№ 327
гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Д.А РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от Д.А РАДЕВА Гражданско дело №
20214110103190 по описа за 2021 година
Иск за съдебна делба във фазата за допускане на делбата - чл. 341 и сл.
от ГПК
Ищецът „ ЖСК“ ЕООД, гр. Велико Търново представляван от адв.***
от ВТАК твърди, че с ответното дружество са съсобственици на недвижим
имот, находящ се в гр.**** представляващ ПИ с идентификатор 10447.504.16
с площ от 502 кв.м. ,с начин на трайно ползване:за друг вид застрояване,
номер по предходен план кв.6, парцел XII-276 при съседи 10447.504.17,
запад- 10447.504.15 и 10447.504.21, север
10447.504.275,ул.“Освобождение“,юг 10447.505.396, ул.“Д.Полянов“, заедно
с построената в южната част сграда с идентификатор 10447.504.16.1, със ЗП
от 59 кв.м. на два етажа с предназначение жилищна сграда-еднофамилна,
заедно с правото на строеж за построяване в северната му част на жилищна
сграда на три етажа и сутерен със ЗП от 105 кв.м. , заедно с изградения до
момента строеж, заедно с всички подобрения и трайни насаждения. Сочи, че
правото на собственост на 1/3 ид.ч от описания имот и правото на строеж
произтича от договор за дарение, обективиран в НА № 1145, т.6, рег.№ 5836,
д. № 716/2021 г. и договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в НА № 1146, т.6, рег.№ 5836, д. № 716/21 г. и двата на нотариус
рег.№ 283 в НК с район на действие ВТРС. Излага, че ответното дружество е
1
собственик на 2/3 ид.ч от процесния имот и че съсобствеността не може да
бъде прекратена доброволно между тях, поради оспорване на правата на
ищеца от тяхна страна изразени в нотариална покана. Ищецът сочи, че в
отговор на тази покана е релевирал възражение за изтекла погасителна
давност относно правото на строеж, поради нереализирането му в 5-годишен
срок и твърди, че то се е погасило по давност в полза на собствениците на
недвижимия имот. Моли съда да допусне до делба недвижимия имот, така
както е описан при квоти 1/3 ид.ч за ищеца и 2/3 ид.ч за ответника. В
съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.
Ответникът „Стар -2018“ ЕООД, гр.ВеликоТърново чрез пълномощника
си адв. Н. от ВТАК е депозирал в срок отговор на исковата молба. Заявява
допустимост и основателност на иска за делба, като не оспорва
съсобствеността между земя и сгради, находящи се в гр.В****. Излага, че по
силата на два договора за покупко-продажба, обективирани в НА № 141, дело
144/20 г. и НА № 114, дело 3754/20 г. е придобил собствеността на 2/3 ид.ч.
от ПИ с идентификатор 10447.504.16; 2/3 ид.ч от построената в южната част
на имота стара жилищна сграда с идентификатор 10447.504.16.1; 2/3 ид.ч от
правото на строеж за построяване на сутеренен етаж от незавършена
жилищна сграда разположена в северната част на поземления имот и 2/3 ид.ч.
от правото на строеж за построяване на втори жилищен етаж от незавършена
жилищна сграда, разположена в северната част на ПИ; изцяло правото на
строеж за построяване на първи жилищен етаж над сутерена от незавършена
жилищна сграда в северната част на ПИ. Твърди, че е единствен собственик
на построения първи жилищен етаж от незавършена жилищна сграда в
северната част на ПИ , поради което този имот следва да бъде изключен от
делбата. Оспорва правата на праводателите на ищеца относно прехвърлените
от тях идеални части от правото на строеж за построяване в северната част на
ПИ на жилищна сграда на три етажа и сутерен, като сочи, че в тази им част –
относно право на строеж върху първи жилищен етаж над сутерен от
незавършена жилищна сграда посочените НА са частично действителни.
Моли съда да прогласи частичната недействителност и да допусне до делба
само ПИ с идентификатор 10447.504.16 с площ от 502 кв.м.; построената в
южната част стара жилищна сграда с идентификатор 10447.504.16.1;
сутеренен етаж от незавършена жилищна сграда и втори жилищен етаж от
незавършена жилищна сграда, разположена в северната част на ПИ с
2
идентификатор 10447.504.16, при квоти 1/3 ид.ч. за ищеца и 2/3 ид.ч. за
ответника. В съдебно заседание поддържа изложеното становище и релевира
възражение за нищожност на основание чл. 26,ал.2,изр.5 от ЗЗД на договора
за дарение и договора за покупко-продажба, от които черпи правата си
ищцовото дружество, поради това, че са привидни сделки.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
При хронологичното проследяване на представените документи за
собственост върху процесния недвижим имот се установява, че през 1961 г. с
договор за продажба на държавен жилищен имот Неда Д*** Лесичкова е
придобила следния недвижим имот- паянтова жилищна сграда на два етажа
от 57,75 кв.м. в парцел XIV от кв.6 по плана на Велико Търново, заедно с ½
ид.ч от застроеното и незастроено дворно място и две борови дървета в
мястото , находящи се в гр. Велико Търново, ул. „Д.И.ов“ 90. През 1966 г.
Неда Лесичкова подарява на синовете си Йордан Лесичков и Величко
Лесичков по 1/6 ид.ч от дворно място парцел XIV кв.6 по плана от 1958 г., а
по плана от 1964 г.- парцел XII кв.6 и по 1/3 ид.ч от построената в това място
паянтова жилищна сграда. Съгласно приложения протокол, с който е
одобрена съдебна спогодба по г.д.№ 259/67 г. на Великотърновски районен
съдия дворното място от 480 кв.м., представляващо парцел XII -276 в кв.6 по
регулационния план на Велико Търново, заедно с построената в него паянтова
двуетажна къща и пристройка лятна кухня се поставя в общ дял на Неда
Лесичкова, Йордан Лесичков и Величко Лесичков. Следва прехвърляне на 1/3
ид.ч. от възложения на Неда Лесичкова недвижим имот на сина и И. Лесичков
срещу поемане на задължение за издръжка и гледане и впоследствие
дарение на ¼ ид.ч от страна на Йордан Лесичков, И. Лесичков и Величко
Лесичков на майка им Неда Лесичкова. Издадено е строително разрешение
№ 252 за строеж на жилищна сграда в дворно място находящо се в гр.В****,
парцел XII -276 в кв.6 върху 105 кв.м. и 1390 куб.м. на името на
собствениците на дворното място- майката и тримата и синове Лесичкови. С
Решение по гр.д. №3014/1994 г. на ВТРС по иск за делба във фазата на
извършването в дял на Йордан С. Лесичков се поставя следния недвижим
имот: първи жилищен етаж /над сутерена/ от незавършена жилищна сграда
построена в северната част на дворно място от 480 кв.м., представляващо
парцел XII -276 в кв.6 по регулационния план на Велико Търново при
3
граници: от двете страни улици- Й.И.ов и Н.Димитров, със ЗП от 129,02 кв.м.
, ЗП на апартамента 113,67 кв.м., ЗП общи части 16,35 кв.м., избено
помещение 3,73 х1,50 , заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж , както и ¼ ид.ч от дворното място. В
дял на Неда Лесичкова е поставена стара жилищна сграда построена в
южната част на дворното място от 480 кв.м. намиращо се в гр.В.Търново,
парцел XII -276 в кв.6 по регулационния план на Велико Търново при
граници: от двете страни улици- Й.И.ов и Н.Димитров от 92 кв.м., избено
помещение от 9 кв.м. и сутеренен етаж, състоящ се от апартамент със ЗП
64,76 кв.м. , общи части 14,77 кв.м., избено помещение 4,10х1,50 от
незавършена жилищна сграда , построена в северната част на дворното място
от 480 кв.м. представляващо парцел XII -276 в кв.6 по регулационния план на
Велико Търново при граници: от двете страни улици- Й.И.ов и Н.Димитров,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж , както и ¼ ид.част от дворното място. На Величко Лесичков е
поставено в дял правото на надстрояване на трети жилищен етаж по
архитектурен проект утвърден на 6.8.79 г. и преутвърден на 7.6.83 г. при
условията на 227,ал.3,4 ,5 при спазване на изискванията на чл.266 от ППЗТСУ
на незавършена жилищна сграда построена в северната част на дворно място
от 480 кв.м. представляващо парцел XII -276 в кв.6 по регулационния план на
Велико Търново при граници: от двете страни улици- Й.И.ов и Н.Димитров ,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж , както и ¼ ид.част от дворното място. В дял на И. Лесичков е
поставен втори жилищен етаж, състоящ се от апартамент със ЗП 113,67 кв.м.,
застроена част от общите части 16,35 кв.м., избено помещение 1,58х3,00 от
незавършена жилищна сграда построена в северната част на дворното място
от 480 кв.м. представляващо парцел XII -276 в кв.6 по регулационния план на
Велико Търново при граници: от двете страни улици- Й.И.ов и Н.Димитров ,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж , както и ¼ ид.ч. от дворното място. Видно от мотивната част на
решението от заключението на съдебно-техническите експертизи е
установено, че сградата по архитектурен проект се състои от сутеренен етаж
и три жилищни етажа с три тавански помещения, като към момента на огледа
сутеренния етаж и първите два жилищни етажа са изградени в груб строеж и
могат да се обособят като самостоятелни обекти. Видно от удостоверение за
4
наследници изх.№ 94ЦЦ-2382-2/15.06.2021 г. Неда Д*** Лесичкова е
починала на 29.10.1997 г. и е оставила законни наследници синовете си
Йордан, Величко и И. Лесичкови. Величко Лесичков е починал на 14.06.2006
г. и е оставил законни наследници децата си Ц. В. Т., Стефан Величков
Лесичков и Недка В. Ч.а. На 1.09.2016 г. е починал И. С. Лесичков- неженен,
без деца. Същият е наследен видно от удостоверение за наследници изх.№
94ЦЦ-2382-1/15.06.2021 г. на Община В.Търново от брат си Йордан С.
Лесичков и децата на починалия преди него негов брат Величко Лесичков- Ц.
Т., Недка Ч.а и Стефан Лесичков. Така в резултат на извършената съдебна
делба по гр.д.№ 3014/94 г. на ВТРС и по силата на наследственото
правоприемство, квотите на сънаследниците от процесния имот са
разпределени , както следва- ½ ид.част за Йордан С. Лесичков и по 1/3 ид.ч за
Ц. В. Т., Недка В. Ч.а и Стефан Величков Лесичков. С Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 1145, т.6, рег.№ 5836, д.716 от 23.06.2021 г. на
нотариус Т.Братванова с район на действие ВТРС, Недка В. Ч.а, чрез
пълномощника си М. Г. Ч. дарява на „ЖСК“ ЕООД,гр.В.Търново 1/8 ид.част
от недвижим имот , а именно ПИ с идентификатор 10447.504.16 по КККР на
В.Търново с административен адрес гр.В**** целият с площ 502 кв.м. , с
начин на трайно ползване- за друг вид застрояване, номер по предходен план
парцел XII-276 в кв.6 , при съседи изток- 10447.504.17, запад- 10447.504.15 и
10447.504.21 , север-10447.504.275 , юг- 10447.505.396 , заедно с построената
в южната му част сграда с идентификатор 10447.504.16.1 със ЗП от 59 кв.м. на
два етажа с предназначение-жилищна сграда еднофамилна , заедно с правото
на строеж в северната му част на жилищна сграда на три етажа и сутерен със
застроена площ 105 кв.м. ,заедно с изградения до момента строеж, заедно с
всички подобрения и трайни насаждения. С Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 1146, т.6, рег.№ 539, дело 717 от 23.06.2021 г.
на нотариус Братванова Недка В. Ч.а чрез пълномощника си М. Г. Ч. и Ц. В.
Т. продават на „ ЖСК“ ЕООД,гр.В.Търново 5/8 ид.части от описания по-горе
имот. С Нотариален акт № 17, том 1, рег.№ 461, дело 11 от 21.01.2020 г. на
нотариус Раднева с район на действие ВТРС Йордан С. Лесичков и съпругата
му Пенка Софронова Лесичкова са продали на „Стар -2018“ ЕООД
собствения си недвижим имот в гр.Велико Търново, ул.“ *** именно: ½ ид.ч
от правото на собственост върху ПИ с идентификатор 10447.504.16 по КККР
на В.Търново с площ по актуална скица 502 кв.м., трайно предназначение на
5
територията урбанизирана, начин на трайно ползване :за друг вид застрояване
, номер по предходен план кв.6, парцел XII-276, съседи: 10447.504.21,
10447.504.396,10447.504.17 ,10447.505.275, 10447.504.15; ½ ид.част от
построената в южната част на гореописания поземлен имот жилищна сграда с
идентификатор 10447.504.16.1 със ЗП 59 кв.м. на 2 етажа, със съответните
ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления
имот , в който е разположена сградата и от незавършена жилищна сграда
разположена в северната част на поземления имот с идентификатор
10447.504.16 само ½ ид.част от правото на строеж за построяване на
сутеренен етаж състоящ се от апартамент със ЗП 64,76 кв.м.; общи части
14,77 кв.м. ,избено помещение с площ 6,15 кв.м. със съответните ид.части от
общите части на сградата и правото на строеж върху описания по-горе ПИ;
правото на строеж за построяването на първи жилищен етаж /над сутерена/
със ЗП от 113,67 кв.м. с 16,35 кв.м. от общите части на сградата ,както и
избено помещение с площ от 4,74 кв.м. със съответните ид.части от общите
части на сградата и правото на строеж върху описания по –горе поземлен
имот . С НА № 354, том 2, рег.№ 5857, дело № 294 от 29.10.2020 г. Стефан
Величков Лесичков продава на „Стар -2018“ ЕООД 1/6 ид.част от правото на
собственост върху описания по-горе ПИ с идентификатор 10447.504.16 ; 1/6
ид.част от построената в южната част жилищна сграда с идентификатор
10447.504.16.1, със ЗП от 59 кв.м. , бр. етажи –два, със съответните ид.части
от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, в
който е разположена; и от незавършена жилищна сграда разположена в
северната част на поземления имот с идентификатор 10447.504.16 само 1/6
ид.част от правото на строеж за построяването на сутеренен етаж състоящ се
от апартамент със ЗП от 64,76 кв.м., общи части от 14,77 кв.м.; избено
помещение от 6,15 кв.м. със съответните ид.части от общите части на
сградата и правото на строеж върху описания по-горе ПИ; 1/6 ид.част от
правото на строеж за построяване на втори жилищен етаж / над сутерена/ със
ЗП от 113,67 кв.м. с 16,35 кв.м. от общите части на сградата ,както и избено
помещение с площ от 4,74 кв.м. , със съответните ид.части от общите части
на сградата и правото на строеж върху описания по-горе поземлен имот ,
подробно описани в Решение на ВТРС от 27.03.1997 г. по гр.д.№ 3014/1994 г.
Приети като доказателства са преписи от нотариалните дела по н.д.№ 716/21
г и 717/21 г. на нотариус Братванова и н.д.№ 294/2020 г. и н.д. 11/2020 г. на
6
нотариус Раднева съдържащи документи по повод изповяданите от тях
сделки с участие на страните. По делото е допусната и изготвена съдебно-
техническа експертиза. Заключението на вещото лице е, че в техническия
отдел на дирекция „Строителство и устройство на територията“ при Община
Велико Търново има една папка съдържаща архитектурни чертежи, скица с
виза за проектиране, строително разрешение от 1979 г. ,протокол за дадена
строителна линия и ниво, кореспонденция между общината и възложителите
на сградата във връзка с преутвърждаване на проекта и издаване на нови
строителни разрешения ,строително разрешение от 1983 г. и строително
разрешение от 1986 г. Не са налични документи /строителни книжа за
извършване на строежа изцяло. Сградата няма изграден покрив. Няма Акт 14
за приемане конструкцията на сградата на етап „груб строеж“. Няма издадено
удостоверение за степен на завършеност на етап груб строеж. В констативно-
съобразителната част на експертизата е посочено, че процесната недостроена
жилищна сграда разположена в северния край на имота е с монолитна
конструкция, с носещ стоманобетонов скелет. Към момента на огледа е
изпълнена стоманобетоновата конструкция на сутеренния и първи жилищен
етаж /основи, колони, греди, плоча над сутеренния етаж, плоча над първи
жилищен етаж/, изпълнени са оградните и преградни тухлени стени частично
на втория етаж , изпълнено е стоманенобетоново вътрешно стълбище от
сутерена до трети жилищен етаж. На първи етаж е изпълнена водопроводната
инсталация в санитарен възел от поцинковани тръби и са монтирани дървени
чамови врати на някой от помещенията. Сградата няма изграден покрив.
Сградата построена в южната част на имота отразена в СГККР с
идентификатор 10447.504.16.1 към момента на огледа не съществува. В
съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. По делото са
събрани гласни доказателства. Разпитаният свидетел *** заяви, че познава
отдавна Ц. Т., която искала да продаде наследствения си дял от имот на
ул.“*** На 12.06. 2021 г. присъствала на среща между представителя на
ответното дружество, Ц. Т., синът на сестра М. и св.М., целта на която била
уреждане на отношенията между съсобствениците, но срещата не протекла
конструктивно. Представителката на ответното дружество не им представила
оферта, в която да каже на каква цена би изкупила дяловете на сестрите. Ч.
носел някаква оценка, за която е имало и предходни разговори, говорили за
парите по почистването на имота, но не се разбрали за нищо.Свидетелката
7
излага, че впоследствие Ц. продала дела си, тъй като имала нужда от пари, за
да погаси задълженията си към НАП, а сестра , чрез пълномощника си и
неин син първо дарила, а впоследствие продала притежаваните от нея
ид.части от имота. Св.М. заявява, че е присъствал на срещата описана от
св.***, която имала за цел да се уредят облигационни отношения между
ответното дружество и останалите съсобственици по повод почистване на
имота, както и да се разговаря за евентуално придобИ.е на идеалните части
на останалите съсобственици. До уговорка не се стигнало. Той потвърждава,
че Ч. е извадил някаква оценка на имота, но същата не била показана нито на
**** нито на него и била постигната договорка **** също да направи оценка,
но на последваща среща самият той не е присъствал. Св.Т. заяви, че познава
**** която я уведомила, че е придобила частта на чичо Йордан от имота и
поискала да купи нейния дял, но не се стигнало до съгласие на проведените
две срещи. Случайно се появил друг купувач и тя продала на него, като с
продажната цена били погасени задълженията към НАП. Не е имала
уговорка да продаде на ****. Продала нейният дял за 15000 лева, като 14400
лева били преведени към НАП за покрИ.е на задълженията ,а останалите –по
сметка на сина , тъй като тя нямала разкрита банкова сметка. Св.Ч. обясни,
че е бил упълномощен от майка си Недка Ч.а да се разпорежда с имота. На
проведената среща на 12 юни не постигнали съгласие за цена. По
предварителни разговори с **** той възложил изготвянето на пазарна
оценка, която била за целия имот, но не постигнали съгласие. Впоследствие
той първо дарил, а после продал дела на майка си съгласно дадените му
пълномощия. Заявява, че не познава управителя на ищцовото дружество и го
видял за пръв път на изповядването на сделката, а парите за продажбата
получил по банкова сметка. Не е имал конкретна причина да дари част от
имота, но го е направил, защото е искал. Получил сумата от 15 000 лева по
неговата банкова сметка след сделката. По делото са приобщени материалите
по прокурорска преписка № 559/22 г. на ВТОП образувана по повод жалби на
**** като пълномощник на ответното дружество. Във връзка с направеното
оспорване на представените от ищеца платежни нареждания са назначени
съдебно-счетоводна експертиза и повторна съдебно счетоводна експертиза,
като и двете вещи лица в заключенията си сочат, че плащанията отразени в
процесните шест платежни нареждания от наредителя „ЖСК“ ЕООД към ТД
НАП В.Търново, М. Ч. и Валентин Цонев Павлов /получил го като покупно-
8
продажна цена в полза на Ц. Т./ са извършени в съответните дати и часове,
подробно описани чрез онлайн референции, като същите са оторизирани в
описаните часове.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск за съдебна делба е процесуално допустим. По
същество е частично основателен.
С иска за съдебна делба всеки от съсобствениците упражнява
потестативното си право да иска от съда прекратяване на съсобствеността с
оглед получаване на индивидуална собственост . В първата фаза на делбеното
производство съдът съобразно чл. 344, ал.1 от ГПК трябва да определи
предмета на съдебната делба- кои са титулярите на правото на собственост,
какво представлява имота и какви са правата на всеки от тях в
съсобствеността. В настоящото производство от приобщените по делото
доказателства се установи, че ищцовото и ответното дружества се
легитимират като собственици по силата на правни сделки обективирани в
нотариални актове приложени по делото, като ищецът чрез две
последователни сделки извършени в един и същ ден- дарение и покупко-
продажба е станал собственик на 1/3 ид.част, а ответникът по силата на две
сделки за покупко-продажба е станал собственик на 2/3 идеални части. Както
ищецът, така и ответникът описват недвижимия имот предмет на делба като
ПИ с идентификатор 10447.504.16 по КККР на гр.В.Търново с
административен адрес ул.“*** целият с площ от 502 кв.м. , в южната част на
който има построена двуетажна жилищна сграда с площ от 59 кв.м. с
идентификатор 10447.504.16.1, а в северната част – недостроена жилищна
сграда на три етажа и сутерен. Ищецът иска от съда да допусне до делба
поземления имот, двуетажната жилищна сграда в южната част на имота,
правото на строеж за построяване в северната му част на жилищна сграда на
три етажа и сутерен, заедно с изградения до момента строеж и всички
подобрения и трайни насаждения при дялове 1/3 ид.ч за него и 2/3 ид.ч за
ответника, а ответникът иска да се изключи от делбата първия етаж над
сутерена от незавършената жилищна сграда в северната част на имота, като
твърди, че той е негова индивидуална собственост и да се раздели ПИ ,
двуетажната жилищна сграда в южната част на имота и сутерена и втория
жилищен етаж на недовършената жилищна сграда при посочените квоти.
9
Съдът намира, че преди да се произнесе по релевираните възражения от
страните следва да определи какво представлява имотът, предмет на съдебна
делба. От анализа на приложените по делото писмени документи става ясно,
имотът е придобит от Неда Д*** Лесичкова през 1961 г., като по тогавашния
градоустройствен план е представлявал дворно място в парцел XIV от кв.6
по плана на В.Търново с построена в него паянтова жилищна сграда на два
етажа от 57,75 кв.м. Впоследствие имотът вече по плана от 1964 г.
представляващ парцел XII -276 в кв.6, от 480 кв.м. по регулационния план на
В.Търново, заедно с построената в него паянтова двуетажна къща и
пристройка лятна кухня по силата на съдебно-спогодителен протокол от 1967
г. е поставен в общ дял на Лесичкова и двамата и синове Йордан и Величко,
като след поредица от сделки става съсобствен между Неда, Йордан, Величко
и И., на които е издадено строително разрешение за построяване в имота на
жилищна сграда върху 105 кв.м. и 1390 куб.м. По делото се установи, че е
заведено дело за делба между съсобствениците, като е постановено съдебно
решение по гр.д. 3014/1994 г. на ВТРС по иск за делба във фазата на
извършването, което е влязло в законна сила и по силата на което
съсобствеността между страните е прекратена. Всеки от четиримата е
получил по ¼ ид.част от дворното място, като майката Неда Лесичкова е
получила в дял двуетажната жилищна сграда построена в южната му част, а
от незавършената жилищна сграда – сутерена, ведно със съответните ид.ч от
общите части на сградата и правото на строеж; Йордан Лесичков е получил
целия първи етаж /над сутерена/, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж , И. Лесичков е получил втория
жилищен етаж заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж, а Величко Лесичков - правото на надстрояване
на трети жилищен етаж по архитектурен проект от 83 г. от незавършена
жилищна сграда построена в северната част на дворно място , заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.
От мотивната част на съдебното решение е видно, че към момента на
постановяването му съгласно приетото заключение на съдебно-техническите
експертизи сутеренния етаж и първите два жилищни етажа са били изградени
в груб строеж и могат да се обособят като самостоятелни обекти. Така
постановеното съдебно решение, влязло в законна сила се ползва със сила на
пресъдено нещо и съгласно чл. 298, ал.2 от ГПК се разпростира и върху
10
наследниците и техните правоприемници. Този състав на съда намира, че
съдебното решение, с което е извършена делба между четиримата
съсобственици не може да бъде заобиколено и същото следва да се съобрази
при решаване на настоящия спор. Въпреки, че и двамата нотариуси, при
които са изповядвали сделките си страните са приели, че незавършената
жилищна сграда построена в северната част на имота не отговаря на
понятието за груб строеж по смисъла на §5,т.46 от ЗУТ , действащ към
момента , поради което вместо да се прехвърлят реално обособени
самостоятелни обекти от нея и правото на надстрояване според
притежаваните от прехвърлителите права в съсобствеността, същите са
третирани като право на строеж за построяването им, съдът счита, че
изповяданите сделки обективирани в процесните четири нотариална акта
следва да служат за целите на делбата само при съобразяване на правата
/квотите/, които приобретателите са придобили с тях. Горното е така, защото
към момента на постановяване на обвързващото съда и страните съдебно
решение по втората фаза на делбата в парцела е имало изграден строеж,
който при тогава действащите разпоредби на ЗТСУ е отговарял на
изискванията да се обособи в самостоятелни обекти относно изпълнената
част от одобрения архитектурен проект. Така в решението сутерена, първия и
втория етаж са описани както с квадратурата на апартаментите, така и с тази
на прилежащите избени помещения и ид.части от общите части на сградата.
Всеки от тримата – Неда, Йордан и И. са получили индивидуален
самостоятелен обект от незавършената сграда и е станал негов индивидуален
собственик, а за третия брат –Величко, е отредено правото на надстрояване на
третия етаж съобразно одобрения архитектурен проект. Към момента на
постановяване на съдебното решение по гр.д.№ 3094/97 г. – 27.03.1997 г. е
било възможно право на строеж , респ. на надстрояване или пристрояване да
бъде учредено с решение по втора фаза на делбата /какъвто е настоящия
случай/ по силата на разпоредбата на чл. 287,ал.2 от ГПК, обн. ДВ бр. 28/83 г.,
която разпоредба е била отменена впоследствие с обнародвания в ДВ
бр.124/97 г. от 23.12. 1997 г. По тези съображения съдът намира, че
неправилно в нотариалните актове вместо индивидуални обекти на правото
на собственост в недовършената жилищна сграда, находяща се в северната
част на УПИ е прехвърляно право на строеж за построяването и. Такова
право съществува, но това е правото на надстрояване на третия етаж съгласно
11
одобрения архитектурен проект. В този ред на мисли, обсъждайки
релевираното възражение на ищеца за погасено по давност право на строеж на
ответника и приложение на разпоредбата на чл. 67 от ЗС, съотнасяйки го към
правото на надстрояване, доколкото счита, че не следва да се дели право на
строеж, а само тези имоти от незавършената сграда, които са станали
съсобственост по силата на наследяване след смъртта на Неда и И. Лесичкови
/ впоследствие обект на прехвърлителните сделки/, съдът намира същото за
неоснователно. Цитираната разпоредба постановява, че правото да се построи
сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по
давност , ако не се упражни в продължение на пет години. Според ТР № 1 от
4.05.2012 г. по т.д.№ 1/2011 г. на ОСГК на ВКС давностният срок по чл.67 от
ЗС започва да тече от момента, в който договорът за учредяването му породи
действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния. Тъй като
безспорно срокът по чл. 67,ал.1 от ЗС е давностен, освен фактическото
изтичане на 5 -годишния период от време е необходимо собственикът на
земята да се е позовал на давността, като предяви иск срещу този, на който е
отстъпено правото на строеж, в случая -правото на надстрояване. По делото
няма събрани данни да е предявяван такъв иск срещу наследниците на
Величко Лесичков , поради което съдът приема, че отреденото му със
съдебния акт право на надстрояване на трети етаж на недовършената
жилищна сграда не е погасено по давност. Така от изложеното следва, че
имотът, който следва да бъде разделен е този, който е съсобствен и който
подлежи на делба, при зачитане правата на страните съобразно квотите на
съсобствениците, които са се разпоредили с тях. В тази връзка не се спори, че
след смъртта на Неда Лесичкова нейният дял е разпределен поравно между
тримата и синове. След смъртта на И. Лесичков-неженен, без деца неговият
дял е разпределен между брат му Йордан и по право на заместване на децата
на Величко Лесичков, които след смъртта му са го наследили и така Йордан
Лесичков към момента на прехвърлителната сделка през 2020 г. е притежавал
собствеността върху първия жилищен етаж от незавършената жилищна
сграда построена в северната част на дворното място , както и ½ ид.част от
сутерена и ½ ид.ч. от втория жилищен етаж със съответните ид.части от
общите части на сградата, както и ½ ид.ч от двуетажната жилищна сграда в
южната част на имота. Наследниците на Величко Лесичков- Ц. Т., Недка Ч.а
и Стефан Лесичков са притежавали по 1/6 ид. част от двуетажната жилищна
12
сграда в южната част на имота и по 1/6 ид.ч. от сутерена и втория жилищен
етаж на незавършената жилищна сграда в северната част на имота, както и по
1/3 ид.част от правото на надстрояване на трети жилищен етаж съобразно
одобрения архитектурен проект. Към момента според заключението на
съдебно-техническата експертиза тази двуетажна жилищна сграда намираща
се в южната част на имота е съборена и не съществува, следователно същата
не подлежи на делба. Първият жилищен етаж от незавършената жилищна
сграда е бил индивидуална собственост на Йордан Лесичков, който се е
разпоредил с него чрез покупко-продажба в полза на „Стар- 2018“ ЕООД,
който е станал индивидуален собственик на този обект, тоест, той също
следва да се изключи от делбата, тъй като не е съсобствен на страните. При
положение, че в урегулирания поземлен имот с идентификатор 10447.504.16
от 502 кв. м., който е съсобствен между страните е построена сграда, макар и
недовършена на груб строеж по сега действащия ЗУТ, също съсобствена
относно сутерена и втория етаж между страните по изложените по-горе
съображения за приложимия закон и влязлото в сила съдебно решение от
1997 г., то той не подлежи на делба , тъй като има статут на обща част и не
може да се дели съгласно чл. 38, ал.2 от ЗС. В резюме, делбата е
недопустима относно УПИ с идентификатор 10447.504.16, както и относно
първия жилищен етаж на незавършената жилищна сграда построена в
северната му част, както и по отношение на двуетажната жилищна сграда с
идентификатор 10447.504.16.1 от 59 кв.м. на два етажа, която е била
построена в южната част на имота и иска в тази му част следва да се
отхвърли. Същото важи и за искането на ищеца да се допусне до делба
правото на строеж върху триетажна жилищна сграда, ведно с построения до
момента строеж, ведно с всички подобрения и трайни насаждения в имота,
поради направените по-горе изводи от съда за обектите, които следва да се
допуснат до съдебна делба. За прецизност тук следва да се отбележи, че
обстоятелството, че няма идентификатори на отделните индивидуализирани
обекти съобразно решението на съда от 1997 г. не е от значение, доколкото
същите са описани подробно в решението относно местонахождението им,
етажността, както и застроените площи на апартаментите и обслужващите
помещения , както и съответните ид.части от общите части на сградата.
Поставянето на идентификатори е административна процедура и отразяването
им в кадастъра не може да влияе на тяхната правна същност като
13
самостоятелни обекти на правото на собственост, както прие решаващия съд.
/ в този смисъл Определение № 464/ 26.11.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.№
45582010 г. на ВКС/. С оглед изложените доводи искането на ответника,
което не е направено чрез предявяване на отделен иск и следва да се тълкува
като възражение, относно прогласяването на частична недействителност на
НА на ищците в частта, в която е прехвърлено право на строеж върху първия
жилищен етаж от недовършената жилищна сграда, е неоснователно. Относно
релевираното възражение от ответника за нищожност поради привидност на
извършеното дарение в полза на ищеца и впоследствие на покупко-
продажбата с правно основание чл. 26,ал.1,пр.пет от ЗЗД: Ответникът се
позовава на Решение № 40/7.04.2020 г. по гр.д.№ 2383/2019 г. на ВКС , в
което е прието, че договорите за дарение и покупко-продажба извършени
между страните инкорпорират едно общо съглашение между тях, което е
нищожно, като привидно поради действителното им съгласие ответникът да
продаде всичките си идеални части придобити по дарение на ищеца на трето
за съсобствеността лице. В този казус нищожността е била предявена чрез
иск, съединен с иска по чл. 33,ал.2 от ЗС и прогласяването на нищожността на
двата договора –за дарение и покупко-продажба / приемани като един общ
договор/ на основание чл. 26,ал.1 пр.5 от ЗЗД като привиден , прикриващ
покупко-продажба е довело до уважаване на иска по чл. 33,ал.2 от ЗС. В
настоящия случай ответникът е избрал да поиска чрез възражение съдът да
се произнесе по преюдициалния въпрос относно нищожността на договора за
дарение и за покупко-продажба, тъй като е пропуснал срока по чл. 33,ал.2 от
ЗС за предявяване на иск за изкупуване и като счита, че уважаването му ще
доведе до извод за липса на съсобственост между страните в делбеното
производство. Съдът намира възражението за неоснователно. За да е налице
симулация и в двете и разновидности- абсолютна или относителна, трябва да
се установи категорично разминаване между действителните отношения на
страните и тези, които са проявени пред трети лица в обективната
действителност. Ако субектите не желаят въобще да се проявят правните
последици на сделката, а само искат да създадат такова впечатление у
останалите, сделката е абсолютно симулативна и като такава нищожна от
момента на сключването и. При относителната симулация субектите
манифестират пред всички прикриващата сделка, но са уговорили помежду
си, че целят правните последици на прикритата сделка, за която третите лица
14
не трябва да узнават. В този случай симулираната сделка е изначално
нищожна, но дисимулираната е действителна, ако отговаря на изискванията
на закона. Ответникът твърди, че двата договора от 23.06.2021 г. – за
дарение и за покупко-продажба представляват общо съглашение между
страните по тях, което е нищожно като привидно, тъй като действителната им
воля е била да продадат притежаваните идеални части от имота без преди
това да ги предложат за изкупуване на другия съсобственик. Сочи, че
доказателства в тази насока са следните факти: двата договора са сключени в
един и същи ден , един след друг и при един и същ нотариус. Събраните
гласни и писмени доказателства опровергават изложената теза. Всички
свидетели разпитани по делото- ***, Т.,Ч. и М. категорично излагат, че
пълномощника на ответното дружество **** е водила разговори с останалите
съсобственици- Недка Ч.а и Ц. Т. за изкупуване на техните дялове от имота,
като се е обявила пред тях, че представляваното от нея дружество е
придобило идеални части от него. Очевидно са водени предходни разговори
относно изготвянето на пазарна оценка на имота, но така или иначе на
проведената среща на 12.06.2021 г., на която са присъствали свидетелите и
пълномощника на ответника до съгласие между тях не се е стигнало. Такова
не е постигнато, както по отношение цената, на която тя би изкупила дяловете
им, която като параметри не бе известна на никой от свидетелите и не се
съобщи и от ответната страна, за да се направи евентуално сравнение на
предложените оферти от ответника и от ищеца, така и по отношение на
другия спорен между тях въпрос относно цената по почистването на имота,
предмет на друг съдебен спор. Всички свидетели заявиха, че впоследствие се
е появил друг купувач и тъй като сестрите са имали намерението да продават
са извършени и процесните сделки. Св.Ч. обясни, че е имал пълномощията от
майка си и се е разпоредил с нейните идеални части от имота, като първо е
дарил, а после е продал останалите ид.части на ищцовото дружество. Вярно е,
че той не отрече, че не е познавал управителя на ищцовото дружество до
момента на сделката, но в закона няма изискване да се дарява единствено и
само на близки и познати лица. Доколкото не е противозаконно или
неморално да се дарява на търговско дружество следва да се зачете правото
на личен избор и свободата на волята на дарителя. Гореизложеното
опровергава тезата на ответника за нищожност поради привидност на
сделките, тъй като дарението не е извършено с цел да не се предложи
15
изкупуване от другия съсобственик. Напротив, доказа се по категоричен
начин от свидетелските показания, които съдът кредитира като логични и
непротиворечиви , че е имало поне два разговора водени между тях за
уреждане на отношенията им. Отделно от това следва да се има предвид, че
ответникът не доказа по никакъв начин, че дарителят е получил пари за
дарената част от имота преди момента на дарението или към този момент.
Сумата от 15000 лева е получена, след като е извършена сделката по покупко-
продажба със страни продавачи- Ч.а и Т. и купувач- ищцовото дружество.
Тоест няма доказателства, че извършеното дарение прикрива покупко-
продажба. В този ред на мисли недоказано остана и оспорването по реда на
чл.193,ал.1 от ГПК на приложените от ищеца 6 броя платежни нареждания, с
които е платена продажната цена на придобитите от ищеца имоти. Както
първоначалната, така и повторната съдебно- икономическа експертиза
категорично установиха, че преводите на сумите чрез онлайн банкиране са
наредени именно по начина, по който е отразено в платежните нареждания и
сумите са реално преведени към получателите си в посочените часове и на
посочените дати. От изложеното по-горе съдът прави извод, че не се доказа
нищожност поради привидност на договора за дарение и този за покупко-
продажба, обективирани в НА № 1145, т.6 рег.№ 5836 от 23.06.2021 г. и НА
№ 1146, т.6, рег.№ 5839, д.№ 717 от 23.06.2021 г. на нотариус рег.№ 283 в НК
и възражението на ответника е неоснователно. При тези изводи на съда
следва да се допусне до делба при квоти 1/3 ид.част за ищеца и 2/3 ид. части
за ответника построените в северната част на ПИ с идентификатор
10447.506.16 по КККР на гр.В.Търново с адрес на ПИ гр.В****, площ от 502
кв.м., съседи: 10447.504.21, 10447.504.396, 10447.504.17,
10447.505.275,10447.504.15 от недовършена жилищна сграда сутеренен етаж,
състоящ се от апартамент със ЗП 64,76 кв.м.; общи части 14,77 кв.м. ,избено
помещение с площ 6,15 кв.м. със съответните ид.части от общите части на
сградата и втори жилищен етаж със ЗП от 113,67 кв.м., с 16,35 кв.м. от
общите части на сградата и избено помещение от 4,74 кв.м. , със съответните
ид.ч от общите части на сградата, както и правото на надстрояване на трети
жилищен етаж от недостроената жилищна сграда по архитектурен проект
утвърден на 6.8.79 г. и преутвърден на 7.6.83 г. в северната част на ПИ с
идентификатор 10447.504.16 по КККР на гр.В.Търново от 502 кв.м., при квоти
от него 2/3 ид.ч за ищеца и 1/3 ид.ч за ответника. В останалата част – за
16
делба на УПИ с идентификатор 10447.504.16, находящ се в гр.В.Търново, ул.“
*** за делба правото на строеж върху незавършена жилищна сграда в
северната част на ПИ на три етажа и сутерен от 105 кв.м., ведно с изградения
до момента строеж и всички подобрения и трайни насаждения в имота и на
двуетажна жилищна сграда построена в южната част на имота с
идентификатор 10447.504.16.1, иска следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между „ЖСК“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул.“ Магистрална“
№ 8, ет.7, ап.25 и „ СТАР-2018“ ЕООД , ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.В.Търново, ул.“ Цар И.-Асен“ № 31 на следния недвижим
имот:
СУТЕРЕНЕН ЕТАЖ от недовършена жилищна сграда, състоящ се от
апартамент със ЗП 64,76 кв.м.; общи части 14,77 кв.м. , избено помещение с
площ 6,15 кв.м. със съответните ид.части от общите части на сградата и
ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от недовършена жилищна сграда със ЗП от
113,67 кв.м., с 16,35 кв.м. от общите части на сградата и избено помещение
от 4,74 кв. м. , със съответните ид.ч от общите части на сградата, построени
в северната част на ПИ с идентификатор 10447.506.16 по КККР на
гр.В.Търново с адрес на ПИ гр.В****, площ от 502 кв.м., съседи:
10447.504.21, 10447.504.396, 10447.504.17, 10447.505.275,10447.504.15 при
квоти 1/3 ид.част за „ЖСК“ ЕООД, ЕИК ********* и 2/3 ид.ч за „СТАР-
2018“ ЕООД , ЕИК *********, както и на ПРАВОТО НА НАДСТРОЯВАНЕ
на трети жилищен етаж от недовършена жилищна сграда по архитектурен
проект утвърден на 6.8.79 г. и преутвърден на 7.6.83 г. в северната част на ПИ
с идентификатор 10447.504.16 по КККР на гр.В.Търново от 502 кв.м., при
квоти - 2/3 ид.ч за „ЖСК“ ЕООД, ЕИК ********* и 1/3 ид.ч за „СТАР-2018“
ЕООД , ЕИК ********* .
ОТХВЪРЛЯ иска за допускане на съдебна делба между „ЖСК“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул.“
Магистрална“ № 8, ет.7, ап.25 и „ СТАР-2018“ ЕООД, ЕИК204925073,
седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул.“ Цар И.-Асен“ № 31 на ПИ
с идентификатор 10447.506.16 по КККР на гр.В.Търново с адрес на ПИ
гр.В****, площ от 502 кв.м., с начин на трайно ползване за друг вид
застрояване, номер по предходен план кв.6, парцел XII-276 при съседи:
10447.504.21, 10447.504.396, 10447.504.17, 10447.505.275,10447.504.15; на
17
правото на строеж за построяване в северната му част на жилищна сграда на
три етажа и сутерен със ЗП от 105 кв.м. ,заедно с изградения до момента
строеж, заедно с всички подобрения и трайни насаждения и на двуетажна
жилищна сграда построена в южната част на имота с предназначение –
жилищна сграда еднофамилна със ЗП от 59 кв.м. на два етажа с
идентификатор 10447.504.16.1., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните пред ВТОС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
18