Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 05.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
пети февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Ивелина
Симеонова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №5610
по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №296104
от 09.12.2019г., постановено по гр.дело №25017/2018г. по описа на СРС, ГО, 43
с-в, е отхвърлен предявения от „Т.С.”ЕАД с ЕИК******** против М.Х.К. с ЕГН**********
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 644,84 лева- ½
част от главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.
за топлоснабден имот в гр.София, ул.”********, с абонатен №*****, ведно със
законната лихва върху главницата от 31.10.2017г. до изплащане на вземането.
Решението е
постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца- “Б.”ООД
с ЕИК*****.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
„Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че ответникът не е потребител на топлинна енергия в процесния имот, тъй
като не е установено да е собственик на същия. Твърди, че правото на
собственост на ответника е установено от представените писмени доказателства,
както и от процесуалното поведение на ответника, който не подал писмен отговор
на исковата молба и не е оспорил правото си на собственост върху имота. Ето
защо моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете- уважени изцяло. Претендира
разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не е
подал в срок отговор на въззивната жалба, не се е явил в проведеното открито
съдебно заседание и не е взел становище по въззивната жалба.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
С определение от
04.07.2019г., постановено по реда на чл.140 от ГПК съдът е изготвил подробен
проект за доклад, като надлежно е разпределил доказателствената тежест и
изрично е указал на ищеца, че следва да установи фактите, на които основава
наличието на облигационна връзка между него и ответника по доставка на топлинна
енергия. Изрично е указано на ищеца, на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи
и не представя доказателства за твърденията си, че ответникът е клиент на
топлинна енергия в посочения в исковата молба имот. В първото по делото открито
съдебно заседание на 15.10.2019г. проектът за доклад е обявен за окончателен
без възражение от страна на ищеца, който е поискал да му бъде издадено съдебно
удостоверение за снабдяване с документи установяващи правото на собственост на
ответника върху процесния топлоснабден имот. Искането е уважено и
удостоверението е получено от представител на ищеца на 22.11.2019г. В
проведеното на 03.12.2019г. открито съдебно заседание не са представени
доказателства от ищеца, а липсват и данни по делото издаденото съдебно
удостоверение да е било депозирано в Агенция по вписванията, поради което
правилно искането на ищеца за допълнителен срок за представяне на доказателства
е било отхвърлено. Следователно въззивникът- ищец нито в първоинстанционното
производство (въпреки неколкократно дадените му възможности), нито с въззивната
жалба е представил достатъчно доказателства относно правото на собственост на
ответника върху процесния имот. От друга страна, представените от ищеца и
третото лице- помагач документи по делото представляват индиция за съществуването
на такова право на собственост, но не са годни при условията на пълно и главно
доказване да установят съществуването му през процесния период. При това
положение правилно първоинстанционният съд е приел, че не е установено от
представените по делото доказателства, че именно ответникът е потребил
топлоенергията, чиято цена се претендира, в процесния имот и за процесния
период.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът по жалбата не
претендира такива.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№296104 от 09.12.2019г., постановено по гр.дело №25017/2018г. по описа на СРС,
ГО, 43 с-в.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач “Б.”ООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/