№ 79
гр. Шумен , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет и
девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица И. Хаджииванова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Ралица И. Хаджииванова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500144 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. С. М., чрез адв.К.П. при ШАК срещу определение
№260807/22.03.2021г. по гр.д.№164/2021г. на ШРС, с което първоинстанционният съд е
върнал исковата му молба срещу „Енерго –про продажби“АД-В.. От представените писмени
доказателства и в частност пълномощно рег.№17 от 14.10.2019г. било видно, че Й.С./негова
майка/ го била упълномощила да договаря начините за уреждане на всички спорове,
възникнали в отношенията й с дружеството, като пълномощното било типово. От друга
страна, при направена справка в НБДН се установявало, че жалбоподателят се явявал
единствен ползвател на имота, поради което искът можел да бъде заведен и от негово име.
М. сочи също, че се снабдил с пълномощно рег.№766/31.03.2021г., с което Д.С.Д-единствен
наследник на леля му С.С.С, го е упълномощил да прехвърли партидата на свое име,
съответно да завежда от негово име искове срещу енергийното дружество. Снабдил се с
такова пълномощно и от името на майка си И.С.С.. Предвид изложеното, моли обжалваното
определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд, за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт на районния съд, поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за
основателна, поради следното:
Гр.д.№164/2021г. на ШРС е образувано по искова молба, предявена от С. С. М. срещу
„Енерго-Про продажби“АД-гр.В., с която е заявена отрицателна установителна претенция-да
бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи
сумата 3423.36лв., представляваща цената на преизчислена електрическа енергия, съгласно
1
фактура №********** от 02.10.2019г., установена въз основа на констативен протокол
№1301507/19.10.2018г. за имот, находящ се в с.М., Ш. обл., ул.№ с клиентски №**********
и абонатен №**********.
Първоинстанционният съд е постановил размяната на книжа на основание чл.131 и
сл. от ГПК, като в дадения срок ответното дружество е депозирало отговор, с който е взело
становище по недопустимостта /ищецът не се явявал активно легитимиран да води
настоящия иск, тъй като страна по договора за продажба на ел.енергия се явява С.С.Ж.,
съответно нейните наследници-ако е починала/, както и по неоснователността на
претенцията.
С определение №260707/2021 от 08.03.2021г., исковата молба е оставена без
движение, като на ищцовата страна е дадена възможността в едноседмичен срок да обоснове
правния си интерес от завеждане на отрицателния установителен иск. В мотивите на акта е
прието, че от материалите по делото не се установява ищецът да има собствен интерес от
предявяване на иска-да е упълномощен от С.С.Ж. да води искове от нейно име, да е неин
наследник или да се намира в отношение, обуславящо правния му интерес от водене на
установителния иск. Съобщението за изготвеното определение е връчено на М. на
17.03.2021г..
В срок, на 22.03.2021г. ищецът е депозирал молба, с която е представил нотариален
акт №10, т.№№№, д.№1252/28.06.1991г., по силата на който С.И.Ж. и двете й дъщери Й.С.С.
и С.С.С са придобили процесния имот по давност и наследство, удостоверение за
наследници на С.И.Ж., пълномощно рег.№17/14.10.2019г., със заверка на подписа от кмета
на с.М., по силата на което Й.С. е упълномощила ищеца- неин син, да я представлява пред
„Енерго-Про продажби“АД-гр.В. и „Електроразпределение Север“АД-гр.В., включително да
договаря начините за уреждане на всички спорове, възникнали в отношенията с
дружествата, удостоверение за раждане на ищеца и молба от ищеца до ЦОК-Шумен за
възстановяване захранването на процесния имот. В молбата е посочил, че и двете
наследнички на С.И.Ж./майка и леля на ищеца/ живеели на адрес различен от този, на който
се намирал процесният имот.
С определение от същата дата 22.03.2021г. - №260807, първоинстанционният съд е
върнал исковата молба на С. С. М.. В мотивите на определението си съдът е посочил, че
искът е предявен от ищеца в лично качество, а не като представляващ който й да е от
собствениците на имота, поради което и за него не съществувал правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на сочената сума. Доколкото
липсвала претенция на ответното дружество насочена към ищеца, то и изходът на едно
такова дело не би имал никакъв ефект в отношенията му с ответното дружество, нито пък в
отношенията на последното с действителните собственици на имота.
Настоящата инстанция намира това процедиране за неправилно.
Не винаги само от изложените в исковата молба твръдения е възможно да се определи
2
дали производството по делото е допустимо или не, поради което и съдът, включително и с
оглед нормата на чл. 7 ГПК, при съмнение следва да констатира по безспорен начин дали са
налице съответните недостатъци, за да приложи последиците на чл. 130 ГПК, като следва да
посочи срок на ищеца, в който той да изпълни дадените указания.
В съответствие с това правило съдът е постановил определение №260707/2021 от
08.03.2021г., като е оставил исковата молба без движение и на ищцовата страна е дадена
възможността в едноседмичен срок да обоснове правния си интерес от завеждане на
отрицателния установителен иск. В нарушение на същото обаче, първоинстанционният съд
е постановил атакуваното определение преди изтичане на дадения на страната с
определението от 08.03.2021г. срок за изправяне. Както бе посочено по-горе, определението
от 08.03.2021г. с дадените указания е връчено на М. на 17.03.2021г., поради което и срокът
за отстраняване на нередовността изтича до края на двадесет и четвъртия част на двадесет и
четвърти март. Определението, с което е върната исковата молба е постановено още на
22.03.2021г..
Предвид изложеното съдът намира, че само на това основание обжалваното
определение се явява неправилно.
Само за пълнота следва да се отбележи и че в редица случаи отстраняването на някои
нередовности на исковата молба е предпоставено от отстраняването на други, тъй като
както бе посочено по-горе не винаги само от наличните в исковата молба данни е възможно
да се определи дали производството по делото е допустимо или не.
Така в случая, с уточняващата молба в срок М. е представил и пълномощно, твърдейки
че по силата на същото разполага с представителна власт по отношение на майка си
Й.С.С./наследник на С.И.Ж./ да договаря начините на уреждане на всички спорове,
възникнали в отношенията с дружеството, което води до съмнение дали същият предявява
иска в лично качество или в качеството на пълномощник. При наличие на тази неяснота,
съдът е следвало да посочи нов срок на ищеца, в който той да заяви изрично дали предявява
иска в лично качество или като пълномощник, и едва след това да извърши преценка дали е
сезиран с допустим иск или не. Указания да изправяне на тези нередовности обаче не са
дадени.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде
отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия, като на ищцовата страна отново се дадат подробни и ясни
указания за уточняване на качеството, в което предявява претенцията, а след това при
необходимост да изложи и фактически твърдения, които биха обосновали правния й интерес
от предявения иск.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение №260807/22.03.2021г. по гр.д.№164/2021г. на ШРС, с
което първоинстанционният съд е върнал исковата молба на С. С. М. срещу „Енерго –про
продажби“АД-В., като връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия съгласно дадените указания.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4