Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София, 11.06.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 9971 по описа за
2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247 и 248 от ГПК.
Образувано е по молби с вх. № 5081184 от 13.05.2019
г. и с вх. № 5145263 от 09.09.2019 г. подадени от въззивника – ищец по делото З.
„Б.В.И.Г.” АД чрез адв. А.Н., в които е направено искане за провеждане на процедури
по чл. 247 от ГПК и чл. 248 от ГПК за поправяне на очевидна фактическа грешка в
решение № 2676 от 12.04.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 9971/2018 г.,
по описа на СГС, IІI „В“ въззивен състав и допълване на същото в частта за
разноските, присъдени на въззивника.
В срока за отговор на молбата с вх. № 5145263 от
09.09.2019 г., съдържаща двете искания, такъв не е постъпил от въззиваемата
страна З. „Л.И.“ АД.
Софийски
градски съд, след като взе предвид доводите на страната и доказателствата по
делото, приема за установено следното:
Производството по делото е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от З. „Б.В.И.Г.”
АД срещу З. „Л.И.“ АД от 10.07.2017 г., по което е образувано ч.гр.дело № 46616/2017
г. по описа на СРС, II ГО, 78 състав, с предмет сумата в размер на 2718 лв., за
която съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.07.2017 г. По заявлението е заплатена държавна такса в размер на
54,40 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 325,00 лв. без ДДС (390 лв. с
вкл. ДДС).
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило
възражение от длъжника.
В срока по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил
иск за установяване съществуване на вземането по заповедта за изпълнение за
сумата в общ размер на 2718 лв. В производството по образуваното гр. дело № 75604/2017
г. по описа на СРС, II ГО, 78 състав, ищецът е направил разноски за държавна
такса от 54,40 лв. (л. 11 и л. 48), общо 270,00 лв. за експертизи (л. 42 и л. 43),
30 лв. за депозит за свидетел (л. 75), за които ведно с разходите за
заповедното производство е представил списък по чл. 80 от ГПК.
С решение № 407718 от 15.05.2018 г.,
постановено по гр. дело № 75604/2017 г.
по описа на СРС, II ГО, 78 състав е отхвърлил изцяло предявения иск, като е
посочил в диспозитива сумата от 2178 лв., а в мотивите е посочено, че искът е
предявен за 2718 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от З. „Б.В.И.Г.” АД, с което решението е обжалвано изцяло.
В производството пред Софийския градски съд
въззивникът е сторил разноски в размер на 43,56 лв. за държавна такса (л. 9),
за който разход е представил и списък по чл. 80 от ГПК и е завил претенция за
неговото присъждане.
С решение № 2676 от 12.04.2019 г.,
постановено по възз. гр. дело № 9971/2018 г., по описа на СГС, IІI „В“ въззивен
състав е отменил обжалваното първоинстанционно решение изцяло и вместо него е
уважил предявената претенция, като в мотивите си е изложил, че искът следва да
бъде уважен в пълния предявен размер от 2718 лв., а в диспозитива е посочил, че
признава за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2178 лв. С
решението са присъдени разноски в размер на 630 лева за първа инстанция и 43
лв. – държавна такса във въззивното производство.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Исканията
по чл. 247, ал. 1 от ГПК и чл. 248, ал. 1 от ГПК са подадени в срок, от
процесуално легитимирано лице, по делото в представен списък по чл. 80 ГПК, поради
което са допустими. Разгледани по същество и двете искания са основателни:
Съдът
констатира, че е допусната очевидна фактическа грешка в постановеното решение
по делото досежно сумата, за която предявеният иск е уважен, тъй като в мотивите си съдът е посочил, че
уважава претенцията в пълния предявен размер от 2718 лв., а в диспозитива е
посочил, че признава за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2178
лв., вместо претендираните 2718 лв., за които е издадена и заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 46616/2017 г. по описа на СРС, II
ГО, 78 състав. Тази грешка трябва да бъде поправена по реда на чл. 247, ал. 1
от ГПК.
Що се отнася до искането за изменение на решението в
частта за разноските, видно от изложеното ищецът е сторил разноски в
производството в общ размер на 842,36 лв. (798,80 лв. общо в заповедното и
първоинстанционното производство и 43,56 лв. във въззивното такова), за което е
представил и доказателства. От тях с решението са му присъдени само 673 лв. Ето
защо разликата между сторените в заповедното, първоинстанционното и въззивното
производство като сбор и присъдените с решението на въззивния съд разноски, която
възлиза на 169,36 лв. също следва да му бъде присъдена.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2676/12.04.2019
г., постановено по възз.гр.д. № 9971/2018 г. на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, IІI „В“ въззивен състав, като в диспозитива на съдебното
решение да се чете „признава за установено, че З. „Л.И.“ АД дължи на З. „Б.В.И.Г.“
сумата от 2718 лв.“ вместо „сумата от 2178 лв.“
ДОПЪЛВА,
на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, решение №
2676/12.04.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 9971/2018 г. на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, IІI „В“ въззивен състав, в частта за
разноските на въззивника в следния смисъл:
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, пл. „********“ № 5, сумата от още
169,36 лв. – разноски в производството по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.