РЕШЕНИЕ
№
08.12.2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на девети
октомври през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №989 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ЕКОИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от О.Д.Т., със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“…“ №…, ет…, офис .. против №04 от 22.06.2020 г. на Директора на РИОСВ гр.Пазарджик, с което
на дружеството за нарушение на чл.136, ал.2,
т.4 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
7 000 лева.
Поддържа се, че
обжалваното постановление е незаконосъобразно, изадено при съществени нарушения
на процесуалните правила и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния се представител поддържа жалбата. Сочат се нови доказателства.
Ответникът по жалбата РИОСВ гр.Пазарджик, чрез представителя си взема становище, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима и по същество ОСНОВАТЕЛНА.
На дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на
административно нарушение, за това че при извършена проверки на 08.01.2020 г. и на
13.01.2020 г. на обект в гр.Пазарджик, индустриална зона, площадка с
местонахождение в имоти: ул.”М. В.” 18, УПИ XVIII в кв. 19, ул. „М. В.” 5, УПИ ІІІ-431 в кв.4, ул.„..” 1, УПИ XXII-624, УПИ LXXIX-403
и УПИ CCL403, кв.19 е констатирано, че през 2019 г.
дружеството е приело на площадката 3 680,040 тона отпадъци с код 15 01 06 -
смесени опаковки, съгласно Приложение №1 от Наредба №2/2014 г. за класификация
на отпадъците.
Приетите количества са установени по представените при проверките документи, в т. ч. отчетна книга по Приложение
№4 от Наредба №1/2014 г.
Отпадъците били с произход Румъния. Не било изпълнено условие в т.7,
определено в Решение №07-ДО-359-01/05.12.2018 г. на директора на РИОСВ Пазарджик, а именно:
количествата на приетите отпадъци не трябва да надвишава количествата, посочени
в т.IIА. 1.2, колона 4 на цитираното разрешение.
В случая разрешеното
количество за отпадъци с код 15 01 06 - смесени опаковки е от 1 000 тона за
година и било надвишено многократно.
При проверките били съставени КП №15-03/08.01.2020 г. и КП №15-04/13.01.2020 г.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира, че издаването на НП е допуснато съществено процесуално
нарушение, което дава основание за отмяна на същото.
Част от основните реквизити на НП са установени чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно точно ясно и конкретно описание на нарушението, дата на
извършване обстоятелствата, при които е извършено.
Вярно е, че в обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че
вмененото административно нарушение е било установено при проверки извършени на
08.01.2020 г. и 13.01.2020 г. в гр.Пазарджик.
Но нито в на акта, нито в атакуваното НП не е посочена датата на
извършване на нарушението.
В настоящия случай дружеството жалбоподател е санкционирано за
нарушение на чл.136, ал.2 от ЗУО, която предвижда, че нагане на административна
сакция на на юридическо лице, което не изпълнява
условията, определени в разрешението по чл.35, ал.1,
т.1 и/или в регистрационния документ по чл.35, ал.3
и 5.
Вярно е че по своя
характер вмененото на жалбоподателя административно нарушение се осъществява от
обективна страна чрез действие, което се характеризира с основните белези на всеки
състав на нарушение, сред които решаващо значение има датата на извършването
му. Независимо, че понякога тя може да съвпада с датата на установяване на
нарушението, следва при всички случаи да се разграничава от нея. В случая
посочването на датата на извършване на проверката на площадката за
съхранение на отпадъците от дружеството жалбоподател не обосновава само по себе си извод относно това какви са твърденията
за датата на извършване на нарушението. За последното е необходимо да има
въведени изрични твърдения, вписани в акта за установяване на административно
нарушение, впоследствие и в наказателното постановление от страна на наказващия
орган, тъй като с тези фактически твърдения се формират и пределите на
доказване при преценка законосъобразността на обжалваното НП и се явяват в
пряка връзка с гарантиране правото на защита на жалбоподателя. Той следва да знае всички факти около
нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност.
В случая става ясно както от мотивите на НП, така и от показанията на
свидетелката П., че констатациите за извършено нарушение са направени въз
основа на представени от дружеството документи, в т.ч. отчетна книга по Приложение №4 от Наредба №1/2014 г.
Следователно от тези отчетни
документи е можело проверяващите несъмнено да установят дати на приети на
площадката количества отпадъци и кога тези количества са надвишили разрешените
такива.
Но АУАН и в наказателното постановление е
посочена като дата на извършване на нарушението или по-скоро дати на установяване на
нарушението 08.01.2020 г. И 13.01.2020 г., докато става ясно от
описанието в НП, че превишаването на количествата на приети отпадъци касае 2019
г.
В случая няма никакво съмнение, че по този начин, неконкретизирайки
датата на извършване на административното нарушение, както актосъставителят,
така и наказващият орган са поставили дружеството в невъзможност да научи коя е
точната дата, на която се твърди, че е извършило вмененото му нарушение, за да
организира адекватно защитата си. Касае се за нарушение на императивните
изисквания на чл. 42, т. 3
и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, което е съществено, и всякога е основание за отмяна
на НП, защото от една страна води до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, а от друга прави невъзможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда.
Датата на извършване на административното нарушение има съществено
значение с оглед правилната преценката за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН
за образуване на административно-наказателно производство, и при липса на точно
и правилно посочена дата на извършване на нарушението не е възможно да се
извърши и преценка с оглед спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Датата на извършване на нарушението е не само задължителен реквизит от
съдържанието на наказателното постановление, но и очертава фактическата рамка
на повдигнатото обвинение. Доколкото предмет на съдебна проверка е само дали е
извършено административното нарушение, индивидуализирано от фактическа и правна
страна в обжалваното наказателно постановление, то погрешно посочената дата
опорочава издаденото наказателно постановление и е основание за неговата
отмяна, тъй като е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
По изложените съображения
обжалваното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, без спора да се разглежда по същество.
По делото е направено искане от пълномощника на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на
03.12.2019 г./ в съдебните производства по
ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този случай е приложима разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според
която когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
По делото са представени пълномощно и договор за правна помощ, според
които на адв.Босев за процесуално представителство по делото е заплатена в брой
сума от 820 лв.
В случая няма направено възражение от насрещната страна за прекомерност
на възнаграждението съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН.
С оглед на това и резултата по делото-отмяна на НП, съдът намира
претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да
бъде осъдена РИОСВ Пазарджик да заплати на дружеството жалбоподател направените
по делото разноски за един адвокат в размер на 820 лева.
Разноските по делото са дължими от РИОСВ Пазарджик, тъй като тя има
статут на юридическо лице по смисъла на чл.2, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните
инспекции по околната среда и водите.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №04 от 22.06.2020 г. на Директора на
РИОСВ гр.Пазарджик, с което на „ЕКОИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от О.Д.Т., със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“..“ №.., ет…, офис … за нарушение на чл.136, ал.2, т.4 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 7 000 лева.
ОСЪЖДА РИОСВ Пазарджик да заплати на „ЕКОИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК ********* направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 820
лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: