№ 2768
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110203337 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от Д. М. П. срещу
Електронен фиш Серия К № 5452275, издаден от СДВР и с който на
жалбоподателя е наложена за административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.
1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 лева.
В подадената жалба за изложени оплаквания, че обжалваният
електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като бил издаден при допуснати
съществени процесуални нарушения, а материалният закон бил приложен
несправедливо и неправилно с оглед наложеното административно наказание.
Твърди се, че фишът не съдържал точното място на нарушението. Липсвали
събрани от административнонаказващия орган недвусмислени доказателства,
с които било установено административното нарушение. Не ставало ясно къде
точно било разположено техническото устройство за заснемане, а в процесния
участък имало винаги интензивен трафик. Твърди се, че електронният фиш е
издаден след изтичане на законовия срок за съставянето му, тъй като
нарушението било на 10.05.2021 г., а фишът бил издаден на 20.02.2025 г.
1
Посочва се, че на жалбоподателя не били представени доказателства относно
техническата изправност и одобрение на измервателното устройство, а фишът
не съдържал данни за същото, предвид което се оспорва годността на
техническото средство. Техническото средство не било индивидуализирано,
не било посочено дали е мобилно или стационарно. Твърди се, че същото е
била мобилна камера, поставена върху движещ се автомобил, работещо в
присъствието на служители на МВР, без никакви видими обозначения и
знаци, че автомобилът е служебен и изпълняващ функции в прерогативите на
МВР. Съгласно ТР 1/26.02.2024г. електронният фиш можело да се издава само
при заснемане на нарушение със стационарно техническо средство. В
процесния случай е трябвало да се съставят акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) и наказателно постановление (НП), а не
електронен фиш. Твърди се, че органите на МВР не са спазили разпоредбата
на чл. 189, ал. 4а, 4б и 4в от ЗДвП относно уведомяването на жалбоподателя за
издадения фиш. Твърди се, че не ставало ясно дали мястото на извършване на
нарушението в условията на повторност било едно и също поради неясното
описание на мястото на нарушението. Твърди се, че поради наличието и на
други обекти около автомобили, можело да бъде заснето на снимката не
МПС-то на извършителя, а следващото. Посочва се, че наказващият орган не
бил представил доказателства за влизане в сила на фиш Серия К №
4379030/21.04.2021 г. Твърди се, че този фиш не бил връчван на
жалбоподателя. Направено е искане за отмяна на обжалвания фиш и
присъждане на разноски.
В представени писмени бележки от въззиваемата страна –
административнонаказващия орган, са изложени съображения относно
неоснователността на подадената жалба, като от съда се иска да потвърди
атакувания електронен фиш и да се присъди в полза на СДВР юрисконсултско
възнаграждение. Релевирано е възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. Посочва се, че при издаването
на електронния фиш са били спазени стриктно разпоредбите на закона, по
делото било успешно установено виновното извършване на процесното
нарушение и правилно е определена наложената санкция. Поддържа се, че
след законодателните изменение в параг. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП за работата на
мобилните системи за видеоконтрол е ирелевантно присъствието на
контролен орган, който само позиционира устройството.
2
В открито съдебно заседание нито жалбоподателят, нито въззиваемата
страна, редовно призовани, са се явили, респ. са били представлявани.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
С електронен фиш Серия К № 4379030 на Д. М. П. на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е било наложено наказание „глоба“ в
размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Видно от
разписката на гърба на представения фиш (л. 55 от делото) и постъпилите
сведения с писмо с вх. № 133178/14.04.2025 г., на 06.04.2021 г. същият е бил
връчен на жалбоподателя, а от представената разпечатка на л. 57 от делото се
установява, че глобата е била заплатена на 07.04.2021 г. Не се представят
каквито и да е доказателства относно обжалване на така издадения и заплатен
фиш.
Към 10.05.2021 г. жалбоподателят бил собственик на лек автомобил ***,
с рег. № ***.
На 10.05.2021 г. около 17,35 часа, неустановено по делото лице
управлявало горепосочения лек автомобил в гр. ***, ул. „***“ с посока на
движение от ул. „***“ към ***, като се движило със скорост от 85 км/ч (при
отчетен толеранс от 3 %). В посочения пътен участък в населено място бил
поставен пътен знак „В26“, с който да се въвежда максимално разрешена
скорост на движение от 50 км/ч. Обстоятелството по управлението на
автомобила с горепосочената скорост било установено и заснето с мобилна
автоматизирана система за видеоконтрол MD1192. Системата за видеоконтрол
е вписана под № B-46 като тип средство за измерване, като е одобрена и
вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до
13.06.2027 г.
След като нарушението на скоростта било заснето с мобилната система
за видеоконтрол, на 24.11.2021 г. бил издаден процесният електронен фиш, с
който на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в
размер на 800,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП – превишаване на разрешената максимална скорост на движение в
населено място с 35 км/ч. На 20.02.2025 г. фишът бил връчен на
жалбоподателя, видно от представената разписка за връчване.
3
Към датата на извършване на нарушението системата била преминала
техническа проверка. От приложения по делото протокол № 3-С-
ИСИС/12.02.2021 г. на БИМ, Главна Дирекция „Мерки и измервателни
уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“, е видно, че
системата за видеоконтрол отговаря на изискванията и е с обхват 40-300 км/ч
(при извършване измерване до 301 км/ч), в който обхват попада измерената
процесна скорост.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: приложен снимков материал към Електронен фиш Серия К №
5452275; справка от АИС – КАТ относно собствеността на лекия автомобил;
Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи;
протокол от проверка № 3-С-ИСИС/12.02.2021 г.; справка за вписан тип
средство за измерване; решение за одобрение на типа на уреда за измерване;
справка – разпечатка от АИС-АНД за Електронен фиш Серия К № 5452275;
справка – разпечатка от АИС АНД за Електронен фиш Серия К № 4379030;
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
(АТСС) МD1192 с дата на използване 10.05.2021 г.; справка – картон на
водача; сертификат за успешно завършен курс на обучение; писмо от
Столична община с вх. № 124649/08.04.2025 г., ведно с проект на
организацията на движението; писмо с вх. № 133178/14.04.2025 г. от МВР,
ведно с Електронен фиш Серия К № 4379030 и разписка за връчване на гърба
му; разпечатка на справка за плащането на Електронен фиш Серия К №
4379030; разписка за връчване на Електронен фиш Серия К № 5452275.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът
намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни
и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз
основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда
фактическа обстановка.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира
изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като
годно доказателствено средство. От снимките се установява видът и
4
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост. Нещо повече, по категоричен начин се установява, че посочените
снимки са изготвени именно при функциониране на процесното
автоматизирано средство и при заснемането на описаното в обжалвания
електронен фиш административно нарушение, осъществено с процесния
автомобил на закрепените в обжалвания фиш дата и час. Несъстоятелни са
твърденията, че можело да е заснето едно МПС, а измерената скорост да е на
друго, видно от липсата на други автомобили до процесния и между камерата
и МПС-то на изображението от заснемането на автомобила.
От приложените протокол от проверка № 3-С-ИСИС/12.02.2021 г.,
справка за вписан тип средство за измерване и решение за одобрение на типа
на уреда за измерване се установява, че техническото средство за измерване,
констатирало и заснело процесното нарушение, е одобрено съобразно
нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е
преминало периодична техническа проверка, с което са били изпълнени
изискванията на чл. 30, ал. 5 и чл. 43 от Закона за измерванията. Нарушението
е установено по несъмнен начин, като от приложения по преписката протокол
за използване на автоматизирано техническо средство и система се
установява, че същият отговаря на изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. с посочени датата, мястото, контролираният пътен участък
и видът на използваното мобилно автоматизираното техническо средство или
система. Предвид събраната доказателствена маса и липсата на доказателства
в противен смисъл, съдът приема, че към момента на констатиране на
процесното нарушение уредът за заснемане е бил разположен именно в
участъка на заснетото нарушение и е бил технически изправен.
От постъпилата информация от Столична община се установява, че
процесният пътен участък е бил регулиран с допълнително поставен пътен
знак „В26“, поради което максималната скорост на движение в участъка е 50
км/ч. Нещо повече, видно от снимковия материал, приложен към преписката,
знакът за ограничението на скоростта е бил и сниман.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
5
по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът счита за доказано, че жалбоподателят е извършил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение.
Безспорно се установява, че ограничението в процесния участък от пътя е
било 50 км/ч, доколкото е имало поставени допълнителни пътни знаци „В26“,
а заснетият автомобил се е движил със скорост над тази. В електронния фиш
са приспаднати в полза на нарушителя 3 % (допустимата техническа грешка
при измерване на скоростта), като е посочена скорост на движение от 85 км/ч,
което е със 35 км/ч повече от позволената в този участък на пътя. Правилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, доколкото от приложената справка от СДВР е видно, че
именно той е собственик на автомобила и се явява
административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл. 189, ал. 5, вр.
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Предвид неподаването на декларация от жалбоподателя
в ОПП-СДВР в 14-дневен срок от връчване на електронния фиш, последният
правилно не е бил анулиран, доколкото не е посочено лицето, което
действително е управлявало същия. С оглед на това, отговорност за
извършеното нарушение съобразно императивната разпоредба на чл. 189, ал.
5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП следва да понесе именно собственикът на
автомобила – в случая жалбоподателят.
Предвид доказаността за управлението на процесния лек автомобил със
скорост от 85 км/ч при ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч,
съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на
вмененото му административно нарушение. Деянието е съставомерно и от
субективна страна, като е осъществено от нарушителя при форма на вина пряк
умисъл, доколкото нарушителят е съзнавал, че максимално позволената
скорост на движение по пътя е 50 км/ч, като е целял извършване на
нарушението и управление на автомобила с по-висока скорост - 85 км/ч.
Съдът намира за неоснователни релевираните от жалбоподателя
възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при издаване и връчване на атакувания електронен фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
6
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Всички горепосочени реквизити са
описани в процесния електронен фиш, включително мястото и времето на
извършване на нарушението, посоката на движение на заснетия автомобил и
самото противоправно поведение, които като признаци съставляват описание
на нарушението (в какво се е изразило то). В този смисъл постигната е
достатъчна индивидуализация на нарушението, за да може извършителят да е
запознат с параметрите на санкционираното поведение и да упражни в пълен
обем защитата си срещу наложената санкция, като е посочен по ясен и
категоричен начин пътят, по който лицето е управлявало МПС-то, и с каква
посока на движение. Тук следва да се обърне внимание, че във фиша е било
записано, че посоката на движение на автомобила е по ул. „***“, с посока от
ул. „***“ към ***, а в протокола за използване на АТСС е посочено, че
камерата е монтирана на ул. „***“ с посока на движение на контролираните
МПС от бул. „***“ към ***. Съдът счита, че посоченото различие е
несъществено, доколкото направлението на движение, посочено и по двата
начина, е едно и също, и в този смисъл нито се внася съмнение относно
мястото на работа на камерата, нито на мястото на извършване на
нарушението, още повече че от снимковия материал се установява, че именно
това е заснелата камера (с вписване на техническото означение на същата),
съответстващо на посочената в протокола и фиша камера.
На следващо място следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП не се поставя изискване за допълнително техническо изписване
на конкретно използваното заснемащо устройство. Предвид това
възраженията на жалбоподателя са неоснователни и в тази част.
Неоснователни се явяват възраженията за нарушение на разпоредбите
относно връчване на фиша, доколкото текстовете по чл. 189, ал. 4а, 4б и 4в от
ЗДвП не уреждат давностни срокове или такива, нарушението на които би
довело до съществени пропуски на административнонаказателната процедура.
Съдът счита, че са спазени и давностните срокове за ангажиране
отговорността на жалбоподателя. Според разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е
7
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. Разпоредбата изрично е посочено, че касае за съставяне на
АУАН. Електронният фиш няма белезите на АУАН, а изрично ЗДвП го
приравнява само по последици на наказателно постановление и то след
неговото влизане в сила - чл. 189, ал. 11 от ЗДвП. Сроковете по чл. 34 от ЗАНН
важат само за издаването на АУАН и за НП. По отношение на формата,
съдържанието, реквизитите и процедурата по издаване на електронните
фишове нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката
относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, тъй като регламентацията в
ЗДвП се явява специална, доколкото с издаването на електронния фиш се
постига облекчена процедура по ангажиране на отговорност на нарушителя.
Що се отнася до давността, предвидена в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК, превиждаща наказателното преследване да се изключва по давност,
когато то не е възбудено в продължение на три години, следва да се отбележи,
че в настоящия случай това не е налице, доколкото за нарушението от
10.05.2021 г. наказателното преследване е възбудено с издаване на фиша на
24.11.2021 г., като към настоящия момент не е изтекла абсолютната давност
(чл. 81, ал. 3 от НК), която в случая е четири години и половина от датата на
нарушението. По отношение на изпълнението на административното
наказание следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН,
според която давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието, като в настоящия случай актът не е влязъл все още в
сила, за да започне да тече този срок.
С измененията в ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в
законодателната уредба, касаеща процедурата за издаване на електронни
фишове с оглед съобразяване със задължителните указания на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В параг. 6, т.
65 от ДР на ЗДвП е посочено, че „Автоматизирани технически средства и
системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
8
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес“. С оглед промените в разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията,
установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш. В този
смисъл е и легалната дефиниция за електронен фиш съгласно параг. 6, т. 63 от
ДР на ЗДвП. В случая е въведена и изрична процедура за използване на
мобилната система за видеоконтрол, както и заснемането на нарушението с
нея, регламентирана с приетата на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП – Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, в която не е
въздигнато задължение за обозначаване или сигнализиране за поставянето на
уреда.
Видно от вписаното в протокола за използване на АТСС,
функционирането на мобилната видеосистема е било при стационарно
положение и при липсата на каквото и да е намеса от страна на контролния
орган, който единствено е поставил началото на действие на системата в
работен режим. По изложените съображения, съдът счита, че в процесния
случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство
съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. параг. 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП, при спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от
12 май 2015 г. на министъра на вътрешните работи. Както се посочи по-горе, с
измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. изрично е регламентирано в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, вр. параг. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш се
издава и при констатиране на нарушението с мобилна система за
видеоконтрол. Съдът счита, че след промените в ЗДвП от 2015 г. е допустимо
съставянето на електронен фиш при констатиране на нарушението с мобилно
автоматизирано техническо средство (в този смисъл Решение 8085 от
19.12.2016 г. по адм. дело № 6627/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти
касационен състав; Решение № 6987 от 10.11.2016 г. по адм. дело № 5100/2016
г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав и др.).
В протокола за използване на АТСС е посочен режим на измерване:
стационарен, при наличие в преписката на дигитална снимка на временно
монтираното АТСС, начало и край на работния процес, както и данни за
наличен пътен знак с ограничение на скоростта от 50 км/ч.
Основанието за санкцията с наказанието „глоба“ в размер на 800,00 лева,
9
наложено на жалбоподателя, е правилно определено в електронния фиш, а
именно по чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, тъй
като процесното нарушение се явява повторно за жалбоподателя. Съгласно
параг. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП „повторност“ е налице, когато нарушението е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, а съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш
се смята за влязло в сила наказателно постановление, с което е наложено
наказание за същото по вид нарушение. Видно от приложения по делото
препис от електронен фиш Серия К № 4379030, жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл.
189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева. Този електронен фиш е влязъл в
сила на 21.04.2021 г., като по делото не просто не са налице доказателства за
обжалване или отмяна на този фиш, но са налице и доказателства за
връчването и доброволното заплащане на глобата по него. Следователно в
случая жалбоподателят е извършил процесното нарушение в едногодишен
срок от влизане в сила на електронен фиш Серия К № 4379030, като
нарушенията и по двата фиша са от един и същи вид. В тази връзка
несъстоятелни са доводите в жалбата, че не ставало ясно дали мястото на
извършване на нарушението в условията на повторност било едно и също
поради неясното описание на мястото на нарушението. Законодателят не е
поставил като предпоставка за наличието на повторност извършването на
нарушенията на едно и също място.
Съдът намира, че наказанието „глоба“ е правилно определено в размер
от 800,00 лева съобразно установеното превишаване на позволената скорост с
35 км/ч и изричната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвиждаща
фиксиран размер на глобата – 400,00 лева, и съобразно повторното
извършване на нарушението на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП,
предвиждаща наложената глоба да бъде в двоен размер.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази
насока, че настоящата хипотеза не се характеризира с маловажност на
нарушението. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят
не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото.
С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
10
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението
на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
пораждането на вредни последици, свързани с настъпване на смърт,
увреждане здравето и имуществото на останалите участници в движението по
пътищата. При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не
представлява маловажен случай, доколкото не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид.
С оглед гореизложеното обжалваният фиш следва да се потвърди като
правилен и законосъобразен.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза
на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 5452275, издаден от
СДВР и с който на Д. М. П., ЕГН **********, е наложена за административно
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер
на 800,00 лева.
ОСЪЖДА Д. М. П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. „Антим I“ №
5, на основание чл. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сумата в размер на 80,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в първоинстанционното съдебно производство.
11
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12