заплати на Л. К. Д., ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 153,68 лева – разноски в
6
производството, съобразно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ТО С “ ЕАД, ЕИК: да заплати на адв. М И. П. от САК на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 170,71 лева –
разноски в производството, съобразно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
Техем Сървисис ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7