РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Сливен, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20242230105776 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени обективно съединени
искове, намиращи правното си основание в чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от
ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП, чл. 26 от ЗЗД за прогласяване на нищожността
на Договор за потребителски кредит № 420710 от 18.11.2023 година и
евентуален иск за прогласяване на клаузата за заплащане на неустойка от
Договор за потребителски кредит № 420710 от 18.11.2023 година за нищожна,
като противоречащи на императивните изисквания на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
В исковата молба се твърди, че между ищцовата страна и ответното
дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 420710 от
18.11.2023 година, който е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26 от
ЗЗД, като в няколко пункта се излагат подробно доводи и съображения за
недействителност. Изтъкват се и обосновани твърдения за недействителност
на клаузата за неустойка в размер на 2363,49 лева.
От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността
на Договор за потребителски кредит № 420710 от 18.11.2023 година и
евентуален иск за прогласяване на клаузата за заплащане на неустойка от
Договор за потребителски кредит № 420710 от 18.11.2023 година за нищожна,
1
като противоречащи на императивните изисквания на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, намиращи
правното си основание в чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146,
ал.1 от ЗЗП, чл. 26 от ЗЗД Претендират се присъждане на направените по
делото разноски.
От страна на ответното дружество е представен отговор на исковата
молба, с който се оспорва основателността на исковите претенции, като се
излагат конкретни аргументи и съображения, целящи опровергаване на
изложените в исковата молба твърдения.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.
Изразено е писмено становище съгласно, което исковете претенции се
поддържат изцяло и се иска уважаването им. Претендира се за присъждане на
направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответното дружество „КРЕДИ ЙЕС“ ООД не се представлява в съдебно
заседание. Исковете претенции се оспорват по съображенията, изложени в
отговора на исковата молба и се иска отхвърлянето им. Друго становище няма
изразено.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит
№ 420710 от 18.11.2023 година ответното „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е предоставило
в заем на ищцата В. А. В. сумата от 2000,00 лева, за срок от 17 месеца, при
фиксиран годишен лихвен процент - 39,96% и ГПР - 48,282 %. Общото
задължение на ищцата по Договора възлиза на сумата 5014,98 лева, като
разпределено по пера включва сумата 2000 лева - главница, 651,49 лева -
договорна лихва и 2363,49 лева – неустойка за непредоставяне на
обезпечение.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства,
които като безпротиворечиви и неоспорени от страните кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
Договор за потребителски кредит № 420710 от 18.11.2023 година, като
2
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по
същество е изцяло основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и
категоричен начин се установи, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищецът е получил
в заем сумата 2000 лева за срок от 17 месеца, при фиксиран годишен лихвен
процент - 39,96% и ГПР - 48,282 %. Установи се още, че общото задължение
на ищцата по Договора възлиза на сумата 5014,98 лева, като разпределено
по пера включва сумата 2000 лева - главница, 651,49 лева - договорна лихва и
2363,49 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е твърдяното в исковата молба основание за
недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за
да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира
неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички
3
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да
бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че
той е във фиксиран размер 48,282 % и ГЛП е 39,96 %, но липсва ясно
разписана методика на формиране на годишният процент на разходи по
кредита, в смисъл на кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползваният от него
финансов продукт. По изложените съображения процесния договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва
да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно
да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност,
включително и евентуалната претенция за прогласяване на клаузата за
заплащане на неустойка от Договор за потребителски кредит № 420710 от
18.11.2023 година за нищожна.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски.
В случая първата с Определение № 4439/22.11.2024 година е освободена
на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от внасяне на такси и разноски по
производството, заради което и с оглед изхода на процеса ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер
на 100 лева.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв.
Л. К. Б. по посочената в молба, вх. № 3722/2025 година по входящия регистър
на РС - Сливен банкова сметка, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за указана безплатна правна помощ на ищеца.
Във връзка с направено възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение и с оглед трайно установяващата се практика на Окръжен съд
– Сливен при произнасяния по идентични казуси, като например Определение
№ 558/19.07.2024 година, постановено по Въззивно частно гражданско дело
№ 359 по описа на Окръжен съд – Сливен за 2024 година, докладчикът
4
прецени, че следва да присъди на ищеца намален размер от следващите му се
разноски, в частта касаеща адвокатското възнаграждение, тъй като в случая
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а напротив,
фактическата обстановка между страните по делото е безспорна.
Разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, не
са допускани съдебни експертизи, не е извършван разпит на свидетели, не е
оспорена автентичността на писмени документи. Пълномощникът на ищеца
не се е явил лично в проведеното открито съдебно заседание по делото, като
действително извършената от пълномощника работа представлява изготвяне
на еднотипна искова молба и еднотипно становище по хода на делото. Поради
това от докладчика се преценява, че от общо следващото възнаграждение в
размер на 801,50 лева за двата иска се дължи за плащане на половината, или
400,75 лева, който размер е съобразен с нормативите за определяне на
минимални адвокатски възнаграждения, справедлив е, достатъчен е и е
обоснован с оглед на всички изложени обстоятелства, като от една страна не
накърнява авторитета на адвокатската професия, а от друга страна не толерира
недобросъвестното упражняване на процесуални прави и не води до
неоснователно обогатяване.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №
420710 от 18.11.2023 година, сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. България,
№ 196 и В. А. В. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. *******, на
основания чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.26 от ЗЗД, поради противоречие на
закона.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Хасково, бул. България, № 196 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата по сметка на РС – Сливен сумата 100,00 лева /сто лева/,
представляваща държавна такса.
5
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Хасково, бул. България, № 196 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л. К.
Б. от САК по банкова клиентска сметка, открита на основание чл. 39 от ЗА с
IBAN: ***************** сумата 400,75 лева /четиристотин лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за
указана безплатна правна помощ на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6