№ 11815
гр. С, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20251110119771 по
описа за 2025 година
Предявен е иск от Г. А. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.В бл....., чрез адв.М., със
съдебен адрес: гр.С, бул.„ А С" № 125-2, ет.5, офис 5.3, насочени срещу „Б Е Д К" ООД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул. „Н” 25, ет.5, представлявано от Б Б и С Г, за
осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 350.11 лв., представляваща заплатена от
последния сума за такса за бързо разглеждане на искане по договор за потребителски кредит
№ .../26.04.2021 г., която е прогласена за нищожна с решение по гр.д.№ 21968/2023 г. по
описа на СРС.
В исковата молба се твърди, че на 26.04.2021 г. страните са сключили договор за
потребителски кредит № ... за сумата от 1000 лв., по който ищцата е заплатила 350.11 лв. за
бързо разглеждане на заявката за кредит.
Обяснява се, че с решение по гр.д.№ 21968/2023 г. по описа на СРС, е призната за
неравноправна и нищожна клаузата от договора, предвиждаща задължението за заплащане
на посочената такса за бързо разглеждане.
С оглед на това се иска ответника да бъде осъден да върне на ищцата получената от
нея сума по призната за нищожна клауза от договора.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск. Ответникът признава, че е получил от ищцата
сумата от 350.13 лв. за услугата „бързо разглеждане“ по договор № max_....
В съдебно заседание страните не се явяват. Ищецът взема писмено становище по
съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД.
В случая ищецът е предявил иск за неоснователно обогатяване спрямо „Б Е Д К" ООД
за получени суми по клауза от договор за кредит, която е прогласена за нищожна.
1
Предявеният иск е допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Неоснователно обогатяване е налице, когато възникналото по силата на закона
правоотношение между две лица, по силата, на което едното лице, което е получило нещо
без основание, е задължено да го върне на другото лице, за чиято сметка то се е обогатило. У
нас са уредени два основни вида на неоснователното обогатяване (кондикции)
– престационна и непрестационна (чл.55 и чл.59 от ЗЗД). Фактическият състав
на непрестационната кондикция, уредена в чл.59 от ЗЗД е налице, когато едно лице получава
нещо без правно основание по друг начин, т.е. не чрез престиране от другото лице. При
престационните кондикции пък се извършват действия, с които се разменят пряко блага
между две лица, какъвто е и настоящия случай.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
страните са сключили на 26.04.2021 г. договор за кредит № max_..., както и че в чл.9.1 от
същия е предвидено задължение за кредитополучателя да заплати такса за бързо
разглеждане на искането за кредит в общ размер на 350.11 лв., който се разсрочва за срока на
договора и се дължи с всяка една погасителна вноска.
По иск на кредитополучателя Г. Н. е образувано гр.д.№ 21968/2023 г. по описа на
СРС, 50 състав, с решението по което е прогласена нищожността на клаузата на чл.9, ал.1 от
договора. Видно от отбелязването в ЕИСС, решението е влязло в сила на 21.03.2024 г. С
отговора на исковата молба, ответникът е признал и че е получил плащане по тази клауза в
размер на 350.13 лв.
В случая обаче се претендира заплатена без основание такса за бързо разглеждане на
искане за кредит по договор за кредит № max_.... Доказателства в насока, че такъв договор е
сключен между страните, че клауза от него е обявена за нищожна, както и че по такава
клауза са платени от ищецата задължения, не са представени.
Ето защо садът намира предявения иск за изцяло неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски, каквото
искане обаче не е направил. С оглед на това, съдът не се произнася с решението си в частта
за разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. А. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.В бл....., за осъждане
на „Б Е Д К" ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул. „Н” 25, ет.5,
представлявано от Б Б и С Г, да заплати на ищцата сумата от 350.11 лв., представляваща
недължимо платена по нищожната клауза на чл.9, ал.1 от договор за кредит №
max_.../26.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –04.04.2025 г.,
2
до окончателното плащане на дължимото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3