№ 11117
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110100564 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.
Ищецът Е. Г. П. твърди, че работила в ...... на длъжност „чертожник“ в периода
14.07.1972 г. – 01.10.1973г., на длъжност „технически изпълнител“ за периода от
01.10.1973г. до 01.02.1976г. и на длъжност „проектант“ за времето от 01.02.1976г. до
18.02.1977г. Поддържа, че трудовата й книжка, удостоверяваща трудовия й стаж, не е
надлежно оформена.
Ответникът ..., ... прави възражение срещу процесуалната допустимост на иска и
оспорва същия като недоказан.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на иска:
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и 2 ЗУТОССР стаж по чл. 1, ал. 1 ЗУТОССР
може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от
друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и
други, че документите са загубени или унищожени; когато осигурителят е прекратил
дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и
книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен
институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се
представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж. Представеното по делото удостоверение има характер на такова по чл.
5, ал. 2 ЗУТОССР, в което е посочено, че липсват данни за стаж в процесния период, каквато
е и разпоредбата на закона. В удостоверението от НОИ следва да се съдържа
удостоверяване на факта, че липсват писмени данни за претендирания стаж. Удостоверяване
на факта, че документите са загубени или унищожени се прави от работодателя в хипотезата
1
на ал. 1 на чл. 5 – когато документите за стажа се намират у работодателя/ негов
правоприемник, какъвто не е настоящият случай. Ето защо искът е допустим.
По основателността на иска:
Установява се от представения препис на трудовата книжка на ищеца, че от
14.07.1972 г. до 18.02.1977 г. между ищеца и .... е било налице трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „чертожник“ в периода от 14.07.1972г. до
01.10.1973г., „технически изпълнител“ в периода от 01.10.1973г. до 01.02.1976г. и
„проектант“ в периода от 01.02.1976г. до 18.02.1977г.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР посоченият документ е сред
писмените доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и правят
допустими гласните доказателства.
От показанията на свидетеля Ц. А. Ц., полагал труд в процесния период при същия
работодател, видно от представената за констатация в оригинал трудова книжка в
проведеното на 04.10.2022г. открито съдебно заседание по делото ищецът е постъпил на
работа в „...“ при ... през 1972-1973година на длъжност „технически изпълнител“. В периода
от постъпването на работа до напускането си ищецът непрекъснато е работил, без да
прекратява трудовото си правоотношение с работодателя на пълно работно време при
шестдневна работна седмица. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като са пълни,
логични и последователни, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от останалия
събран по делото доказателствен материал, а се подкрепят от него. Свидетелят е работил
заедно с ищеца, поради което и впечетленията му за подлежащите на установяване факти са
непосредствени.
Съдът приема, че преценени в съвкупност писмените и гласните доказателства
установяват, че в процесния период ищецът е работил по трудово правоотношение при
работодател ... на длъжност „чертожник“ в периода 14.07.1972 г. – 01.10.1973г., на длъжност
„технически изпълнител“ за периода от 01.10.1973г. до 01.02.1976г. и на длъжност
„проектант“ за времето от 01.02.1976г. до 18.02.1977г. на пълен работен ден при шестдневна
работна седмица с месторабота .... Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2 от
06.06.2016 г. по тълк. д. № 2 / 2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, в производството
по чл. 1 ал. 1 т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред са
приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските. В мотивите на решението
е прието, че при уважаване на предявения положителен установителен иск за трудов стаж на
ищеца следва да се присъждат разноски на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, освен ако са налице
предпоставките по чл. 78 ал. 2 ГПК. В случая ответникът не е признал иска, поради което
ирелевантно е дали е станал повод за завеждане на делото. Ето защо на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на ищеца се следват своевременно поисканите разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, платени по представения договор за правна защита и
съдействие. За разликата над присъдения до претендирания размер на адвокатското
възнаграждение съдът намира своевременно релевираното от ответника възражение за
прекомерност за основателно. В тази връзка намира за необходимо да подчертае, че делото
не се отличава с нехарактерна правна и фактическа сложност и е приключило в едно
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕН на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР по иска,
предявен от Е. Г. П., ЕГН ..., срещу ..., ...., адрес: ... трудовия стаж на ищеца на длъжност
„чертожник“ в периода 14.07.1972 г. – 01.10.1973г., на длъжност „технически изпълнител“
за периода от 01.10.1973г. до 01.02.1976г. и на длъжност „проектант“ за времето от
01.02.1976г. до 18.02.1977г. при работодател ...... на пълен работен ден при шестдневна
работна седмица,
ОСЪЖДА ..., ...., адрес: ... да заплати на М. П. М., ЕГН ********** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 400,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3