РЕШЕНИЕ № 260326
гр. Пловдив, 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при
секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното гр. дело № 8656 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против А.М.М.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 988/11.02.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2111/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XVII граждански състав, представляващо
претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална
вода за периода от 23.04.2018 г. до 21.12.2019 г. в размер на сумата от 463, 64
лв. за обект, находящ се в гр. П., *****, както и за установяване на изтекла
мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 30.06.2018 г.
до 31.12.2019 г. в размер на сумата от 29, 57 лв., ведно със законната
мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2020 г., до окончателното й
заплащане.
Ищецът
твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по
договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198
Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът,
потребител с № ****, не заплатил за периода от 23.04.2018 г. до 21.12.2019 г.
дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в гр. П., ****
– собственост на ответника. Твърди, че отчетът в имота е осъществяван по реда
на чл. 23, ал. 5 от ОУ при условията на липсващо измервателно устройство.
Поддържа, че задължение на всеки един потребител е да монтира в имота си годно
измервателно устройство. Поради така изложеното количествата вода били
начислявани по тарифа – по 5 куб. метра за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.
метра за топлофицирано жилище за всеки един потребител, като е предвидена
възможност за завишаването им с по 1 куб.м. на човек за всяко тримесечие. В
случая било начислявано количество вода за двама души или по 10 куб.
метра. По така изложените съображения се
моли за уважаване на предявените искове, с присъждане на сторените в
производството разноски.
Ответната
страна А.М.М. не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал.
1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238,
ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответната страна е получила
лично препис от исковата молба на посочения в последната адрес – на основание
чл. 45, ал. 1 ГПК, като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
не е депозирала отговор на исковата молба.
В съобщението ответната
страна изрично е била уведомена за задължението си да уведоми съда, ако е
напуснала посочения по делото адрес, или този, на който веднъж е бил намерена,
като й е указано, че ако не стори това – всички съобщения се прилагат по делото
и се считат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Същевременно с
получаване на съобщението ответната страна е била предупредена и за
възможността против нея да бъде постановено неприсъствено решение с посочване
на предпоставките, установени в правната норма на чл. 238 ГПК.
Ответната страна е била
редовно призована за съдебното заседание, проведено на 18.01.2021 г. Въпреки
редовното й призоваване ответната страна не се е явила в съденото заседание за
разглеждане на делото.
Следователно налице са
предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно –
ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован
за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата
кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а
именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че
исковата претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от
приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.
По така изложените съображения предявените
искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в заповедното и исковото
производство.
С
оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска,
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени пропорционално
сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и в
заповедното производство Заповед № 988/11.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2111/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XVII граждански състав, – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска.
Следователно
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното производство
в размер на сумата от общо 75 лв. – за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските в исковото производство в 25 лв. за
заплатена държавна такса, като съдът съобрази изявлението на процесуалния
представител на ищеца, че не претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на А.М.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, че “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250, е носител на паричните притезания, за които е издадена
Заповед № 988/11.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 2111/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XVII
граждански състав, представляващи претендирана продажна цена за доставена
питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 23.04.2018 г. до
21.12.2019 г. в размер на сумата от 463,
64 лв. за обект, находящ се в гр. П., *****, както и за установяване на изтекла
мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 30.06.2018 г.
до 31.12.2019 г. в размер на сумата от 29,
57 лв., ведно със законната
мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2020 г., до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА А.М.М. да
заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв. – разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 2111/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XVII
граждански състав, и сумата от 25 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 8656/2020 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от
връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК