Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на осемнадесети ноември 2020г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при секретаря Светла Великова
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело № 549 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 226 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.145 от АПК.
Образувано е след отмяна на решение № 2180/13.11.2019 г. постановено по адм.д.№549 по описа на Административен съд гр.Варна за 2019 г. с решение № 11582/14.09.2020г. постановено от състав на ВАС, Трето отделение по адм.д. 14670/2019г. и делото е върнато на същия състав на АС Варна за ново разглеждане.
Производството образувано пред съда е по реда на чл. 203, ал.1 АПК вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба на Т.И.Н., чрез адв. Р.М., ВАК срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Варна /ОД МВР Варна/ с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и претендирани вреди в размер на 20 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, във връзка с незаконните действия и бездействия на органите на полицията при изпълнение на заповедта за „задържането му под стража“ за срок от 24 часа и условията при които то е осъществено, като се сочат нарушени правата му по чл.74, ал.2, т.6, б.“б“, „в“ и „г“ от ЗМВР, законните му права и интереси по чл.30, ал.2 и ал.4 от Конституцията на Р България и чл.5 от КЗПЧ и имуществени вреди в размер на 100лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по обжалване на НП № 17-0324-001285/06.07.2018г. на ОД на МВР Варна, РУ Провадия и сумата от 288 лв. представляваща заплащане за транспортна услуга за превоз на МПС от гр.Провадия до гр.Варна и обратно, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2018г. до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба ищецът твърди, че на 14.09.2017г. около 9.55 ч. е управлявал МПС с френска регистрация, закупен от синът му на 03.07.2017г.. При закупуване на МПС синът на ищеца имал намерение да му го подари. На 14.09.2017г. около 9.55ч. в районна на гр.Провадия г-н Н. бил спрян за проверка от органи на РУ на МВР Провадия. В МПС освен ищеца били съпругата му и внучката им. Ищецът сочи, че страда от злокачествено заболяване и имал експертно решение на ТЕЛК за трайно намалена трудоспособност 95% без чужда помощ. Г-н Н. сочи, че при проверката представил документите си и свидетелството за регистрация на МПС. Ищецът твърди, че обяснил на полицейските органи, че и друг път бил спиран за проверка и, че не е имал проблеми с регистрацията на МПС. Сочи, че на проверката му присъствали повече от четири полицейски коли. Сочи, че по време на проверката стоял извън колата, подпрян на предния капак и, че му станало лошо и не можел да стои прав и казал на полицейските служители, че му е лошо и, че бил претърпял операция от злокачествено заболяване, но те не му обърнали внимание. Около 10.30ч. дошли още полицейски служители и започнали да правят оглед на колата, снимайки колата и съпругата му и детето. Съпругата на ищеца поискала да излязат, но полицейските служители не им позволи. Г-н Н. поискал да премести колата на сянка, но полицейските служители не му позволили. При приключване на проверката било решено от органите на МВР, че регистрационните номера на МПС са невалидни и, че регистрацията е прекратена на 07.02.2017г. във Р Франция. Един от полицаите при приключване на проверката поискал да му сложи белезници и така да го качи в полицейската кола, но ищецът отказал и се качил в полицейската кола, с която го привели в РУ Провадия. На ищеца е съставен АУАН за управление на МПС нерегистрирано по надлежния ред и също за това, че е управлявал МПС с незаплатен фиш. Ищецът сочи, че е възразил срещу АУАН, че многократно е управлявал МПС в Р България, че е бил спиран за проверка от органи на полицията, но не са му създавали проблеми, тъй като приемали, че регистрацията на МПС е редовна, което било потвърдено и от запитването му в КАТ Варна, служба – Регистрация. От проверяващият орган били иззети свидетелството му за регистрация на френски език и копието от договора за покупко-продажба на МПС, копия от декларации и регистрационните табели. Ищецът сочи, че му е извършен личен обиск, съставен му е протокол и му е връчена заповед №33167/14.09.2017г. за полицейско задържане за 24 часа на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР във връзка с ДП № 311/2017г. по описа на Районна прокуратура гр.Провадия. Полицай му поднесъл за подпис декларация, съдържаща описание на правата, с които разполага като задържано лице, като казвал на ищеца къде да подписва. Ищецът сочи, че в тази декларация изрично с подписът си е заявил желание незабавно да бъде консултиран и прегледан от лекар и да му бъде назначен адвокат. Ищецът твърди, че по време на задържането се е чувствал много зле, чувствал че ще припадне и помолил разследващия полицай да отиде до прозореца и да подиша чист въздух, на което му било отговорено да седне и, че ще бъде оставена отворена вратата. Ищецът сочи, че изрично при задържането си е уведомил полицейските служители, че поради заболяването му следва да приема храна на всеки два часа и да взима лекарствата си и, че лекарствата му били останали в съпругата му и трябвало да му бъдат донесени. Ищецът сочи, че не му е осигурена медицинска помощ и не му е осигурен адвокат. Бил лишен от храна, лекарства и вода и бил подложен на разпит. Сочи, че почти през цялото време е следвало да стои прав. Сочи, че в ареста на РУ Провадия е престоял от 9.55ч. до 14.30ч., когато бил освободен и през това време пропуснал три хранения и 3 приема на лекарства. Сочи, че чувствал силни болки на мястото на операцията и като се прибрал у дома видял, че е отворена – били спукани няколко конеца, което след това наложило нова операция. Ищецът сочи, че по описа на РП гр.Провадия е образувано ДП № 311/2017г., водено срещу него за това, че е управлявал МПС нерегистрирано по съответния ред. Разследващите полицаи извършили процесуални действия по събиране на множество доказателства и след приключване на действията по разследването производството по ДП №311/2017г. е прекратено от наблюдаващия прокурор. След прекратяване на досъдебното производство срещу г-н Н. е издадено НП. НП е оспорено пред ПРС и е отменено. Пред ПРС ищецът бил представляван от адв. Ю.Г., за което е заплатил възнаграждение за адвокат в размер на 100лв. Ищецът сочи, че на 15.09.2017г. деня след извършената проверка и „задържането под стража“ на г-н Н., синът му е наел автомобил на „Пътна помощ“ и е откарал МПС в КАТ Варна за регистрация. Регистрацията е отказана поради липса на регистрационни табели. МПС е върнато обратно в Провадия. Регистрацията на МПС е извършена след прекратяване на ДП и връщане на талона на МПС и регистрационните табели на същото. За транспорта на МПС до гр.Варна синът на ищеца бил направил разходи в общ размер на 288лв., които ищецът сочи че е предоставил на сина си, съгласно фактура 01460/03.07.2018г. с доставчик „Маркони Ауто“ЕООД Варна. Ищецът сочи, че вследствие на неоснователното, незаконно и показно задържане под стража за срок от 24 часа, извършения личен обиск по чл.68 от ЗМВР и от условията, при които то е било извършено е претърпял страдания – физически и психически, дискомфорт, стрес, унижение, накърнение на доброто име и авторитет и вредоносен ефект върху здравето му. В помещението за задържане не била осигурена лекарска помощ, изпитвал силни болки и замаяност от поредната химиотерапия, която бил претърпял преди 20 дни, нямал вода, храна и лекарства. Ищецът сочи, че е получил дълбоко психично разстройство, вследствие на изключителния стрес и силно преживяване на факта, че не знаел за какво точно е задържан, доколкото чувал, че ставало въпрос за извършено от него престъпление. Намира, че причинените му емоционални и физически преживявания са пряка и непосредствена последица от осъщественото му задържане под стража за срок от 24 часа, конкретно от начина и условията, в които е бил принуден да остане. Релевира довод, че фактически действия и бездействия /неизвършването на фактическите действия, които административният орган е бил длъжен да извърши по силата на закона /на полицейските органи на РУ МВР Провадия определял като незаконосъобразни по см. на т.4 от ТР № 3 по т.д. 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС. Намира че действията и бездействията са на държавни длъжностни лица /държавни служители по чл.2, ал.1 ДВбр.95/2003/, извършени при и по повод изпълнение на административна дейност. Касаело се до последващи действия и бездействия на администрацията, след задържането му и представляващи действия по осуетяването на среща с адвокат, бездействие – неосигуряване на лекар, лекарства, храна и вода за периода на задържането, които противоречали на закона и обосновавали правна квалификация на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ /посочва съдебна практика опр. № 878/20.06.2011г. по адм.д. № 6966/2011г. на ВАС/. Ищецът по арг. от чл.4 от ЗОДОВ релевира довод, че се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Релевира довод, че наказателното постановление е издадено от административен орган и представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателно – правни последици е правен резултат от санкционна административна дейност, поради което намира за компетентни административните съдилища за произнасяне по предявения иск и сочи ТП №2/19.05.2015г. по ТП № 2/2014г. на ВКС и ВАС.
В открито съдебно заседание при новото разглеждане на делото, чрез процесуален представител ищецът поддържа иска и моли за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Ответникът, ОД на МВР Варна при новото разглеждане
на делото не изразява становище по иска.
Ответникът, Младши инспектор при РУ на МВР
Провадия при новото разглеждане на делото не изразява становище по иска.
Прокурорът в открито съдебно заседание дава
заключение за неоснователност на предявения иск. Счита, че искът не е доказан
по основание и размер.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените
по делото доказателства, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по
следните факти, а и същите се установяват от събраните доказателства, поради
това съдът ги възприема и установява следната фактическа обстановка:
1. На 14.09.2017г. на път ІІІ-208 в районна на ПГГС „Земя“ около 09.55 ч. бил спрян за проверка лек автомобил „Опел Астра“ с чужди регистрационни табели.
2. По време на проверката температурата на въздуха, съгласно представената от ответника метеорологична справка е била от 16 до 20 градуса.
3. Автомобилът бил управляван от Т.И.Н., който представил за проверка документите си и свидетелството за регистрация на МПС, което било издадено в Р Франция.
4. Полицейските служители констатирали, че регистрацията на МПС е прекратена в Р Франция на 16.02.2017г. съгласно писмо на МВР дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ приложено на стр.31 от съдебната преписка по нахд 361/18 на ПРС.
5. МПС било закупено сина на ищеца – М. И. *** на 03.07.2017г.
6.
До дата на проверката /14.09.2017г./ синът на ищеца и
ищецът не са изпълнили задължението си по Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства издадена от министъра на вътрешните
работи /наредбата/ да регистрира МПС в месечен срок от придобиването му.
7. Установено било, че г-н Н. управлява МПС с неплатен доброволно фиш сер. №216350/14.09.2015г. за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.186, ал.7 от ЗДвП.
8. В хода на проверката г-н Н. разяснил на проверяващият го полицай, че и друг път бил спиран за проверка и контролните органи му били казали, че няма проблем да управлява МПС с френските регистрационни номера.
9. След приключване на проверката на г-н Н. е съставен АУАН от дата 14.09.2017г., връчен на лицето лично на същата дата.
10. В хода на извършването на проверката срещу г-н Н. е образувано досъдебно производство.
11. При образуването на досъдебното производство съгласно Протокол за оглед на местопроизшествие от 14.09.2017г. огледът на МПС е започнал в 10.30ч. и е завършил в 10.40мин. Протоколът за оглед на местопроизшествие е съставен от Б.Л..
12. Издадена е заповед за конвоиране на лицето Н., в която е посочено, че следва да бъде предадено в РП в 10.55ч.
13. Съставена е Заповед за задържане на лице на Т.И.Н.. Заповедта е съставена на 14.09.2017г. в 9.55мин. от мл.инспектор М.и е връчена на задържаното лице. В заповедта за задържане е посочено, че е съставена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с ДП № 311/17г. В заповедта е посочено, че лицето е освободено в 10.55мин.
14. Съгласно подписаната от г-н Н. Декларация към заповедта за задържане при задържането му е запознат с правата по чл.72, 73 и 74 от ЗМВР. В декларацията срещу т. 2, т.4, т.5 и т.8 е вписано „НЕ“ и има подпис на г-н Н.. В цитираните точки е дадена възможност на задържаното лице да посочи желае ли адвокатска защита, медицински преглед от лекар по негов избор, медицински преглед и нужда от специални храни.
15. В
т.3 от декларацията към заповедта за задържане г-н Н. е посочил, че е опериран,
но липсва информация за заболяването. В тази графа г-н Н. е имал възможност, от която не се е възползвал, да посочи
сериозността на заболяването и да посочи симптомите, които описателно твърди в
исковата претенция, за изпитвани силни болки и замаяност от поредната химиотерапия.
16. Заповедта за задържане не е оспорена по съдебен ред.
17. Съгласно протокол за личен обиск на лицето Н., обискът е извършен в 10.00ч.
18. Съгласно Протокол за разпит на свидетел, приложен в материалите по ДП 311/17г. на РП Провадия, разпитът на г-н Н. е започнал в 11.00 часа и е приключил в 11.15 мин.
19. При разпита на свидетел г-н Н. е посочил, че на датата на проверката синът му му е дал лекият автомобил и с него г-н Н. *** на същия ден и при връщането му в обратна посока е бил спрян за проверка.
20. Съгласно протокол за доброволно предаване на 14.09.2017г. в сградата на РУ Провадия, разследващият полицай е приел от г-н Н. следните документи: свидетелство за регистрация на МПС на френски език; копие на договор за покупко-продажба на МПС от 03.07.2017г. и копия на две декларации.
21. Досъдебното производство – ДП 311/2017г. по описа на РУ Провадия е водено срещу г- Н. за това, че на 14.09.2017г. в гр. Провадия, път ІІІ-208 до ПГС „Земя“ е управлявал лек автомобил „Опел Астра“, който не е регистриран по надлежния ред – престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
22. ДП е прекратено на 14.11.2017г. поради констатирана от прокурора липса на субективна страна на извършеното престъпление.
23. В ДП се съдържат данни за предходно производство срещу ищеца за деяние наказуемо по НК, при което подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. Деянието, за което е била ангажирана отговорността на ищеца е по чл.345 от НК. Тази разпоредба в редакцията към момента на воденото срещу ищеца производство се е отнасяла до наказателната отговорност за управление на МПС с контролни знаци издадени за друго МПС или със знаци неиздадени от съответните органи.
24. НП № 17-0324-001285 е издадено на 06.07.2018г. /видно от данните от решение № 169/10.12.2018г. на ПРС по нахд 361/2018г./ на Т.И.Н. за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и по чл.186, ал.7 ЗДвП.
25. НП № 17-0324-001285/ 06.07.2018г. е отменено с решение № 169/10.12.2018г. на ПРС по нахд 361/2018г.
26. Фактура №**********/03.07.2018г. е издадена на М. Т. И. от „Маркони АУТО“ЕООД за извършена транспортна услуга „Пътна помощ“ Опел Астра от Варна до Провадия с цена от общо 288лв. от които цена на услугата 240лв. и 48лв. ДДС. Към фактурата е приложен фискален бон за извършено плащане.
Констатираните от писмените
доказателства факти се установяват и от гласните свидетелски показания на г-н П.,
г-н И., г-н И. и г-жа Б. , присъствали по време на извършваната проверка и при
действията по събиране на доказателства и задържане на г-н Н. по воденото срещу
него досъдебно производство.
От обясненията на г-н Н. дадени в
хода на съдебното дирене се установява твърдение, че е пренощувал със съпругата
и внучката си в с.Ветрино и сутринта след като си изпил лекарствата в с.Ветрино
са отпътували тримата за гр.Провадия, като г-н Н. управлявал МПС. Сочи, че
лекарствата, които трябва да приема са били в чантата на жена му. По време на
проверката от органите на МВР бил след химиотерапия и на захранване. Сочи, че
от полицейското управление си е тръгнал около 14.00 часа. Сочи, че е разбрал,
че го арестуват в момента на конвоирането му от мястото на извършване на
проверката до РУ Провадия. В показанията си г-н Н. сочи, че по време на
проверката е бил толкава притеснен и му било лошо, че подписал документите
/включително декларацията към заповедта за задържане/ без да ги прочете. Сочи,
че е подписал декларацията към заповедта за задържане при проверката, преди да
е преведен в сградата на РП Провадия. Сочи, че не се е сетил да поиска
лекарствата от съпругата си, защото си е мислел, че работата ще стане за 5-10
минути. Сочи, че искал да отмести колата на сянка, но органите на МВР не му
позволили.
Съдът не кредитира обясненията на
ищеца, тъй като са дадени в противоречие с дадените от него показания пред
органите на полицията в деня на проверката. Пред настоящата инстанция се
твърди, че е пренощувал в с. Ветрино, а пред полицейските органи е посочил, че
сутринта на 14.09.2019г. синът му му е дал МПС. Няма как ако е пренощувал в
с.Ветрино, синът му който не сочи да е посетил родителите си в с. Ветрино да е
предоставил на ищеца МПС. Второто изключително голямо противоречие между
твърденията в исковата молба, обясненията дадени пред съда и данните по медицинските
документи е моментът на извършената на ищеца химиотерапия и здравословното му
състояние при извършване на проверката. Съгласно твърденията на ищеца и
обясненията дадени в открито съдебно заседание химиотерапията му е извършена 20
дни преди дата на проверката и същият се е чувствал зле от остатъчния ефект на
влетите медиКти. Видно от медицинските документи последната химиотерапия на
ищеца е направена през м.май, което е месеци преди деня на проверката от
органите на МВР, освен това се констатира, че към 31 май 2017г. ищецът се е
чувствал добре и е нямал остатъчна симптоматика след проведеното
химиотерапевтично лечение.
Съдът не кредитира твърденията на
ищеца, че при предходни проверки органите на МВР му казали, че МПС е имало
регистрация в Р Франция и поради това можел да го управлява без проблем.
Доказателства относно такива указания на органите на МВР не бяха представени в
хода на настоящото дело. Такива твърдения са в пряко противоречие със
императивно вмененото задължение на собственикът на МПС да го регистрира в
месечен срок от придобиването му пред компетентното звено на КАТ,ПП разписано в
чл.3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
издадена от министъра на вътрешните работи. Наредбата е издадена при спазване
на изискванията на Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999г. и въвежда
изискванията на ЕС към регистрациите на МПС в националното ни законодателство.
От показанията на съпругата на г-н Н.
се установява, че според нея съпругът й се е прибрал около 13.30-14.00ч. Сочи,
че лекарствата му стояли винаги в чантата й и тя не се сетила да му ги даде,
когато са го задържали и конвоирали до Провадия. Сочи, че не е ходила в
полицейското управление, направо се прибрала у дома.
В противоречие с твърденията на
ищеца относно часа на напускане на РУ Провадия са свидетелските показания на
съпругата му. Тя сочи, че ищецът се е прибрал у дома им около 13.30ч-14.00,
което предполага при 2 километра преход между двете сгради /твърденията на сина
за разстоянието между сградата на РУ Провадия и дома на ищеца/, че той е
напуснал полицейското управление преди 13.00ч.
От показанията на сина на г-н Н., М.
И. се установява, че след 10.00 часа получил обаждане от баща си и отишъл на
мястото на проверката. Сочи, че полицейските служители са отказали, той да
заведе г-н Н. до полицейското управление. Сочи, че в хода на задържането не са
осигурени лекарства и храна на баща му. М. И. сочи, че не е носил лекарства на
баща си и, че не го е прибрал от полицейското управление. Също сочи, че баща му
живее на около два километра от сградата на полицейското управление.
Свидетелят Г.П. сочи, че в деня на
задържането е видял г-н Н. и, че той му се е оплакал, че операцията която е
претърпял вследствие на задържането му е започнала да се отваря.
Съгласно заключението по КСМЕ
последната химиотерапия на г-н Н. е проведена от 11.05.2019г. до 17.05.2019г..
От документите за провежданото лечение вещото лице е констатирало, че към
31.05.2017г. /момента на дехоспитализация за стадиране на заболяването/
пациентът не е имал остатъчни прояви на проведената химиотерапия. Вещото лице е
посочило, че времето на появата на хернията на ищеца не може да бъде точно
посочено и, че хернията се появява при силни физически усилия, стареене, травма
или инфекция на раната. В допълнение вещото лице е посочило, че появата на
херния настъпва в момента на физическото усилие /тежък физически труд, силен
напън, продължително стоене в изправено положение, от кашлица/, а не в покой. В
частта на заключението на КСМЕ относно психическото състояние на г-н Н., вещото
лице е посочило, че в резултат на изпитания стрес по време на извършената
проверка и задържането му под стража г-н Н. е развил в първите часове и дни
симптоми на остра стресова реакция изразяващо се в психично напрежение,
нарушено внимание, натрапливо възстановяване на събитието, безсъние и страх от
следствени действия срещу него. Сочи, че към момента на изготвяне на
експертизата били налице данни за органично разстройство на настроението
/афективно разстройство/ и леко когнитивно нарушение.
Съдът не кредитира заключението по
КСМЕ в частта, в която вещото лице е посочило, че ищецът в следствие на
проверката е развил в първите часове и дни симптоми на остра стресова реакция
изразяващо се в психично напрежение, нарушено внимание, натрапливо
възстановяване на събитието, безсъние и страх от следствени действия срещу него
и е направен извод, че това състояние е само следствие от действията на
органите на МВР. Възможно е ищецът да е бил притеснен, доколкото втори път
органите на МВР констатират, че управлява МПС с ненадлежна регистрация и има
вече решение на съда от 2007г. за сходно нарушение, но е малко вероятно с оглед
липсата на критичност в отношението както на ищеца, така и на членовете на
семейството му към извършеното от него деяние /управлението на МПС без надлежна
регистрация в момента на проверката/. Тази липса на критичност към поведението
на членовете на семейството му и към собственото му поведение се проявява и в
изискването към органите на МВР да му осигурят лекарства и медицински грижи при
положение, че първо такива не са заявени по надлежния ред – в попълнената от
лицето декларация и такива не са положени от членовете на семейството му:
съпругата му не му дава лекарствата, а и ищеца не ги иска от нея при
отвеждането му в РПУ; съпругата му не отива да провери как се чувства ищеца при
задържането му и не му носи лекарствата, а се прибира в дома им; синът не
проверява как се чувства баща му и не го посреща при излизането от разпита,
дори не проявява внимание да го закара до дома му, но при тези семейни
отношения органите на МВР според ищеца са длъжни да му осигурят грижата и
вниманието, които той не получава в семейството си. Освен това съдът намира
противоречие и в поведението на ищеца, на съпругата и на сина му и в
твърденията им – сочи се, че в хода на проверката на ищеца е прилошало, поради
проведената на скоро химиотерапия, но симптомите на гадене и прилошаване от
медиКтите от тази терапия не са попречили на ищеца в разрез с изискванията на
ЗДвП да управлява МПС. При твърдяната от него симптоматика, ищецът не следва да
управлява МПС, поради повишен риск от възникване на ПТП, за което да е причина
неговото поведение.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице в частта на КСМЕ относно възможността за получаване на херния.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Предмет на производството при новото разглеждане
на делото съгласно решение № 11582/14.09.2020г. постановено от състав на ВАС,
Трето отделение по адм.д. 14670/2019г.
са следните искови претенции на Т.И.Н. срещу Областна дирекция на МВР за
заплащане на обезщетение в размер на 20 000лв., за причинените му
неимуществени вреди, във връзка с незаконните действия по осуетяване на среща с
адвокат, бездействие – неосигуряване на лекар, лекарства, храна и вода на
органите на полицията при изпълнение на заповедта за „задържането му под
стража“ за срок от 24 часа и условията при които то е осъществено, както и в
частта в която производството е прекратено по иска за обезщетение в размер на
288лв. представляваща заплащане на транспортна услуга за превоз на МПС от
гр.Провадия до гр.Варна и обратно ведно
със законната лихва, считано от 22.06.2018г. до окончателното изплащане на
сумите.
По допустимостта на тези искове настоящата
инстанция не се произнася. Същите са приети за допустими съгласно решение №
11582/14.09.2020г. постановено от състав на ВАС, Трето отделение по адм.д.
14670/2019г.
По тези искове
настоящата инстанция намира следното:
1./ Искът за претендирани вреди в размер на 20 000лв., представляваща обезщетение за причинените на г-н Н. неимуществени вреди, във връзка с незаконните действия и бездействия на органите на полицията изразяващи се в действия по осуетяването на среща с адвокат, бездействие – неосигуряване на лекар, лекарства, храна и вода за периода на задържането, които противоречали на закона и обосновавали правна квалификация на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ при изпълнение на заповедта за „задържането му под стража“ за срок от 24 часа и условията при които то е осъществено, като се сочат нарушени правата му по чл.74, ал.2, т.6, б.“б“, „в“ и „г“ от ЗМВР, законните му права и интереси по чл.30, ал.2 и ал.4 от Конституцията на Р България и чл.5 от КЗПЧ съдът преценява като недопустим, на следните съображения, които следва да бъдат разгледани в две различни групи, първата от които съобразяваща твърденията на ищеца и втората съобразяваща производството в рамките на което е издадена заповедта за задържане:
Първо: Заповедта за задържане е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Съгласно цитирания законов текст полицейските органи имат право да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Към момента на издаване на заповедта за задържане г-н Н. е лице, което управлява МПС без да е регистрирано по надлежния ред, следователно е лице, за което има данни за извършено престъпление.
Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР при задържане на лицата посочени в чл.72, ал.1 от ЗМВР се издава писмена заповед за задържане. В чл.74, ал.2 са посочени изчерпателно реквизитите на заповедта за задържане измежду които в т.6 от цитираната разпоредба правото му: а) да обжалва пред съда законността на задържането; б) на адвокатска защита от момента на задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; д) (доп. – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка; е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.
Съгласно императивното правило на чл.74, ал.3 от ЗМВР задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е". Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице.
Съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.
Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че заповедта за задържане се подписва от задържаното лице и от полицейския орган след като задържаното лице е попълнило и подписало декларацията по чл.74, ал.3 от ЗМВР. В декларацията по чл.74, ал.3 от ЗМВР се съдържа искането на лицето да ползва адвокат и лекар. Декларацията по чл.74, ал.3, изр. първо от ЗМВР е задължителен етап от производството по издаване на заповедта за задържане, поради което проверяването й следва да бъде в производството по оспорване на заповедта за задържане.
Действията по осигуряване на адвокат и на медицинска помощ при задържането на лицето не са по инициатива на полицейския инспектор и не са в производство различно от производствата по издаване на заповедта за задържане и по изпълнението й. От анализа на разпоредбите на чл.74 от ЗМВР се налага извод, че за да бъде назначен адвокат и медицински преглед на задържания, същия следва да се е възползвал от правото си да поиска в декларацията по чл.74, ал.3 от ЗМВР да му бъде предоставена адвокатска и медицинска помощ.
От съдържанието на декларацията към заповедта за задържане подписана от ищеца се налага извод, че същият не е поискал медицински прегледи и адвокатска помощ, не е посочил и необходимост от диетична храна. В декларацията е посочена оперативна интервенция на лицето, но така посоченото заболяване не влече извод и, че задържаното лице иска медицински преглед.
Доводите на ищеца за приложимост към исковата му претенция на опр. № 878/20.06.2011г. по адм.д. № 6966/2011г. на ВАС са неоснователни. ЗМВР при действието, на който е издадена разглежданата в настоящото производство заповед за задържане е приет след датата на постановяването на цитираното определение - Обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г. Предходният ЗМВР е отменен в цялост, поради което позоваване на практика по приложение на отменените вече разпоредби е неотносимо към разпоредбите, при които е издадена заповедта за задържане на г-н Н..
Второ: Заповедта за задържане на г-н Н. е издадена във връзка и в хода на производството по ДП 311/17г. на РП Провадия.
Съгласно чл. 193 от НПК органи на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи. Съгласно чл. 52 от НПК, в действащата към дата на проверката на МПС управлявано от г-н Н. разследващи органи са: 1. следователите; 2.служителите от Министерството на вътрешните работи, назначени на длъжност "разследващ полицай" и 3. полицейските органи в Министерството на вътрешните работи - в случаите, предвидени в този кодекс. От изложеното следва, че мл. инспекторът издал заповедта за задържане е действал като орган на досъдебното производство. Съдът констатира и, че заповедта за задържане е издадена в хода на досъдебно производство. Извършените при издаването й процесуални нарушения биха намерили отражение в актовете издавани в хода на наказателното производство. Това налага извод, при съобразяване на решение № 4283/22.03.19г. по адм. д. 11483/17г. на ВАС, Трето отделение, че съставената заповед за задържане от 14.09.2017г., макар подписана от мл.инспектор при РУ Провадия, не е издадена в рамките на упражняване на административна дейност, тъй като е изготвена в рамките и по повод на разследване по ДП № 311/2017г. по описа на РП – Провадия - т.е. в рамките на наказателно производство – досъдебна фаза. Не са налице действия или бездействия на органите на МВР като административен орган по непредоставяне на адвокатска и медицинска помощ.
Както вече беше посочено съгласно правило на чл.74, ал.3 от ЗМВР задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е". Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице. Ищецът не оспорва, че е положил подпис под заповедта за задържане и, че е подписал декларацията към нея и, че не е заявил изрично и своевременно необходимост от среща с лекар, среща с адвокат и нужда от лекарства и храна. Органите на МВР не са длъжно да презюмират и или да предполагат какво е здравословното състояние на лице, за което към момента на задържането има достатъчно данни, че е извършило престъпление. За това е дадена възможност лицето при попълване на декларацията към заповедта за задържане да посочи, че има нужда от лекар, от храна и от медиКти. Начинът по който следва да бъдат попълнени и подписани заповедта за задържане и декларацията към нея акцентират на активното поведение на задържаните лица да изискат в рамките на времето за попълването на съответните документи среща с лекар, медиКти и храна.
Освен това е учудващо обстоятелството, че в конкретния случай към органите на МВР е поставено по-високо изискване да се грижат за здравето на ищеца отколкото към неговото семейство. Това налага и извод, че в исковата молба се преекспонира здравословният проблем на г-н Н.. От свидетелските показания на съпругата и на сина на ищеца се констатира, че същите не са го придружили до полицейското управление и, че не са го посрещнали при излизането му от там. Съпругата му е държала в чантата си лекарствата на г-н Н., но не му ги е дала. Означава ли това поведение на г-н Н. и на липса на претенция към съпругата му, че само органите на МВР имат задължения свързани с неговото здравословно състояние? При специалният режим на изписване на лекарства при здравословния проблем на г-н Н. не е ясно как органите на МВР са можели да му осигурят лекарства.
Недоказани от данните по делото останаха твърденията на ищеца, че е следвало да приема лекарства и храна само в определени часове към дата на проверката. Доказателства – рецепти, рецептурни книжки, предписания на лекари експерти в тази посока не бяха представени.
Относно твърдяното нарушение представляващо осуетяване на срещата с адвокат доказателства не бяха представени от ищеца. Няма данни да е искана такава среща от г-н Н. при задържането му. Задължителна адвокатска защита се предоставя само на лимитативно / изчерпателно изброен кръг от лица, между които г-н Н. не е. от представената по делото декларация към заповедта за задържане срещу желанието за адвокатска защита е положен подписа на г-н Невед и е вписано „Не“.
Не са ангажирани доказателства от ищеца, чиято е доказателствената тежест при пълно и главно доказване да установи фактите, от които претендира вредите. Поради което искът в тази част е недоказан.
На изложените съображения съдът намира, че не е доказан фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което иска следва да бъде отхвърлен.
2./ иск за сумата от 288 лв. представляваща заплащане за транспортна услуга за превоз на МПС от гр.Провадия до гр.Варна и обратно, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2018г. до окончателното изплащане на сумите.
Искът се основава на фактура №**********/03.07.2018г. издадена на М. Т. И. от „Маркони АУТО“ЕООД за извършена транспортна услуга „Пътна помощ“ Опел Астра от Варна до Провадия с цена от общо 288лв., от които цена на услугата 240лв. и 48лв. ДДС. Към фактурата е приложен фискален бон за извършено плащане.
Искът е недопустим – исковата молба е предявена от
лице без активна процесуална легитимация. Искът предявен от г-н Н. е за плащане
на транспорт „Пътна помощ“ на лек автомобил собственост на сина му, при
следните условия: фактурата за транспорта е издадена на името на собственика на
МПС /синът на г-н Н./ и е заплатена от лицето, на което е издадена. От данните
от фактурата следва, че същата е издадена на 03.07.2018г., която дата е
различна от твърдяната дата на извършения транспорт в исковата молба. От
данните във фактурата не става ясна причината за транспорта. Транспорта е от
гр.Варна до гр.Провадия и не е ясно защо МПС е било в гр.Варна на 03.07.2018г.
От данните във фактурата и във фискалния бон не може да се обоснове извършено
разход от ищеца. Съгласно посочения получател на услугата във фактурата,
получателят е лице различно от г-н Н..
Налага се извод, че искът в тази част е предявен
при процесуална субституция. Процесуалната субституция е институт на процесуалното право,
който предвижда възможността един исков процес да бъде образуван от ищец или да
се води срещу ответник за защита на чуждо засегнато от спора субективно
материално право. Процесуалният субституент е нетипична главна страна. Има
право на иск без да притежава материалното право. Именно поради посочените по- горе характеристики
процесуалната субституция се прилага само когато
изрична законова разпоредба го допуска – арг. от чл.26, ал.2 от ГПК, съгласно разпоредбата на който освен в предвидените
от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
Предявеният в настоящото производство иск не е измежду предвидените от нарочната
законова норма допускаща процесуална субституция. Г-н Н. не е собственик на
МПС, което е подлежало на регистрация. Документа за заплащане на превоза на МПС
е издаден на друго лице. Не се обосновава наличие на възможност г-н Н. да е
заплатил от пенсията си превоза на
чуждото МПС от гр.Провадия до гр.Варна за да бъде извършена регистрацията му.
От друга страна регистрацията на МПС е задължителна и съгласно вътрешното и
съгласно общностното право и е безспорно, че собственикът му, синът на ищеца в
настоящото производство не е изпълнил законовото си задължение да извърши
регистрацията на МПС в предвидените от закона срокове, в които е можел да се
предвижи до гр.Варна без да заплаща за превоз на МПС. Като не е изпълнил
законовото си задължение сам се е поставил в ситуация да има по-големи разходи
при изпълнението му. Тази искова претенция се явява опит на г-н Н. да черпи
права от незаконосъобразното поведение на сина си.
На горните съображения съдът намира, че не са
налице елементите от фоктическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по отношение на
тази искова претенция и същата е неоснователна.
С оглед изхода от спора неоснователно е искането на процесуалният
представител на ищеца за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Т.И. ***, в частта за претендирани вреди в размер на 20 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, във връзка с незаконните действия по осуетяването на среща с адвокат, бездействие – неосигуряване на лекар, лекарства, храна и вода на органите на полицията при изпълнение на заповедта за „задържането му под стража“ за срок от 24 часа и условията при които то е осъществено и в частта на претендирани вреди в размер на 288 лв. представляваща заплащане за транспортна услуга за превоз на МПС от гр.Провадия до гр.Варна и обратно, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2018г. до окончателното изплащане на сумите.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България.
Съдия: