МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 981/2018 г. по описа
на ПОС
Срещу подсъдимия П.П.П., ЕГН ********** е внесен
обвинителен акт за извършено престъпление по по 249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК за
това, че в периода 11.02.2011 г. - 19.03.2011 г. в Република Словения и в
Република Италия, при условията на продължавано престъпление на 14 пъти е
използвал данни (CVV-код и номер) от платежен инструмент - дебитна банкова
карта VISA Electron № ****, издадена от Банка „УниКредит Булбанк“, филиал
„Международен панаир Пловдив“ - гр. Пловдив на името на Д.Н.Р., ЕГН **********,
без съгласието на титуляра Д.Н.Р., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление, като е извършил успешни транзакции на обща стойност 1073,00
щатски долара, равняващи се на 1522,43 лева, както следва:
1. На
11.02.2011 г. в 21:20:42 часа в Република Словения е използвал данни от дебитна
карта „Visa Electron“ № ****, като е извършил успешна транзакция на сумата
50,00 щатски долара, равняващи се на 72,31 лева към собствения си акаунт в
сайта „***“ с номер „**“ и потребителско име „**“.
2. На
11.02.2011 г. в 21:23:51 часа в Република Словения е използвал данни от дебитна
карта „Visa Electron” № ****, като е извършил успешна транзакция на сумата
17,00 щатски долара, равняващи се на 24,59 лева към собствения си акаунт в
сайта „****“с номер „**“ и потребителско име „**“.
3. На
13.02.2011 г в 11:44:32 часа в Република Словения е използвал данни от дебитна
карта „Visa Electron” № ****, като е извършил успешна транзакция на сумата
26,00 щатски долара, равняващи се на 37,60 лева към собствения си акаунт в
сайта „SPORTINGBET.COM с
номер „**“ и потребителско име „**“.
4. На
14.02.2011 г. в 22:57:53 часа в Република Словения е използвал данни от дебитна
карта „Visa Electron” № ****, като е извършил успешна транзакция на сумата
65,00 щатски долара, равняващи се на 94,59 лева към собствения си акаунт в
сайта „****“с номер „**“ и потребителско име „**“.
5. На
15.02.2011 г. в 01:45:27 часа в Република Словения е използвал данни от дебитна
карта „Visa Electron” № ****, като е извършил успешна транзакция на сумата
50,00 щатски долара, равняващи се на 72,38 лева към собствения си акаунт в
сайта „****“с номер „**“ и потребителско име „**“.
6. На
17.02.2011 г. в 21:21:12 часа в Република Словения е използвал данни от дебитна
карта „Visa Electron” № ****, като е извършил успешна транзакция на сумата
40,00 щатски долара, равняващи се на 57,69 лева към собствения си акаунт в
сайта „****“с номер „**“ и потребителско име „**“.
7. На
12.03.2011 г. в 18:23:26 часа в Република Италия е използвал данни от дебитна
карта „Visa Electron” № ****, като е извършил успешна транзакция на сумата
70,00 щатски долара, равняващи се на 99,40 лева към собствения си акаунт в
сайта „****“с номер „**“ и потребителско име „**“.
8. На
12.03.2011 г. в 23:34:27 часа в Република Италия е използвал данни от дебитна
карта „Visa Electron” № ****, като е извършил успешна транзакция на сумата 60,00
щатски долара, равняващи се на 85,20 лева към собствения си акаунт в сайта
„****“ с номер „**“ и потребителско име „**“.
9. На
13.03.2011 г. в 14:45:24 часа в Република Италия е използвал данни от дебитна
карта „Visa Electron” № ****, като е извършил успешна транзакция на сумата
100,00 щатски долара, равняващи се на 142,00 лева към собствения си акаунт в
сайта „****““ с номер „**“ и потребителско име „**“.
10. На
13.03.2011 г. в 22:24:59 часа в Република Италия е използвал данни от дебитна карта
„Visa Electron” № ****, като е извършил успешна транзакция на сумата 160,00
щатски долара, равняващи се на 227,21 лева към собствения си акаунт в сайта
„****“с номер „**“ и потребителско име „**“.
11. На
14.03.2011 г. в 02:25:33 часа в Република Италия е използвал данни от дебитна
карта „Visa Electron” № ****, като е извършил успешна транзакция на сумата
300,00 щатски долара, равняващи се на 420,67 лева към собствения си акаунт в
сайта „****“с номер „**“ и потребителско име „**“.
12. На 14.03.2011
г. в 22:41:45 часа в Република Италия е използвал данни от дебитна карта „Visa
Electron” № ****, като е извършил успешна транзакция на сумата 100,00 щатски
долара, равняващи се на 140,22 лева към собствения си акаунт в сайта „****“с
номер „**“ и потребителско име „**“.
13. На
17.03.2011 г. в 14:54:30 часа в Република Италия е използвал данни от дебитна
карта „Visa Electron” № ****, като е извършил успешна транзакция на сумата
10,00 щатски долара, равняващи се на 13,97 лева към собствения си акаунт в
сайта „****“с номер „**“ и потребителско име „**“.
14. На
19.03.2011 г. в 01:07:00 часа в Република Италия е използвал данни от дебитна
карта „Visa Electron” № ****, като е извършил успешна транзакция на сумата
25,00 щатски долара, равняващи се на 34,60 лева към собствения си акаунт в
сайта „****“с номер „**“ и потребителско име „**“
Преди даване ход на разпоредителното заседание като
граждански ищец и частен обвинител е конституиран пострадалия Д.Н.Р.. В хода на
разпоредителното заседание е направено искане от подсъдимият и неговия защитник
да не се разпитват всички свидетели и вещи лица посочени в списъка за
призоваване към обвинителния акт. След
постигане на изискуемото от закона съгласие на всички страни, същото е
одобрено от страна на съда и делото е разгледано по реда на чл.371, т.1 от НПК.
В хода на съдебното следствие обясненията на
подсъдимият от досъдебното производство са приобщени след прочитането им по
реда на чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НПК.
В съдебните
прения прокурорът изразява становище, че на подсъдимия П. следва да бъде
определено наказание „Лишаване от свобода“
в минималния размер на наказанието предвидено в санкцията за това
престъпление, както и „Глоба“ в двойния размер на отнетото имущество. Иска се да се определи първоначален общ режим
на изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
От своя страна защитата в лицето на адв.П. иска
подзащитният му да бъде оправдан като излага доводи, че вината му е
неустановена.
Подсъдимият моли да бъде оправдан.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по
делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият П.П.П., роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН
**********
В началото на 2007г. подс.П.П. решил да участва в
спортни залози, провеждани по интернет, от сайта „****“. За целта било необходимо
да се регистрира в сайта като потребител, което било възможно при спазване на
определени зададени от администраторите на условия. На 02.01.2007г. подс.П.
започнал регистристрацията си в сайта като от линка за нова регистрация бил
препратен към форма за регистрация. В тази форма той попълнил личните си данни
- трите си имена, адреса си и домашния си телефон и имейл-адрес. След това
попълнил и потребителски данни като задал свое потребителско име „***“ и парола
за осигуряване на последващото си влизане. След попълване на регистрацията и
приемане на общите правила и условия на сайта, автоматично изпратил на
имейл-адреса потвърждение за регистрация и линк за активиране на регистрацията.
През това време сайта активирал и акаунта на този потребител с № „**“.
Подсъдимият следвало да посочи и начина, по който ще предоставя паричната сума,
която залага. Възможностите за това били различни, като сред тях била и тази
даваща възможност за залагане на парични средства от дебитни и на кредитни
карти. Необходимо било и посочването на
начина на изплащане на парични средства, представляващи евентуалните печалби от
залозите. Сред тези начини бил и този при който, печалбата постъпва по дебитна
или кредитна карта, чийто данни конкретния потребител следвало да посочи. Ако
потребителя избере начин на залагане с банкова карта в следващия раздел или
секция на сайта било необходимо той да въведе данните на конкретната банкова
карта, а именно вида й, името на лицето, на което е била издадена, изписано
върху нея, номера на картата, CCV- кода на картата, валидност и номер на
издаване. След това потребителя посочва сумата на депозита, която потвърждава с
натискане на бутона „Депозит". След изпълнение на тези изисквания сайтът
заявявал към банката издател на картата депозираната от играча сума за
изтегляне. От страна на банката паричната сума била прехвърляна към сайта
„****“, съответно към потребителския акаунт на заявителя, който желаел да я
заложи. Потвърждаването на паричните средства в акаунта на играча му давали
възможност да заплаща избраната от него игра.
По същият начин потребителят посочва начина на
изплащане на паричните средства, представляващи спечелената от играта сума. В
този случай ако потребителят е избрал начин на изплащане по банкова карта
следва да въведе данните й, размера на спечелената сума, а след това да
потвърди действията си с натисне на бутона „Изтегляне". По този начин
изплащането на посочената сума, сайтът насочвал към посочената от потребителя
банковата карта, която съответствала на конкретна банкова сметка. ***, че
превеждането на печалба можело да става към всяка една банкова карта,
регистрирана в сайта от активен акаунт, от която било правено поне едно
залагане в сайта.
Посочените правила били задължителни и за подс.П.,
който регистрирал свой акаунт в сайта „****“през 2007г.
На 18.03.2008г. подсъдимият открил в Банка
„УниКредит Булбанк“ банкова сметка №*********, към която му била издадена и
дебитна банкова карта с №***********. При последващите си участия в залози към
сайта, при депозиране на суми или при изтеглянето им подсъдимият посочвал
данните на тази банкова карта.
През месец януари 2011 година, подс. П.П. ***
набира кандидати за работа в обект намиращ се в гр.Сежана, Република Словения.
Подс.П. кандидатствал за посоченото работно място и бил одобрен. В началото на
месец февруари 2011 година той бил командирован в гр.Сежана, Република
Словения, където започнал работа в словенската фирма „***". Дружеството
стопанисвало там обект, представляващ бензиностанция със сервиз, на която подсъдимият
започнал да работи като „оператор за зареждане на гориво". На същия обект
в гр.Сежана, Република Словения работил и пострадалия Д.Р.. При пристигането си
подсъдимият се представил на свид. Г. А., която изпълнявала длъжността
„началник офис“. Подсъдимият бил настанен в апартамент, в който вече живеели
пострадалия Д.Р. и свидетелите Б. Н. и С. Б.. В апартамента имало преносим
компютър, до който достъп имали и подсъдимият и свидетелите.
През периода от 01.02.2011г. до 06.02.2011г,
подс.П. преминал обучение, което му било провеждано от другите двама оператори
– Б. Н. и Д.Р.. След това подсъдимият започнал да изпълнява задълженията си в
бензиностанцията самостоятелно, на определени смени - дневна и нощна. Дневната
смяна започвала от 08:00 часа сутринта и приключвала в 20:00 часа, а нощната
смяна започвала в 20:00 часа и приключвала в 08:00 часа на следващия ден
/посочените часове са + един час по Гринуич/. В обекта имало служебен преносим
компютър, с който работели всички оператори, когато били на смяна. На същия
компютър била инсталирана програмата за работа с колонките за дизелово гориво и
„ад блу'’, а програмата работила „онлайн“. До служебния компютър всеки един от
операторите имал неограничен достъп на операторите когато бил на смяна и
изпълнявал служебните си задължения.
През втората половина на месец февруари 2011г.,
подс. П. поискал заем от 150,00 евро от свид.Д.Р.. Тъй като последния бил на
смяна и не можел да му даде исканата сума, решил да му предостави дебитната си
карта, чрез която подсъдимият сам да изтегли поисканите назаем пари. С тази цел
и съгласно тази им уговорка свид.Р. дал на подс.П. дебитната си карта VISA
ELEKTRON с № **** издадена от „Уникредит Булбанк" АД, клон „Международен
панаир Пловдив", като му съобщил и ПИН-кода за достъп. Подс. П.П. още
същия ден изтеглил поисканата назаем сума, но преди да върне платежния
инструмент на свид.Д.Р. той се запознал с точните данни на банковата карта, които я идентифицират, а
именно номера на картата и CV-кода, който се намирал на обратната страна на пластиката.
Това П. сторил, тъй като решил да опита чрез използване на данните от тази
банкова карта да изтегли от банковата сметка, обслужваща карта на Р. парична
сума, която да заложи в сайта „****“.
На 11.02.2011г. подсъдимият бил на работа дневна
смяна. След 20:00 часа /+ един час по Гринуич/ се прибрал в квартирата си и
решил за първи път да изпълни намисленото, а именно да използва данните от
банковата карта на Р. и да извърши залог в сайта „****“. В изпълнение на
решението си, чрез компютъра, който се намирал в квартирата му, влязъл
най-напред посочения сайт. Там въвел паролата си и потребителското си име
„***“, по който начин влязъл в потребителския си акаунт в сайта с номер „**“.
От секция „Депозит“ и избрал метод за депозиране с банкова карта. След това в
21:20:42 часа /+ два часа по Гринуич/,
използвал без съгласието на титуляра Д.Н.Р. данните - CCV-кода и номера,
които бил записал от платежния инструмент - дебитна карта „Visa Electron” №
****. В полето „име изписано на картата“ отнасящо се за притежателя й,
подсъдимият въвел собственото си име, а не името на пострадалия Р.. След това
той въвел и сумата от 50,00 щатски долара, равняващи се към онзи момент на
72,31 лева и осъществил заявка за депозит. В резултат на тези действия на
подсъдимия заявената сумата била блокирана по банковата сметка на постр.Р. №
BG****, която обслужвала банковата му карта. По този начин сумата преминала
на разположение на подсъдимия. Депозитът
в размер на 50,00 щатски долара подсъдимият получил в 07:09 часа /+ два часа по
Гринуич/ на 13.02.2011г.
След като
успешно извършил първата заявка за депозит, подсъдимият решил веднага да
направи втора такава. В 21:23:51 часа /+ два часа по Гринуич/ използвал данните от дебитна карта „Visa
Electron” № **** на постр.Р., а именно CCV-кода и номера й. Това подсъдимият
сторил без съгласието на титуляра на платежния инструмент - Д.Н.Р.. В полето
„име изписано на картата“ подсъдимият отново въвел собственото си име, а не
името на Р.. После въвел и сумата от 17,00 щатски долара (24,59 лева) и
осъществил заявка за депозит (л.172 т.2). Сумата била блокирана по банковата
сметка на Р. № BG***, която обслужвала картата му и преминала на разположение
на подс.П.. Депозитът в размер на 17,00 щатски долара подсъдимият получил в
07:13 часа /+ два часа по Гринуич/ на 13.02.2011г.
На 13.02.2011г. подсъдимият, съгласно графика, не
бил на работа и към 10:00 часа /+ един час по Гринуич/ се намирал в квартирата. Тъй като другите му
колеги не били там, той решил за трети път да използва данните от банковата
карта на Р., като отново извърши залог в сайта ****. В изпълнение на решението,
чрез компютъра, който се намирал в квартирата им, влязъл в посочения сайт. След
въвеждане на парола и потребителско име„***“, влязъл в потребителския си акаунт
в сайта с номер „**“ и там от секция „депозит“ и избрал метод за депозиране на
парична сума чрез банкова карта. След това в 11:44:32 часа /+ два часа по
Гринуич/ без съгласието на титуляра
Д.Н.Р. използвал данни от платежен инструмент - дебитна карта „Visa Electron” №
****, а именно CCV- кода и номера й, които си бил записал. В полето на сайта
„име изписано на картата“ подсъдимият въвел собственото си име, а не името на
Р.. После въвел и сумата от 26,00 щатски долара равнявала се към онзи момент на
37,60 лева и осъществил заявка за депозит. Сумата била блокирана по банковата
сметка на Р. № BG***, която обслужвала картата. Депозитът в размер на 26,00
щатски долара подсъдимият получил в 13:33 часа /+ два часа по Гринуич/ на
14.02.2011г.
На 14.02.2011г. подсъдимият, съгласно графика, бил
на работа дневна смяна. След 20:00 часа /+ един часа по Гринуич/ той се прибрал
в квартирата и тогава решил за четвърти път да използва данните от банковата
карта на Р. като извърши залог в сайта „****“. За целта, чрез същия компютър от
квартирата им, влязъл в посочения сайт. Там въвел паролата си и потребителско име „***“, по
който начин влязъл в потребителския си акаунт на сайта с номер „**“. От секция
„депозит“ и избрал метод за депозиране с банкова карта. След това в 22:57:53 /+
два часа по Гринуич/ въвел CCV-кода и номера на дебитна карта „Visa Electron” №
***, без съгласието на титуляра й Д.Н.Р.. В полето „име изписано на картата“
подсъдимият въвел собственото си име, а не името на Р.. После въвел и сумата от
65,00 щатски долара, равнявали се на 94,59 лева към онзи момент и осъществил
заявка за депозит. Сумата била блокирана по банковата сметка на Р. № *** и била
на разположение на подсъдимия. Депозитът в размер на 65,00 щатски долара той
получил в 08:15 часа /+ два часа по Гринуич/
на 16.02.2011г.
На 14.02.2011г. в 13:33 часа подсъдимият получил по
описаният по горе начин заявената от него сума от 26,00 щатски долара, която
започнал да залага в различни игри на
сайта. При една от тях той спечелил 200,00 щатски долара и чрез секция „изтеглянеи
избрал метод за изтегляне на сумата с банкова
карта. В 01:59 часа /+ два часа по Гринуич/ на 15.02.2011г. въвел
данните от своята дебитна банкова карта с № *** по този начин тази сума била
преведена по неговата банкова сметка № *** в банка „УниКредит Булбанк“. Сума
била изтеглена от сайта в 02:24 часа /+ два часа по Гринуич/ на 15.02.2011г., по който начин останала на
разположение на подсъдимия.
При една от следващите игри подс.П. спечелил сумата
от 130,00 щатски долара, която решил да преведе по своята банкова сметка № ***
в Банка „УниКредит Булбанк“. За целта по същия описан по-горе начин, чрез
опцията за избор на начина на изтегляне на сумата, достъпна в сайта в секция
„изтегляне “, избрал метод за изтегляне с банкова карта. В 04:00 часа /+ два
часа по Гринуич/ на 15.02.2011г. подсъдимият въвел данните от своята дебитна
банкова карта с №***, издадена от същата банка и обслужваща посочената банкова
сметка ***. Паричната сума била изтеглена от сайта към сметката на подсъдимия в
02:02 часа (+ два часа по Гринуич) на 16.02.2011г.
Последвала поредна печалба от 100,00 щатски долара,
която подсъдимият отново да преведе по своята банкова сметка № *** в Банка
„УниКредит Булбанк. Той избрал от сайта метод за изтегляне с банкова карта и
05:18 часа /+ два часа по Гринуич/ на 15.02.2011г. въвел данните от своята
дебитна банкова карта с №*** издадена от същата банка и обслужваща посочената
банкова сметка. ***. Сумата била изтеглена от сайта в 02:02 часа /+ два часа по
Гринуич/ на 16.02.2011г., при което преминала
в разположение на подсъдимия.
На 15.02.2011г. подсъдимият, съгласно графика на
работните смени, бил на работа нощна смяна от 20:00 часа /+ един час по
Гринуич/. По време на работната си смяна решил за поред път да използва данните
от банковата карта на пострадалия Р. и да извърши залог в сайта „****“. За
целта чрез компютъра, който се намирал на работното му място, влязъл в
посочения сайт. След въвеждане на парола и потребителско име „**“, влязъл в
потребителския си акаунт в сайта с номер „**“. Отворил секция „депозит“ и избрал метод за депозиране с
банкова карта. След това в 01:45:27 часа (+ два часа по Гринуич) на
16.02.2011г. използвал данните от дебитна карта „Visa Electron” № **** на пострадалия
Р. - CCV- кода и номера й без съгласието на титуляра й. В полето „име изписано
на картата“, сочещо притежателя й, подсъдимият въвел собственото си име, а не
името на Р.. После въвел и сумата от 50,00 щатски долара (72,38 лева) и
осъществил заявка за депозит. В резултат на тези действия на подсъдимия сумата
била блокирана по банковата сметка на Р. № ****, която обслужвала дебитната му
картата. Депозита в размер на 50,00 щатски долара, по сайта, подсъдимият
получил в 10:18 часа /+ два часа по Гринуич/ на 16.02.2011г.
На 17.02.2011г. подс. П., съгласно работният
график, бил на работа дневна смяна. След 20:00 часа /+ един час по Гринуич/ се
прибрал в квартирата, където по това време бил сам. Подсъдимият решил отново
/за шести път/ да използва данните от банковата карта на пострадалия Р. и да извърши
залог в сайта „****“по интернет. В изпълнение на решението, чрез компютъра,
който се намирал в квартирата им, влязъл в посочения интернет сайт. Чрез
въвеждане на парола и потребителско име „**“, той влязъл в потребителския си
акаунт в сайта с номер „**“. Там отворил секция „депозит“ и избрал метод за
депозиране на парични средства с банкова карта. След това в 21:21:12 часа /+
два часа по Гринуич/ използвал CCV-кода и номера на дебитна карта „Visa
Electron” **** без съгласието на титуляра на картата – пострадалия Р.. В полето „име изписано на картата“,
отнасящо се за притежателя й, подсъдимият въвел собственото си име, а не името
на Р.. После въвел и сумата от 40,00 щатски долара, която към онзи момент се
равнявала на 57,69 лева и осъществил
заявка за депозит. Сумата била блокирана по банковата сметка на постр.Р. с №
***, обслужваща банковата карта и по този начин била на разположение на
подсъдимият.
Подс.П. работил в гр.Сежана, Словения до 05.03.2011
и поради нарушаване на трудовата дисциплина, той бил освободен от длъжност.
След напускането на работното си място и прекратяване на трудовите си
взаимоотношения със словенското дружество, подсъдимият се преместил да живее
при сестра си свид.М. П. в гр.Рим, Република
Италия. Там той решил отново да продължи да залага в сайта „****“определени
суми пари. Тъй като по банковите си сметки нямал парични средства решил отново
да започне да използва данните, с които разполагал, а именно тези от дебитната
банкова карта на Д.Н.Р. „Visa Electron” № **** издадена от Банка „УниКредит
Булбанк“, обслужваща банкова сметка № ***.
На 12.03.2011г. около 18:00 часа /+ два часа по
Гринуич/, чрез компютъра на сестра си в гр.Рим/Италия, подс.П. влязъл в сайта
„****“. След въвеждане на парола и потребителско име „**“, влязъл в
потребителския си акаунт в сайта с номер „**“. Отворил секция „депозит“ и
избрал метод за депозиране с банкова карта. В 18:23:26 часа /+ два часа по
Гринуич/ използвал CCV-кода и номера на дебитна карта „Visa Electron” № ****
без съгласието на титуляра й постр. Р.. В полето „име изписано на картата“,
сочещо притежателя й, въвел собственото си име, а не името на постр. Р.. После
въвел и сумата от 70,00 щатски долара, равняваща се към онзи момент на 99,40
лева и осъществил заявка за депозит. В резултат на тези действия сумата била
блокирана по банковата сметка на Р. № *** която обслужвала картата и била на
разположение на подсъдимия. Депозита в размер на 70,00 щатски долара
подсъдимият получил на 12.03.2011г.
На 12.03.2011г. подс.П. продължил да играе. В 23:34:27
часа /+ два часа по Гринуич/ използвал CCV-кода и номера на дебитна карта „Visa
Electron” № **** без съгласието на титуляра й - постр. Р.. Тези данни
подсъдимият въвел на сайта, а в полето „име изписано на картата“, сочещо
притежателя й, той въвел собственото си име, а не името на Р.. После въвел
сумата, с която искал да играе, а именно 60,00 щатски долара, равняващи се на
85,20 лева към онзи момент, след което заявил депозита. Сумата била блокирана
по банковата сметка на Р. № ***, която обслужвала картата и тя останала на разположение на подсъдимия. Депозита в
размер на 60,00 щатски долара подсъдимият получил в 03:31 часа /+ два часа по
Гринуич/ на 14.03.2011г.
На 13.03.2011г. подс.П. продължил да играе в
сайта„SPORTINGBET.COM" и да залага различни суми пари. Същият ден около
12:30 часа /+ два часа по Гринуич/, чрез компютъра на сестра си, влязъл в сайта
„****“, въвел парола и потребителско име „**“, влязъл в потребителския си
акаунт в сайта с номер „**“, отворил секция „депозит“ и избрал метод за депозиране
с банкова карта. След това в 14:45:24 часа /+ два часа по Гринуич/ използвал
CCV-кода и номера на дебитна карта „Visa Electron” № **** без съгласието на
титуляра й постр. Р.. В полето „име изписано на картата“, сочещо притежателя й, въвел собственото си име, а не името на Р..
После въвел и сумата от 100,00 щатски долара равняващи се на 142,00 лева към
онзи момент. По този начин подсъдимият осъществил заявка за депозит и сумата
била блокирана по банковата сметка на Р. с №***. Депозита в размер на 100,00
щатски долара подсъдимият получил в 00:56 часа /+ два часа по Гринуич/ на
15.03.2011г.
На
13.03.2011 г. подс.П. продължил да играе. В 22:24:59 часа /+ два часа по
Гринуич/ използвал данни от платежния инструмент на Р. - CCV-кода и номера,
които си бил записал отнасящи се за дебитна карта „Visa Electron” № ****. Тези
данни подсъдимият въвел на интернет сайта, а в полето „име изписано на
картата“, сочещо притежателя й, въвел собственото си име, вместо името на Р..
След това той въвел и сумата с която искал да играе, а именно 160,00 щатски
долара, равняващи се на 227,21 лева и така осъществил заявка за депозит. Сумата
била блокирана по банковата сметка на Р. с № ***, която обслужвала неговата
дебитна карта. Тази сума останала на разположение на подсъдимият. Депозита в
размер на 160,00 щатски долара подсъдимият получил в 02:54 часа /+ два часа по
Гринуич/ на 15.03.2011г.
На 14.03.2011г. в 02:25:33 часа /+ два часа по
Гринуич/ подсъдимият използвал отново CCV-кода и номера, които бил записал от
платежния инструмент на Р. без неговото
съгласие. Данните се отнасяли за дебитна карта „Visa Electron” № ****, чийто
титуляр бил пострадалият Р.. Подсъдимият вписал тези данни в заявката по интернет сайта „****“. В полето „име изписано
на картата“, сочещо нейния притежател, подсъдимият въвел собственото си име, а
не името на Р.. После въвел и сумата от 300,00 щатски долара, равняваща се на
420,67 лева, с която желаел да играе. По този начин той осъществил заявка за
депозит. Сумата била блокирана по банковата сметка на Р. с № ***, която сметка
обслужвала банковата карта и по този
начин заявената сума преминала на разположение на подсъдимият. Депозита в
размер на 300,00 щатски долара подсъдимият получил в 03:30 часа /+ два часа по
Гринуич/ на 15.03.2011г.
Тези действия подсъдимият извършил за пореден път
същия ден в късните му часове. Около 22:30 часа /+ два часа по Гринуич/, чрез
компютъра на сестра си, влязъл в сайта „****“. След въвеждане на парола и
потребителско име „***“, влязъл в потребителския си акаунт на сайта с номер
„**“. Там от секция раздел и избрал метод за депозиране с банкова карта. След
това в 22:41:45 часа /+ два часа по Гринуич/ използвал! данни от дебитна карта
„Visa Electron” № ****, а именно нейния CCV-код и номера, които бил записал, без съгласието на титуляра на картата –
постр. Р.. В полето „име изписано на картата“, сочещо притежателя й подсъдимият
въвел собственото си име, а не името на Р.. След това въвел и сумата от 100,00
щатски долара, равняваща се на 140,22 лева към онзи момент и по този начин
осъществил заявка за депозит. Сумата била блокирана по банковата сметка на Р. с
№***, която обслужвала картата. По този начин паричната сума преминала в
разположение на подсъдимият. Депозита в размер на 100,00 щатски долара
подсъдимият получил в 13:55 часа /+ два часа по Гринуич/ на 15.03.2011г.
Подсъдимият продължил интернет играта и на
17.03.2011г. По същият начин около 14:50 часа /+ два часа по Гринуич/, чрез
компютъра на сестра си, влязъл в сайта „****“. Там въвел парола и потребителско
име „****“ и влязъл в потребителския си акаунт на сайта с номер „**“. В секция
„депозит“ избрал метод за депозиране с банкова карта. След това в 14:54:30 часа
/+ два часа по Гринуич/ използвал CCV-кода и номера, на платежния инструмент на
Рабеишев- дебитна карта „Visa Electron” № **** без неговото съгласие. В полето
„име изписано на картата“, сочещо притежателя й той въвел собственото си име, а
не името на Р.. После въвел и сумата от 10,00 щатски долара, равняващи се на
13,97 лева към онзи момент. По този начин осъществил заявка за депозит и сумата
била блокирана по банковата сметка на Р. № ****, която обслужвала банковата
карта. Депозита в размер на 10,00 щатски долара подсъдимият получил в 00:42
часа /+ два часа по Гринуич/ на 19.03.2011г.
За последен път подсъдимият извършил описаните по
горе действия на 19.03.2011г, когато около 00:00 часа /+ два часа по Гринуич/,
чрез компютъра на сестра си, влязъл в сайта „****“. След въвеждане на парола и
потребителско име „***“, влязъл в потребителския си акаунт в сайта с номер
„**“. Чрез секция „депозит“ избрал метод
за депозиране с банкова карта и в 01:07:00 часа /+ два часа по Гринуич/
използвал CCV-кода и номера от платежния инструмент на Р. - дебитна карта „Visa
Electron” № **** без неговото съгласие. В полето „име изписано на картата“,
сочещо притежателя й, той въвел собственото си име, а не името на Р.. После
въвел и сумата от 25,00 щатски долара, равняваща се на 34,60 лева към онзи
момент и по този начин осъществил заявка за депозит. В резултат сумата била
блокирана по банковата сметка на Р. с № „****“, която обслужвала картата му. По този начин сумата
била на разположение на подсъдимият. Депозита в размер на 25,00 щатски долара
подсъдимият получил в 02:48 часа /+ два часа по Гринуич/ на 20.03.2011г.
На 18.03.2011г пострадалият Р. решил да изтегли
парична сума чрез дебитната си карта „Visa Electron” № ****, която обслужвала
банковата му сметка. По същата сметка Р. получавал заплатата си от дружеството,
в което работил. След като въвел ПИН кода на картата, получил отказ от
устройството да му предостави исканата сума поради недостатъчна наличност. За
случилото се Р. уведомил свид.А., която му съдействала да получи извлечение по сметката си от Уникредит
Булбанк. След като се снабдил с последното пострадалият Р. и свид.А.
установили, че за периода от 11.02.2011г до 19.03.2011г четиринадесет пъти от
банковата сметка на Р. били осъществявани залагания в интернет сайта „****“.
Свид.А., като отговорник в офиса на дружеството в гр.Сежана, разговаряла с
останалите работници на фирмата там и от наученото стигнала до извода, че
най-вероятно залаганията са направени от съквартиранта на Р.- подс.П.. Тя се
свързала с него по телефона и го попитала за тези залагания от банковата карта
на Д.Р.. Първоначално той отрекъл да е правил тези залагания и да е ползвал
данните от картата на Р., но по-късно признал в разговор със свид.А.
извършеното, заявил че съжалява и помолил Р. да не пуска жалба срещу него, като
обещал да му върне парите. Въпреки това до възстановяване на парите на
пострадалия от страна на подс.П. не се стигнало.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
От наличните по делото доказателствени материали,
събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин
се установява авторството на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, времето, мястото, начина и механизма на извършването му. Така
описаната фактическа обстановка се установява от показанията на пострадалия Р.
/том 1, стр.86/, свид.Г. А. /том 1, стр.93/ свид.С.Б. /том 2, стр.68/, свид.Б.
Н., както и частично от показанията на свид.М. П., която споделя, че
подсъдимият е пребивавал при нея в гр.Рим Италия, непосредствено след престоя
му в Словения. Тези свидетелски показания съдът намира за достоверни. Същите са
вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Фактическата обстановка
описана по-горе се установява и от от писмените доказателства – справки,
представени от Уникредит Булбанк за банковите сметки и банковите карти на пострадалия
и подсъдимия, справки предоставени, от интернет сайта „***" за
регистрацията на акаунт „**“ с потребителско име „****“, както и за данните на
банковите карти заявени в сайта от потребителя на този акаунт, справка от
дружеството **** Slovenija, относно графика за работа на подс.П. и другите
оператори на бензиностанцията в Словения, справка от БНБ за валутния курс на
щатския долар през процесния период. Тези писмени доказателства потвърждават
показанията на свидетелите по делото. Фактическата обстановка се установява и
от изготвените по делото експертизи и допълнителни такива, на които като цяло /
предвид изключението, което ще бъде описано по-долу/ съдът дава вяра.
Експертните заключения са били изготвени от компетентни вещи лица и са
мотивирани, което позволява да се проследи верността на изводите им.
От показанията на пострадалият Р. се установява
кога и по какъв повод подсъдимият е научил данните от банковата му карта.
Пострадалият установил липса на парични средства още през февруари 2011г., но отдал
същата на свой пропуск. Едва в края на март 2011г се усъмнил за осъществен
неправомерен достъп до паричните средства в банковата му сметка от друго лице.
Това му дало основание да проследи движението на парите си, за което се снабдил
със справка от банката, в която паричната сума била депозирана - Уникредит Булбанк. От тази справка той
установил, че една част от неговите налични по сметката му парични средства са
били изпращани към интернет сайт за спортни залагания „**". Пострадалият
заявява, че никога не е залагал на спортни резултати в интернет и твърди, че
залозите, за които научил от представеният му от банката документ не са
извършени от него. Тези показания на пострадалия Р. се подкрепят от показанията
на свид.Г. А., която разговаряла с подсъдимият относно липсващите парични
средства от сметката на Р. и той й обещал, че ще ги върне до месец, стига да не
пусне Р. жалба срещу него. Показанията на свид.А. се подкрепят от приложените
по делото разпечатки на проведена електронна кореспонденция по интернет с подсъдимия /том 1, стр.66-72/.
Последните съдът цени единствено при преценка достоверността на показанията на
свид.А. и само до колкото те кореспондират с останалите доказателства по
делото, сочещи подс.П. като автор на престъплението.
Показанията на пострадалия Р. се подкрепят още от
показанията на Б. Н., който живеел към онзи момент с пострадалият, подсъдимият
и свид.С.Б. в една квартира. Свид.Н. заявява, че от подсъдимият научил, че той
често залага в интернет. За този навик на подсъдимият разказва и свид.Б..
Свид.Н. казва още, че пострадалият от своя страна никога не е залагал по този
начин. Съдът кредитира тези твърдения на свид.Н.. Последният е живял заедно с
Д.Р. две години и половина в обща квартира в Словения и е имал възможност да
наблюдава поведението му и да научи навиците му. От друга страна първият залог
в интернет от банковата карта на Р. бил осъществен на 11.02.2011г след като
подсъдимият П. вече е бил постъпил на работа там на 01.02.2011г, според справка
от дружеството **** Slovenija. От показанията на тези свидетели се установява
още, че подсъдимият не се ползвал с добро име сред тях, тъй като не спазвал в
достатъчна степен трудовата дисциплина и не бил коректен в отношенията си с
останалите.
Съществено значение за разкриване на обективната
истина по делото имат писмените доказателства, които кореспондират с
показанията на свидетелите. Видно от писмена справка, издадена от Уникредит
Булбанк /том 3, стр.21/ към банкова сметка *******, открита на 29.10.2010г е
била издадена и банкова карта с № ****. Според друга справка от тази банка, от
посочената банкова карта на пострадалия Р. са били извършвани залози към
интернет сайт за спортни залагания с адрес „****". Според справката към
този сайт са били извършвани успешни транзакции от паричната наличност,
управлявана със същата банкова карта. Чрез информацията от тази справка се
установява още, че на името на подсъдимия в същата банка е била издадена
банкова карта с №**, която обслужвала сметка №***. Данните от посочената
банкова карта на името на Р. били използвани от подс.П. при депозиране на
парична сума в залог, в сайта за спортни залагания, а данните от собствената му
банкова карта подсъдимият използвал за да получи реализирана от тези залози
печалба. Тези факти се установяват от изготвените по делото експертизи и от
документите, предоставени от самия интернет сайт.
Съдебно-техническа компютърна експертиза изготвена
от вещо лице А. К. /том 2, стр.44/ установява необходимите данни за регистрация
на нов потребител в „***", възможните начини на депозиране на средства и
възможните начини на изплащане на средства от сайта, а именно чрез дебитна
карта. Данните на банковата карта, според експертизата, се въвеждат в съответни
полета на интернет страницата за депозит на средствата. От допълнителната
техническа експертиза изготвена от вещо лице А. К. /том 2, стр.78/ се
установява значението на представените документи от сайта „***", касаещи
движението на парични средства, а именно справка за движение на депозираните
суми от и към акаунт „**“ за периода 11.02.2011г – 20.03.2011г, получена от
„***" по служебна електронна поща на ОП-Пловдив /том 2, стр.25-40/. Видно
от това заключение паричните суми се заявяват за депозиране и постъпват като
депозит в различни часове, а в някои случаи и в различни дни.
Назначена е била в хода на досъдебното производство
и втора съдебно-техническа експертиза възложена на две вещи лица – А. К. и
С.М.. Според заключението й процесният акаунт в сайта е **, с потребителско име
„****“, собственост на подсъдимият П.П.П., създаден на 02.01.2007г. Видно от
последната дата това се е случило преди подсъдимият П. да е познавал
пострадалия Р., тъй като към тази дата той все още не е бил постъпил на работа
в гр.Сежана/Словения. Към този акаунт вещите лица установяват, че съобразно данните
от „***" са присъединени две
банкови карти, едната с № ***, собственост на подсъдимия и втората с № ****,
собственост на пострадалия. Движението на паричните средства през процесния
период към сайта „***" е било осъществено чрез 14 транзакции от банкова
карта №****, собственост на пострадалия. Движението на паричните средства от
сайта „***" е било осъществено чрез 3 транзакции към карта с №***, собственост на подсъдимия.
Тази експертиза, в частта, в която сочи кои са собствениците на тези две банкови
карти, не заслужава доверие, тъй като твърденията на вещите лица по този въпрос
противоречи на документа представен от Уникредит Булбанк. Видно от този
документ банкова сметка ***димия П.. Последното обстоятелство е от особено
значение за установяване на фактическата връзка между самоличността на
подсъдимият П. и потребителя с акаунт „**“ и с потребителско име „****“,
регистрирани в сайта „***".
По делото е изготвена и допълнителна
съдебно-техническа експертиза от вещите лица А. К. и С. М., в която те сочат
разминаването в данните за собственост на банковите карти като допусната от
тяхна страна техническа грешка. Допълнителната експертиза /том 3/ установява
механизма за депозиране на средства на сайта. Съобразно справките от Уникредит
Булбанк и сайта „ ***“ експертизата установява, че в процесния период са били
извършени четиринадесет успешни транзакции, описани в обвинението срещу подс.П.
по дати, часове и парични суми. Експертизата установява още и три успешни
транзакции от сайта „***" към банковата карта на подс.П.. Според тази
експертиза банковата карта разполага с номер, чийто първи четири цифри показват
издателя на картата. Банковата карта има и втори потвърждаващ номер наречен
CVV. Тези два номера са индентифициращите атрибути на платежния инструмент и в
този смисъл същите са минимално изискуемите, за извършване на банкова операция
чрез платежния документ. Тъй като част от изводите направени от експертизата се
основават на актуалните изисквания на сайта и липсва информация дали същите са
били валидни и към процесния период съдът не основава заключенията си на тях.
Преценката в тази насока съдът прави съобразно информацията предоставена от
интернет сайта „***", конкретно за потребителския акаунт и име установени
по делото, както и от изводите на вещите лица за основните белези на платежният
документ, необходими за неговото разпознаване при използването му.
При тази допълнителна експертиза се установява в
пълнота механизмът на осъществяване на игра в сайта. Задължителен елемент
от тази дейност е регистрация на
потребителят, която се извършва след като той попълни конкретни свои лични
данни. От предоставената от сайта
„***" справка /том 2, стр.27/ се установява, че посочените от процесния
потребител, изписани с латински букви, данни са П.П.П., роден на ***г, с адрес
***, *** 20. Същите кореспондират с номер на акаунт в сайта ** и потребителско
име ***. Посочените лични данни съответстват на личните данни на подсъдимия и
сочат неговата самоличност. Тъй като проверка на личните данни, въведени в
сайта, на практика не се осъществява, е възможен извод за тяхната
недостатъчност за установяване на самоличността на автора на престъплението,
регистрирало се и участвало в залозите на сайта. Съобразно останалите
доказателства обаче, съдът счита самоличността на потребителя на акаунт ** с
потребителско име *** за напълно установена, а именно като подсъдимият П.П..
Освен посочените данни от потребителя при регистрацията му, следва да се
изтъкне обстоятелството, че печалбите от извършените залози потребителя е насочвал
към банковата сметка на подс.П.П., обслужвана от банкова карта№***. Липсва
каквато и да е житейска логика пострадалият Р. или друго трето лице да използва
данните от платежения инструмент с титуляр Р. за да залага срещу спортен
резултат в интернет, след което да превежда печалбата си от тази хазартна
дейност към банковата сметка на друго лице. Освен логика липсват и
доказателства, които да обосноват подобен извод по фактите. Напротив цялата
съвкупност от доказателства- свидетелски показания, писмени доказателства и
експертизи, сочат, че след като подс.П. е научил данните от банковата карта на
пострадалия Р. е използвал същите при депозиране на залози в интернет сайта, в
който той притежавал регистрация от по-рано, като генерираните от него печалби
насочвал за изплащане към своята банкова карта, въвеждайки данните й.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия П. по
отношение на това кога и как е заминал да работи в Словения, къде точно се е
устроил, как е получил банковата карта на Р. и каква е била уговорката им,
както и относно влошаване на отношенията му с персонала на бензиностанцията и
по конкретно със свид.А.. От обясненията му се установява и кога е напуснал
работата в Словения и къде се е преместил да живее за кратко непосредствено
след това. Подсъдимият разказва още, че е играел покер по интернет, както на
сайта ***, така и на сайта ***, като правил залог на определена сума, факт
който се потвърждава и от показанията на свид.Б.. От обясненията на подсъдимият
също така става ясно, че същият знае кои данни от банковата карта са необходими
за да се осъществяват чрез нея преводи по интернет. В тази част обясненията на
подсъдимия кореспондират с доказателствената съвкупност по делото, поради които
съдът ги намира за достоверни.
Не може да се кредитира с доверие твърдението на
подсъдимия, че залози от сметката на
пострадалия Д.Р. той не е правил. От показанията на свидетелите и най-вече от
тези на пострадалия се установява, че достъп до данните на банковата карта на
Р. подсъдимият осъществил правомерно, след което обаче използвал същите в игри
по интернет на сайта „***", като ги въвеждал преди извършване на залог. В
резултат, паричните суми заявени от подсъдимия като залог на сайта били
изтегляни от сметката на пострадалия. Посочените факти са установени още от
писмените доказателствени средства по делото, както и от изготвените експертизи
и в своята съвкупност водят до несъмнения и единствено възможен извод за
авторството и вината на подсъдимия. Косвено доказателство в насока на
използваните от подсъдимия чужди парични средства за залози по интернет е и
обстоятелството, че подсъдимият към онзи момент разполагал с ограничени
финансови средства, тъй като едва започнал работа, поради което вземал назаем
пари от свои колеги. За този факт са налице доказателства в показанията на
свидетелите и в обясненията на самия подсъдим. Последният сочи, че е получил
като заплата накрая едва 146 евро, тъй като останалите пари от заплатата му
били удържани за да се покрият задълженията му към неговите колеги.
Съдът намира възраженията на защитника на
подсъдимия по доказателствата за неоснователни, по следните съображения:
На първо място защитата сочи, че веднъж въведени
парола и акаунт се запазват на сайта и впоследствие всеки може да влезе с тях.
Дори и да се приеме, че това е така,
следва да се отбележи, че при всеки отделен залог е било необходимо
потребителят да посочи начина на депозиране на средствата, които избира, както
и начина на изплащане на печалба от сайта към потребителя. В конкретния случай при всички транзакции са
посочени едни и същи начини за депозиране на залог и за получаване на печалба
чрез посочване на данните на едни и същи платежни инструменти, нещо което не би
било така ако различни лица ползваха един и същи акаунт. Същевременно
доказателства за деятелност от различни лица по делото не са налице, както и не
са налице доказателства подсъдимият да е предоставял профила си за ползване от
друго лице.
На второ място обстоятелството, че компютърното
средство чрез което залозите са били правени не е било приобщено по делото не
разколебава останалите събрани в подкрепа на обвинението доказателства.
Компютърното устройство би се явило средство за осъществяване на
престъплението, а не негов предмет както твърди защитата. Факт е, че такова
средство е било налично в квартирата, обитавана от подсъдимият, както и на
работното му място в гр.Сежана. Установено е по делото, че подсъдимият е имал достъп до
компютърни устройства и е могъл да ги ползва без ограничения, според свободното
си време и желание за това. От показанията на свид.М. П. също се установява, че
в квартирата й в гр.Рим/Италия също е било налично компютърно устройство.
Фактът, че подс.П. е имал достъп до интернет и в Италия се потвърждава и от
наличната по делото електронна кореспонденция между него и свид.А., в момент,
когато той вече бил напуснал Словения и се преместил при сестра си в гр.Рим.
Обстоятелството, че възможност за достъп на подсъдимият до интернет е била
налице е достатъчно да подкрепи обвинителната теза, тъй като се касае за
действия, които се извършват само и единствено по интернет. Тези средства,
използвани от подсъдимия, не са индивидуализирани по конкретни белези и не са
били приобщени като веществени доказателства. Това обаче не опровергава извода,
че посредством такива средства, до които е имал реален достъп, подсъдимият е
осъществил конкретните, описани във фактическата обстановка, съставомерни
действия.
Неоснователно е възражението, че пострадалият Р.
сам е предоставил данните от банковата си карта на подсъдимият, което изключва
вината му. Това действително е било така, но се е случило по повод уговорката
им подсъдимият да изтегли от банковата карта на пострадалия определена сума
пари, за което пострадалият изрично е дал съгласието си да му предостави в
заем. Пострадалият не е дал съгласието си подсъдимият да извършва интернет
залози чрез използване на данните от банкова му карта. Нещо повече –
пострадалият изобщо не е знаел за стореното от подсъдимия и разбрал за това
впоследствие, след като установил намалена парична наличност по сметката си.
Това сочи, че действията на подсъдимият са били неправомерни и същите нямат
фактическа връзка с предоставеното от пострадалия еднократно съгласие за
изтегляне от подсъдимия на конкретна парична сума.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така възприетата и установена фактическа
обстановка съдът намери подсъдимия П.П.П., за виновен в това, че в периода
11.02.2011 г. - 19.03.2011 г. в Република Словения и в Република Италия, при
условията на продължавано престъпление на 14 пъти е използвал данни (CVV-код и
номер) от платежен инструмент - дебитна банкова карта VISA Electron № ****,
издадена от Банка „УниКредит Булбанк“, филиал „Международен панаир Пловдив“ -
гр. Пловдив на името на Д.Н.Р., ЕГН **********, без съгласието на титуляра
Д.Н.Р., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, като е извършил
успешни транзакции на обща стойност 1073,00 щатски долара, равняващи се на
1522,43 лева, с което той е осъществил състава на чл. 249, ал.1, вр. чл.26 ал.1
от НК.
Престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК е формално и
за осъществяването му е достатъчно извършването на изпълнителното деяние без да
е необходимо настъпването на каквито и да било вредни последици. От обективна
страна с действията си подсъдимият е реализирал всички признаци от състава на
престъплението по чл. 249, ал.1, от НК, за което му е предявено обвинение.
Установява се, че подсъдимият е пребивавал както в гр.Сежана/Словения, така и в
гр.Рим/Италия, на тези дати, на които престъплението е било осъществено.
Изпълнителното деяние „използвал” се осъществява чрез употребата на данните от
банковата карта, каквито в случая се явяват идентифициращите я данни- номер на
картата и CCV- кода на картата. Употребата на тези данни от страната на
подсъдимият е била осъществена чрез попълването им на сайта „***", преди
осъществяване на всеки един залог. Това подсъдимият осъществил четиринадесет
пъти без да има съгласието на титуляра на картата – пострадалия Д.Р.. Тази
карта, чийто данни подсъдимият използвал, се явява платежен инструмент по смисъла
на чл.93, т.24 от НК, тъй като същата представлява средство с веществен
характер, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се
прехвърлят пари или парични стойности. В
случая чрез този платежен документ са прехвърлени парични средства в полза на
„***". В резултат за пострадалия Р., собственик на средствата по банковата
сметка и титуляр на платежният инструмент, издаден към същата банкова сметка,
***. Подобен резултат, макар и да не е предвиден сред съставомерните белези на
престъплението, законът допуска като възможна последица на деянието, тъй като в
санкцията на правната норма е постановено, че глобата може да бъде до двойния
размер на получената от дееца сума.
Престъплението по чл.249, ал.1 от НК е субсидиарен
състав, който намира приложение доколкото извършеното не съставлява по-тежко
престъпление. В случая деянията, извършени от подсъдимия не съставлява по-тежко
наказуемо престъпление от това по чл.249, ал.1 от НК. Конкуренция би могла да
възникне между това престъпление и престъплението кражба, което, при своите
квалифицирани състави, се явява по-тежко наказуемо. Макар за пострадалият Р. да
настъпват имуществени вреди, тези парични средства, които са му били отнети не
са преминавали във фактическата власт на лицето, оперирало неправомерно с тях.
Не са изпълнени всички съставомерни признаци на престъплението кражба, поради
което деянието не би могло да се субсумира по чл.194 от НК и следващите.
Извършеното престъпление от подсъдимия П.
представлява форма на усложнена престъпна дейност, тъй като е било реализирано
чрез осъществяване на четиринадесет последователни деяния, които поотделно
осъществяват състава на чл.249, ал.1 от НК. Деянията са били извършени през
непродължителни периоди от време, значително по-малки от приетия в
задължителната практика критерии от около една година. Деецът е действал при
една и съща обстановка, свързана с използване на данните на един и същи
платежен инструмент, по един и същи начин- чрез въвеждането им в интернет сайт,
за постигане на една и съща цел- залог срещу спортен резултат. Налице е и
еднородност на вината у подсъдимият и при четиринадесетте деяния, тъй като при
всяко едно той е действал с пряк умисъл. Видно е, че всяко едно от деянията се
явява продължение от обективна и субективна страна на предшестващите. Всичко
това сочи наличие на предпоставките на чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е било
извършено от подсъдимия П. с пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния
характер на извършените от него действия, знаел е, че ползва данните от
платежния инструмент без съгласието на неговия титуляр, с което е поставил в
опасност обществените отношения, регулиращи законосъобразното осъществяване на
паричното обращение, като е искал именно да стори това.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното
престъпление по чл. 249 ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” от две до
осем години и наказание „глоба” в размер до двойния размер на получената
сума. Наказанията са посочени
кумулативно.
Определяйки наказанието, съдът извърши комплексна
логическа дейност по цялостната оценка на наличните по делото смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, позволяваща установяването на действителната
конкретна тежест на извършеното и налагането на онова наказание, което с оглед
на тази тежест и личността на дееца най-добре отговаря на целите по чл.36 от НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства
представляват чистото съдебно минало на подсъдимия и младата му възраст към
момента на извършване на престъплението, когато той е бил на 23г. Видно от
представената трудова книжка по делото през годините подсъдимият е бил и
трудово ангажиран. Смекчаващо отговорността обстоятелство е и срокът на
проведеното наказателно производство. Деянията са били извършени в периода
февруари- март 2011г, а присъдата на първа инстанция е произнесена на
13.06.2018г. Прекомерният срок на провеждане на наказателното производство се
дължи от една страна на фактическата сложност на случая, тъй като деянията са
били осъществени в чужбина на територията на две различни държави и по
електронен път, при участие в игра организирана от чуждестранно дружество. От
друга страна принос към забавяне на проведеното разследване имат и държавните
органи, тъй като делото е било прекратявано от наблюдаващия прокурор без по
същото да е било проведено пълно и всестранно разследване, който пропуск е бил
констатиран от съда при осъществяване на съдебен контрол в досъдебната фаза на
процеса. Частичен принос към продължителния срок на провеждане на наказателното
производство има и процесуалното поведение на подсъдимият, което е станало
причина в един момент разследването да бъде спряно за да бъде подсъдимият
издирен. Срокът на провежданото наказателно производство макар и завишен не
може да се приеме от съда за изключително смекчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство, още повече, че причината за забавянето не се дължи и изцяло на
поведението на държавните органи.
Продължителният срок на провеждане на наказателното производство обаче
следва да бъде отчетен от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва
да се приеме броя на деянията, съставили престъплението по чл.249, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК, както и настъпилите имуществени вреди за пострадалия, които макар
и несъставомерни са пряка и непосредствена последица от престъплението.
Не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, поради което съдът не намери законови предпоставки
за определяне на наказанието на подсъдимия по реда на чл.55 от НК.
Предвид посочените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът намира, че наказанието на подсъдимия П.
следва да бъде определено при превес на смекчаващите такива. С оглед липсата на
други осъждания на подсъдимия и изминалото време от извършване на
престъплението до произнасянето на съда по авторството и вината, справедливо би
било наказанието Лишаване от свобода на подсъдимият да се определи в размер
ориентиран към минимума. По тези съображения на основание чл. 249 ал.1, вр.
чл.26 ал.1 във вр. с чл. 54 от НК съдът наложи на подсъдимия П.П.П. наказание
от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът е длъжен да наложи и кумулативно предвиденото
наказание Глоба, като в случая при преценка на нейния размер съдът взе предвид
размера на причинените имуществени вреди на пострадалия, както и данните от
трудовата книжка на подсъдимия за месечното му трудово възнаграждение
понастоящем. ГЛОБА в размер на 2000лв се явява съобразена с обществената
опасност на деянието и дееца. Последният се намира и в обективна възможност да
изпълни наказание в този размер, който е изцяло съобразен с доходите му и с
необходимостта чрез тази санкция да се въздейства поправително и
предупредително спрямо него и възпитателно и предупредително спрямо другите
членове на обществото. Неоснователно е искането на прокурора за налагане на
глоба в двойния размер на получената сума. Този размер на глобата не е
съобразен с обществената опасност на деянието и дееца и се явява прекомерен.
С
оглед размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ на подсъдимият П., предвид обстоятелството, че
той не е бил осъждан до момента, съдът намери, че за постигане целите на
наказанието по чл.36 и преди всичко с оглед индивидуалната превенция, не е
наложително той да изтърпи наказанието ефективно. Поправителната и
предупредителната му роля могат да бъда успешно реализирани и при отлагане на
изтърпяването му с изпитателен срок, което междувременно ще даде възможност на
подсъдимия, преосмисляйки поведението си, да се интегрира успешно в обществения
живот. Още повече не са налице каквито и да е данни за извършена друга
противообществена проява от подсъдимия през немалкото време на провеждане на
наказателното производство. По тези съображения, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия П.П.П. наказание от
две години „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от четири години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Независимо от липсата на съставомерен резултат в
правната норма по чл.249, ал.1 от НК такъв е настъпил като пряка и
непосредствена последица от противоправните и виновни действия на подсъдимия.
Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД възниква когато е налице
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди, независимо дали същите са съставомерни или не /ТР№1/2013г по
т.д.№1/2013г на ОСНК/. Основанието на гражданския иск е деянието, предмет на
обвинението. Пряк резултатът от престъплението в случая е причиняването на
имуществени вреди на пострадалия, представляващи сбора на заложените от
подсъдимият парични суми през процесният период, за които залози същият е
използвал данните от платежният инструмент на пострадалия, без негово съгласие.
Налице е причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен несъставомерен
резултат, поради което пострадалият Д.Р. е материално правно легитимиран да
получи обезщетение. По тези съображения на основание чл.45 от ЗЗД съдът намери,
че е налице непозволено увреждане изразило се във виновно осъществените деяния,
съставляващи едно престъпление. След като се доказа авторството и вината на
подсъдимия за осъществените от него деяния, то последните се явяват основание
за присъждане на претендираното обезщетение в полза на увредения. Допуснатият
по делото граждански иск се доказа както по основание, така и по размер, поради
което съдът осъди подсъдимия П.П.П. да заплати на гражданския ищец Д.Н.Р.
сумата от 1522,43 лв., представляваща обезщетение за претърпените от последния
имуществени вреди.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът присъди в тежест на подсъдимият П.П.П.
направените разноски по делото в хода на досъдебното производство в размер на
1170лв, разследването по което е било проведено от Окръжна следствена служба
Пловдив, както и сумата от 60,90лв, представляваща 4% държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: