Р Е Ш Е Н И Е
№ 260981 14.07.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 1195 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 439 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК и е образувано по повод искова молба
от С.А.П. ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат М.Т., БАК,
против „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район
Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ 21,
Бизнес център „Люлин 6“, ет.2,
представлявано от Ярослав Йежи Орликовски, Томаш Яжембович и Барбара Анна Руджикс, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата 722, 32 лева, за която е издаден изпълнителен лист от 06.06.2012 година по
частно гражданско дело № 2156 по описа на Бургаски районен съд за 2012
година.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът
излага, че през месец декември 2020 година бил уведомен от кантората на частен
съдебен изпълнител Таня Маджарова, рег. № 803 на КЧСИ, с район на действие
района на Бургаски окръжен съд, за това, че срещу него има образувано
изпълнително дело № 1989/2020 година. Делото е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 06.06.2012 година, издаден по частно гражданско дело №
2156 по описа на Бургаски районен съд за 2012 година в полза на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Преди това, на 12.10.2012 година, въз основа
на същия изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 2046/2012
година по описа на същия частен съдебен изпълнител. Това изпълнително дело е
било прекратено с Постановление от 14.04.2020 година на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, тъй като взискателят не е поискал предприемане на изпълнително
действия в продължение на две години.
Изложено е, че с печат върху изпълнителния лист частният съдебен
изпълнител е удостоверил, че последното изпълнително действие по делото е
предприето на 01.03.2013 година. След влизане в сила на това постановление и
въз основа на същия изпълнителен лист кредиторът, който е ищец в
производството, тъй като е придобил вземането на основание договор за цесия, е
поискал образуване на ново изпълнително дело с молба от 20.10.2020 година. В
исковата молба е посочено още, че вземането е погасено с изтичане на общата
петгодишна давност, тъй като последното изпълнително действие, както беше
посочено, е от 01.03.2013 година и съответно
изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
на 01.03.2015 година. Поради това и към
датата на образуване на второто изпълнително дело на 20.10.2020 година
погасителната давност е изтекла.
Поради
изложеното ищецът предявява исковете си.
В
преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Даниела Йорданова
Иванова, е дал писмен отговор, в който оспорва предявения иск като
неоснователен. Излага правен довод, че
предвид приложение на ППВС № 3 от 18.11.1980 година при образувано изпълнително
производство давност не тече. Постановлението се прилага до отмяната му с
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година, постановено по тълкувателно дело
№ 2/2015 година на ВКС, ОСГТК. Поради това ответникът счита, че до 26.06.2015 година погасителен давностен
срок не текъл, а считано от посочената дата до датата на прекратяване на
изпълнително дело с постановление от частния съдебен изпълнител многократно са
били предприети действия, прекъсващи давността. В писмения отговор са изложени
подробни фактически и правни доводи, поради които ответната страна счита, че
искът е неоснователен и следва да бъде постановено решение за отхвърлянето му.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Т. поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спори излага фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът не се представлява.
По приложимия закон настоящият състав приема следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК, съгласно който длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението. В ал.2 е посочено, че искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и предвид приложимия материален закона, се установява следното от фактическа и правна страна:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.03.2012 година, постановена по частно гражданско дело № 2156 по описа на Бургаски районен съд за 2012 година, е разпоредено длъжникът С.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на кредитора „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк.”Младост” 4, Бизнес Парк София, сг. 14, представляван от Луик Льо Пишу, сумата от 441.01 лева (четиристотин четиридесет и един лева и 01 стотинки) главница, дължима по договор за потребителски заем с номер CASH-04476359 от 07.09.2010г., сумата от 98.99 лева (деветдесет и осем лева и 99 стотинки) възнаградителна лихва за периода от 29.10.2010 г. до 14.01.2011г., сумата от 57.32 лева (петдесет и седем лева и 32 стотинки) мораторна лихва за периода от 19.11.2010г. до 24.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 12.03.2012г. до изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни разноски от 125 лева, от които 25 лева заплатена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е влязла в сила и с разпореждане от 04.06.2012 година е разпоредено да бъде издаден изпълнителен лист. По аналогия на чл. 117 от ЗЗД настоящият състав приема, че считано от влизане в сила на заповедта по чл.410 от ГПК е започнала да тече нова, петгодишна давност, която е с този срок и по отношение на вземанията за лихви.
Въз основа на издадения изпълнителен лист на 12.10.2012 година е образувано производството по изпълнително дело № 20128030402046 по описа на Частен съдебен изпълнител Таня Маджарова, рег. № 803 на КЧСИ, с район на действие района на Бургаски окръжен съд. Това изпълнително производство е прекратен с постановление за прекратяване на изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК от 14.04.2020 година. поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. На издадения изпълнителен лист частния съдебен изпълнител е направил отразяване, че последното действие по принудително изпълнение по това дело е предприето на 01.03.2013 година.
Видно от приложения препис от изпълнителното дело покана за доброволно изпълнение, изпратена на 15.10.2012 година, на 28.06.2018 година е изпратено запорно съобщение за налагане на запор на сметки, а преди това, на 22.02.2013 годна, е изпратено искане за вписване на възбрана. Останалите действия са с дати, предхождащи датата 22.02.2013 година.
В хода на това производство е постъпила молба за конституиране на нов взискател - ответника по иска, поради сключване на договор за цесия с кредитора на 15.05.2015 година.
Поради изложеното следва да бъде направена преценка за това кога е настъпила перемпцията по първото изпълнително дело, тъй като тази правна последица се поражда по силата на закона с изтичане на двугодишния срок, в който не са предприети действия по принудително изпълнение. В случая това е станало на 22.02.2015 година, след изтичане на две години от изпращане на искането за вписване на възбрана на 22-02.2013 година. Съгласно даденото в т. 10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С тази част от тълкувателното решение е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. Тълкувателното решение в тази част /относно Постановление № 3/1980 на ВС/ следва да се прилага от датата на постановяването му. В този смисъл е Решение № 170 от 17.09.2018 година, постановено по гражданско дело № 2382 по описа на ВКС за 2017 година, ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Съгласно това постановление погасителна давност не тече докато трае изпълнителен процес относно принудителното осъществяване на вземането. В това постановление е посочено още, че времето, изтекло от началния ден на вземането до прекъсването на давността, се заличава и по силата на чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването започва да тече нов давностен срок, без да е възможно сумирането на сроковете, изтекли преди и след прекъсването.
Поради това следва да се приеме, че в случая тълкувателното решение не намира приложение, предвид факта, че към датата на постановяването му /26.06.2015 година/ изпълнителното производство е било прекратено /на 22.02.2015 година/ и съответно не са били налице отношения в изпълнителен процес, които да бъдат регулирани от закона съобразно тълкувателното решение, с което е отменено изрично и постановлението на ВС.
При това положение следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече считано от 22.02.2015 година, когато е прекратено по силата на закона изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, срокът е пет годишен и е изтекъл на 22.02.2020 година. Второто изпълнително дело е образувано на 20.10.2020 година към която дата, считано от посочения момент на прекратяване, е изтекъл петгодишен давностен срок.
Следва да бъде посочено, че към настоящия момент не е постановено тълкувателно решение по образувано тълкувателно дело № 3/2020 ВКС, ОСГТК, за отговор на въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС и прилага ли се тълкувателното решение за изпълнително дело, образувано преди приемането му, което също би намерило приложение при тълкуване на закона в конкретния случай.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че вземането, за което е издаден изпълнителния лист е погасено по давност.
При този изход от спора и по правилото на чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото. Разноските са в общ размер от 350 лева и представляват внесена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в и сумата 300 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.439 от ГПК, Бургаският районен съд „
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът С.А.П.
ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат М.Т., БАК, не дължи
на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център
„Люлин 6“, ет.2, представлявано от
Ярослав Йежи Орликовски, Томаш Яжембович
и Барбара Анна Руджикс, за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата 722, 32 лева /седемстотин двадесет и два
лева, тридесет и две стотинки/, за която е издаден изпълнителен лист от 06.06.2012 година по
частно гражданско дело № 2156 по описа на Бургаски районен съд за 2012 година и
за събиране на която към датата на приключване на устните състезания по делото
е образувано изпълнително дело № № 20208030401989 на Таня Маджарова, рег. № 803 на КЧСИ, с район
на действие района на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район
Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ 21,
Бизнес център „Люлин 6“, ет.2,
представлявано от Ярослав Йежи Орликовски, Томаш Яжембович и Барбара Анна Руджикс, да
плати на С.А.П. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 350 лева /триста и петдесет лева/,
представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.