РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. гр.Мадан, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20255430100041 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от С. С. Д. против В. Х.
С., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 21,
ал. 4 от СК да бъде признато за установено по отношение на страните, че С. С.
Д. е едноличен собственик, въз основа на покупка по време на трайна
фактическа раздяла и липса на принос в придобиването на бившия й съпруг Х.
Б. С., на следния недвижим имот, находящ се в *, а именно: ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ №*, представляващо самостоятелен обект с идентификатор *
със застроена площ 42.29 кв.м., съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на град С., одобрени със заповед РД-18-6 от 25.01.2010г. на
изпълнителния директор на АГКК - София, с адрес *, при съседи: на същия
етаж - *, под обекта - няма, над обекта - *, находящ се на първи етаж от
жилищна сграда с идентификатор *, с предназначение - многофамилна
жилищна сграда, ведно с принадлежащото му избено помещение № * с площ
5.31 кв.м., както и 3.52 % идеални части от общите части на сградата и 3.52 %
идеални части от правото на строеж върху поземлен имот идентификатор *, за
който е отреден УПИ I, кв. 25 по ЗРП на *.
В исковата молба се твърди, че ищцата сключила брак с Х.Б.С. през
1968г. Имали две деца, които ищцата отгледала сама. Той злоупотребявал с
алкохол, скандалите били ежедневни, не давал пари за издръжка на дома, а
когато нямал пари за алкохол продавал покъщнината им. През март 1989г. при
поредния скандал, изгонил от жилището им в * сина им В., защото се опитал
да защити ищцата. Разделили се през м. май 1989г., когато той я принудил да
напусне семейното жилище след поредния побой. Получила жилище от ВМЗ
ЕАД - гр. Сопот - предприятието в което работила и се настанила в него със
1
сина й В.. От 1989г. били прекъснати всякакви духовни, физически и
икономически връзки между съпруга й, ищцата и децата им. На практика той
не участвал в тяхното отглеждане и когато живеели заедно нито морално, нито
материално, заради алкохола често оставал без работа. В годините пестяла
всеки лев, защото имал право, като дългогодишен наемател да закупи
жилището, което ползвала под наем 15 години. През 2005г. с нотариален акт
№ * на СВ М. сбъднала мечтата си да има собствено жилище. Закупила го с
личните й спестявания и частни заеми, които изплатили заедно със сина й В..
Бившият й съпруг не бил стъпвал в това жилище, нито го декларирал на свое
име, нито плащал данъци за него, нито имал претенции за собственост. Бракът
им бил прекратен с Решение № * по описа на PC Мадан поради дълбоко и
непоправимо разстройство и трайна фактическа раздяла датираща отпреди 26
години (от 1989г.) От сина й узнала, че Х.Б.С. е починал на 20.07.2022г. След
неговата смърт й било обяснено, че жилището, което закупила с изцяло лични
средства и без негово участие, по презумцията на чл. 21, ал. 1 от СК се водило
съпружеска имуществена общност, като придобито по време на брака. Затова
поискала да й бъде издаден документ, който да я легитимира като едноличен
собственик, но и било отказано, тъй като оборването на презумцията за
съвместен принос и доказването, че апартамента е закупен с нейни лични
средства по време на фактическата раздяла може да се извърши само в едно
исково производство. Ответник в настоящото производство е дъщерята на
ищцата В., която живеела в Гърция и рядко идвала в България, като не
поддържали добри отношения. По изложените съображения моли за
уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от особения представител на
ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.
Счита, че изложените обстоятелства в исковата молба, касаещи начинът и
средствата за придобиване на недвижимия имот са недостатъчни и недоказани
с оглед установяване на твърдения факт, че наследодателят на ответницата не
е участвал и няма никакъв принос за придобиване на този имот. Жилището е
закупено 10 години преди прекратяване на гражданския брак и въпреки, че в
мотивите на решението по гр.д * на РС Мадан, съдът е приел наличие на
дългогодишна фактическа раздяла между съпрузите, то този факт е
недостатъчен, за да обоснове липса на принос в придобиване на имуществото.
Приносът на съпругът при придобиване на имущество може да бъде не само
влагане на средства в каквато насока са твърденията на ищцата, а и грижи за
децата, работа в домакинството , осигуряване на благоприятна среда за работа
да другия съпруг, с цел реализиране на средства. От представените по делото
доказателства не се установяват дори твърденията за произхода на средствата,
с което е закупено жилището. Фактът, че ищцата не поддържа отношения със
своята дъщеря, не знае къде живее, е индикация, че между тях липсва
емоционалната връзка между майка и дъщеря, което вероятно е следствие от
предхождащи отношения, които имат пряко отношения към въпроса за
приноса при придобиване на процесното жилище. По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
2
С нотариален акт № * съставен от нотариус С. Б., с район на действие РС
М. ищцата С. С. С. е придобила собствеността върху следния недвижим имот
– апартамент № *, със застроена площ от 42,29 кв.м., находящ се в * чрез
договор за покупко-продажба от продавача ВМЗ ЕАД гр. Сопот. Представена е
схема № 15-417964-22.04.2024 г. издадена от СГКК гр. Смолян, видно от
която придобития от ищцата имот е с идентификатор № * по КККР на гр. М..
Видно от приложеното Решение № * по описа на РС С. е прекратен
сключеният на 29.10.1968 г. граждански брак между С. С. С. и Х. Б. С..
Цитираното решение на РС Смолян е влязло в сила на 27.02.2015 г., от която
дата се счита за прекратен и бракът между С. С. С. и Х. Б. С.. Представено е
удостоверение за наследници изх. № 33/21.05.2024 г., издадено от кметство с.
Б., видно от което Х.Б.С. е починал на 20.07.2022 г., като е оставил за свои
наследници В. Х. С. – дъщеря (ответницата в настоящото производство) и В.
Х. С. – син (свидетел по делото)
В о.с.з. от 18.09.2025 г. в качеството на свидетел е разпитан В. С.- син на
ищцата, който заяви, че родителите му не живеят заедно от м.май 1989 г.
Дотогава постоянно били в спор, побоища, скандали. Когато се опитал да
защити майка му при един от скандалите, баща му го изгонил от къщата.
Тогава бил на 18 години. След две седмици изгонил и майка му. След това
свидетелят и майка му се настанили при сестра му за два месеца. След два
месеца на ищцата й дали апартамент от ВМЗ М. и се преместили там, той се
намирал в *. През това време сестра му живеела в кв. Б. в гр.М.. По времето,
когато живеели с баща му, майка му поемала всички разходи за семейството,
храна, дрехи. Баща му работил, но той бил алкохолик, не давал пари за
семейството, а само за неговите разноски. Откакто ги изгонил, нямали
никакви отношения с баща му, нито свидетелят, нито майка му. Той не се бил
интересувал как са. Той, когато били заедно, не им давал пари, а камо ли
когато се разделили, не давал никакви средства. Сестрата на баща му живеела
в същия блок, в който и живеели и те, и когато идвал на гости при сестра си,
той не е търсил свидетеля. В началото на 2005 година майка му купила
апартамента, в който живеели от ВМЗ Сопот. Имала някакви спестени пари,
около 700 лева, но не стигали. Помолил тъста му да изтегли заем, той го
изтеглил, впоследствие свидетелят му го изплатил на него. Парите ги
предоставили на майка му, ставало въпрос за сума 1000 лева от тъста му, и
500 лева от Д.Б., който изтеглил заем. Впоследствие му върнал и неговия заем.
По това време нямали противоречия със сестра му. Противоречията се
появили миналата година. В началото още, когато купили апартамента, майка
му споделила на сестра му В. С., че е купила апартамента, аз свидетелят й
помогнал за това. Когато миналата година поискали да прехвърлят
апартамента, сестра му категорично отказала, и оттам скъсали връзка с В.. В.
не била казвала точно какви претенции има. Тя отказала да дойде да подпише,
за да може да прехвърлят апартамента да е на името на свидетеля. Тя не била
казала нищо, просто казала, че няма да дойде да подпише. Сестра му не била
помагала с изплащането на заемите. Повече свидетелят се грижел за майка си.
Д.Б., който живеел на семейни начала с майка му също се грижил за нея и те
помагали колкото могат. Не си спомнял откога точно майка му живеела на
3
семейни начала с Д.Б., според свидетеля от повече от 15 години. Тъстът му се
казвал М. О. Б..
В същото с.з. е разпитан свидетелят Д.Б., който заяви, че от 1995 г.
живее на семейни начала с ищцата С. Д., като в периода от 1995 г. до 1999 г.
живеели в *. Тогава ищцата била в процес на развод и не живеела със съпруга
си. Тя му казала, че не предприемала развод, тъй като щяло да има подялба на
имущество, което са имали. Преди 1995 г. ищцата живеела в апартамента,
собственост на ВМЗ Сопот, заплащала наем. Там живеела със сина си. До
1995 г. съпругът й също живеел в този апартамент, който бил на ВМЗ Сопот.
Този апартамент се намирал в *. С. закупила този апартамент през 2004 г.
След 1999 г. заедно със С. Д. отишли в * и живели там до ден днешен.
Свидетелят бил помагал за покупката на апартамента от ВМЗ Сопот. Казал им,
че щом им трябват пари, ще направи заем, и се оказа, че й трябват 500 лева.
Направил заем от Банка ДСК Златоград и дал парите на С. Д.. Не знел
бившият й съпруг да й е помагал, да се е виждал с нея, да й е предоставял
парични средства, нито на С. Д., нито на децата й. Децата търсили само
свидетелят за пари, него никога не го били търсили. Помагал бил и на двете й
деца, и на сина й, и на дъщеря й В., с парични средства. В. не била давала
никакви пари на майка си, тя нямала пари. С. искала да му върне тези 500
лева, но свидетелят не искал да ги връща. Синът й също искал да ги върне, то
свидетелят отказал категорично. С. и съпругът й били разделени от около
1990 г., откакто не живеят заедно. С. Д. и синът й се настаниха в апартамента
през 90-те години. След като ищцата заживяла със свидетеля, в този
апартамент останал да живее синът й. Цялата сума за закупуване на този
апартамент била около 2300 лева. Свидетелят предоставил 500 лева, другата
част за покупката на апартамента бил от сватанака на С. – М.. С. си
изплащала през годините заема на М.. Не бил виждал тя да е имала някакви
спестени средства. Тя му казвала, че периодично трябва да внасят част от
парите на М. за погасяване на заема.
В същото с.з. е разпитан свидетелят С. К., която заяви, че С. Д. е
свекърва на сестра й. Сестрата на свидетелката била омъжена за В. С.. Баща й
направил заем, за да помогне на С. за закупуване на апартамент. Знаела, че
периодично връщали суми на баща й, В. С. давал сумите на баща й за
погасяване на заем. Баща й си погасил целия заем, но В. заплатил на баща й
заема. Доколкото си спомняла, баща й взел заем от банка в размер на1000 лева
в края на 2004 г. Баща й се казва М. О. Б.. В. и сестра й живеели в жилището
на *, за закупуването на което баща й предоставил заем. Свидетелката знаела,
че Д.Б. е помогнал финансово за закупуването на апартамента. В. не била
живяла в този апартамент. За апартамента В. не била помагала с парични
средства. Сестра й живее в този апартамент откакто се е омъжила за В..
Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства като
обективни, почиващи на непосредствени впечатления, взаимодопълващи се и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото и безпротиворечиви по
отношение на основаните подлежащи на доказване факти в производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
4
и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на ГПК, прие за установено
от правна страна следното:
От събраните по делото доказателства - нотариален акт № * се
установява, че на 27.01.2005 г. ищцата С. С. Д. е придобила процесния
недвижим имот чрез възмездна сделка - договор за продажба, като към датата
на придобиване същата е била в граждански брак с наследодателя на
ответницата Х.Б.С.. Съгласно чл. 21, ал. 1 от СК, вещите, правата върху вещи
и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат
на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от
това на чие име са придобити. По делото се установява, че е налице
придобиване на вещно право върху недвижим имот по време на брака между
ищцата и наследодателя на ответницата, поради което за да се установи
режимът на тази собственост - дали то е съпружеска имуществена общност
или не, е необходимо да се установи приноса при неговото придобиване.
Ищцата претендира, че е едноличен собственик на процесния недвижим имот,
придобит по възмезден начин по време на прекратения брак, като се отрича
принос на наследодателя на ответницата за придобиването им. За тази цел е
необходимо да се обори презумпцията на чл.21, ал.3 от СК, като съгласно
алинея първа на същият текст вещните права, придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. Законът установява едно
оборимо предположение, като тежестта на доказване е разместена - съпругът,
който оспорва приноса на другия съпруг, е този, който трябва да установи
отрицателен факт - липса на принос. Правно релевантните факти при
опровергаване на презумпцията за наличие на съвместен принос са:
придобивната стойност на вещта, размерът на вложените средства, които имат
личен произход по смисъла на чл. 22 и чл. 23, ал. 1 от СК и са еквивалентни на
придобивната стойност на спорната вещ и влагането им към момента на
придобиване на имуществото, отношенията между съпрузите към момента на
придобиване на имуществото. По отношение на придобития имот –
ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ №*, представляващо самостоятелен обект с
идентификатор * административен адрес: *, придобивната стойност на имота
възлиза на 1774,66 лева без ДДС. Като купувач по сделката фигурира ищцата.
От събраните по делото доказателства – показанията на св. В. С., св. Д.Б., св.
С. К. се установява, че действително този имот е бил придобит със средства на
ищцата, които същата е получила от различни лица – св. Д.Б., с когото живее
на съпружески начала, тъстът на св. В. С., както и спестени такива. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са основани на
непосредствени впечатления, безпротиворечиви и последователни. От
показанията на свидетелите се установява също, че по време на закупуването
на процесния имот от страна на ищцата, последната е била във фактическа
раздяла с нейния съпруг, настъпила през 1989 г. Към момента на закупуване
на процесния имот между ищцата и наследодателя на ответницата е липсвала
каквато и да е духовна и икономическа обвързаност, като всеки от тях вече е
живеел самостоятелно в отделно домакинство, а считано от 1995 г.до
настоящия момент ищцата живее на семейни начала с друг партньор.
5
Независимо, че бракът между ищцата и наследодателя на ответницата е
прекратен едва през 2015 г., то от фактическа страна семейната връзка между
тях е била преустановена много преди този момент – през 1989 г., от когато
нямат нито духовна, нито материална обвързаност, вкл. и към датата на
придобиване на процесния имот през 2005г. Ето защо съдът намира, че
презумпцията по чл. 21, ал. 3 от СК е успешно оборена, като от страна на
наследодателя на ответника липсва какъвто и е да е принос в придобиването
на процесния недвижим имот. Същият е индивидуална собственост на ищцата
С. С. Д. въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № * по описа на нотариус С. Б., като процесния имот не е част
от наследството на Х.Б.С.. По тази причина ответницата В. Х. С. не би могла
да се легитимира като собственик на каквато и да е идеална част от имота въз
основа на наследствено правопримество от своя баща Х.Б.С.. Изложеното
обуславя извод, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се дължат на ищеца, като същите се
констатираха в размер на 50 лева за внесена държавна такса, 10 лева такса за
вписване на ИМ, 500 лева държавна такса за особен представител и 500 лева
за адвокатско възнаграждение, съобразно представения с исковата молба
договор за правна защита и съдействие от 27.01.2025г. С оглед изложеното
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С. С. Д., ЕГН
**********, с адрес * и В. Х. С., ЕГН **********, с адрес: *, че С. С. Д. е
едноличен собственик въз основа на договор за продажба от 27.01.2005 г, на
следния недвижим имот, придобит по време на трайна фактическа раздяла с
бившия й съпруг и наследодател на В. Х. С. - Х.Б.С., починал на 20.07.2022 г.,
а именно:
ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ №*, представляващо самостоятелен обект с
идентификатор * със застроена площ 42.29 кв.м., съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на град С., одобрени със заповед РД-18-6 от
25.01.2010г. на изпълнителния директор на АГКК - София, с адрес *, при
съседи: на същия етаж - *, под обекта - няма, над обекта - *, находящ се на * от
жилищна сграда с идентификатор *, с предназначение - многофамилна
жилищна сграда, ведно с принадлежащото му избено помещение № * с площ
5.31 кв.м., както и 3.52 % идеални части от общите части на сградата и
идеални части от правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА В. Х. С., ЕГН **********, с адрес: * да заплати на С. С. Д.,
ЕГН **********, с адрес * направените по делото разноски в общ размер на
1 060 лева (хиляда и шестдесет лева)
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред ОС Смолян.
6
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7