№ 131
гр. В. 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ СЪСТАВ ВЪЗЗИВНИ МНО И УБДХ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря И.С.К.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20231300500293 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на И. С. Б., като майка и законен
представител на К. Н. С. и от А. Н. С., действаща със съгласието на майка си И. С. Б.,
всичките чрез адвокат-пълномощник Д. Г. и заявен съдебен адрес:гр.В. ул.”Ц.А. П”№3, етаж
I, офис №8 против Решение №594 от 31.07.2023год. постановена по гр.д. №1158/2023г. по
описа на РС- В. в частта, в която частично са отхвърлени предявените искове за изменение
на месечните издръжки на жалбоподателките.
С обжалваното Решение №594/31.07.2023год. постановено по гр.д. №1158/2023г., РС-
В. е изменил размера на месечните издръжки, определени с решение по гр.д. № 1027/2020г.
по описа на РС – В. които бащата Н. С. Б. е осъден да заплаща в полза на децата А. Н. С. и
К. Н. С.. Осъдил е Н. С. Б. да заплаща на непълнолетното си дете А. Н. С., действаща със
съгласието на майка си И. С. Б., месечна издръжка в размер на 290.00 лева, считано от
15.06.2023г. до отпадане, изменение или прекратяване на основанието за заплащането й,
ведно със законната лихва при забава, като е отхвърли иск до пълния претендиран размер
над тази сума до сумата от 440.00 лева месечно. Осъдил е Н. С. Б. да заплаща на
малолетното си дете К. Н. С. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител
И. С. Б. месечна издръжка в размер на 250.00 лева, считано от 15.06.2023г. до отпадане,
изменение или прекратяване на основанието за заплащането й, ведно със законната лихва
при забава, като е отхвърли иск до пълния претендиран размер над тази сума до сумата от
400.00 лева месечно. Осъдил е Н. С. Б. да заплати на жалбоподателките /ищците/ сумата от
1
321.43 лева - разноски за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на ВРС
сумата от 57.60 лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на
издръжките. Допуснал е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта му относно увеличения размер на издръжките.
Решението в частта, в която е осъден ответникът Н. С. Б. да заплаща месечна
издръжка на А. Н. С. до размера на сумата от 290. 00 лева, а на К. Н. С. до размера на сумата
от 250 лева, както и в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, на основание
чл. 242, ал. 1 ГПК, като необжалвано е влязло в законна сила.
Поддържа се в жалбата, че Решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано. Навеждат се доводи за неправилно определен размер на изменените
издръжки от ВРС, като считат същите за недостатъчни, несъответстващи на техните нужди.
Посочва се, че са настъпили трайни и съществени изменения на обстоятелствата при които
били определени първоначалните им издръжки: увеличаване на размера на минималната
работна заплата; нарасналата възраст и увеличение на средствата необходими за
задоволяване на нуждите им - базисни, здравни и образователни потребности;
възможността на ответната страна да заплаща издръжки в търсения размер от получаваните
доходи.
Твърди се, че въззиваемият /ответникът/ единствено изплащал определените
издръжки и не ги подпомагал допълнително с подаръци.
Твърди се, че жилищните нужди на децата били осигурени от майката, след като на
01.08.2023г. получила уведомление с дата- 25.07.2023г. за напускане на семейното жилище,
предоставено за ползване след развода. През периода от 2016г. до постановяване на
съдебното решение и определяне на първоначалните издръжки през 2020г. ответникът не е
плащал издръжки и не е полагал грижи за децата.
Молят първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
отхвърлителна част и вместо него да се постанови друго, с което исковете да се уважат до
пълните предявени размери. Представя уведомление от 25.07.2023г. от С.Б.В.. Претендира
се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Въззивницата представя писмени
бележки по делото, чрез пълномощника й.
В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна Н. С.
Б. не е постъпил отговор.
В проведеното открито съдебно заседание въззивниците се представляват от
пълномощник – адвокат, чрез когото поддържат жалбата и пледира за уважаването й, като
им бъдат присъдени направените разноски.
2
Въззиваемият Н. С. Б. се представлява от пълномощника си – адвокат, чрез когото
оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното решение. Не
претендира разноски за производството по делото.
От страните по делото пред настоящата инстанция не са направени други
доказателствени искания.
В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Делото е образувано по искова молба с която са предявени искове от И. С. Б., като
майка и законен представител на К. Н. С. и от А. Н. С., действаща със съгласието на майка
си И. С. Б., чрез адв.-пълномощник Д. Г. против Н. С. Б., за увеличение на месечните
издръжки, определени по гр.д. № 1027/2020г. по описа на РС- В. от 270.00 лева месечно за
детето А. на 440.00 лева месечно и от 230.00 лева месечно за детето К. на 400.00 лева
месечно.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК от ответника Н. С. Б., чрез адв.-пълномощник
Цецо И., е постъпил отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като
неоснователни и завишени.
Между страните пред настоящата инстанция не е спорно установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, която се установява от данните по делото,
че:
Ищците А. Н. С. и К. Н. С. са дъщери на ответника Н. С. Б., видно от приложените
удостоверения за раждане.
С влязло в сила Решение № 679/21.10.2020г., постановено по приложеното гр.д. №
1027/2020г. по описа на РС- В. упражняването на родителските права по отношение на
ненавършилите пълнолетие деца - А. Н. С. и К. Н. С. е предоставено на майката И. С. Б., на
бащата Н. С. Б. е определен режим на лични контакти с децата, както и същият е осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 270.00 лева за детето А., считано от 23.09.2020г. и в
размер на 230.00 лева за детето К., считано от 23.09.2020г.
Майката полага непосредствените грижи за децата.
През учебната 2022/2023г. непълнолетното дете А. е била записана в 9 клас, видно от
приложената служебна бележка от ГПЧЕ „Й.Р.“ – В..
От представената служебна бележка от ОУ „Л.К.“ - гр. В. се установява, че
малолетното дете К. е била ученичка в 6 клас за учебната 2022/2023г. и редовно посещава
учебни занятия.
3
По делото няма данни, нито се твърди, че майката И. Б. след напускане на семейното
жилище, предоставено за ползване за една година с бракоразводното решение /считано от
21.10.2020г./, заплаща наем за задоволяване на жилищните нужди на децата и своите.
Предвид изложеното направеното възражение, че същата извършва разноски за
подсигуряване на жилище е неоснователно и недоказано по делото.
Доходите на майката са от трудова дейност и са установени от приложеното по
делото удостоверение №51/25.05.2023г. на фирма „АСМ“ЕООД, като средното месечно
нетно трудово възнаграждение е в размер на 2500.00 лева.
ВРС е констатирал, че по делото няма данни за доходите на бащата липсват, но
същият е признал месечен доход от 1380.00 евро, което обстоятелство не е спорно пред
настоящата инстанция.
По делото е приет социален доклад от Д”СП” – В. без възражения от страните.
Социалният работник е отразил в доклада, че грижите по отглеждането и възпитанието на
децата са поети от майката. Децата са силно привързани към своята майка. Контакт с бащата
не е осъществен, същият се намира в чужбина. От доклада се установяват, че детето Ана
посещава зала за фитнес, а К. посещава вокална група за народни песни и танци, като ходи с
групата на участия в други населени места.
От показанията на свидетелката Н.С. - баба на децата по майчина линия се
установява, че всички грижи за децата са поети от майката. Нуждите на децата през
последните 2-3 години са се увеличили. Децата ходят на екскурзии, а К. участва и в група за
народни песни и танци. Бащата дава издръжка според съдебното решение, като не им дава
повече средства над този размер.
От представеното с въззивната жалба уведомление от 25.07.2023г., от С.Б.В.
адресирано до И. Б. се установява, че на същата е определен срок до 01.08.2023г. за
опразване на предоставеното за ползване семейно жилище в гр.В. съгласно Решение №
679/21.10.2020г., постановено по приложеното гр.д. № 1027/2020г. по описа на РС- В..
За да уважи частично предявените искове ВРС е приел, че са настъпилите изменения
в обстоятелствата при които са присъдени първоначалните издръжки за децата, с решението
по гр.д. № 1027/2019г. на РС - В. считано от 23.09.2020г. и до предявяване на исковата
молба, които изменения обосновал с изминалия период от две години и девет месеца.
Израстването на децата безспорно водело и до увеличаване на техните нуждите, както и на
необходимите средства за обичайното им отглеждане - закупуване на храна, облекло,
учебници, помагала. Изложил е мотиви, че родителят е длъжен да издържа своите деца до
навършване на пълнолетие, но това негово задължение е в пряка причинна връзка с
възможностите му да дава издръжка. И двамата родители получават приблизително еднакви
4
доходи от трудово правоотношение - около 2500 лева месечно. За да определи размера на
издръжката на детето А., която е на 15 г. ВРС е приел, че за цялостната издръжка са
необходими месечно по 450.00 лева, от които ответникът следва да заплаща по 290.00 лева,
а остатъкът да се осигурява от майката. По отношение цялостната издръжка на детето К.,
която е на 12години е приел, че са необходими месечно 420.00 лева, от които ответникът
следва да заплаща по 250.00 лева, а остатъкът да се осигурява от майката.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд намира
следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано.
Разгледана по същество и при така установената по делото фактическа обстановка
въззивната жалба се явява частично основателна, поради следните съображения:
Предявените субективно съединени искове са с правно основание по чл. 150 от СК за
увеличение на издръжки.
Съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или
добавка към нея може да бъде изменена за увеличение на издръжка.
За уважаване на предявените искове следва да са доказани от ищците – въззивници в
настоящото производство следните предпоставки на претендираните искове по чл. 150 СК –
че въззиваемият/ответникът/ е техен родител, нуждата от получаване на издръжка в
претендирания размер, материалната възможност на въззиваемия /ответник/ да дава същия и
наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена
първоначалната издръжка /изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от
издръжка в претендирания размер и/или промяна на материалните възможности на
родителя/. При това изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение
за определяне на издръжката, преди предявяването на иска по чл. 150 СК.
Съобразно установената фактическа обстановка по делото и доводите на страните,
въззивният съд намира, че спорен между въззивниците - ищците и въззиваемия - ответник, е
въпросът дали бащата Н. С. Б. има възможности да заплаща издръжки в пълните
претендирани размер от 440 лева месечно за детето А. и 400.00 лева за детето К. и дали
правилно са съобразени нуждите на въззивниците/ищците/ от издръжка при
първоинстанционното разглеждане на спора.
По делото е доказано, а и страните не спорят, че въззивниците/ищците/ А. Н. С. на
15г. - непълнолетна и К. Н. С. на 12г. – малолетна са деца на въззиваемия /ответника/ Н. С.
5
Б., установено с приложените удостоверения за раждане. Съгласно чл. 143, ал. 1 СК
задължението за издръжка на родителите към техните ненавършили пълнолетие деца е
безусловно и издръжката следва да се доставя така, все едно че родителите не са разделени.
С влязло в сила Решение № 679/21.10.2020г., постановено по приложеното гр.д. №
1027/2020г. по описа на РС- В. е установено, че упражняването на родителските права по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца - А. Н. С. и К. Н. С. са предоставени на
майката И. С., а бащата-въззиваемия е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на
270.00 лева за детето А., считано от 23.09.2020г. и в размер на 230.00 лева за детето К.,
считано от 23.09.2020г. Следователно от постановяване на първоначалните издръжки са
изминали три години. Безспорно е, че с порастването на децата постепенно се разширява
обхватът на обществените и лични отношения, в които те участват, следователно се
увеличават разходите за покриване не само на базисните им потребности от храна, дрехи и
обувки, но и тези за извънкласни занимания, обучение и развлечения.
Правото на децата да бъдат отглеждани и възпитавани по начин, който да осигурява
тяхното нормално развитие като индивиди /във физически, умствен, нравствен, социален и
всеки друг аспект/ законът обвързва със задължението на родителя да се грижи за това
развитие, като осигурява необходимите условия и средства за личния им живот,
образованието и запазването на личните им и имуществени интереси.
И двете деца продължават да посещават училище, доколкото не се твърди обратното
пред настоящата инстанция, през новата учебна 2023/2024 година – А. е ученичка вече в 10
клас на ГПЧЕ „Й.Р.“ – В. а К. е ученичка в 7 клас на ОУ „Л.К.“ – В.. Безспорно е, че през
изминалият тригодишен период са се увеличили и нужните средства за тяхното обучение.
Децата следва да разполагат и с лични дневни средства за храна, транспорт, ученически и
лични принадлежности. Увеличените нужди на децата се установява и от социалния доклад
по делото и свидетелските показания на Н.С. - баба на децата по майчина линия от които се
установява, че децата ходят на екскурзии, А. посещава фитнес клуб, а К. посещава група за
народни песни и танци с участия в населени места извън гр.В..
Размерът на издръжката на всяко от децата следва да се определи от нуждите му и
възможностите на родителя да я дава, при законоустановен минимален размер на
издръжката, която съгласно чл.142,ал.2 от СК е ¼ от минималната работна заплата /МРЗ/.
Настоящият състав съобрази факта, че към датата на присъждане на първоначалните
издръжки с Решение № 679/21.10.2020г., по гр.д. № 1027/2020г. на РС- В. МРЗ е била
610лв., а към настоящият момент е в размер на 780лв., което увеличение, като съотношение
също следва да бъде отчетено, тъй като е признак за настъпилите инфлационни процеси в
страната.
Между страните не е спорен и факта, че майката и понастоящем полага
непосредствените грижи за децата. Този факт следва да се отчете при разпределяне на
пълния за нуждите на всяко от децата размер на издръжката между двамата родители
съобразно възможностите им, като се вземе предвид грижите и издръжката в натура, която
се предоставя от този родителя, упражняващ родителските права.
6
По делото е установено, че и двамата родители получават приблизително еднакви
месечни трудови доходи. Майката получава нетно трудово възнаграждение в размер на
2500.00 лева. Въззиваемия/ответника/ е признал, че получава месечен доход в размер на
1380.00 евро или тази сума приравнена в лева, по курса на БНБ 1.95лева, възлиза на
2691 лева. По делото няма данни и не се твърди част от нуждите на децата да са задоволени
от други източници напр.социални помощи. По делото няма данни въззиваемият да има
алиментно задължен и към друго свое малолетно дете, поради което настоящият съд намира
жалбата за частично основателна.
Предвид изложеното по-горе въззивният съд приема, че присъдените от
първоинстанционния съд месечни издръжки на въззивницата А. С. в размер от 290 лева и в
размер от 250 лева на въззивницата К. С. са недостатъчни да покрият нуждите им съобразно
с установените по делото данни.
От ангажираните в производството доказателства може да се направи обоснован
извод, че е във възможностите на въззиваемия /ответник/ да заплаща месечни издръжки на
въззивниците/ищците/ в по – голям размер от присъдения от първостепенния съд.
Въззивният съд намира, че за цялостната издръжка на детето А. е необходима
месечно сума от 525.00 лева, като участието на бащата в издръжката следва да се увеличи с
още 60.00 лева, или той трябва да заплаща 350. 00 лева, а разликата да се допълва от
майката.
За цялостната издръжка на детето К. е необходима месечно сума от 480.00 лева, като
участието на бащата в издръжката следва да се увеличи с още 70.00 лева, или той трябва да
заплаща 320. 00 лева, а разликата следва да се допълва от майката.
Така определеното от настоящата инстанция увеличение не надхвърля с много
присъдените от РС-В. месечни издръжки на двете въззивници и съответства на
възможностите на въззиваемия да я дава на всяка от тях.
Съобразно изложеното, обжалваното първоинстанционно решение следва да се
отмени в частта, в която искът на А. Н. С. за увеличение на месечната издръжка е отхвърлен
за разликата над 290. 00 лева до 350. 00 лева, като въззиваемият се осъди да заплаща на
детето А. още 60. 00 лева месечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата
молба – 15.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава, а решението в частта, в която
искът за увеличение на месечната издръжка е отхвърлен за разликата от 350. 00 лева до 440.
00 лева – да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Обжалваното първоинстанционно решение следва да се отмени и в частта, в която
искът на К. Н. С. за увеличение на месечната издръжка е отхвърлен за разликата над 250. 00
лева до 320. 00 лева, като въззиваемият се осъди да заплаща на детето К. още 70. 00 лева
месечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2023 г., ведно
със законната лихва за забава, а решението в частта, в която искът за увеличение на
месечната издръжка е отхвърлен за разликата от 320. 00 лева до 400. 00 лева – да се
потвърди, като правилно и законосъобразно.
7
По разноските.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемият - ответник Н.
С. Б. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд-В. сумата от 187.20 лева –
държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
На основание чл.78,ал.1 ГПК въззивниците - ищците имат право на разноски, както
следва: за първоинстанционното разглеждане на делото следва да се присъдят още 77.38
лева – разноски за адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от иска, както и
сумата 239.29 лева, направени разноски за изплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, съобразно уважената част от исковете.
Въззиваемият - ответник не е заявил искане за присъждане на разноски по делото.
Водим от горното В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 594 от 31.07.2023 г., постановено по гр. д. №1158/2023г. по
описа на Районен съд-В. в частта, в която е отхвърлен предявеният от А. Н. С. с ЕГН
**********, действаща със съгласието на майка си И. С. Б. с ЕГН **********, и двете от гр.
В. ж.к. Васил Левски бл. 2, вх. Е, ап. 53, срещу Н. С. Б. с ЕГН ********** с адрес: гр. В. ул.
Иван Кулин № 13, иск за увеличение на месечната издръжка за сумата над 290. 00 лева до
350. 00 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 594 от 31.07.2023 г., постановено по
гр. дело №1158/2023г. описа на Районен съд-В. в полза на А. Н. С. с ЕГН **********
месечна издръжка от 290. 00 лева, на основание чл. 150 от СК, като:
ОСЪЖДА Н. С. Б. с ЕГН ********** с адрес: гр. В. ул.Иван Кулин № 13, да заплаща
на непълнолетното си дете А. Н. С. с ЕГН **********, действаща със съгласието на майка
си И. С. Б. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 350. 00 лева, считано от
15.06.2023г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 594 от 31.07.2023 г., постановено по гр. дело №1158/2023г.
описа на Районен съд-В. в частта, в която е отхвърлен предявеният от К. Н. С. с ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител И. С. Б. с ЕГН ********** и двете
от гр. В. ж.к. Васил Левски бл. 2, вх. Е, ап. 53, срещу Н. С. Б. с ЕГН ********** с адрес: гр.
В. ул. Иван Кулин № 13, иск за увеличение на месечната издръжка над 250. 00 лева до 320.
00 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
8
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 594 от 31.07.2023 г., постановено по
гр. дело №1158/2023г. описа на Районен съд-В. в полза на К. Н. С. с ЕГН **********
месечна издръжка от 250. 00 лева, на основание чл. 150 от СК, като:
ОСЪЖДА Н. С. Б. с ЕГН ********** с адрес: гр. В. ул. Иван Кулин № 13, да заплаща
на малолетното си дете К. Н. С. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител И. С. Б. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 320. 00 лева, считано
от 15.06.2023г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 594 от 31.07.2023 г., постановено по гр. дело
№1158/2023г. описа на Районен съд-В. в останалата обжалвана част,с която исковете до
пълният им размер са отхвърлени.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Н. С. Б. с ЕГН ********** с адрес: гр. В.
ул. Иван Кулин № 13, да заплати по сметка на Окръжен съд-В. сумата 187.20 лева /сто
осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/ – държавна такса върху присъдените суми за
издръжка.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. С. Б. с ЕГН ********** с адрес: гр. В.
ул. Иван Кулин № 13, да заплати на А. Н. С. с ЕГН **********1, действаща със съгласието
на майка си И. С. Б. с ЕГН ********** и на К. Н. С. с ЕГН **********, чрез нейната майка
и законен представител И. С. Б. с ЕГН **********, всичките от гр. В. ж.к. Васил Левски бл.
2, вх. Е, ап. 53, още 77.38 лева – разноски за първата инстанция и сумата 239.29 лева –
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9