№ 2059
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет
и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
Членове:Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова
като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20211100514455 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на ИВ. В. В. срещу действия на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 с
район на действие – районът на СРС, който образувал изпълнително дело № 20208380402359
въз основа на изпълнителен лист за изпълнение на решение относно режим на свиждане на
родител с деца от друг съдебен район и отказал да уважи възражение за неподсъдност.
С жалбата е обажалвано и постановление от 29.06.2020 г., обективирано в покана за
доброволно изпълнение изх. № 33196/29.06.2020 г. на ЧСИ М.Б. по изпълнително дело №
20208380402359, с което е определил размер на дължимите от ИВ. В. В. разноски в размер
общо на 511.20 лв., от които 360 лв. за адвокатско възнаграждение, 108 лв. – суми по т.1, т.5
и т.16 от ТТР към ЗЧСИ и 43.20 лв. – дължима сума по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
С уточняваща молба № 8887/30.07.2021 г./л.5 от настоящото дело/ жалбоподателката
заявява, че поддържа частната жалба само в частта относно определените с поканата за
доброволно изпълнение разноски. Жалбоподателката твърди, че неправилно в нейна тежест
били определени разноски. Тя не била дала повод за образуване на изпълнителното дело, не
била пречила по никакъв начин на бащата да осъществява лични отношения с децата,
поради което не се налагало образуване на изпълнително дело. Твърди, че изпращала
съобщения до взискателя и го канела да дойде да вземе децата за свиждане, но той не се
явявал, а се криел. Моли съда да отмени постановлението, с което в нейна тежест са
възложени разноски.
Ответникът по жалбата не изразява становище.
В писмено становище по делото ЧСИ е изложил доводи за безпредметност на
жалбата, тъй като като уважил молба с вх. № 36372/20.07.2020 г. на жалбоподателката и
съобразил обичайното местопребиваване на децата в друг съдебен район, в който попадало
с.Владо Тричков, общ.Своге, поради което разпоредил да се прехвърли делото на съдебен
изпълнител, действащ в района на РС – Своге. На 28.07.2020г. с протокол изпълнителното
1
дело било прехвърлено на ЧСИ В.А.Н..
Частният съдебен изпълнител не е изразил становище относно оспорените раноски.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, достигна до следните изводи:
С оглед на уточняваща молба от № 8887/30.07.2021 г./л.5 от настоящото дело/ съдът е
сезиран единствено с частна жалба срещу постановлението за разноски, обективирано в
покана за доброволно изпълнение изх. № 33196/29.06.2020 г. по изпълнително дело №
20208380402359 на ЧСИ М.Б..
Жалбата относно постановлението за разноските, обективирано в поканата за
доброволно изпълнение, е подадена в срок и е допустима
Разгледана по същество – частично основателна, но поради съображения, различни
от изложените от жалбоподателката:
Изпълнителното производство е образувано по молба на С.В.С., чрез неговия
процесуален представител – адвокат Ц.П., срещу ИВ. В. В. въз основа на изпълнителен лист
от 01.06.2020 г., издаден по гр.д. № 17589/2014 г. на СРС, ГО, 89 състав за определяне на
режим на лични отношения на бащата С.В.С. и децата В.С.С. и Р. С. С..
Към молбата е приложен договор за правна помощ, сключен от взискателя с
адвокатско дружество за заплащане на възнаграждение в размер на 360 лв. В договора е
посочно, че сумата е заплатена в брой.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 33196/29.06.2020 г. частният съдебен
изпълнител е поканил майката на децата - ИВ. В. В. да изпълни доброволно задължението
по изпълнителния лист за предаване на децата на взискателя на 18.07.2020 г., съобразно
определения режим на лични отношения. В поканата е посочено, че паричното задължение
на В. по изпълнителното дело възлиза на 511.20 лв., от които 360 лв. за адвокатско
възнаграждение, 108 лв. – неолихвяема сума по т.1,т.5 и т.16 от ТТР към ЗЧСИ и 43.20 лв. –
сума по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Поканата е връчена на 18.07.2020 г.
На 20.07.2020 г. е подадено възражение от Ива В., в което наред с други доводи, е
оспорена поканата за доброволно изпълнение и в частта за разноските. По това възражение
относно разноските ЧСИ не се е произнесъл.
На същата дата, на която е подадено възражението – 20.07.2020 г., е подадена и
частна жалба срещу разноските, която е предмет на настоящото производство.
Постановлението за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение
изх. № 33196/29.06.2020 г., е частично неправилно, поради следните съображения:
Неоснователно е възражението на И.В., че не дължи разноски, тъй като не била
станала причина за образуване на изпълнителното дело. Решението, с което е определен
режим на лични отношения се ползва с изпълнителна сила. При издаден изпълнителен лист
за осъществяване на режим на лични отношения, същият е годен изпълнителен титул за
образуване на изпълнително дело. Към датата на издаване и връчване на поканата за
доброволно изпълнение производството по изпълнителното дело не е прекратено. Не се
установяват твърденията на жалбоподателката, че с поведението си не е станала повод за
образуване на изпълнителното дело. Не са ангажирани доказателства в тази насока, а тези
твърдения се оспорват от взискателя, които разполага с изпълнителен лист. Не е налице
някое от изключенията по чл.433, ал.1, т.2-3 от ГПК, поради което се дължат разноските,
направени по изпълнителното дело.
2
По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение:
Съгласно чл. 10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200
лв.
Съгласно чл.10, т.2 от цитираната наредба, за процесуално представителство,
защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
по изпълнителното дело – минималното възнаграждение е 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата.
В конкретния случай е подадена единствено молба за образуване на изпълнително
дело, не са извършени изпълнителни действия с цел изпълнение на режима на лични
отношения към датата на постановлението – 29.06.2020 г., поради което разноските за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени по реда на чл.10, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случай, че
длъжницата не изпълни задължението си и по изпълнителното дело бъдат извършени
изпълнителни действия за принудително изпълнение на режима на лични отношения с
участието на упълномощения от взискателя адвокат, не съществва пречка разноските за
адвокатско възнаграждение да бъдат определени отново.
С оглед на изложените доводи, разноските за адвокатско възнаграждение следва да
бъдат намалени до размера на 200 лв.
По отношение на определените такси:
Частният съдебен изпълнител е посочил, че е начислил следните такси: 108 лв. –
неолихвяема сума по т.1, т.5 и т.16 от ТТР към ЗЧСИ и 43.20 лв. – сума по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ.
От сметка № 147101/28.07.2020 г. се установява, че ЧСИ е определил следните
авансови такси: по т.1 за образуване на изп.дело – 20 лв., по т.5 за изготвяне и връчване на
покана - 20 лв. и по т.2 за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника,
набавяне на данни, документи, книжа и др., определяне начина на изпълнение – 50 лв.
Общият размер на авансовите такси е определил на 90 лв., които с ДДС са 108 лв.
Видно от поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е начислил и
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 43.20 лв.
Таксите по т.1 и т.5 са определени в размерите по Тарифата към ЗЧСИ в размер на по
20 лв., общо 40 лв. и в тази част постановлението е правилно. По отношение на таксата,
посочена по т.16 от тарифата – в разпоредбата е посочено, че за изпълнение на определено
действие, предвидено в глава четиридесет и осма от ГПК, се събира такса 50 лв. Тази такса е
недължима, тъй като към датата на постановлението – 29.06.2020 г. не са извършени други
изпълнителни действия. По изложените съображения, постановление от 29.06.2020 г. в тази
част за такса по т.16 в размер на 50 лв. следва да бъде отменено, при което общият размер на
таксите по т.1 и т.5 възлиза на 40 лв., които с ДДС са 48 лв.
По отношение на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ:
Съгласно т.26, б.”б” от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се начислява
такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за
горницата над 100 лв. Разноските за адвокатско възнаграждение се включват както в
понятието „материален интерес” по смисъла на чл.83, ал.1 от ЗЧСИ, така и в понятието
„събрана сума” по извършването на съответното изпълнително действие – чл.78, ал.1, т.1 от
ЗЧСИ, поради което следва да участват в базата при изчисляване на пропорционалната
3
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. В тази насока е практиката на ВКС - решение №278/25.06.2012г.
по гр.д. № 414/2012г., четвърто гр.отделение. В конкретния случай изпълнителното дело е
образувано за изпълнение на режим на лични отношения на бащата с детето, а не за
събиране на присъдени суми. В този смисъл таксата по т.26 следва да бъде определена
единствено върху адвокатското възнаграждение от 200 лв., при което същата възлиза на 20
лв., изчислена по реда на чл.26, б.“б“ от тарифата/10 лв. + 10 % над 100 лв./, а с ДДС на 24
лв.
Поради изложените доводи, постановление от 29.06.2020 г., обективирано в покана за
доброволно изпълнение изх.№ 33196/29.06.2020 г., следва да бъде отменено в следните
части: в частта за авансовите такси над 48 лв. до 108 лв., в частта за разноските за
адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лв. до 360 лв. и в частта за таксата по т.26 от
Тарифата към ЗЧСИ за сумата над 24 лв. до 43.20 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноските от 29.06.2020 г. по изп.дело №
20208380402359 на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 с район на действие – районът на СРС,
обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 33196/29.06.2020 г., в частта, в
която в тежест на ИВ. В. В. са възложени общо разноски за такси по т.1, т.5 и т.16 от
ТТРЗЧСИ за сумата над 48 лв. до 108лв., в частта за разноските за адвокатско
възнаграждение за сумата над 200 лв. до 360 лв. и в частта за таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ
за сумата над 24 лв. до 43.20 лв.
ПОТВЪРЖДАВА постановление за разноските от 29.06.2020 г., обективирано в
покана за доброволно изпълнение изх. № 33196/29.06.2020 г. по изп.дело №20208380402359
на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 с район на действие – районът на СРС в останалата обжалвана
част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4