№ 32
гр. Г.Т., 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на деветнадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Димитричка Й. И.а
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Административно
наказателно дело № 20243220200163 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производството е по жалба на Н. В. Н. ЕГН ********** с адрес
гр. Г.Т., ул. „Ш.“ срещу наказателно постановление № 24-0265-
000167/22.07.2024 г. на ВПД Началника на РУ Г.Т., с което са наложени
следните административни наказания : на основание чл. 174,ал.ІІІ от ЗДвП
“глоба” в размер на 2 000 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок
от 24 месеца; на осн. чл.183,ал.1,т.1 предл. първо „глоба“ в размер на 10 лв. и
на осн. чл.183,ал.1,т.1 предл. трето „глоба“ в размер на 10 лв.
Жалбата е с правно основание чл.59,ал.І ЗАНН.
Представителят на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е постъпила в съда в законовоустановения седемдневен срок и е
процесуално допустима. В нея се твърди, че наказателното постановление
било незаконосъобразно, поради несъставомерност на деянието, за което
жалбоподателят е санкциониран, тъй като при извършване на проверката
жалбоподателят не е управлявал автомобил.
От приложените по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
1
С акт за установяване на административно нарушение от 21.06.2024г. е
констатирано, че на 21.06.24г., около в 02: 30 ч., жалбоподателят е управлявал
МПС-л.а. “Ауди Q 7“ с рег.№ *** в гр. Г.Т. по ул. “В. М.”, като при извършена
проверка до блок №2, водачът отказал да бъде тестван за употреба на алкохол
с техническо средство “Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр.№ ARРМ 0837. Водачът
не носи СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС. Издаден е талон
за медицинско изследване №101239, като водачът не изпълнил предписание
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта.
Посочено е, че с деянието са нарушени разпоредбите на чл. 174,ал.ІІІ от
ЗДвП, чл.100,ал.1,т.1 и чл.100,ал.,т.2 от ЗДвП.
Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който отказал да го
подпише. Отказът на жалбоподателя да подпише акта е удостоверен с подписа
на свидетел на това обстоятелство.
Актосъставителят А. М. и свидетелите Ж. Ж. и Д. Д., който извършили
проверката заявяват, че засекли процесния автомобил да се движи по ул. „О.“,
като преди кръстовището с ул.“ В. М.“ полицейските служители подали
светлинен сигнал. Водачът не се подчинил и продължил движението си по ул.
„В. М.“ и бил последван от полицейския автомобил. След около двеста метра
по улицата автомобилът спрял пред гаражите на жилищна кооперация.
Когато полицейските служители приближили за извършване на проверка в
автомобила бил само жалбоподателят, който се преместил от лявата на
предната дясна седалка. Същият заявил, че не бил управлявал автомобила и
отказал извършване на проверка с техническо средство за употреба на
алкохол. След около две –три минути от гаража излязла свид. В. Г., като
заявила, че тя управлявала автомобила. Жалбоподателят отказал да даде
кръвна проба, което обстоятелство е отбелязано в протокола за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, съставен
ФСМП Г.Т..
Свид. В. Г., във фактическо съпружеско съжителство с жалбоподателя от 14
години, твърди че при извършване на проверката процесния автомобил бил
управляван от нея, като жалбоподателят бил в автомобила като пасажер. В
същата насока са и показанията на свид. А. Й., пълнолетна дъщеря на свид. В.
2
Г., и Б. Г., които въпросната вечер били на „банкет“ в гаража на жилищната
кооперация.
В показанията си първата група свидетели са категорични, че
жалбоподателят управлявал автомобила на посочената дата и на посоченото в
акта място. При управлението на автомобила бил единствено жалбоподателя.
След като му била разпоредена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство, жалбоподателят отказал да бъде тестван.
След като бил съставен талон за изпращане на медицинско изследване
жалбоподателят се явил във ФСМП гр. Г.Т.. Бил съставен съответния
протокол и бил попълнен фиш за спешна медицинска помощ за вземане на
кръвна проба. След като били съставени тези документи, жалбоподателят
категорично отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване.
Показанията на тази група свидетели са в резултат на лични и
непосредствени впечатления. Същите са еднопосочни, взаимно допълващи се,
без никакво вътрешно противоречие, поради което следва да бъдат
кредитирани.
Показанията на втората група свидетели са взаимно противоречиви и
противоречат на приложените по делото доказателства. Свид. В. Г. твърди, че
се качила да управлява автомобила около 11:30ч.-12 ч., като свид. А. Й. и Б. Г.
заявяват, че се върнала с автомобила пред гаража след около 10 минути. В
документите за извършена проверка е посочен час около 02:30 часа. Първата
свидетелка твърди, че полицаите подали светлинен сигнал по ул. „В. М.“,
докато полицейските служители са категорични, че светлинния сигнал бил
подаден преди кръстовището на ул. „О.“ с ул. „В. М.“. Поради това на
показанията на тази група свидетели не следва да се дава вяра. Освен това
тези показания са мотивирани от семейно-родствени и приятелски връзки и в
тях прозират обичайните пристрастия и заинтресованост от изхода на делото.
Актът за установяване на административно нарушение е издаден по
предвидения в ЗАНН, в присъствието на свидетели- очевидци на извършеното
нарушение-чл.40,ал.1 от ЗАНН, по предвидения в същия закон
административно процесуален ред и съгласно разпоредбата на чл.189,ал.ІІ от
ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.
В атакуваното с жалбата наказателно постановление е възпроизведена
установената в акта фактическа обстановка с точно описание на извършеното
3
нарушение и са наложени посочените наказания : “глоба “ и “лишаване от
правоуправление на МПС” в нормативно определените от закона размери.
Поради това са неоснователни твърденията в жалбата, че наказващият орган
не е съобразил тежестта на извършеното нарушение и подбудите му за
извършване.
Всички доказателства по делото потвърждават фактическата обстановка,
изложена в акта за установяване на административно нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление.
Неоснователни са твърденията в жалбата, че наказателното постановление
било незаконосъобразно, тъй като посоченото нарушение не било извършено
от жалбоподателя.
От приложените по делото доказателства се установява по несъмнен начин,
че с отказа си да даде кръвна проба за медицинско изследване,
жалбоподателят е осъществил фактическите състави на вменените му
административни нарушения.
Като съобрази изложеното и на осн. чл.63,ал.І ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 24-0265-000167/22.07.2024 г. на
ВПД Началника на РУ Г.Т., с което на Н. В. Н. ЕГН **********, са
наложени следните административни наказания : на основание чл. 174,ал.ІІІ
от ЗДвП “глоба” в размер на 2 000 лв. и лишаване от правоуправление на
МПС за срок от 24 месеца; на осн. чл.183,ал.1,т.1 предл. първо „глоба“ в
размер на 10 лв. и на осн. чл.183,ал.1,т.1 предл. трето „глоба“ в размер на 10
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Д. в четиринадесет дневен срок от съобщаването.
4
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
5