Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
12. 09. 2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на единадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР
ПЕТРОВ
при секретаря РАДОСТИНА ИЛИЕВА……………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00189 по описа
за 2019г. И за
да се произнесе взе предвид следното:
Ч.гр.д. № 00108/ 2019 год. по описа на РС Г.Т.е
било образувано по подадено от „ Е.П.П.„ АД гр.В.срещу М.С.А. *** Т. заявление по чл. 410 ГПК за издаване заповед
за изпълнение и по делото е издал заповед,
с която е задължил длъжника да заплати на заявителя цитираните в
заявлението парични суми. Длъжникът не е бил намерен на постоянния му адрес и
връчителят е констатирал, че същият живее в чужбина. Съдът е дал на основание
чл. 415, ал.1, т.2 ГПК едномесечен срок да предяви установителен иск за
вземането си.
В срока е постъпила е искова молба от „ Е.П.П.„ АД гр.В.срещу М.С.А., с която се иска съдът да признае за
установено, че ответникът, като потребител на предлагани от ищеца услуги, дължи изпълнение на парично задължение към
ищеца, като доставчик на услугите, в размер на 214. 04 лв- главница за
консумирана и неплатена ел. енергия, доставена му от ищеца за периода 19. 05.
2017- 16. 07. 2018 год. по издадени фактури и лихви за просрочие от датата на
депозиране на заявлението- 05. 03. 2019 год. до окончателното издължаване, и
мораторната лихва- 21. 48 лв за периода от изтичането на едномесечния срок за
плащане на всяка една фактура до 22. 02. 2019 год., ведно с разноските по
заповедното производство.
Претендират се и разноските по настоящото
дело.
Исковете са по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.
415, ал.1 ГПК и по чл. 86 ЗЗД.
В съдебно заседание с изрично постановено
определение съдът е одобрил извършено процесуално действие от особения представител
на ответника- признание на исковете по основание и размер. Съдът е обявил на
страните, че ще се произнесе с решение съобразно направеното от ответника
признание на иска.
Предвид горното и като съобрази нормата на
чл. 237, ал.2 ГПК, съдът като се позовава на направеното признание на иска,
приема за установено следното :
Ответникът е клиент на ищцовото дружество с
клиентски номер ********** и абонатен № ********** за обект в с.С, общ. Г.Т.,
ул. „ П „ № 11 и абонатен № ********** за обект в с. К., общ. Г.Т., ул. „ Ш „ №
30. Облигационните им отношения се регламентират от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН Б. П. АД, които са
приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката от УС на Е.ОН Б. П. АД и
са одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия / ОУДПЕЕ/,
приложими към настоящия момент, потребителят се задължава да заплаща стойността
на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези общи условия. Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ,
като в ал. 6 на същия член е посочено, че потребителят се счита надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо
дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението и
изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ потребител който не изпълни задължението си за
плащане в срок на дължимите към Е.ОН Б. П. АД суми, дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В горните условия съдът приема за установено
по делото, че ответникът, като потребител на предлагани от ищеца услуги, дължи по Заповед № 63 от 06. 03. 2019 год.
издадена по ч. гр. д. № 00108/ 2019 год. на РС Г.Т., изпълнение на парично
задължение към ищеца, като доставчик на услугите, в размер на 214. 04 лв-
главница за консумирана и неплатена ел. енергия, доставена му от ищеца за
периода 19. 05. 2017- 16. 07. 2018 год. по издадени 6 броя фактури, и лихви за
просрочие от датата на депозиране на заявлението- 05. 03. 2019 год. до
окончателното издължаване, и мораторната лихва- 21. 48 лв за периода от
изтичането на едномесечния срок за плащане на всяка една фактура до 22. 02.
2019 год., ведно с разноските по заповедното производство- общо 75. 00 лева.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторени от последния в настоящото
производство съдебни разноски от 25 лева за платена държавна такса, 300 лева за
платен депозит от ищеца за възнаграждение на особен представител на ответника,
и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение, или общо 625 лева.
С оглед горното
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА за установено спрямо М.С.А. ЕГН **********
***, че същият, като клиент по сключен при Общи условия / ОУДПЕЕ/ договор с „ Е.-
П. П. „ АД гр. В., бул. Вл. В. „В.Т.- Г, № ***, ЕИК ****** със законни
представители П. С. С., Б. Д. П., Я. М. Д. и Г. К., за доставка на електрическа
енергия за обект с. К., община Г.Т., ул. „ Ш. „ № ** и за обект с. С., общ. Г.Т.,
ул. „ П „ № **, клиентски № **********, дължи на „ Е. П. П. „ АД гр.В.заплащане
на сумите по Заповед № 63/ 06. 03. 2019 год. по ч. гр. д. № 00108/ 2019 год. по
описа на РС Г.Т., а именно :
- сумата в размер на 214. 04
лв- главница за консумирана и неплатена ел. енергия, доставена му от ищеца за
периода 19. 05. 2017- 16. 07. 2018 год. по издадени 6 броя фактури, и лихви за
просрочие от датата на депозиране на заявлението- 05. 03. 2019 год. до
окончателното издължаване, и мораторната лихва- 21. 48 лв за периода от
изтичането на едномесечния срок за плащане на всяка една фактура до 22. 02.
2019 год., ведно с разноските по заповедното производство- общо 75. 00 лева.
ОСЪЖДА М.С.А. с гореснета самоличност да
заплати на „ Е.- П. П. „ АД гр.В.общо 625 лева за разноски по настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му до страните пред Д.ки
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :