№ 2123
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330206188 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №3632216, с
който на И.В.С., ЕГН:**********, е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва издадения срещу него Електронен фиш /ЕФ/
като незаконосъобразен. Прави искане за неговата отмяна. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призован, не се явява, но се представлява
от процесуален представител – адв. Т.Т., който поддържа жалбата и прави
същото искане. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. В писмено становище навежда доводи за неоснователност на
жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
другата страна и намаляването му до минимално определения размер.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
1
допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, извършено на 11.05.2020г. в
18:54ч. на път ІІ – 64, км.32+600, посока на движение от гр. Карлово към гр.
Пловдив, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-
M511, за превишаване на разрешената скорост от 60 км/ч, въведена с пътен
знак „В26“ с 13 км/ч, при управление на МПС – лек автомобил Ауди А4, с
рег.№**. Моторното превозно средство се движело със 73 км/ч, при
разрешена скорост от 60 км/ч., въведено ограничение с пътен знак „В26“
Скоростта от 73 км/ч била по-ниска от отчетената от автоматизираното
техническо средство от 76 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3
км/ч.
На жалбоподателя, в качеството му на собственик на МПС – то, е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е
било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото
си да обжалва така издадения против него електронен фиш.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства.
От събраните по делото доказателства не се установява извършено от
жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Съгласно приложената справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ на
път ІІ – 64 км. 30 + 600 посока Карлово – Пловдив е бил поставен пътен знак
„В26“, който неколкократно е бил премахван от недобросъвестни водачи на
МПС и хвърлян встрани от пътя. Изложено е в справката, че към датата на
твърдяното нарушение – 11.05.2020г. не може да се удостовери наличността
му на посочения пътен участък. При това положение следва са приеме, че
липсват категорични доказателства жалбоподателят да е извършил вмененото
му административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Наред с горното съдът констатира, че обжалваният електронен фиш не
съдържа с нужната яснота всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Действително посочени са данните за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство и лицето, което следва да носи
отговорност на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, размерът на глобата, срокът,
сметката и мястото на доброволното й заплащане. Не е отразено обаче с
нужната яснота описание на нарушението. От доказателствата по делото
категорично се установява, че нарушението се изразява в превишаване на
разрешената скорост от 60 км/ч по въведеното ограничение на скоростта с
пътен знак „В26“ при управление на МПС в извън населено място.
2
Процесният електронен фиш обаче не съдържа описание на фактите, свързани
с това дали нарушението е извършено в населено или в извън населено място.
Безспорно ЕФ следва да съдържа всички факти и обстоятелства, включени в
състава на нарушението, доколкото само по този начин надлежно се въвеждат
в предмета на доказване и е недопустимо същите да бъдат установявани
единствено и само от доказателствата по делото. Изложената празнота при
описание на изпълнителното деяние в атакувания ЕФ е довела до нарушаване
на правото на защита на подведения под отговорност субект и възпрепятства
възможността му да разбере какво му е вменено и срещу какви факти следва
да организира защитата си своевременно и в пълнота
Обжалваният електронен фиш е издаден и в нарушение на правилото по
чл.39, ал.4 от ЗАНН, който гласи, че „за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш“.
Необжалваемият минимум по чл.39, ал.2 от ЗАНН, към който се препраща, е
в размер от 50 лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата чрез
употребата на предлога „над“ води до ясен и единствен възможен извод, че
действащата нормативна уредба допуска контролните органи да осъществяват
административно-наказателната отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ,
единствено когато налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл.39,
ал.4 от ЗАНН съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки
случай, при който след като нарушението е било установено с АТСС,
отговорността се реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш.
Същевременно, както е изяснено в практиката на касационната инстанция,
макар посочената разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява
специална спрямо чл.182 от ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на
чл.182 от ЗДвП е регламентирано задължението на водачите на ППС да не
превишават посочената максимално разрешена скорост и са предвидени
следващите се при неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и
размерът на административните наказания са диференцирани в чл.182 от
ЗДвП в зависимост от специално качество на субекта, от мястото на
извършване на нарушението и от размера на превишаването на разрешената
максимална скорост. Самата разпоредба на чл.182 от ЗДвП обаче не съдържа
особени правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността –
чрез съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на НП, чрез издаване
на електронен фиш или чрез фиш по чл.186 от ЗДвП, а дава общата правна
рамка за определяне на наказанията при нарушенията за скорост.
Следователно всякога, когато е извършено такова административно
нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл.182 от ЗДвП
досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН
обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя
допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в
3
хипотезите, когато съгласно общите правила на чл.182 от ЗДвП следва да се
наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на
забраната по чл.11, ал.2, изр. 2-ро от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. или на
забраната наказанията по чл.182, ал.1, т.6 и ал.3, т.6 от ЗДвП (при които
кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права) да се налагат чрез
електронен фиш. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава
другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то следвало е
да съобразява и правилото по чл.39, ал.4 от ЗАНН. Същото има императивен
характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с
електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото
законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и
улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява дейността си
в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.
Същественият характер на нарушаването на забраната по чл.39, ал.4 от
ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната
инстанция. В актуалната си практика в Решение №1831 от 21.10.2020 г. по
к.а.н.д. №1789/2020г. на Административен съд – Пловдив изрично е прието,
че: „нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН е специална спрямо чл.182 ЗДвП и
несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш, тъй като изключва издаването му“. Съдебната практика следва да бъде
оценена и като трайна, тъй като указанията по приложението на чл.39, ал.4 от
ЗАНН са дадени още с Решение №2537 от 20.11.2013г. по к.а.н.д.
№2342/2013г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№488 от 16.03.2015г. по к.а.н.д. №170/2015г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил
чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Относимо
тук е и Решение от 23.07.2015г. по к.а.н.д. №162/2015г. на Административен
съд – Габрово, в което съдът е разгледал казус, при който наказанието глоба в
размер на 50 лева по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено с НП и е прието за
неоснователно възражението, че същото е следвало да бъде наложено чрез
електронен фиш.
Така констатираното нарушение на процедурните правила не може да се
санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е
съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено
от закона.
Поради изложените съображения електронният фиш се явява
незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за
4
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена. С
оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения
договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че се
представя безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона
за адвокатурата, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 300 лева. В случая е направено възражение за прекомерност на
разноските. Същото съдът намира за основателно, тъй като делото не се
отличава с фактическа или правна сложност, приключило е в едно съдебно
заседание и в хода на процеса не са настъпили никакви усложнения. Поради
това и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №3632216, с
който на И.В.С., ЕГН:**********, е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Т.В. Т. от
АК – Пловдив, с адрес: ** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5