Решение по гр. дело №6084/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 906
Дата: 15 октомври 2025 г. (в сила от 15 октомври 2025 г.)
Съдия: Явор Петров Джамалов
Дело: 20241720106084
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 906
гр. П., 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело
**0241720106084 по описа за 2024 година
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.49 и чл.86
от ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства и съображения, Б. Й. К. - ЕГН
**********, адрес: гр. Р., ул. Л., *****************, чрез адвокат Б. Б. Б. - член на
Софийска адвокатска колегия, е поискал да бъде осъдено ответното дружество МБАЛ
“Рахила Ангелова” АД - гр.П., ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., п.к.
2300, ул. Б. ** да заплати на ищеца сумата от 24 000.00 лв., представляващи частичен иск от
70 000.00 лв. (седемдесет хиляди лева), за нанесени неимуществени вреди в следствие на
допусната лекарска грешка от страна на доктор И.М.-Т. и доктор В.З., служители на
ответника, ведно със законна лихва от датата на настъпване на увреждането 28.10.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Ответната страна, чрез процесуалните си представители е оспорила исковете по
основание, като мили същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По делото е конституирано като трето лице помагач на ответната страна ЗД“БУЛ
ИНС“ АД, гр.София. Същото чрез процесуалния си представител, оспорва исковете и моли
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12
и чл.235 от ГПК, намери следното:
Не се спори по делото, че на 28.10.2023г., при битов инцидент, ищеца е наранил своя
десен крак в областта на петата. Изпитвайки силна и много интензивна болка той потърсил
1
веднага лекарска помощ при МБАЛ „РАХИЛА АНГЕЛОВА“ АД. Лекарите, които са били на
смяна този ден правят ренгенова снимка на крака и заявили, че няма счупване и посъветвали
ищеца да почива интензивно при домашни условия, с компреси от реванол без да натоварва
крака. В следствие Б. Й. К., ползвал болничен отпуск за 20 дни при домашно лечение.
Тъй като болката в крака не спирала ищеца отишъл на 14.11.2023г. за второ мнение
при доктор П.Д.. Последният констатирал, че кракът в областта на петата, е счупен. Същият
дава мнение, че при подобен тип счупване е изключително важно да се направи операция в
първите 5 дена, за да няма в последствие трайни увреждания за пострадалия. Издаден е също
така болничен на ищеца за още един месец. На 12.12.2023г. е направен контролен преглед
при доктор П.Д., след което е издаден болничен за още 30 дни.
В последствие ищеца прави още една консултация при друг специалист в областта
на ортопедията и травматологията - доктор А.А.. Последният на свой ред също потвърждава,
че при подобен тип счупване операция се прави в първите 5 дена след инцидента.
По делото са изслушани две съдебно-медицински експертизи, първата с вещо лице
д-р К. С., като видно от заключението на същия се установява, че на направената рентгенова
снимка на дясна петна кост на 28.10.2023г. в "МБАЛ " РАХИЛА АНГЕЛОВА", се вижда
счупване на дясна петна кост с вертикален ход и минимална дислокация на фрагментите : на
направената рентгенова снимка на дясна петна кост на ищеца на 14.11.2023г. се вижда
счупване на дясна петна кост със същата морфология, както на снимката от 28.10.2023г.
Вещото лице сочи, че в специализираната литература е описано, че лечението на
счупванията на петната кост е два вида, оперативно и консервативно. Избора на лечение, се
определя от вида на фрактурата. Когато счупването е многофрагментно с голямо
разместване на фрагментите, се предпочита оперативното лечение, изразяващо се в открито
наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза- най често
плака и винтове. Счупвания на петната кост с разместване или депресия под 2 мм на задната
фасетка на субталарната става се лекуват консервативно. Консервативното лечение може да
се проведе по няколко начина: ранно раздвижване, без гипс и без натоварване за 45-60 дни;
гипсова имобилизация за 25 дни и раздвижване без натоварване за 45-60 дни; гипсова
имобилизация за 45- 60 дни. След този период, се провежда рехабилитация с постепенно
дозирано натоварване на увредения крайник. На представените рентгенови снимки, няма
показания /разместване на фрагментите или депресия над 2 мм на задната фасетка на
субталарната става / за провеждане на оперативно лечение. При подобен вид счупване на
петната кост с минимално разместване на фрагментите, обикновено се предприема
консервативно лечение с обездвижване на крайника за 45 дни и последваща рехабилитация.
Също така вещото лице сочи, че по делото няма данни за получени допълнителни
увреждания от ищеца, вследствие на процесния инцидент. На представената рентгенова
снимка на дясна петна кост на ищеца, направена на 12.12.2023г. се вижда зараснало счупване
на дясна петна кост, без дислокация на фрагментите. За в бъдеще, ищеца най вероятно ще
чувства болки в областта на счупването, при натоварване и смяна на времето, като при
нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при
2
такъв вид увреждания е около 4 месеца. По делото няма медицинска документация, от която
да е видно как е протекъл и с каква продължителност е бил възстановителния процес при
ищеца. В заключение вещото лице сочи, че при такъв вид счупвания, независимо от начина
на лечението, увреденият крайник не трябва да се натоварва за срок от 45- 60 дни, тоест
пострадалият трябва да се придвижва с помощни средства. По делото няма данни за това,
как е протекъл възстановителния процес и в какви срокове.
Посоченото заключение е било оспорено от ищцовата страна, като по нейно искане е
допусната повторна съдебно-медицинска експертиза, с вещо лице д-р П. Т., чието
заключение е почти идентично с предходно заключение . От същото се установява, че на
направената рентгенова диагностика в МБАЛ „Рахила Ангелова“ се вижда счупване на
дясна петна кост. Профилна проекция на дясно ходило с показана със стрелка фрактура на
дясна петна кост. На направените рентгенографии на 14.11.2023 г. и на 12.12.2023 г. се вижда
счупване на дясна петна кост. Профилна проекция на дясно ходило с показана със стрелка
фрактура на дясна петна кост от 14.11.2023 г. Профилна проекция на дясно ходило с
показана със стрелка зарастнала фрактура на дясна петна кост от 12.12.2023 г.
Вещото лице сочи, че счупването получено от Б. К. може да се класифицира като
вътреставно и с минимално разместване на фрагментите под 2 мм. В тези случаи се
преприема неоперативно лечение с мека имобилизация или гипс, като се инструктира
пациента да не стъпва за период от 2 месеца при походка с две помощни средства или
проходилка. След това се започва рехабилитация и постепенно натоварване на крайника. По
отношение на конкретното счупване вещото лице счита, че то не е показано за оперативна
намеса, поради минималното разместване. В случаи в които счупването е с по-голямо
разместване операцията се прави възможно най- скоро по спешност или се изчаква да
намалее отока на ходилото след 5-7 дни. Някои автори препоръчват при всички случаи за
оперативна интервенция да се изчаква до отшумяване на отока, но не по-късно от 14 дни,
тъй като след този период е изключително трудно да се наместят фрагментите, поради
започналото срастване. Оперативните интервенции на счупвания на долната част на
подбедрицата, глезена и ходилото са рискови за постоперативни раневи усложнения и
инфекция поради тънкото мекотъканно покритие и не добре кръвоснабдена кожа, поради
което по отношение на конкретното счупване вещото лице счита, че то не е показано за
оперативна намеса, поради минималното разместване на фрагментите. Б. К. се оплаквал от
болки в областта на дясна пета и по-конкретно от външната страна, като болките се
провокират при движение на ходилото навън спрямо глезена. Това обстоятелство е поради
наличието на екзостоза, което усложнение от фрактурата описано в литературата. Тази „кост
в повече“ при движение навън на ходилото притиска преминаващите в близост перонеални
сухожилия и суралния нерв. Оплавканията се засилват, когато ищецът стъпва с вътрешната
част на ходилото при ходене или други движения. При опита си да избягва тези движения и
да стъпва основно на външната страна на ходилото се получава и лекото накуцване. С оглед
на давността от около 2 години след травмата вещото лице счита, че сегашното състояние на
ходилото на ищеца няма да се подобри съществено. Няма данни в медицинската
3
документация по делото да са изписани помощни средства (патерици). Не е практика да се
изписва в амбулаторния лист помощни средства. При прегледа на д-р Д. са дадени
напътствия гипсовата имобилизация да продължи за определен период (отрязано от
копието). При прегледа пациента сподели, че е започнал да се придвижва с патерици, след
като се е консултирал с д-р Д..
Също така вещото лице сочи, че Б. К. е 58 годишен мъж в добро общо състояние.
Контактен и адекватен. Не съобщава за придружаващи заболявания и не приема системно
медикаменти. Походка с леко накуцване, без помощни средства, без видими отоци на дясно
ходило. Палпаторно реагира с болка в областта на дясна пета, като се установява издатина
под външния глезен в областта на петната кост. Обем на движение - Дясна глезенна става
сгъване 50 градуса (нормално - 50-60 гр), разгъване - 10 градуса (нормално - 30 гр).
движение навътре (супинация) 40 градуса (нормално - 60 гр), ограничено движение навън
(пронация) - 5 градуса (номрално - 30 гр.) с болка в края на движението. При движение
навън реагира с болка. На рентгенографията от 18.09.2025 г. се установява зарастнало
счупване на петна кост вдясно, като на аксиалната снимка личи костно натрупване
(екзостоза) на петна кост под външния глезен. Болките при ищеца се провокират не толкова
от самото физическо натоварване, а от стъпване на вътрешната страна на ходилото при
походката и от там движение на ходилото спрямо глезена навън (пронация), при което се
получава описаното състояние. Тези оплаквания водят до внимание на пациента как стъпва
и избягване на неравни терени, слизане и качване на стъпала, излизане от кола и др.
Вследствие на описаното в отговора на предходния въпрос, се получава накуцване на
пациента при опорната фаза на походката на десния крак.
При проведеното изслушване на вещото лице в съдебно заседания, същото заявява,
че от направените рентгенови изследвания на 28.10.2023 год. от МБАЛ Рахила Ангелова и
от рентгеновите изследвания, направени на 14.11.2023 год. и 12.12.2023 год. от д-р Д., не се
установява вторично разместване. По същия начин изглежда счупването на двете снимки.
Настъпило е усложнение, но самата фрактура стои по идентичен начин, няма вторично
разместване. В амбулаторния лист по делото, д-р Д. не е назначил рехабилитация на
пациента. Ищеца заявир, че е провеждал след срастване на фрактурата балнеолечение, но не
се споменава никъде за провеждане на рехабилитация. Травмата е от 2023 год., а
рехабилитацията е започната в края на 2024 год. или началото на 2025 год. При такъв вид
травма следва рехабилитацията да се започне, ако се вземе решение за неоперативно
лечение, и ако крайника не се сложи в гипс, то тогава веднага може да се започни
рехабилитация - да движи глезена колкото е възможно. След настъпване на костно срастване
започва по - активната рехабилитация с движение на крайника, започване на натоварване на
счупената област, също така разширяване на обема на движение. Активната рехабилитация
започва след срастването на счупването. Костно вещество, което се натрупва, е обичайно и
може да бъде резултат от оздравителния процес, т.е. едно счупване да зарасне с повече
костна тъкан около него, което притиска в близост минаващите сухожилия, това се
наблюдава в някои случаи при неоперативно лекувани счупвания на петата. Накуцването е в
4
резултат на вниманието на пациента да не стъпва на вътрешната част на ходилото. Той
внимава при всяка крачка да не провокира болка и според мен това е причината за лекото
накуцване. Проблемът след травмата е натрупването на костна маса. Натрупването на костна
маса не е свързано със своевременното диагностициране на травмата, тъй като и двете
снимки, при самата травма и след 17 дни, не виждам никаква промяна. Вещото лице смята,
че е от самото естество на фрактурата. Може да се извърши оперативна интервенция за
корекцията му, но това не значи 100 процентова успеваемост, както и че ако се
диагностицира на време и се обездвижи счупването, не е възможно по - малко натрупване на
костно вещество.
В случая ищеца претендира настъпили за него неимуществени вреди които са в
областта на глезена и в следствие на неправилно лечение проведено от служители на
ответната болница. Основно се твърди, че тъй като не е извършена своевременно операция,
в първите пет дена след инцидента, съобразно твърденията на д-р Д., това е довело до
изключителен дискомфорт и болки за ищеца. Последният ходи настрани, трудно му е да
свива своя глезен нагоре и въз основа на нарушената походка изпитва и болки в таза.
За да възникне отговорността по чл.49 от ЗЗД следва да са налице посочените в
разпоредбата предпоставки, а именно : наличие на причинени вреди на физическо или
юридическо лице, противоправно и виновно поведение на физическо лице, причИ. връзка
между това поведение и настъпилите вреди, възлагане на физическото лице на определена
работа от страна на дружеството ответник и противоправното и виновно действие на
физическото лице да е било извършено при изпълнението на тази работа или да е било в
пряка връзка с нея. За да възникне отговорността на ответното дружество следва да бъдат
доказани кумулативно всички посочени предпоставки, което е в тежест но ищеца, изключая
въпроса за виновното поведение на физическото лице което обстоятелство се предполага до
доказване на противното по смисъла на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Съответно недоказването на която
и да било от посочените предпоставки води до неоснователност на иска, без да е необходимо
да бъдат установявани останалите.
Съдът намира за недоказано по делото, че е било налице противоправно и виновно
поведение от страна на лекуващи лекари в ответната болница, по повод твърденията, че
лечението е неправилно. В доктрината, противоправното поведение, като една от
необходимите предпоставки за възникване на деликтна отговорност, се разглежда като
човешка постъпка или поредица от такива, които противоречат на изисквания установени с
правни норми и нарушават субективни права. В гражданското право също така се приема, че
е налице противоправно поведение и когато последното не съответства с изискванията на
добрите нрави / на морала/, предвид приетото общо правило да не се вреди други му.
Предвид на това противоправността се явява обективна категория, като нейното наличие се
установява, чрез съпоставка на двете обективни дадености – конкретна човешка постъпка,
която противоречи на изискванията на дадена правна норма или добрите нрави. Предвид на
това може да бъде налице и увреждане което да не бъде “непозволено” какъвто е и случая с
неизбежната отбрана. В настоящия случай, видно от заключенията и на двете вещи лица,
5
които съдът възприема, като идентични и непротиворечиви, както и от изслушването им в
с.з., се установява, че лечението на счупванията на петната кост, какъвто е настоящия случай
е два вида, оперативно и консервативно. Избора на лечение, се определя от вида на
фрактурата. Когато счупването е многофрагментно с голямо разместване на фрагментите, се
предпочита оперативното лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза- най често плака и винтове. Счупвания на
петната кост с разместване или депресия под 2 мм на задната фасетка на субталарната става,
какъвто е и настоящата фрактура на ищеца, се лекуват консервативно. Консервативното
лечение може да се проведе по няколко начина: ранно раздвижване, без гипс и без
натоварване за 45-60 дни; гипсова имобилизация за 25 дни и раздвижване без натоварване за
45-60 дни; гипсова имобилизация за 45- 60 дни. Предвид на това, следва да се приеме, че
лечението е проведено правилно, независимо дали при първоначалния преглед е
костатирана фратура или не. Вещите лица заявяват, че като част от това лечение е и риска от
настъпване на следоперативни усложнения и неблагоприятни последствия, които не са
редки изключения. По делото не се доказаха твърденията на ищеца, че в случая правилния
метод е бил наместване на фрактурата по оперативен начин начин, при което би се
избягнало следоперативното усложнение. Вещото лице д-р П. Т., както бе посочено заявява,
че костно вещество, което се натрупва, е обичайно и може да бъде резултат от оздравителния
процес, т.е. едно счупване да зарасне с повече костна тъкан около него, което притиска в
близост минаващите сухожилия, това се наблюдава в някои случаи при неоперативно
лекувани счупвания на петата. Накуцването е в резултат на вниманието на пациента да не
стъпва на вътрешната част на ходилото. Той внимава при всяка крачка да не провокира
болка и според него това е причината за лекото накуцване. Проблемът след травмата е
натрупването на костна маса. Натрупването на костна маса не е свързано със
своевременното диагностициране на травмата, тъй като и двете снимки, при самата травма и
след 17 дни, няма никаква промяна. Вещото лице смята, че е от самото естество на
фрактурата, както и че ако се диагностицира на време и се обездвижи счупването, не е
възможно по - малко натрупване на костно вещество. Недоказани се явяват и твърдения, че
опративното лечение е следвало да се проведе до 5 дни след травмата. И в този случай
вещото лице д-р П. Т., дава заключение, че в случая оперативна намеса не е била подходяща
в първите 5 дни след травмата, поради наличието на голям оток в увредената област, като
евентуална такава оперативна намеса е следвало да стане, след петия но не по късно от 14
дни след получаване на травмата.
Следва да бъде отбелязано, че разпитания по искане на ищцовата страна свидетел,
установява търпени болки и страдания от травмата, но показанията му са неотносими към
правилността на проведеното лечение на ищеца, което е от изключителната компетентност
на вещите лица.
Предвид гореизложеното не може да бъде направен обоснован извод, че
първоначално лекуващия лекар с непредприемане на оперативната намеса е нарушил правни
норми или правилата на добрите нрави, включително проведено неправилно лечение, които
6
да обосноват негово неправомерно поведение. В тежест на ищцовата страна в случая е да
докаже че проведеното лечение е било неправилно, което и да обоснове претенцията и за
репариране на понесени вреди изразяващи се в болки и страдания, които са в следствие на
противоправно поведение, тъй като такива болки и страдания биха били търпени и при
правилно извършено лечение.Не се доказва и обстоятелството, че настъпилите усложнения
са в следствие на проведеното лечение / правилно или не/, доколкото се касае за
физиологическа функционалност на самия организъм при зарастване на получената
фрактура.
С оглед на горното предвид недоказването на две от предпоставките за възникване
на отговорността на исковете по чл.49 ЗЗД, същите следва да бъдат отхвърлени, като
недоказани по основание, а заедно с тях и акцесорните искове по чл. 86 ЗЗД, тъй като
последните следват съдбата на главните, каквито са тези за причинени неимуществени
вреди.
По изложените съображения районния съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Б. Й. К. - ЕГН **********, адрес: гр. Р., ул. Л.,
*****************, чрез адвокат Б. Б. Б. - член на Софийска адвокатска колегия, срещу
МБАЛ “Рахила Ангелова” АД - гр.П., ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
П., п.к. 2300, ул. Б. **, за заплащане на сумата от 24 000.00 лв., представляващи частичен иск
от 70 000.00 лв. (седемдесет хиляди лева), за нанесени неимуществени вреди в следствие на
допусната лекарска грешка /неправилно лечение/ от страна на доктор И.М.-Т. и доктор В.З.,
служители на ответника, ведно със законна лихва от датата на настъпване на увреждането
28.10.2023г., до окончателното изплащане на сумата, като недоказани и неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието ЗД“БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в
четиринадесет дневен срок, от съобщението до страните, че е изготвено и обявено с
мотивите.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7