Р Е
Ш Е Н
И Е
град Ловеч, 04.08.2017 година
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия ,четвърти граждански състав в публично
заседание на пети юли , две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА
при секретаря М.
КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 771 по
описа за 2014 година на ЛРС , и за да се произнесе, съобрази:
ОСИ
искове по чл.45 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД:
Подадена е
искова молба от Т.М.Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с посочено основание
на иска: чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и цена 420 с ДДС/ след изменението – намалението по
чл.214 от ГПК , против:
1.М.Г. ***,
2. С.Г.Ц., с адрес: ***,
3.И.Г.Н., с адрес:
***,
4.И.С.Г., с адрес:
***, и
5.Ц.Н.Н., с адрес:
***.
Ищецът излага
,че по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 26, том IV, per. № 3505, дело
№ 315/2005г. на нотариус Младен Дойнов и на основание отстъпено право на строеж
върху държавна земя и реализирано строителство, е собственик на следния
недвижим имот: западната част от двуетажна жилищна сграда, предсталяваща
самостоятелно жилище с отделен вход на запад, находящо се в гр. Ловеч, ул.
„Подп. Тутолмин" № 22, състоящо се от приземен етаж със застроена площ от
72,11 кв.м, стая за живеене, баня с тоалетна, коридор, вътрешно стълбище за
етажа, склад в сутерена и жилищен етаж, със застроена площ от 77,74 кв.м,
състоящ се от три стаи, килер, вестибюл, коридор, входно антре, заедно с
припадащите се идеални части от общите части на сградата и 1/2 идеална
част от отстъпеното право на строеж върху общински УПИ XIV - 628 в кв. 86 по плана на гр.
Ловеч от 1995г. По кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч
собственият му имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
43952.507.628.4.1 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
43952.507.628.4.2, намиращи се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с
идентификатор 43952.507.628. Сочи ,че ответниците М.Г., С.Ц. и И.Н. са
съсобственици на двуетажна жилищна сграда - източен близнак със самостоятелен
вход от ул. „Г. Д.", представляваща сграда № 1, находяща се в поземлен
имот с идентификатор 43952.507.628 по КККР на гр. Ловеч.Твърди ,че на
20.05.2009г. ответниците, използвайки чукове, разбили изцяло южната
разделителна стена между двете жилища, намиращи се на втория етаж на жилищната
сграда близнак, която представлявала южната стена на килера, негова
собственост, и част от собственото му жилище, след което през 2012г. завладяли
килера му и го приобщили към своето жилище. На място бил извикан дежурният екип
на РУП - Ловеч, който констатира извършените от ответниците действия, но по
никакъв начин не се намесил в препятстването им в разрушаване на стената. С
така извършените действия ответниците му причинили имуществени вреди в размер
на 1000,00 лева, изразяващи се в разрушаване на стена в жилището му, които
следва да бъдат обезщетени в размер стойността на разходите, които е необходимо
да бъдат извършени за възстановяване на стената в първоначалния й вид. Твърди
още ,че вследствие на така извършените действия му били причинени уплаха и шок
от внезапния взлом, неудобство и стрес, който продължава и до днес, нарушена
била неприкосновеността на жилището му. С действията си ответниците създадали
въможност за достъп до жилището му, като направили отвор в южната преградна
стена на килера, който е свързан с вътрешна врата в жилището ми, поради което у
него възникнало постоянно притеснение от възможността за повторно осъществяване
на посегателство върху жилището ми. С това ответниците му причинили и
неимуществени вреди в размер 1000 лева.Счита още ,че тъй като деянието било
извършено на 20.05.2009г., ответниците са в забава за обезщетяване на
причинените му вреди именно от тази дата съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. С оглед
гореизложеното за него се поражда правен интерес да предяви настоящия иск за
причинените му в резултат на противоправното поведение на ответниците вреди в
общ размер 2 100 лева, които вреди са в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка от извършеното от тях деяние, поради което: Моли
да бъдат призовани на съд и след като се убеди съда във верността на
гореизложеното, да постанови решение, с което да се осъдят ответниците М.Г. ***,
С.Г.Ц., с адрес: ***, И.Г.Н., с адрес: ***, И.С.Г., с адрес: *** и Ц.Н.Н., с
адрес: ***, да му заплатят солидарно на основание чл.45 от ЗЗД причинените му
имуществени вреди в размер 1000 лева и неимуществени вреди в размер 1000 лева,
както и мораторната лихва върху сумата на главницата от 2000 лева за периода от
10.05.2011г. до 10.05.2014г. - датата на завеждане на иска, както и законната
лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата,
както и направените в настоящото производство съдебни разноски и адвокатско
възнаграждение.
По определение
по чл.129, ал.4 от ГПК в о.с.з. от 12.05.2015г. , обстоятелствената част на
иска е допълнен и уточнен петитума от ищеца с молба вх.№4410 /20.05.2015 г. , както следва :
„На
20.05.2009г. ответниците, използвайки чукове, разбиха изцяло южната
разделителна стена на килерско помещение, съставляващо неразделна част от
застроената площ на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
43952.507.628.4.2 в жилищна еднофамилна сграда № 4, разположена на втория
жилищен етаж на сграда-близнак, построена в поземлен имот с идентификатор
43952.507.628 по КККР на гр. Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Тутолмин" №
22, което килерско помещение се наМ.в североизточната част на втория етаж с
кад. № 43952.507.628.4.2, който етаж представлява западната част от двуетажната
жилищна сграда съгласно представената схема на №27362/28.07.2011г. на СГКК -
гр. Ловеч, при граници на килерското помещение: запад - входна врата към
помещението, юг - стена между килерските помещения на двете жилища, собственост
на ищеца и на ответниците М.Г., И.Н. и С.Ц., север - стена, граничеща с част от
баня-тоалетна, собственост на ищеца, и изток - стена, граничеща с жилищно
помещение - стая на ответниците М.Г., И.Н. и С.Ц..
Килерското
помещение, чиято южна стена е разрушена от ответниците, попада в очертанията на
образувалата се „чупка" в североизточната част на обекта съгласно
приложената схема. В случая съдът приема ,че това е представената в днешно
съдебно заседание схема №15 – 492254 – 10.10.2016 г. на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 43952.507.628.4.1.
Посочват, че
датата на разрушаването на преградната стена е 20.05.2009г., както са посочили
в самата искова молба и която дата ще докажат в хода на процеса с писмени и
гласни доказателства.В този смисъл моли да приеме съда следните уточнения на
петитума на исковата молба, както следва:
: Моли да бъдат
призовани на съд и след като се убедисъда във верността на
гореизложеното, да се постанови решение,
с което да се осъдят ответниците М.Г. ***, С.Г.Ц., с адрес: ***, И.Г.Н., с
адрес: ***, И.С.Г., с адрес: *** и Ц.Н.Н., с адрес: *** да заплатят на
доверителя му солидарно на основание чл.45 от ЗЗД причинените му имуществени
вреди в размер 420,00 лева с ДДС и неимуществени вреди в размер 1000 лева,
произтичащи от разрушаване на южната разделителна стена на килерско помещение,
съставляващо неразделна част от застроената площ на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 43952.507.628.4.2 в жилищна еднофамилна сграда № 4,
разположена на втория жилищен етаж на сграда - близнак, построена в поземлен
имот с идентификатор 43952.507.628 по КККР на гр. Ловеч, с адрес: гр. Ловеч,
ул. „Тутолмин" № 22, което килерско помещение се наМ.в североизточната
част на втория етаж с кад. № 43952.507.628.4.2, който етаж представлява
западната част от двуетажната жилищна сграда съгласно представената схема на
№27362/28.07.2011г. на СГКК - гр. Ловеч, при граници на килерското помещение:
запад - входна врата към помещението, юг - стена между килерските помещения на
двете жилища, собственост на ищеца и на ответниците М.Г., И.Н. и С.Ц., север -
стена, граничеща с част от баня-тоалетна, собственост на ищеца, и изток -
стена, граничеща с жилищно помещение -стая на ответниците М.Г., И.Н. и С.Ц.,
както и да осъдите ответниците да му заплатят мораторната лихва върху сумата на
главницата от 1420,00 лева за периода от 10.05.2011г. до 10.05.2014г. - датата
на завеждане на иска, както и законната лихва, считано от предявяване на иска
до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото
производство съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.
Оставено е без уважение исканет да се
допуска и уточнение на обстоятелствената част на исковата молба съобразно устно
направеното от адв. Л. в о.сз. на 01.03.2016 г. , а именно :„Към така
уточнените имуществените и неимуществени вреди които сме претърпели включваме и
невъзможността да се използва помещението, на което е разбита стената на
килерското помещение както и отнетия достъп до подпокривното пространство в
резултат на разбиването на стена на ищеца Т. вредите които е претърпял и
невъзможността да има достъп до него.“ с оглед възражението на адв. П. за недопустимост с
оглед въвеждане на нов предмет на доказване.
В срока по
чл.131 от ГПК е депозиран отговор вх. №5611/25.06.2014г. от първите три
ответници лично по които са направени множество възражения за недопустимост на
исковете и за тяхната неоснователност и недоказаност като се сочат подробни
съображения и се правят оспорвания.
Ищцовата и
ответната страна ,чрез пълномощниците са представили редица молби и становища
по делото , които съдът съобразява.
Постановено е и
разпореждане по чл.140 от ГПК ; представен е проекто – доклад , разпределена
доказателствената тежест ;
В съдебно
заседание ищеца , редовно призован ,не се явава лично . Представлява се от адв.
С. Л. – П. и от мл. адв. Т. Г. , които поддържат иска и молят да бъде уважен.
Прилага се от последния и списък по чл.80 от ГПК, който развива и подробни доводи,
аргументирани с практика и в писмени
бележки.
Ответниците по
делото, редовно призовани , се явяват лично и представляват по делото от адв.
М.П. , която моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан и присъдят
радноските по делото като прилага и списък по чл.80 от ГПК. Подробни доводи
развива и в писмена защита.
От приетите и
приложени по съответния ред по делото писмени и гласни доказателства, извършените
констатации и проведените производства по чл. 176 от ГПК , от производството по чл.204 от ГПК , от заключенията на в.л. арх. К. и инж. Г. и
от изявленията им в о.с.з., от
становищата на страните и техните процесуални представители , от представените писмени
защити, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и
обусловеност, съдът прие за установено следното:
По иска по
чл.45 от ЗЗД:
В проекто –
доклада на съда е изложено,че съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД , всеки е
длъжен да поправи вредите , които виновно е причинил другиму. По този иск ,
насочен срещу ответниците, ищецът следва да докаже наличността на двата вида
елементи : обективният – деянието / действие или бездействие/ , което да е
противоправно, вредата и причинната връзка между тях и субективният елемент –
вината, която се предполага до доказване на противното.
Според пълномощника на ищцовата страна,
в случая е пречка да се присъди обезщетение
по иска , поради обстоятелството , че са
налице прекратени наказателни производства , които в предмета си са включвали и
деянието от 20.05.2009г.
Затова е изискана и приобщена към доказателствата и преписка
907 /2009г. на РП - Ловеч, образувана по
жалба вх. №907/09 от 14.09.2009г. на М.Ц. – пълномощник на ещеца , живуща ***22
, в която се твърди „На 20.05.2009г. в 19 ч. съседите ми разрушиха стена ,
явяваща се обща между тяхното и нашето жилище“, а на стр. 2 се сочи и “че същите бяха устно
предупредени от полицейския патрул на 13.май , когато за пръв път се опитаха да
разрушат стената ......към момента през разрушената стена може свободно да се
преминава от едното жилище в другото , което наред с горепосочените
обстоятелства създава у мен основателен страх от посегателство върху личността
и имуществото ми.“
По преписката са дадени обяснения от първите
три ответници и приложена молба вх.№907 /2009г. от 08.09.2009 г. от последните
и Ц….А….. – майка им , по която те твърдят
: „...че искането им е свързано конкретно с това помещение , което е наша
собственост , затворил е нашия прозорец, от към нашия килер на жилищната сграда
, граничещ с техния коридор по план и в момента е завзел нашия килер , затворил
нашия прозорец , избил е врата от към нашия килер и е изградил баня и тоалетна.
Към този момент е бил в сила нот.акт
за дарение на недвижим имот №53 /2005г. по силата на който Т.М.Ц. – ищеца е
дарил на внука си – Т. Л. Г. имот , описан по н.а №53/2005г. в резултат на което последния имал само
голата собственост и за себе си и съпругата си Г… Й…Ц. ,запазил пожизненото
вещно право на ползване.
С решение № 164 от 14.05.2012г по гр.д. № 65 / 2012 на Ловешки районен
съд гореописаното дарение е отменено на осн. чл.227, ал.1 , б.“в“ от ЗЗД.
В приложеното постановление на АП –
гр. В. Търново /стр.99-100/, с което е потвърдено Постановление от 11.08.2009
г. по преписка 1103/2009 г. на ОП – Ловеч , с което е потвърдено Постановление
от 24.07.2009 г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка
№907 /2009г. на РП- Ловеч като правилно и законосъобразно , е посочено , че „С
постановление от 24.07.2009 г. по преписка 907/2009 г. по описа на РП – Ловеч ,
прокурора отказал да образува досъдебно производство , тъй като не е извършено
противозаконно увреждане на чуждо имущество и не са налице данни за използване
на документ с невярно съдържание. С постановление от 11.08.2009 г. по преписка
№1103/2009 г.на ОП – Ловеч , прокурорът потвърдил обжалваното постановление за
отказа като посочил ,че разрушената стена е собственост на Ц. , Г. и Н. и по
същество се касае за неуредени гражданско – правни отношения.... В жалба на М.Ц.
и Т. Г. до АП – В. Търново се изразява несъгласие с прокурорските постановления
, .... тъй като разрушената стена е обща и предмет на жалбите им не се състои в
установяване собствеността на спорното помещение....От изпратените материали се
установява, че между жалбоподателите и ст. Ц. , М. Г. и И.Н. съществува спор за
помещение във връзка с което са направени оплаквания за изготвена скица с
невярно съдържание, а и реконструкциите на това помещение са породили
несъгласие в Ц. ,Г. и Н. във връзка с ремонт на покрив. Процедурата пред
контролния орган не е приключила. На 13.05.2009г. Ц. Г. и Н. Решили да предприемат ремонти
дейности , които включвали разбиване на обща стена , тъй като им бил необходим
достъп до покрива за ремонт поради теч в къщата си. Твърдят ,че като започнали
да разбиват стената съседите ги били с железни пръти ...От материалите по
преписката не се установява Ц. Г. и Н умишлено да са разрушили чужда
собственост или да са считали ,че извършват самоуправство и след намесата на
полицейските служители са преустановили дейността си, тъй като били уведомени
,че следва да поискат съгласие от съседите си.“
Затова не следва да уважава
възражението на адв. П. , тъй като съгласно практиката , чл.300 от ГПК се
прилага досежно влязла в сила присъда на нак. съд. и затова приема изложението
по писмената защита на ищцовата страна като приема,че следва да разгледа така предявения иск .
Отделните елементи на фактическия
състав следваше да се докажат от ищеца и то в комулативната им наличност.
На първо място
разглежда твърдението за деянието , осъществено от ответниците , описано в
уточнението на петитума / о.с.з./ от 16.11.2016г. – разрушаване на южната
разделителна стена на килерско помещение , съставляващо неразделна част от
застроената площ на самостоятелен обект на сграда...,разположена на втория
жилищен етаж на сграда – близнак ..., т.е доказва ли се от доказателствата по
делото твърдяните действия от страна на ответниците.
Всяко деяние се
характеризира като действие или бездействие със съответните признаци по време
място и начин. Целта е да се установи и докаже механизма на увреждането и
авторството му.
Както се установи по – горе и твърди
по исковата молба , събарянето на процесната „стена“ е започнало по – рано и
съдът приема ,че най ранните писмени данни за това са от 13.05.2007 г. , а според
ищеца - на „20.05.2009г. , ответниците ,
използвайки чукове, разбили изцяло южната разделителна стена между двете
жилища. В открито съдебно заседание от 01.03.2016 г. , пълн. на ищеца заявява
,че „..това действие е извършено нееднократно , ние сме заявили ,че на
20.05.2009г. е извършено цялостно разбиване на стената ...най – напред е пробит
отвор като на 20.05.2009 г. е извършено цялостно разбиване на стената....“ , а
и също в о.с.з от 16.11.206г. – „Посочваме, че датата на разрушаването на
преградната стена е 20.05.2009г., както сме посочили в самата искова молба и
която дата ще докажем в хода на процеса с писмени и гласни доказателства.
Според съда това твърдение не отговаря
на писмените доказателства , събрани по делото , тъй като :
– в писмо изх.
№10/237 /21.12.2009г. на ОБЩИНА
ЛОВЕЧ , приложено към исковата молба се
чете: „На място се констатира избит отвор с размери приблизително 2 /два кв.м/
на южната разделителна стена на двете жилища, към жилището на Г................“ ,т.е към дата на проверката
е съществувала на место ма южната разделителна стена и отвор в нея в
посочения размер .
В показанията си ищцовия свидетел В. М.,***
, не може да опише как е била разбита стената като поясни ,че сигналите от
адреса са много и многократно е посещаван адреса.
Другият ищцов
свидетел – Й. Й – заявява – „...с него се качихме по едни стълбички и горе в
ляво , в едно малко такова стайче. Там се рушеше стена може би , преградна ли
каква , но стена ,видимо стена, .....видях двама да чукат по стената , да
къртят . ...Стената беше разбита в
сантиметри – половината – повече от половината ...Колко е била голяма стената
не знам....Стълбичките водят до едно коридорче и в това коридорче в ляво се падаше
тази вратичка към това малко помещение
като аз влязох от имота на Теодор.“
Че е налице дългогодишно развитие на действията по разрушаването на
процесната стена е отразено в Постановление за прекратяване на нак.п-во по
д.пр. №652/2011г. по описа на РУ“П“ – гр. Ловеч , преписка 1612/11г. по описа
на РП – Ловечот 20.07.2012г. на мл. П-р в РП- Ловеч , по което се чете – „...На
първия етаж на сградата се намирал килер , вход от който имало от двете къщи. До 2009г. килерът бил ползван от свидетеля Т.
Г. През 2008г. решил да му направи ремонт. За целта закупил строителни
материали , които складирал в килера. На неустановена по делото дата през
2008г. докато извършвал ремонтните дейности . М. Г му заявила да прекрати
ремонта , тъй като килерът не е негова собственост ...На 12.05.2009г. вечерта
св.Т. Г. получил обаждане от св. Ц. , че в стената на килера има отвор , пробит
от съседите му...На 20.05.2009г. около 19,00 часа св. Ц. му съобщила ,че
съседите продължават с действията си и разбиват стената...от разговора с Ц.
разбрал ,че стената са разбили с-зите и синовете на св.... Ц. , Г. и Н.. Подал
жалба....
...На
06.03.2012г. имало също инцидент във връзка с почистването на килера от синовете на М. Г., подаден бил сигнал , дошли
служители на РУП ....св. И.Г. заковал с винтоверт вратата , осигуряваща достъп
до килера откъм къщата на св. Т. Г. .......“
Самият ищец в заведена чрез адв. К. Г.
искова молба по чл.75 от ЗС /стр.197/ / вх. №7127/10.09.2012г. в РС – Ловеч ,
по която е образувано гр.д. №1466/12г. / излага – „наличието на отвор в общата
стена между двата килера макар и да смущаваше владението ми както през периода
когато съм притежавал качеството на собственик така и в качеството ми на
владелец – носител на вещно право на ползване , не ми ограничаваше възможността
да ползвам /премествам, размествам/ намиращите се в него вещи , както и да
осъществявам лично или чрез дъщеря ми М.М и внука ми Т. Г. фактическата власт
върху килера , подпокривното пространство и покрива на сграда западен близнак
43952.507.628.4....На 06.03.2012г. това състояние на смущаване на фактическата
ми власт върху обособена част от собствената ми къща премина в последната си
фаза на живот - окончателно
отнемане на възможността да ползвам част
от имота си – килер и покрива на сграда западен близнак.....“
Или съдът анализирайки горното счита
,че не се доказа в хода на производството на 20.05.2009 г. да е разрушена
изцяло „процесната стена“.
Тук съдът няма да развива иподробни
изложения за това какво въобще е представлявала тя и съответно какво и кога и
каква част е било разбито , тъй като всяка от страните възприема по различен
начин горната , а и информацията по делото е за продължителен период от
време :
- М.Г. „ ..
отричам да сме разбивали стена ...Там където сме извършили ремонта , беше
оставен за портал.....беше трегерче ли как се води , част от стена
...започнахме на това трегерче от
- Ив. Н. – „не
мога да кажа ,че е имало стена . Ние махахме тухли от дясната страна на
въпросната врата , която я няма до нашата спалня . Трите махахме с един
чук......“
- Ст. Ц. –
„...За съответната стена за която се говори , твърдя , че това не е стена ,
това са трегери...Вратата на двете жилища е изградена след като е била
изградена нашата къща , с цел дядо ни М.А.Ц. , като е пробил дървена врата на
делителната стена точно да има достъп до другата къща , която е строена по –
късно. Тази врата която съществува между двете къщи е заключена най – малко 50
год. От към тяхна страна... Тази врата не сме я пипали...Трегерите са два.“
В заключението по делото е посочено ,
“че в преписка № 907/2009г. на ЛРП не
съществуват данни относно процесния зид. При огледа се констатира, че такъв зид
не съществува. По измерване на място и по данни на страните се установи, че
зидът е бил
От огледа на
место се установи ,че липсва стена както и вратата за входа откъм помещението
на ответника не се отваря , а от вътрешната страна тя липсва и помещението така
както е констатирано при огледа се ползва от ответниците.
При
извършването му , съдът влизайки в имота на ищците от ул.”Подп. Т…….” , през
входна метална врата (единична порта) ,в присъствието на вещите лица Е. Г. и
Цв. К., мл. адв. Т. Г., М.Ц. и адв. П. , жилищен етаж (втори етаж) е констатирал на среща ПВЦ врата, бяла, малка,
като подът е с плочи, а в ляво има прозорец. В дясно коридора продължава с
дървено дюшеме. Врата в ляво, дървена, бяла с катинар и ключ на бравата. Ключът
не се превърта, не отключва, вратата не се отваря.
При огледа и в
имота на ответниците на ул.”Г. Доброволски” в същия състав, както и в
присъствието на ответниците М.Г.Г., С.Г.Ц., И.Г.Н. заено с мл.адв. Т. Г., е влязал
в сутерен, като по тесни, кафяви дървени вити стълби се качил в жилищната
сграда на втори етаж и влязал в спорния килер през дървена врата, който се наМ.в
ляво непосредствено до вътрешната стълба, като вратата е стандартна. Констатирал
е , че стълбите застъпват вратата на
По отношение на авторството на
деянието съдът също сочи противоречие в писмените и гласните доказателства –
първите три ответници в различни писмени документи по преписките са обяснили
действията си и в открито съдебно заседание потвърждават ,че в помещението са
били само 3 –те и какво са правили в производство по чл.176 от ГПК, т.е налице
е извънсъдебно и съдебно признание от тяхна страна за разрушаване на
„процесната стена“ , при посочените по – горе уточнения какво е представлявала
според тях. Отговорите на въпросите им по чл.176 от ГПК , предлагат на съда друга
фактическа обстановка по „процесната стена“ от тази твърдянапо исковата молба и
противоречат с показанията на свидетеля на ищците Йорданов , който на
два пъти се качва в процесния обект на 20.05.2009 г. и заявява ,че видял двама
човека ,единия с чук , а другия държал нещо – мотика , кирка ...Отидохме пак
горе . Тогава вече две жени видяхме и някакъв човек като с работна дреха,
престилка..“ , но не съобщава да е видял и те да разбиват.
Признанието
съгласно разпоредбите на ГПК следва да се преценява с оглед събраните по делото
доказателства . В тази връзка – още в писмения си отговор те твърдят ,че тази
южна стена на килера не е разделителна
между двете жилища , а е изцяло собственост на първите три ответнички.
Така и в
настоящото производство както и в цитираните по – горе преписки се стига до
въпроса за собствеността на процесното помещение в което се наМ.премахната
стена , на който съдът ще се спре по – късно , тъй като счита ,че той е тясно
свързан с въпроса дали извършеното деяние е противоправно.
А то е такова когато нарушава правна
норма или гарантирано от закона право и
съдът съобрази ,че в тази връзка пълномощника на ищеца е направил задълбочено
изложение – стр.6 от писмената защита за нарушаване на чл.40 от ЗУТ , чл.33 от
КРБ и чл.8 на ЕКЗПЧОС, което съдът приема и съобразява в изводите си , но сочи и , че се установи категорично по делото ,че
между страните е налице спор досежно собствеността върху помещението , предмет
на огледа.
Налице са решения по дела , приобщени
по делото , в които не се сочи кой е собственик на процесната част, които имат
значение за съда в този смисъл без разбира се да се стреми към доказването на
собствеността в това производство.
И пак във връзка с тази предпоставка
следва да се разглеждат и скиците , които са приложени, тъй като са с противоречив характер в частта за
процесния килер - Към исковата молба вх.
№4154/12.05.2014г. е приложена скица №27361/28.07.2011г., неприета от съда
поради неактуалност , издадена въз основа на Заповед РД – 18 – 10 /17.04.2007
г. , на стр.201 скица на сграда №6137 от 07.05.2009 г. , стр.202 Заповед №КД
- 14 – 11 – 342 /19.04.2012 г. , ведно със схема – проект №1094
/19.04.2012г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
43952.507.628.4.2. последваща Заповед №18 – 6647 /26.08.2015г. , която е отменена с Решение №12 от 07.03.2016г. по
адм.д. №209/15г. на ГАС , доказателствата приложени към молба – становище вх.
№9343 /19.10.2015г. от адв. П. /стр.119 – 126 /, производството по адм.д. №209
/2015г. С решение №13425 /10.11.2014 г. е отменена Заповед №КД - 14 – 11 – 342 /19.04.2012 г., стр.353 – О-е
0324 /11.01.2017г..
В Преписка №907/09 от 12.10.2009 г. ,
е получено писмо изх. №99 – 18576 – 11 – 10 – 12256 /15.12.2009 г. на АГКК –
гр. Ловеч, в който е посочено , „че на 01.06.2009г. под вх. №94 –
7237/01.06.2009 г. е постъпило заявление от Теодор Г. за нанасяне на схеми за
самостоятелни обекти в сграда с идент. 43952.507.628.4..... Същият е собственик
на част от двуетажна жилищна сграда съгласно нотариален акт № 26/05.08.2005 г.,
том XII, дело 2477 и нотариален акт № 142/12.08.2005 г., том XII, дело 2597,
обозначена с идентификатори 43952.507.628.4 и 43952.507.628.1 по кадастралната
карта на гр.Ловеч. След направена проверка на на место за разположението на
сградата се установи, че линията разделяща сградата на две с въпросните
идентификатори не е нанесена правилно в кадастралната карта както е в
действителност и на место. Изготвени са схеми за самостоятелни обекти на двата
етажа-собственост на Г.. За тях са издадени скици с №№ 11532 и 11533/02.07.2009
г. от СГКК Ловеч.“. Приложени са два броя схеми съгласно Заповед РД- 18 –
10/17.04.2007 Г. на Изп.д-р на АГКК .
Съдът е обсъдил
в о.с.з. на 26.04.2016г. горните и задължил
ищеца да представи актуална схема на имота , отразяващ килерското помещение ,
съставляващо неразделна част от застроена площ на самостоятелен обект в сграда
с идент. 43952.507.628.4.2. в Жилищна
еднофамилна сграда №4, разположена на втория етаж на сграда – близнак с адрес
:гр. Ловеч, ул. „Тутолмин“ №22 и е представена схема №15492254 – 10.10.2016 г.
на самостоятелен обект в сграда с идент. 43952.507.628.4.1. – жилище , апартамент.
Поставил е и задача на вещите лица за
проверка в този смисъл/ о.с.з. от 16.11.2016 г. / , установили ,че в
кадастралната карта на гр.Ловеч, одобрена със заповед РД-18-10 / 17.04.2007 г.
на Изп. директор на АГКК, западната част на сградата /западно жилище/ е
нанесено като самостоятелна сграда с идентификатор 43952.507.628.4. След
одобряването на КК, от Г., в качеството му на собственик, до СГКК - Ловеч е
подадено заявление № 94-7237/01.06.2009 г. за нанасяне на схеми на
самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 43952.507.628.4. В кадастралната
карта на гр. Ловеч са нанесени 2 бр. схеми на самостоятелни обекти с
идентификатори № 43952.507.628.4.1 и 43952.507.628.4.2, съответно за полуподземния
и надземния етаж. За същите не е издавана заповед на Началника на СГКК-Ловеч.
Това е отбелязано и на схема № 27362/28.07.20011 г., прил. на лист 10 от гр.д.
№ 66/2012 г. на PC - Ловеч. На ред „Последно изменение със заповед" е записано - няма
издадена заповед за изменение в КККР.
А твърдението по уточняващата молба е ,че
килерското помещение, чиято южна стена е разрушена от ответниците, попада в
очертанията на образувалата се „чупка" в североизточната част на обекта визира
именно приложената схема №15 – 492254 –
10.10.2016 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
43952.507.628.4.1. , а последната е издадена въз основа на Заповед РД – 18 – 10
/17.04.2007 г. , за която е установено
от вещите лица, че няма издадена заповед за изменение в КККР.
Въпроса за спора досежно собствеността
между страните наМ.обяснение от заключението на вещите лица инж. К. и инж. Г. ,
които след проверка по делото , в Община – Ловеч ,и по одобрените проекти,
притежавани от ответниците са установили следното: За процесната сграда
ответниците притежават екземпляри от одобрени архитектурни с оригинални печати,
на които се четат следните дати: 20.04.1955 г., 10.05.1955 г. и 14.03.1957 г.
-
ПРОЕКТ от 20.04.1955 г. - сградата е
разположена на ъгъла между улиците, които ограждат п.19от юг и запад. Проектираната
сграда е със заоблен югозападен ъгъл, делителната стена между източното и
западното жилище е с чупка по средата, но чупката е
ПРОЕКТ от 10.05.1955 г. - той е
идентичен с проекта, който се съхранява в общ.Ловеч, но без корекции в
западното жилище. На проекта има отбелязана само една корекция и тя е идентична
с корекцията в екземпляра на техническия архив - в чертежа със ситуацията на
сградата с червен цвят са нанесени разстоянията от сградата до улицата и до
границата от изток. Към проекта има обяснителна записка и финансова сметка,
идентични с тези в техническия архив.
ОДОБРЕН ПРОЕКТ за жилище на Г... и Т. Г...М А от
14.03.1957 г. в два екземпляра, заедно с обяснителна записка и подробна
ведомост. Записката и ведомостта са на името само на Т.М. Ангелов. Проектът е
идентичен с този от 10.05.1955 г., с изключение на това, че на него няма чертеж
със ситуация на сградата.
Същите , от огледа на място са заключили и ,че сградата
не е изпълнена по одобрения проект от 10.05.1955 г. като е увеличена е височината
на сградата, изменени са входовете към мазите и на двете жилища и мястото на
вътрешната стълба в западното жилище. В западното жилище не са изпълнени
предвидените по проект килер и тоалетна, разположени по дължината на
делителната стена от север до чупката. Разделителната стена е изпълнена в права
линия без чупка като продължение на делителната стена между двете вътрешни стаи
от юг. Така между северната стая на източното жилище, която по проект е била
предназначена за кухня и делителната стена се е получило едно по-голямо
пространство, което в момента на огледа представлява едно помещение с размери
2,25/4,50 м. За това помещение страните по делото спорят помежду си. В момента
в помещението се влиза само през врата откъм източното жилище. На западната му
стена, откъм коридора на ищеца има врата, която не се отваря. Откъм помещението
тази врата не се вижда, тъй като стената е облепена с тапети. На северната
стена на помещението има прозорец с размери 60/145 см, на който в горния край
има квадратно дървено прозорче. Откъм външната страна то е задънено със зелен
/противовлажен/ гипсокартон, тъй като до стената е долепена пристроената
допълнително баня на ищеца.
Тези отклонения от проектите според
съда ,водят до извода му ,че никой не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение.
Като съобрази гореизложеното ,съдът
счита ,че по открито производство по оспорването на съдържанието на нот. Акт
26/2005 г. и нот. Акт №53/2005 г. и по точно частта в него, в която е описано,
че вторият жилищен етаж, /представляващ обект с идентификатор №
43952.507.628.4.2/, включва и помещение килер, за който се твърди, че е
тъждествен на процесния и по откритото производство
по чл. 193 от ГПК досежно оспорване на съдържанието представената в днешно
съдебно заседание на схема № 15 – 492254 – 10.10.2016 г. с указана
доказателствената тежест в това производство по на
ответниците , съдът следва да се произнесе положително и да приеме осопрването
ведно с последиците от уважаването им.
Изискани са оригиналите на проектите ,
съхраняване при ОБЩИНА – ЛОВЕЧ и от представения оригинал е извършена
констатация по техническа документация съдържаща служебно съхранени проекти -
чертежи и документи на процесния имот съхранена при Община Ловеч, от която е
видно, че в документите се съдържа одобрен проект от 10.05.1955 г., с корекции,
като корекциите са в частта която засяга процесното помещение.
От констатация
по представения от ответниците - оригинал на одобрен проект от 10.05.1955 г.,
намиращи с в тях, не са видни нанесени поправки.
Констатирано е
още, че към документите в Общината се наи увеличен мащаб на корекцията с мащаб
1:50. Направена е с червено мастило, като вещото лице обръща внимание, че
цветът, с който е извършена корекцията на ситуацията върху проекта от 10.05.1955
г., досежно преместването на жилищната сграда в дълбочина с
Съдът
констатира, че корекция е извършена върху фасадата на западната част на
сградата от към запад, която кореспондира със затварянето на входна врата и
изграждането на прозорци /проекта мащаб 1:100 в Общината/....В представените
два броя проекти от ответниците на които е отбелязана дата 14.03.1957 г. в
оригинал, не се установяват корекции в червено.
Съдът е описал
представения от ответниците в оригинал проект от 10.05.1955 г., който е с
нанесена корекция само на ситуацията за преместването на жилищната сграда в
дълбочина на местото от
В резултата на горните е открито на
основание чл. 193 от ГПК производство по оспорване на представен архитектурен
проект, съхраняващ се в Община Ловеч в оригинал, по който е извършена
констатация в открито с.з., в частта с корекциите която засяга процесното
помещение. Констатирано е по горепосочения ред , че корекцията на проекта при
община Ловеч в мащаб 1:100 е извършена без отразяване кой е извършил корекцията
, липсва дата и подпис , т.е оспорва се кой, кога и на какво основание ги е
извършил. Затова съдът уважава аргументите по писмената защита на ищцовата страна
в тази им част за основателни и подкрепящи се с цитираната практика и приема и
това оспорване за доказано ведно с последиците от това – изключването на
проекта в тази част от доказателствата
по делото като приема ,че корекциите са извършени без съответното посочване
кога , кой и на какво основание са извършени.
В.л К. е обяснила в о.с.з. от
05.07.2017г. , че „...Моя извод е че този проект, който е бил за разполагане на
сградата на ъгъла е отпаднал по тази причина е направен друг. Тогава вече се
изтегля навътре и се одобрява с новото му местоположение. Според мен това
преместване е указало влияние върху разпределението. С изтеглянето навътре на
сградата, се намалява дължината на северната стена на къщата, свива се и за да
компенсират те правят по голяма чупката от
Въпреки ,че съдът прие недоказаност на
две от предпоставките за уважаване на иска по чл.45 от ЗЗД , достатъчни да го
отхвърли като неоснователен и недоказан счита ,че следва да изложи и друг аргумент
с този резултат още повече ,че е било отменено определението му за прекратяване
на производството по делото свързано с преценката на активната легитимация като
постановено да се произнесе по същество.
Според настоящия състав не е налице тъждественост
между вещните и облигационни права, които принадлежат на ползвателя и на
собственика, по отношение на веща, върху която е учредено право на ползване,
както и че според него има съществена разлика между вредите произтичащи за
собственика и ползвателя/ ищеца/ от увреждане .
Практиката е
категорична , че искът по чл. 45 ЗЗД
е облигационен, а не вещен, поради което според съда , за ищеца като ползвател
не е налице правно призната възможност да брани правото си на ползване с иск,
основаващ се на непозволеното увреждане на недвижимия имот, върху който то е
учредено. Приема, че в тази хипотеза деликтните правоотношения са две, като
деликвентът носи отговорност за стойността на причинените от него вреди на веща
по отношение на собственика на веща, а по отношение на ползвателя ще носи
отговорност за пропуснатите от него ползи, вследствие невъзможността да
употребява веща според предназначението й /в такъв случай в практиката на
съдилищата , претенцията на ползвателя се насочва към установяване на средния
пазарен наем и периода, в който е била лишена страната от нормалното ползване
на увреденото имущество .
Твърди още и,
че при приетата недоказаност на противоправното поведение от страна на
ответника е необоснован извода му за наличие на противоправни последици от него.
По делото не е налице нито едно доказателство за реално извършени от ищеца разходи за възстановяване на стената, които по
тази причина представляват евентуални бъдещи разходи, обезвреждане на които е
недопустимо по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
И тук ответната страна основателно е възразила ,че следва да се търси
обезщетение за вредите не към деня на оценката , а към датат на увреждането и
да се установят кои са действителните вреди.
Позовавайки се на чл. 111 ЗС ползвателя би могъл да заведи иск по чл. 109 ЗС срещу всяко лице, което му се пречи да осъществява правото си / такъв е проведен и посочен по – горе/, като поиска осъждането му да не извършва занапред такива действия, а при положение, че с тях е била увредена веща, върху която е учредено правото на ползване, осъждането му да я възстанови в състоянието й преди неправомерното деяние. Тогава репариране на паричната равностойност на вредите , причинени на веща е предвиден в последващото изпълнително производство по чл. 525 ГПК.
Или според настоящия състав е неоснователно
ползвателя на вещ по смисъла на чл. 56 ЗС
да претендира с иск по чл. 45 ЗЗД
обезщетение от деликвента, обосновавайки се единствено със стойността на
вредите, причинени на веща, тъй като с тях не е намалено имущественото
състояние на ищеца, а на трето за производството лице - собственик на веща.
При такъв
деликт вредата за ищеца като ползвател се изразява в неправомерно ограничената
му възможност да упражнява правото си на ползване за определено време.
Приема още,че по
чл. 45 ЗЗД
претендираните имуществени вреди следва да са били реално претърпени от ищеца,
т.е. действително да е намаляла стойността на имуществото му. Бъдещите
наложителни ремонтни дейности по жилището не представляват такова намаление за
имуществото на ищеца към момента на подаване на исковата молба, предвид
безспорното обстоятелство, че той не е нейн собственик, а ползвател .
В това
изложение се наложи и извода за недоказаност на претендираните имуществени
вреди – също отделно основание за отхвърляне на иска.
Съдът няма да
обсъжда подробно предпоставки за уважаване на иска – вината с оглед изложеното
по – горе и приема оборването на презумпцията на чл. 45 от ЗЗД по делото при
този доказателствен материал.
По разноските:
С оглед изхода
на делото , ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата от общо
940,00 лева – разноски по делото
пред настоящата инстанция .
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
, предявените обективно съединени искове по чл.45 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД , от Т.М.Ц., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да се постанови решение,
с което да се осъдят: М.Г. ***, С.Г.Ц., с адрес: ***, И.Г.Н., с адрес: ***, И.С.Г.,
с адрес: ***, и Ц.Н.Н., с адрес: *** да му заплатят солидарно на основание
чл.45 от ЗЗД причинените му имуществени вреди в размер 420,00 лева с ДДС и
неимуществени вреди в размер 1000 лева, произтичащи от разрушаване на южната
разделителна стена на килерско помещение, съставляващо неразделна част от
застроената площ на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
43952.507.628.4.2 в жилищна еднофамилна сграда № 4, разположена на втория
жилищен етаж на сграда - близнак, построена в поземлен имот с идентификатор
43952.507.628 по КККР на гр. Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Тутолмин" №
22, което килерско помещение се нав североизточната част на втория етаж с кад.
№ 43952.507.628.4.2, който етаж представлява западната част от двуетажната
жилищна сграда съгласно представената схема на №27362/28.07.2011г. на СГКК -
гр. Ловеч, при граници на килерското помещение: запад - входна врата към
помещението, юг - стена между килерските помещения на двете жилища, собственост
на ищеца и на ответниците Г., И.Н. и С.Ц., север - стена, граничеща с част от
баня-тоалетна, собственост на ищеца, и изток - стена, граничеща с жилищно
помещение -стая на ответниците Г., И.Н. и С.Ц., както и да се осъдят: Г.Г., С.Г.Ц.,
И.Г.Н. , И.С.Г. и Ц.Н.Н., да му заплатят мораторната лихва върху сумата на
главницата от 1420,00 лева за периода от 10.05.2011г. до 10.05.2014г. - датата
на завеждане на иска, както и законната лихва, считано от предявяване на иска
до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото
производство съдебни разноски и адвокатско възнаграждение, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА Т.М.Ц.
, с горните данни , да заплати на Г.Г., С.Г.Ц., И.Г.Н. , И.С.Г. и Ц.Н.Н., сумата общо 940,00 лева – разноски
по делото пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: