Р Е Ш Е Н И
Е
№ 183
град Горна Оряховица, 16.07.2020
година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести
състав, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА
НИКОЛОВА
Членове : ……………………………
……………………………
при участието на секретаря Милена Димитрова и в
присъствието на прокурора ……………, като разгледа докладваното от съдията Николова
гр. дело № 1908 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Предявени са
искове с правно основание чл.213,ал.2 от КТ.
Ищецът П.Ц.Т. с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адвокат П.Х. от ВТАК, в качеството й на назначен от съда
особен процесуален представител на ищеца, със съдебен адрес ***, телефон :
**********, твърди в исковата си молба, че с трудов договор № ЧР-01-2210 от
27.12.2018 г. е назначен на работа в „БАТ СЕКЮРИТИ" ЕООД гр. София, с изпитателен
срок 6 месеца, на длъжността „сътрудник охрана", с код по НКПД: 5414 3010.
Посочва, че трудовото правоотношение между страните не е било прекратено до
изтичането на срока за изпитване, и на основание чл.71,ал.2 от КТ то се е
превърнало в безсрочно. Заявява, че на 27.12.2018 г. П.Ц.Т. постъпва на работа
като „сътрудник охрана” на обект : Териториално звено Военно формирование 28130 -
гр. Стражица. Твърди, че от тази дата до 30.09.2019 г. същият изпълнява
съвестно вменените му трудови задължения, съобразно връчената му на датата на
сключване на трудовия договор длъжностна характеристика, дадените му инструкции
и изготвения план за охрана на обект: Териториално звено Военно формирование
28130 - гp. Стражица. Заявява, че към дата 30.09.2019 г. на П.Т. не е
бил предоставен утвърден график за дежурства, в който той да е предвиден да
полага труд през месец октомври
Моли съда да постанови решение, с
което, на основание чл.213,ал.2 от КТ да осъди „БАТ СЕКЮРИТИ" ЕООД гр.
София да заплати на ищеца, солидарно със С.И.С. - виновно
длъжностно лице, за недопускането на ищеца на работа, обезщетение в общ размер 671.96 лв. /бруто/
или както следва: - за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. - 560 лв., -
за периода от 01.11.2019 г. до 06.11.2019 г. включително - 111.96 лв., по
следната банкова сметка, *** П.Ц.Т., с IBAN: ***; BIC:***.
Моли съда да
осъди ответниците да заплатят и
законната лихва върху присъденото му обезщетение по чл.213,ал.2
от КТ, считано от предявяването на иска до окончателното заплащане на дължимата
сума, ведно с направените от него деловодни
разноски.
В съдебно заседание, ищецът, лично
и чрез процесуалния си представител – адв. П.Х. от ВТАК, поддържа предявените
искове. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове.
Ответникът
„БАТ
СЕКЮРИТИ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София
1220, район „Надежда”, ул. „Стефансон” № 1А, ет.2, представлявано от управителя
А.В.Т., чрез пълномощник – адв. О.М. от САК,
депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Посочва,
че на 27.12.2018г. между „Бат секюрити” ЕООД и ищеца са установени
трудовоправни отношения във връзка с подписан между страните трудов договор №
ЧР-01-2210, съгласно който ищецът е приел да изпълнява във фирма „Бат секюрити”
ЕООД длъжността „сътрудник по охрана" с код по НКПД 5414 3010. Заявява, че трудовите правоотношения
между ищеца и „Бат секюрити" ЕООД са прекратени считано от 07.11.2019г.,
на основание чл.328,ал.1,т.10б - когато трудовото правоотношение е възникнало,
след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че в конкретния случай предизвестието е
прието от ищеца на 07.10.2019г., поради което и законосъобразно трудовото
правоотношение е прекратено, считано от 07.11.2019г. Твърди, че ищецът лично е
получил дължимите му се за месеците октомври и ноември трудово възнаграждение,
редовен отпуск и обезщетение по чл.224 от КТ за 2 (два) дни, за което
собственоръчно се е подписал.
Счита, че не отговарят на
обективната действителност твърденията на ищеца, че от 01.10.2019г.
неоснователно не е бил допускан да осъществява трудовите си функции като
„сътрудник охрана” на обект Териториално звено военно формирование 28130 – гр.
Стражица. Твърди, че трудовото правоотношение с ищеца е установено във връзка
със сключен от дружество „Бат секюрити” ЕООД, в качеството на изпълнител, и
Съвместно командване на силите, в качеството на възложител, след проведена
процедура по ЗОП, Договор № Д СКС 25-8/02.11.2018г. с предмет : охранителни
услуги за нуждите на военни формирования - крайни потребители от състава на
Съвместното командване на силите по обособена позиция № 3 „Охрана на войскови
имоти с боеприпаси и въоръжение, включващи следните дейности : 1/ Денонощна въоръжена
охрана със служители на изпълнителя; 2/ Охрана на имущество на военните
формирования; 3/ Охрана на обекти от стационарни, подвижни и
стационарно-подвижни постове; 4/ Осигуряване на пропускателен режим; 5/
Наблюдение на пожарната обстановка; 6/ Реагиране при извънредни обстоятелства.
Посочва, че при постъпването си на работа в дружеството ищецът, към изискуемите
за постъпване документи, е представил и удостоверение за завършен през
Не оспорва обстоятелството, че от
01.10.2019г. ищецът не е включван в графиците за охрана, поради което и не е
допускан до охранявания военен обект.
С оглед изложеното, счита, че
исковата молба на П.Ц.Т. се явява недоказана. Моли съда да остави същата без
уважение като неоснователна.
В
съдебно заседание, ответникът „БАТ СЕКЮРИТИ” ЕООД гр. София, чрез процесуалния си представител - адв. О.М.
от САК, оспорва предявения срещу него иск. Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана,
като му присъди разноски.
Ответникът С.И.С., с адрес ***1,
депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, чрез
пълномощник – адвокат О.Г.М. от САК. Счита, че предявеният иск е допустим, но е
неоснователен, поради което моли съда да го остави без уважение. Заявява, че
работи в дружество „Бат секюрити” ЕООД от 16.04.2019г., на основание сключен
трудов договор № ЧР-01-2495, на длъжност „сътрудник охрана” с КОД по НКПД
54143010. Твърди, че трудовите си задължения изпълнява на обект ВФ 28130 - гр. Стражица
и е определен от регионалния отговорник на „Бат секюрити” ЕООД за Русенска област
за отговорник на групата охранители на обекта, без това да води до промяна в длъжностната
му характеристика. Сочи, че за този обект „Бат секюрити” ЕООД е сключило договор
за въоръжена охрана. Пояснява, че дежурствата на охранителите на обект ВФ 28130
- гр.Стражица се осъществяват по изготвен от регионалния отговорник месечен график,
който след утвърждаването му от управителя на „Бат секюрити” ЕООД, му се предоставя
за изпълнение. Заявява, че в представените му графици за м. октомври и ноември
2019г. ищецът П.Ц.Т. не фигурирал и съответно не можел да застъпва на дежурства.
Посочва, че е бил информиран от регионалния отговорник, че причина за изваждането
на Т. от графика за дежурства е отказът на РУ МВР гр. Горна Оряховица да му издаде
разрешение за носене на оръжие, без което е невъзможно изпълнението на договора
за въоръжена охрана на обекта, като за отказа да му бъде издадено разрешение за
носене на оръжие Т. е информиран. Твърди, че след изваждане на Т. от месечните графици
за дежурства, същият няма право да пребивава на територията на охранявания обект,
като допускането му на територията на охранявания обект без допуск би било грубо
нарушение на трудовите задължения на охранителите.
Заявява, че във връзка с гореизложеното
категорично се установява неоснователността на предявения от П.Ц.Т. иск срещу
него. Моли съда до го отхвърли изцяло като недоказан и неоснователен.
В
съдебно заседание, ответникът С.С., чрез процесуалния си представител - адв. О.М. от САК, оспорва предявения
срещу него иск. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана, като му присъди
разноски.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното :
Безспорни по настоящото дело са фактите,
че страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало по силата на
валиден трудов договор № ЧР-01-2210 от 27.12.2018г., по силата на което П.Ц.Т.
е заемал длъжността „сътрудник охрана” в „Бат
секюрити” ЕООД гр. София, с място на работа : обект Териториално звено
военно формирование 28130 – гр. Стражица. Видно от приложения по делото трудов договор № ЧР-01-2210 от
27.12.2018г. и писмените материали, съдържащи се в ЛТД на ищеца, трудовият
договор между П. Т. и „Бат Секюрити” ЕООД е сключен като безсрочен, със срок за
изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, с трудово възнаграждение - 510
лв. /МРЗ за страната/, заедно с уговорени между страните допълнителни
възнаграждения за трудов стаж и професионален опит, нощен труд и работа при
специфични условия, като страните са договорили платен годишен отпуск за ищеца
в размер на 20 работни дни.
Видно от приложеното по делото
удостоверение /л.75 от делото/, П.Т. е завършил курс за безопасно боравене с
огнестрелно оръжие и е положил успешно изпит съгласно Протокол №
Я-17507/04.10.2010г.
С писмо изх. № 0615/17.02.2020г.,
ВПД Началник РУ – Стражица е уведомил управителя на «Бат Секюрити» ЕООД гр.
София, че във връзка с негово писмо от 06.02.2020г. е извършена проверка и е
установено, че Т. е познат на МВР, срещу него многократно са водени преписки и
досъдебни производства, след което на 14.04.2019г. в РУ-Стражица е постъпило
писмо № 029/2019г. с молба да не се издава разрешение за носене и употреба на
служебно късоцевно оръжие на лицето П.Т., като поради това процедурата по
издаване на разрешение за носене и употреба на такова оръжие на Т. и спряна.
Съдът е приел за безспорни и фактите,
че ищецът не е включен от ответника - работодател в графиците за охрана за
месеците октомври и ноември 2019г., като този факт се потвърждава и от писмените
доказателства - графици за дежурствата за месеците октомври и ноември 2019г. за
обект ВФ 28130 – гр. Стражица.
Безспорен по делото е и фактът,
че от 01.10.2019г. ищецът П.Т. не е допускан от работодателя до охранявания
военен обект, посочен по-горе.
С писмено предизвестие изх. №
1485/25.09.2019г., връчено на ищеца по пощата, с обратна разписка, на
07.10.2019г., управителят на «Бат Секюрити» ЕООД гр. София е отправил до П.Т.
писмено предизвестие на осн. чл.328,ал.1,т.10б от КТ, за прекратяване на трудов
договор № ЧР-01-2210/28.12.2019г.
Съдът е приел за безспорен по
делото и фактът, че трудовото правоотношение между П.Ц.Т. и „Бат секюрити” ЕООД
гр. София е прекратено считано от 07.11.2016г., със Заповед №
2057/07.11.2019г., на основание чл.328,ал.1,т.10б от КТ, връчена на ищеца по
пощата, с обратна разписка, на 12.11.2019г.
Безспорни в настоящото
производство са и фактите, че ответникът С.С. работи в „Бат секюрити” ЕООД от
16.04.2019г., на основание сключен трудов договор № ЧР-01-2495, на длъжност
„сътрудник охрана”, с място на работа : обект ВФ 28130 - гр. Стражица, както и
че е определен от регионалния отговорник на „Бат секюрити” ЕООД за Русенска област
за отговорник на групата охранители на обекта. Тези факти се потвърждават и от
приетите писмени доказателства - трудов договор № ЧР-01-2495 от 16.04.2019г., справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5 от КТ № 22388193186057 от
16.04.2018г., длъжностна характеристика на длъжността „сътрудник охрана”, длъжностна
характеристика по здраве и безопасност при работа на служителите в „Бат секюрити”
ЕООД.
Видно от
показанията на свидетеля В.Б. /бивш служител на «Бат Секюрити» ЕООД на длъжност
«организатор охрана»/, той е изпълнявал организационна дейност, която обхващала
и обекта Военно формирование в гр. Стражица. Свидетелят сочи, че изискването за
охраната е да бъде въоръжена с късо огнестрелно оръжие или с дълго такова,
поради което включили ищеца П.Т. в списък за придобиване на разрешително за
носене и употреба на такова оръжие; "Бат Секюрити" подало към служба
"КОС" списък със служителите, с които има сключен трудов договор. Видно
от показанията на св. Б., в разговор на колегата му със служители на
"КОС", те му отговорили, че няма да му бъде издадено такова
разрешително, поради образувани дела за заплахи и спорове със съседи,… личностни
качества, черти на характера. Свидетелят посочва, че в началото Т. изпълнявал
много добре своите служебни задължения, но след това започнали странни
ситуации, странни разговори водили с него, които не водели до единомислие, а след
като били предупредени от Служба "КОС", оттеглили искането. Свидетелят
заявява, че той предупредил г-н Т. лично и устно, като му казал, че има проблем
с издаването на служебното разрешително и няма да може да го включва в
графиците, както и че няма как да го допусне без оръжие. Свидетелят заявява, че
имало голямо текучество на влизащи и излизащи и всичко било изрядно при Т. в
началото, той работил нормално, но дошъл момент, когато трябвало да се покрият
тези изисквания. Видно от показанията на св. Б., негов колега от Русе изготвял
графиците. Свидетелят сочи, че лицето С.С., който работи на същия обект, е на
трудов договор като охранител, като понякога му възлагат задачи - да отиде до
служба "КОС", да занесе документи, да вземе удостоверения, да подаде.
Видно от показанията на св. Б., П.Т. бил на КПП-то в поделението, когато той го
уведомил лично, С. бил на срещата с П.Т.; когато говорили с Т., свидетелят Б.
му казал, че няма възможност да бъде издадено разрешително и да бъде включен в
графиците.
Видно
от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, обезщетението
за неправомерно недопускане на П.Т. до работа до прекратяване на трудовото му
правоотношение би било, както следва : за периода от 01.10.2019г. до
31.10.2019г. – в брутен размер от 560 лв., а за периода от 01.11.2019г. до
06.11.2019г. вкл. – в брутен размер от 106.67 лв., общо 666.67 лв. Съдът кредитира изцяло
заключението на СИЕ като обосновано, кореспондиращо на приетите писмени
доказателства и неоспорено от страните.
Предвид
установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че исковете с
правно основание чл.213,ал.2 от КТ се явяват допустими.
Разгледан
по същество, искът с правно основание чл.213,ал.2 от КТ против ответника „Бат
Секюрити” ЕООД гр. София се явява основателен и доказан, а искът срещу
ответника С. се явява неоснователен, по изложените по-долу съображения.
Съгласно чл.213,ал.2 от КТ,
работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на
работника или служителя, когато незаконно не са допуснали на работа през
времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Това обезщетение
е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя
за времето на незаконното недопускане на работа. За уважаване на иска следва да
са налице кумулативно следните предпоставки :
съществуването на валидно трудово правоотношение между страните за процесния период и незаконното недопускане на работника до
изпълнение на трудовата му функция.
Страните
по делото не спорят и въз основа на приетите по делото доказателства се
установява наличието на първата изискуема предпоставка, а именно, че ищецът и
ответното дружество са били в трудово правоотношение, считано от 28.12.2018г. до
07.11.2019г., като ищецът П.Т. е изпълнявал длъжността „сътрудник охрана” в „Бат секюрити” ЕООД гр. София, в обект ВФ
28130 – гр. Стражица, по силата на трудов договор № ЧР-01-2210 от 27.12.2018г.
Приетите писмени доказателства, съдържащи се
в ЛТД на ищеца, удостоверяват по безспорен начин и фактите, че трудовото
правоотношение между ищеца Т. и ответника „Бат Секюрити” ЕООД гр. София е
прекратено на основание чл.328,ал.1,т.10б от КТ, със Заповед за прекратяване №
2057/07.11.2019г., като работодателят е отправил писмено предизвестие, връчено
на служителя по пощата, с обратна разписка, на 07.10.2019г. В заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение ответникът - работодател е изложил
като причини за прекратяване на трудовия договор – предизвестие с изх . №
1485/25.09.2019г., получено на 07.10.2019г., както и е разпоредил на ищеца Т.
да бъдат изплатени обезщетение по чл.224 от КТ – за 2 дни неизползван платен
годишен отпуск, и обезщетение по чл.222,т.1 от КТ – за времето, през което е
останал без работа, но за не повече от един месец.
С писмения отговор на исковата
молба, ответникът «Бат Секюрити» ЕООД гр. София признава неизгодните за него
факти, приети от съда за безспорни по делото, че от 01.10.2019г. ищецът не е
включван от работодателя в графиците за охрана за месеците октомври и ноември
Предвид изложените съображения, съдът
счита, че правопораждащият юридически факт „недопускане на работа” също е
установен по безспорен начин за претендирания от ищеца период на присъждане на
обезщетение по чл.213,ал.2 от КТ, тъй като ответникът – работодател реално е
възпрепятствал служителя Т., въпреки явяването му на работа на работното място,
да престира работната си сила като „сътрудник охрана” по трудовия договор,
сключен с „Бат секюрити” ЕООД гр. София,
считано през периода от 01.10.2019г. до 06.11.2019г. включително.
В тази връзка, съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника-работодател, че недопускането на ищеца Т.
до работното му място, за да престира работната си сила, е правомерно и
произтича от липсата на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него, каквото към момента на постъпването си на работа в „Бат
секюрити” ЕООД ищецът не е притежавал, а във връзка с направените постъпки пред
РУ МВР гр. Горна Оряховица за издаване на П.Ц.Т. на такова разрешение, в края
на м.09.2019г. дружеството е уведомено, че разрешително ще му бъде отказано. На
първо място, от ангажираното от ответната страна писмено доказателство –
длъжностна характеристика на длъжността «Сътрудник охрана», се установява, че
въведените от работодателя изисквания за заемане на тази длъжност при
постъпване на ищеца на работа и по време на тпо са : да притежава минимум
основно образование, да отговаря на ЗЧОД за заемане на длъжността, да има
преминато обучение по програма минимум, да има познания по нормативните
документи, необходими за заеманата длъжност – ЗЧОД, без да е конкретизирано
какви изисквания по ЗЧОД следва да покрива ищеца Т. и за осъществяването на какъв вид частна
охранителна дейност са изискуеми същите. Както в трудов договор № ЧР-01-2210 от
27.12.2018г., така и в цитираната дл.характеристика, връчена на ищеца на
28.12.2018г., не е въведено точно и ясно изискване от работодателя ищецът да
притежава годно разрешително за носене и употреба на късоцевно служебно
огнестрелно оръжие, нито е постигнато съгласие между страните, че трудовото им
правоотношение е установено във връзка със сключен от «Бат секюрити» ЕООД и
Съвместно командване на силите договор № Д СКС 25-8/02.11.2018г., с предмет :
охранителни услуги за нуждите на военни формирования, свързани с денонощна
въоръжена охрана от служители на изпълнителя, като договореното място на работа
в цитирания трудов договор е : «обекти под охрана на територията на обл.Велико
Търново». На второ място, дори да се приеме, че е съществувало изискване за
конкретния охраняван обект - Военно формирование 28130 – гр. Стражица,
определени служители да отговарят на изискването – притежаване на годно
разрешение за носене и употреба на късоцевно служебно огнестрелно оръжие, то
към момента на възникване на трудовото правоотношение между страните
/27.12.2018г./ ответникът-работодател се е съгласил ищецът да заеме и да
изпълнява длъжността «сътрудник охрана» в «обекти под охрана на територията на
обл.Велико Търново», без да отговаря на това изискване, като е сключил с П.Т.
трудов договор № ЧР-01-2210 от 27.12.2018г., осигурил е достъп на този служител
до горепосоченото работно място и е предоставил възможност на същия да престира
работната си сила, считано от 28.12.2018г. до 01.10.2019г., като съгласието на
работодателя Т. да изпълнява тази трудова функция без разрешително за
притежаване на годно разрешение за носене и употреба на късоцевно служебно
огнестрелно оръжие е продължило и след изтичане на уговорения в негова полза
изпитателен срок от 6 месеца /28.06.2019г./, а също и след писменото му
уведомяване от ВПД Началник РУ – Стражица, че процедурата по издаване на такова
разрешително за ищеца е спряна, с писмо вх. № 0615 от 17.02.2019г., т.е.
малко след възникване на тпо, а не както се твърди от този ответник – в края на
м.09.2019г. Не на последно място, недопускането от ответника-работодател на
ищеца до работа в случая не може да се обоснове и с отправеното до него писмено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, получено от Т. на
07.10.2019г. Това е така, защото по начало страната, която прекратява тпо с
предизвестие, трябва да го спази. За работника или служителя спазването на
предизвестието означава да остане на работа до изтичането на срока му, а за
работодателя – да остави на работа работника или служителя през този срок, като
неспазването на срока на предизвестието от някоя от страните има за последица
изплащането на обезщетение в размер на дължимото трудово възнаграждение за
срока на предизвестието. В случая ответникът - работодател нито твърди в
писмения си отговор да е изразил пред ищеца-служител намерение срокът на
предоставеното му едномесечно предизвестие да не бъде спазен, нито ангажира писмени
доказателства, удостоверяващи изплащането на обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ
за периода на предизвестието – 07.10.2019г. – 07.11.2019г.
При тези факти, съдът намира за
безспорно, че недопускането до работа на ищеца на 01.10.2019г. е незаконно, тъй
като е извършено в нарушение на основното задължение на работодателя да продължи
да осигурява на служителя Т. нормални условия за изпълнение на работата по
трудовото правоотношение да неговото прекратяване на 07.11.2019г. – такива,
каквито е предоставял на този служител до сочения момент.
Предвид изложените съображения,
съдът намира, че са налице предпоставките, установени в чл.213,ал.2 от КТ, по
отношение на ответника «Бат секюрити» ЕООД в процесния случай и искът е доказан
по основание. Поради
това, ищецът разполага с правото да получи от ответника-работодател обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срока на незаконното му недопускане до
работа по време на трудовото правоотношение – 01.10.2019г. – 07.11.2019г.
Преценявайки размера на обезщетението, въз основа на приетата по делото и
неоспорена от страните СИЕ, и приложените писмени двоказателства /извлечение от
ведомост за заплати, фишове за работна заплата за месеците октомври и ноември
2019г./, съдът намира, че исковата претенция е основателна до общия брутен размер
от 666.67 лв., от който : за периода 01.10.- 31.10.2019г. – 560 лв., за периода
01.11.- 06.11.2019г. включително – 106.67 лв., като в останалата част до
пълния предявен брутен размер от 671.96
лв. претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
Видно от данните по делото, ищцовата
страна претендира присъждане на законната лихва. Вземането
е лихвоносно и исковата молба има характер на покана,
поради което на ищеца следва да се присъди законната лихва върху процесното обезщетение от датата на предявяване на иска за
процесния период от време в пълния му размер – 14.01.2020г. до окончателното изплащане
на присъдената сума.
Въз основа на приетите писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че предявеният иск по чл.213,ал.2 от КТ срещу
ответника Ст.С. се явява неоснователен
и недоказан в пълния предявен
размер от 671.96 лв., и следва бъде отхвърлен като такъв. Действително, данните по делото сочат, че през
процесния период от време ответникът Ст.С. е заемал длъжността «сътрудник
охрана» в «Бат Секюрити» ЕООД гр. София, както и е полагал труд в обект ВФ
28130 - гр. Стражица, заедно
с ищеца Т. /графици за дежурствата за месеците октомври и ноември 2019г. за ВФ
28130 - гр. Стражица, трудов договор № ЧР-01-2495 от 16.04.2019г., справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5 от КТ № 22388193186057 от
16.04.2018г., показанията на св. В.Б./. Наред с това, обаче, в случая не се
установява ответникът С., в качеството си на длъжностно лице при работодателя
«Бат Секюрити» ЕООД гр. София да е реализирал поведение, с което виновно да не
е допуснал ищеца Т. на работа през времето, докато трае изпълнението на
трудовото му правоотношение, и по този начин да е осъществил фактическия състав
на чл.213,ал.2 от КТ. В тази връзка, от показанията на св. В.Б., които съдът
кредитира, с оглед съответствието им на приложените писмени доказателства и
неоспорването им от страните по делото, се установява, че именно лицето В.Б., в
качеството си на служител – «организатор охрана» в «Бат секюрити» ЕООД, в
изпълнение на възложените му от работодателя организационни функции, е уведомил
ищеца Т., при явяването му на работа в обект ВФ 28130 - гр. Стражица, че няма
да бъде включен в графика за м.10.2019г. и съответно – няма да бъде допуснат да
изпълнява трудовите си задължения като «сътрудник охрана» в ответното
дружество, а ответникът С. единствено е присъствал при провеждането на този
разговор. Наред с това, въпреки възложената му доказателствена тежест относно
тези факти, ищецът не ангажира доказателства, които да удостоверяват по
безспорен начин, че именно ответникът С., в качеството си на дл. лице при «Бат
секюрити» ЕООД, е възпрепятствал Т., наред с работодателя, въпреки явяването му
на работа на работното място, да престира работната си сила като „сътрудник
охрана” по трудовия договор, сключен с „Бат
секюрити” ЕООД гр. София през периода от 01.10.2019г. до 06.11.2019г.
включително.
При този изход на делото и на
основание чл.78,ал.3 от ГПК, основателна се явява претенцията на ответника С.
за присъждане на направените по делото съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение на един адвокат в размер на 250 лв., които следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца, съразмерно на отхвърления иск срещу този ответник.
Предвид изхода на делото –
уважаване на иска срещу ответника «Бат секюрити» ЕООД, претенцията на този
ответник по чл.78,ал.3 от ГПК за присъждане в негова полза на направените по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение – 360 лв., се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът „Бат Секюрити” ЕООД гр. София следва
да бъде осъден да заплати в полза на ГОРС държавна такса върху уважения размер
на иска - 50 лв., сумата от 80 лв., представляваща възнаграждение на вещо лице,
изплатено от бюджетните суми на съда, както и 5 лв. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА
„БАТ СЕКЮРИТИ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град София 1220, район „Надежда”, ул. „Стефансон” № 1А, ет.2,
представлявано от управителя А.В.Т., ДА ЗАПЛАТИ на П.Ц.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, по
банкова сметка ***: ***, BIC: ***, с титуляр П.Ц.Т., СУМАТА от 666.67 лв. /шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляваща брутен размер на обезщетението за периода, през
който незаконно не е допускан до работа, докато трае изпълнението на трудовото
правоотношение, считано от 01.10.2019г. до 06.11.2019г. включително, на
основание чл.213,ал.2 от КТ, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на този иск – 14.01.2020г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл.213,ал.2 от КТ, предявен от П.Ц.Т. с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адвокат П.Х. от ВТАК, в качеството й на назначен от съда особен
процесуален представител на ищеца, против „БАТ СЕКЮРИТИ” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : град София 1220, район „Надежда”, ул.
„Стефансон” № 1А, ет.2, представлявано от управителя А.В.Т., за разликата
от уважения брутен размер от 666.67 лв. до пълния предявен размер от 671.96 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл.213,ал.2 от КТ, предявен от П.Ц.Т. с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адвокат П.Х. от ВТАК, в качеството й на назначен от съда особен
процесуален представител на ищеца, против С.И.С. с ЕГН **********, с адрес ***, за
заплащане солидарно с „Бат Секюрити” ЕООД гр. София на обезщетение в брутен
размер от 671.96 лв., заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на този иск до окончателното изплащане на
сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.3 от ГПК, предявена от „БАТ
СЕКЮРИТИ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София
1220, район „Надежда”, ул. „Стефансон” № 1А, ет.2, представлявано от управителя
А.В.Т., за заплащане от ищеца П.Ц.Т.
с ЕГН **********, на направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение /360 лв./, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА П.Ц.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С. с
ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направените по
настоящото дело разноски за платено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съразмерно на отхвърлената
част от иска срещу този ответник.
ОСЪЖДА „БАТ СЕКЮРИТИ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град София 1220, район „Надежда”, ул. „Стефансон” № 1А, ет.2,
представлявано от управителя А.В.Т., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в полза на
бюджета на Съдебната власт, СУМАТА
от 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща държавна такса върху уважения размер на иска, СУМАТА от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща изплатено възнаграждение на
вещо лице от бюджета на съда, както и СУМАТА
от 5 лв. /пет лева/, представляваща
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на
страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………..