№ 54833
гр. София, 20.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ЕВТ. ПАВЛОВА
РАДЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ЕВТ. ПАВЛОВА РАДЕВА
Гражданско дело № 20211110160756 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХVІ ГПК.
При проверката по чл. 130 ГПК съдът намира, че подадената от името на детето К.В. М.
искова молба за развод с обективно съединени небрачни искове е недопустима. Съгласно чл.
26, ал. 1 ГПК „страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води
делото”, като освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име
чужди права пред съд /чл. 26, ал. 2 ГПК/. По исковете за развод страни са само съпрузите,
което се отнася и до задължително съединяваните искове, посочени в чл. 322, ал. 2, изр.
второ СК, независимо дали те касаят детето /като например исковете относно упражняване
на родителските права и определяне режим на лични отношения/. Изложеното се отнася и
до иска за издръжка, разглеждан в брачния процес - титуляр на материалното право на
издръжка е детето, но то не е страна в брачния процес; съпругът, предявил иска за издръжка
на детето, действа като процесуален субституент на детето, но то не се призова като страна
по делото /чл. 26, ал. 4 ГПК не се прилага в производството по брачни дела по чл. 318 и
следващите ГПК/. Следователно исковата молба в тази й част е предявена от лице, което не
притежава процесуална легитимация по предявените с нея искове и следва да бъде върната
като недопустима, а производството по делото - прекратено в тази му част.
За процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
На основание чл. 130 и чл. 140 ГПК съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба вх. №13966/16.07.2010 г., в частта относно предявените искови
претенции от К.В. М. чрез неговата майка и законен представител К. ИВ. М..
1
ПРЕКРАТЯВА производството по гражд. дело №60756/2021 г. на СРС, 158-ми състав, в
посочената част.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2022 г., от
13,20 часа, за когато да се призоват страните, както и компетентната ДСП /по местоживеене
на детето/, която следва да изготви социален доклад/становище в изпълнение на функциите
си по чл. 21, т. 15 ЗЗДет. Докладът следва да съдържа какви са условията за живеене, които
предлага всеки от родителите за отглеждане на детето, родителски капацитет,
привързаността на детето към всеки от родителите, доходи и ангажираност на родителите,
подкрепяща среда и др., включително и становище по чл. 138а, ал. 3 СК.
Задължава страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание за
изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно упражняването на родителските права
по отношение на ненавършилото пълнолетие родено от брака дете, като в случай че същите
не се явят без представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще
им бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от
съда в размер от 50,00 до 300,00 лева.
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Предявен е иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от К. ИВ.
М. срещу В. АС. М. с правно основание чл. 49, ал. 1 и 3 СК за развод по вина на ответната
страна, обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно
упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на общото на страните
ненавършило пълнолетие дете – К.В. М., ЕГН **********, по чл. 145 СК относно
издръжката на невиновния за развода съпруг и по чл. 53 СК относно фамилното име.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна е подала отговор на исковата молба, в който
оспорва иска за развод при твърдения съпрузите да не са имали съществени различия, като
се твърди и че към подаването на отговора се твърди и страните да живеят заедно. Оспорват
се и небрачните претенции. Предявява се насрещна претенция за развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака по вина на ответната по насрещния иск страна с правно
основание чл. 49, ал. 1 и 3 СК, обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл.
59, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката
на общото на страните ненавършило пълнолетие дете, по чл. 56 СК относно ползването на
семейното жилище.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна по насрещните претенции е подала отговор по
исковата молба, в който оспорва изцяло небрачните искове.
УКАЗВА на ищците по брачните искове, че носят доказателствената тежест да установят
по делото съществуването на брак, всички положителни факти, които считат, че са довели
до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и вината за това на насрещната
по всеки от исковете страна.
УКАЗВА на ищците по исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 СК, че носят
доказателствената тежест да установят своята пригодност като родител, както и интереса на
2
детето от конкретните претендирани мерки относно родителската отговорност спрямо
детето; нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и възможностите на другия
родител да я предоставя в този размер; полаганите до момента преки и непосредствени
грижи за детето.
УКАЗВА на ищеца по исковете с правно основание чл. 56 СК, че носи доказателствената
тежест да установи собствеността върху семейното жилище, респективно основанието въз
основа на което последното се е ползвало от страните, както и всички обстоятелства от
значение за ползването му.
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 53 СК, че носи доказателствената
тежест да установи, че при сключването на брака е променила фамилното си име от С на М..
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 145 СК, че носи доказателствената
тежест да установи своите нужди от претендираната издръжка, както и доходите на
ответника, от които зависят възможностите му да дава издръжка в претендирания размер.
УКАЗВА на ищците по брачните искове, че следва да предявят всички основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака като ги предупреждава, че непосочени
основания, настъпили и станали им известни до приключване на устните състезания, не
могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
УКАЗВА на ищците по брачните искове, че следва да се явят ЛИЧНО в първото по
делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на
доказателства за наличие на такава производството ще бъде прекратено /чл. 321, ал. 1 ГПК/.
По доказателствата:
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение за снабдяване с информацията,
посочена в т. 2 от доказателствените искания в исковата молба, в молба от 14.12.2021 г. и в
т. 1 от доказателствените искания в отговора на насрещната искова молба от Дирекция
„Национална система 112“.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение за снабдяване с информацията,
посочена в т. 2 от доказателствените искания в отговора на насрещната искова молба, от
Център за спешна медицинска помощ – Банкя.
ОТХВЪРЛЯ исканията на двете страни по чл. 190, ал. 1 ГПК /в исковата молба, в
насрещната искова молба и в отговора на насрещната искова молба/ – задължаването по
реда на чл. 190, ал. 1 ГПК има за предмет само конкретно индивидуализиран по вид, дата и
издател документ и предполага по делото да има данни, че такъв документ действително е
бил съставен и се намира в държане на страната, каквито в настоящия случай не са налице.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по един
свидетел при режим на довеждане от двете страни за установяване на фактите, посочени във
всяко от доказателствените искания в исковата молба и в насрещната искова молба, като
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 159, ал. 2 ГПК исканията и на двете страни за допускане до
3
разпит на повече от един свидетел за същите обстоятелства.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в
съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение за прекратяване на брака им,
производството ще се разгледа по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК – развод по
взаимно съгласие и същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че
дължимите за производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на страните, че при
останалите два начина за уреждане на спора – медиация и/или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора, бракът не може да бъде прекратен, но същите могат да получат помощ за
постигане на помирение помежду им и запазване на брака. Разяснява на съпрузите, че при
сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора
същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че МЕДИАЦИЯТА е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на
съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им
въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена
на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са
в състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно
решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
4
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
/http://mediator.mjs.bg/Users/MList.aspx/. Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват безплатно услугите на действащия по Програма
„Спогодби“ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация. За повече
информация и връзка с координаторите на Програма ”Спогодби” страните могат да се
обърнат към Мариана Н. на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423, електронна
поща: spogodbi@srs.justice.bg, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата си
част е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца по насрещните искове – и
препис от отговора на насрещната искова молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5