РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Русе, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на пети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело №
20214500100764 по описа за 2021 година
Ищецът ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ -
София, представлявана от генералния директор инж. ЗК е предявил против
„Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД - Русе, представлявано от управителя ДН, Д.
А. М. и Р. С. П. пасивно, субективно и кумулативно съединени искове с
правно основание чл.49 и чл.45 ЗЗД. Производството по делото е прекратено
частично с влязъл в сила съдебен акт относно първия ответник „Булмаркет
Рейл Карго“ ЕООД – Русе, като е прието, че спорът не е подведомствен по
отношение на него, тъй като е налице арбитражна клауза. Производството по
делото е продължило по отношение на другите двама ответници - Д. А. М. и Р.
С. П. по исковете с правно основание чл.45 ЗЗД и искане същите да бъдат
солидарно осъдени за причинени имуществени вреди, вследствие на
противоправно деяние, извършено на 10.12.2016г. на Гара-Хитрино, тъй като
двамата с противоправни действия са причинили дерайлиране на влака,
вследствие на което са настъпили множество, подробно описани в исковата
молба имуществени вреди. Ищецът ДП „Национална компания Железопътна
инфраструктура“ – София остойностява същите в размер на 1 179 651,98 лв., в
които се включват главница в размер на 786 871,80 лв. и мораторна лихва в
размер на 392 780,18 лв. Ищецът е изложил подробни обстоятелства относно
1
причините за настъпилото произшествие, виновното поведение на двамата
ответници, описал е подробно и имуществените вреди, както в исковата
молба, така и в приложенията към нея. Искането е за солидарно осъждане.
Претендирал е и мораторните лихви от датата на деликта до завеждането на
иска, както и законната лихва от датата на предявяване на иска върху размера
на главницата.
В отговор на исковата молба, ответниците Д. А. М. и Р. С. П.
възразяват против вида и размера на вредите. Депозирали са идентични
отговори на исковата молба, като възраженията им обхващат признанието на
факта, че и двамата са работили по трудово правоотношение като машинисти
и са управлявали влака, който е дерайлирал. Възразяват, че част от описаните
и претендирани от ищеца имуществени вреди са били налични преди датата
на деликта и респективно не са в причинно-следствена връзка с него. Считат,
че не следва да носят имуществена отговорност и че имуществените вреди
следва да бъдат установени от специално назначена за целта Комисия.
Заявяват, че за тези вреди отговорност следва да носи дружеството-
работодател, а именно „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД – Русе. Възразяват, че
ищецът не е собственик на имуществото, което е увредено. Оспорват всички
имуществени вреди.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
Не е спорно по делото, че ответниците са били в трудово
правоотношение с „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД – Русе, заемали са
длъжността „машинист“ и са управлявали влака, дерайлирал на 10.12.2016 г. в
района на гара Хитрино.
Към доказателствата по делото са приложени постъпили от ОС -
Шумен заверен препис от Присъда № 2/ 22.01.2020 г., постановена по НОХД
№ 349/2017 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, влязла в законна сила на
18.04.2023 г., ведно с копие от Решение № 60163/18.04.2023 г., постановено по
КHД № 652/2021 г. по описа на ВКС, два броя DVD + R Verbatim, съдържащи
електронен вариант на съдебното и досъдебното производство, първият от
които съдържа цялото съдебно производство по HOXД № 349/2017 г. по описа
на ОС - Шумен, ведно с делата на AC - Варна и ВКС, а вторият - ДП №
52/2016 г. по описа на HCлC - София. При условията на чл.300 ГПК влязлата в
2
сила присъда на наказателния съд е задължителна за състава на гражданския
съд, разглеждащ спора за гражданските последици от деянието, в частта
относно това дали е извършено деянието от ответниците, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Установено е, че с влязла в сила присъда № 2/22.01.2020 г.,
постановена по НОХД № 349/2017 г. по описа на Окръжен съд - Шумен
двамата ответници Д. А. М. и Р. С. П. са признати за виновни за това, че на
10.12.2016 г. в района на гара Хитрино, обл. Шумен при управление на
подвижен железопътен състав са нарушили правилата за движение,
установени съгласно чл. 115 от Закона за железопътния транспорт в Наредба
№ 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация, движение на
влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, като от деянието са
причинени смърт на повече от едно лице и телесни повреди на повече от едно
лице.
Настъпването на произшествието на описаните в исковата молба
дата, час и място не е спорно между страните по делото, като спор има по
отношение на механизма на настъпването му, както и причините за него.
При инцидента са настъпили значителни имуществени вреди за
ищеца, като за установяване на размера им с исковата молба са представени
редица писмени доказателства за направените от същия разходи за аварийно-
възстановителни работи по ликвидиране на последствията от аварията.
По делото са допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи, като съдът е предоставил възможност на ищеца да внесе депозити
за изготвянето им. Същият обаче не е внесъл такива и не е направил други
искания, поради което с протоколно определение от 05.02.2025 г. назначените
експертизи са заличени.
Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат
следните правни изводи:
Производството по делото е образувано по искове за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане с
правно основание чл. 45 ЗЗД.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни и недоказани.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
3
вредите, които виновно е причинил другиму. Оттук следва, че за да е налице
фактическият състав на деликтната отговорност за ответниците, следва да са
налице следните предпоставки: противоправното им поведение, настъпването
на твърдените от ищеца вреди, причинна връзка между противоправното
поведение и настъпилите вреди, и вина у причинителя. Само при
едновременното съществуване на посочените предпоставки е налице
непозволено увреждане, като осъществяването на фактическия състав
завършва с настъпването на вредите. От този момент възниква и правото на
увреденото лице да търси обезщетение за претърпените вреди. Съгласно
презумпцията на ал. 2 на чл. 45 ЗЗД вината на дееца се счита за налична до
доказване на противното, от което следва изводът, че доказателствената
тежест за опровергаване на вината носи ответникът-делинквент. За
установяване на останалите предпоставки на деликтната отговорност,
доказателствената тежест съобразно чл. 154 ГПК носи ищецът - при условията
на пълно и главно доказване.
Причинната връзка между деянието и резултата трябва да бъде пряка
и непосредствена, тоест настъпилите вреди да бъдат последица от
извършеното виновно и противоправно деяние. Съгласно разпоредбата чл.51
ЗЗД обезщетение се дължи за вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В хода на производството не се установи по
безспорен и несъмнен начин този елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на ответниците и настъпилите за ищеца вреди. На
последния му е предоставена възможност да установи конекситета между
деликта и вредите, но по допуснатите експертизи не е внесен определеният
депозит и същите са заличени. Констатациите в депозирания доклад от 2017 г.
(том 2, л.521-559) са оспорени от ответниците и фактите, изложени в него не
са установени от ищеца по надлежния процесуален ред. Не е проведено
успешното доказване на претенциите.
С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че по делото не е доказано осъществяването на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, от който възниква
задължението на ответника да поправи всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането, поради което предявените искове се явяват
неоснователни и недоказани, и като такива следва да се отхвърлят изцяло.
4
Предвид недоказаността на главните искове, то и акцесорните искове
за обезщетение за забава с правно основание чл.86 ЗЗД се явяват недоказани.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски се явява неоснователна, поради което такива
не следва да му бъдат присъждани.
Ответниците не претендират деловодни разноски.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от ДП
„Национална компания Железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
110 срещу Д. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ул. „*** и Р. С. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Русе, ул. „*** искове с правно чл.45 ЗЗД за заплащане
при условията на солидарна отговорност на сумата от 1 179 651,98 лв.,
представляваща главница в размер на 786 871,80 лв. и лихви за забава в размер
на 392 780,18 лв. за периода от 10.12.2016 г. до датата на подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
5