Определение по дело №219/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.213а ал.3 АПК, чл. 64 – чл. 67 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Образувано е по молба с.д.№12476/22.07.2025г. от адв. Ц. Б., с искане за възстановяване на срока за обжалване на Решение № 7149/26.06.2025г., постановено по адм.д.№219/2025г. по описа на Административен съд-Варна.

В молбата се сочи, че рано сутринта на 17.07.2025г. неочаквано и внезапно адв. Б. се е почувствал твърде зле, отпаднал, с висока температура и виене на свят, не е могъл да стане от леглото, за да изпълни каквито и да било служебни задължения. Поради високата температура бил в сънено състояние през целия ден и едва на следващия ден е успял да се свържи с личния лекар, за да му бъде издаден болничен лист. Заболяването му продължава и към датата на подаване на молбата за възстановяване на срока. След проведена терапия от личния лекар се е почувствал по-добре, за да може да напише настоящата молба, макар и в домашни условия. Поради тази причина не е бил в състояние, както да уведоми клиента си за заболяването, така и не е бил в състояние да уведоми и другия упълномощен адвокат на клиента за това забавяне на подаването на касационната жалба. Не е уведомил съда за всички тези несъществени за хода на делото, но съществени в личен план събития, поради което счита, че са налице основателни причини за възстановяване срока по реда на чл. 144 АПК, във вр. чл. 64, ал. 2 от ГПК, т.к. пропускането на срока се дължи на особени и непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. По изложените съображения и на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК отправя искане да бъде възстановен срока за подаване на касационна жалба, т.к. пропускането на срока се дължи на особени и непредвидени обстоятелства, които не са били могли да бъдат преодолени. Към молбата е приложен болничен лист с № Е20252227078 с дата 18.07.2025г.

С молба за възстановяване на срок е депозирана и касационна жалба със с.д. № 12477/22.07.2025г. от жалбоподателя М. М. чрез адв. Б. срещу Решение № 7149/26.06.2025г. по адм. дело № 219/2025г. по описа на Административен съд – Варна.

В съдебно заседание молителят редовно уведомен не се явява, не се представлява. Със с.д. № 13038/04.08.2025г. е представено писмено становище от преупълномощения по делото адв. С. Ц., в което се сочи, че е преупълномощена от адв. Б. за явяване в съдебно заседание, не е упълномощена от него да подава касационна жалба и не е ангажирана от М. М. да изготвя такава. Не е получавала лично решението по делото. Сочи, че с колегата Б. работят в една кантора, но същият работи системно от дома си и в кантората идва само, когато има съдебни дела, с оглед на което счита, че изложените от ответника твърдения в писмено становище са неоснователни. Прилага служебна бележка от Адвокатска колегия – Варна, за ползване на платен годишен отпуск в периода от 17.07.2025г. до 01.08.2025г.

С молба със с.д. № 13238/07.08.2025г. от адв. Б. се сочи, че поддържа молбата си за възстановяване на срока и е започнат със становището на колегата си адв. Ц., като изложеното от нея счита за достоверно, а становището на ответника за неоснователно. Сочи, че в разговор с клиента си в един по-ранен срок същият е заявил, че не желае да го представлява адв. Ц. по касационното обжалване, но за това му решение не е уведомил адв. Ц.. Отправя се искане молбата да бъде уважена и да се възстанови срока за подаване на касационна жалба по настоящото дело.

Ответникът в срока по чл. 66, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК е изразил писмено становище със с.д. № 12798 от 29.07.2025г., в което счита, че искането е неоснователно. На първо място в становището се сочи, че болничния лист е издаден на 18.07.2025г., деня след изтичане срока за подаване на касационна жалба, с диагноза „Вирусна инфекция, неуточнена“. Адв. С. Ц. е преупълномощена от адв. Б. и е участвала в последните две от общо три съдебни заседания по делото, като е запозната в детайли със съдебното производство. Адв. Ц. е имала пълномощно и е можела самостоятелно да подаде в срок касационна жалба срещу Решение № 7149/26.06.2025г. по дело № 219/2025г., поради което намира, че са неоснователни твърденията в молбата за невъзможност от страна на адв. Б. да уведоми колегата си адв. Ц. за заболяването си. Сочи се, че двамата работят в една и съща кантора и дори да се допусне, че не е бил адв. Б. в състояние да й се обади по телефона, то адв. Ц. би забелязала отсъствието му и би го потърсила. Сочи се, че адвокатът се е разболял в последния ден на законовоопределения 14-дневен срок за обжалване, поради което може да се предположи, че вече жалбата е била изготвена и готова за подаване, и е следвало само да бъде депозирана в Административен съд – Варна. Посочената в болничния лист диагноза не предполага тежко състояние, което да не позволява провеждането на два телефонни разговора. С оглед на изложеното, че представеният болничен лист е издаден след изтичане срока за депозиране на касационната жалба и че по делото е имало двама адвокати, които са представлявали жалбоподателя М. М., ответникът счита, че не са налице основания за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба, поради което се отправя искане молбата да бъде отхвърлена като неоснователна. В съдебно заседание не се явява, не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите в молбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

Решение № 7149/26.06.2025г., постановено по адм.д.№219/2025г. по описа на Административен съд-Варна е връчено редовно на жалбоподателят, чрез адв.Б. на 03.07.2025г. В решението е посочено, че подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщението пред Върховен административен съд.

Срокът за обжалването му е изтекъл на 17.07.2025г. С молба с.д.№12476/22.07.2025г. е отправено искане за възстановяване на срока за обжалване.

С оглед горното, съдът намира, че настоящата молба е подадена в срока по чл. 64, ал. 3 ГПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК, страната, която е пропуснала установения от закона или от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Законът не дефинира понятието "особени непредвидени обстоятелства ", но в правната доктрина и в практика та на ВКС (така - определение № 707/23.07.2012 г. по ч. т.д. № 501/2012 г. на ВКС, II т. о. ) е прието, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса (като напр. - природни бедствия, внезапно тежко заболяване и пр. причини, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени по волята на страната). В непротиворечивата си практика ВАС и ВКС приема, че "особени непредвидени обстоятелства" са налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител бъдат възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини - внезапно тежко заболяване, злополука, природно бедствие, - да извършат съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока /в този смисъл определение № 26 от 21.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 611/2011 г., I г. о., определение № 11 от 5.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 719/2011 г., IV г. о., определение № 9 от 12.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 518/2010 г., II г. о., определение № 2 от 1.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 928/2011 г., II т., определение № 473 от 17.08.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 293/2009 г., IV г. о., определение № 322 от 25.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 302/2010 г., IV г. о., определение № 629 от 16.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. дело № 5379/2015 г., III г. о., определение № 140 от 05.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 748/2015 г., III г. о., определение № 52 от 02.02.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 384/2015 г., I г. о. и др./.

Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК.

В конкретния случай е безспорно, че в рамките на законоустановения срок / който е 14 дни от съобщението/ за подаване на касационна жалба, такава не е подадена. В молбата по чл. 64 ал.2 ГПК, като причина за пропускането на срока за обжалване, е посочено, че за процесуалният представител на молителя- адв. Б. са били налице особени непредвидени обстоятелства, изразяващи се във внезапно заболяване „Вирусна инфекция, неуточнена“ довело до необходимост от издаване на болничен лист, и съответно предписано домашно лечение за периода от 17.07.2025 г. до 21.07.2025 г. В тази връзка е посочено, че пълномощникът не е бил в състояние да преодолее възникналото особено непредвидено обстоятелство и да представи в срока касационна жалба. Като доказателства в подкрепа на така изложените твърдения е ангажиран от адв. Б. горепосочения болничен лист.

Съдът намира, че така изтъкнатите причини не съставляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, които обективно са лишили жалбоподателя и неговия процесуален представител от възможността да обжалват в рамките на законоустановения срок 14 дневен срок постановеното по делото решение.

Видно от представеното по делото пълномощно, адв. Б. е упълномощен да извършва всички съдопроизводствени действия от името на М. М. – жалбоподател, до приключване на делото във всички инстанции. Адвокатът е и съдебен адресат по делото. От него изхожда и пълномощно за преупълномощаване на адв.Ц..

Ето защо, като професионалист с определена опитност и с оглед твърденията в молба с.д.№13238/07.08.2025г., че М. не желае да бъде представляван в касационното производство от адв.Ц. той е следвало да предвиди, че трябва да е в готовност да подаде касационна жалба в определения от закона срок, с оглед добросъвестно изпълнение на задълженията му като процесуален представител.

На следващо място, не може да бъде прието, че при наличие на двуседмичен срок за подаване на касационната жалба, възникналите обстоятелства относно влошено здравословно състояние на пълномощника, с начало ден преди изтичане на този срок, са особени и непредвидени.

Отделно от това, от обективираното в болничния лист не би могло категорично да се заключи, че пълномощникът е бил напълно възпрепятстван да преодолее това обстоятелство. При произнасянето си за наличие на непреодолимо препятствие, изразяващо се в заболяване на страната или неин представител, съдът е обвързан от преценката на здравните органи относно режима на лечение, обозначен в болничния лист, като по аргумент от противното по чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, при определянето на друг режим, различен от домашен амбулаторен или свободен, заболяването е препятствие, което страната не може да отстрани. При определяне от здравните органи на най-леките режими на лечение - домашен амбулаторен или свободен, се счита, че заболяването позволява лицето да се яви пред органите на съдебната власт, ако не е издадено медицинско удостоверение по образец, с което се установява противното. В тази хипотеза съдът действа при обвързана компетентност, доколкото преценката, че заболяването не позволява явяване пред съда, е единствено от правомощията на здравните органи, обективирана в медицинско удостоверение по образец по чл. 18, ал. 2 от НМЕ. /в този см. е практиката на ВКС в реш. № 127/13.10.2014 г. по т. д. № 1106/2014 г. на І то.. ТК на ВКС, реш. № 88/19.05.2015 г. по гр. д. № 6440/2014 г. на ІІ г. о. ГК на ВКС и др./ В случая е представен болничен лист, който е издаден едва на 18.07.2015 г., считано от 17.07.2025г. като в същия по никакъв начин не е упоменато, че е налице заболяване, което би се явило препятствие, за изпълнение на задължения свързани с подаване на касационна жалба. На следващо място процесуалния представител разполага с електронен адрес на Административен съд-Варна и възможност за подаване на касационна жалба по имейл. Видно от приложените доказателства адвоката разполага с електронен подпис. Не е приложена медицинска документация, удостоверяваща извършен преглед и оценка на състоянието на лицето, която да обоснове извод за наличие на непреодолимо препятствие. Следва да се посочи още, че с оглед на дългия срок за подаване на касационна жалба-14 дни, логичен и обоснован би бил извода, че е съществувала възможност пълномощника да ангажира преупълномощения свой колега да извърши действието, както и да се възползва от съвременните средства на комуникация. Още повече, че самото подаване на касационна жалба не изисква специални познания и би могло да се извърши и лично от страната, както се посочи и от пълномощника по имейл с електронен подпис, чрез куриерска служба и др. Дори да се приеме, че за пълномощника е възникнало обстоятелство, поради което е бил възпрепятстван да подаде в срок жалбата, по делото не са представени доказателства, че жалбоподателя М. съответно също е бил в невъзможност да стори това в предвидения срок.

При установената фактическа обстановка се налага обоснован извод за недоказана трайна невъзможност у лицето за изготвяне и подаване в срок на касационна жалба, а пропускането му единствено да е в резултат на настъпилите обстоятелства. Действително в срока за подаване на касационна жалба за адв. Б. е възникнало особено непредвидено обстоятелство, изразяващо се във внезапно заболяване, но не са представени доказателства, че същия е положил необходимите усилия да ги преодолее.

Предвид изложеното настоящият състав на съда приема, че в случая пропускането на срока не е извинително, не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, а страната не е положила дължимата грижа и процесуална дисциплина за своевременното упражняване на правата си.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 64, ал. 2 ГПК и молба с.д.№12476/22.07.2025г. от адв. Ц. Б., с искане за възстановяване на срока за обжалване на Решение № 7149/26.06.2025г., постановено по адм.д.№219/2025г. по описа на Административен съд-Варна следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Като последица на горното постъпилата след законоустановения срок по чл. 211 от АПК касационна жалба с.д.№ 12477/22.07.2025г. от М. И. М., подадена чрез адв.Б. против Решение № 7149/26.06.2025г., постановено по адм.д.№219/2025г. по описа на Административен съд-Варна следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от горното и на основание чл.213а ал.3 и чл.213а ал.2, вр. чл.215 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с.д.№12476/22.07.2025г. от адв. Ц. Б., с искане на основание чл.64 ал.2 от ГПК, вр. чл.144 АПК за възстановяване на срока за обжалване на Решение № 7149/26.06.2025г., постановено по адм.д.№219/2025г. по описа на Административен съд-Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с.д.№ 12477/22.07.2025г. от М. И. М., подадена чрез адв.Б. против Решение № 7149/26.06.2025г., постановено по адм.д.№219/2025г. по описа на Административен съд-Варна и прекратява производството по същата.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.