Решение по дело №2643/2020 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

                                                        №

 

гр.Русе, 08.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-РУСЕ, V–ти гр.състав, в открито заседание на седми декември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ИЛИЕВА

 

при участието на секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2643 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

          Ищецът „Топлофикация Русе”ЕАД твърди, че ответникът е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в гр.Русе, ул."П." 104, бл.“Т.“, ет.13, с абонатен № 13000520490. За периода 26.10.2018 г. - 22.11.2019 г. в този имот ищцовото дружество доставило и на ответника била разпределена топлинна енергия на обща стойност 292,91 лв. по 8 броя фактури, която енергия не била заплатена. Ответникът дължал на ищеца и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура до 28.01.2020 г. в размер на 22,63 лв. За събиране на вземанията си ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и по образуваното гр.дело № 447/2020 г. по описа на РС-Русе срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на дължимите суми, лихви и разноски. Съдът дал указания на ищцовото дружество, че следва да предяви иск относно вземането си, като в противен случай ще обезсили заповедта за изпълнение. Ето защо претендира да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи му дължи сумите: 292,91 лв. главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода 26.10.2018 г. - 22.11.2019 г. по 8 броя фактури, лихва за забава в размер на 22,63 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 29.01.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на съдебните разноски в двете производства.

          Ответникът Д.В.К., чрез назначения му на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер.

          Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно представените писмени доказателства, а именно: договор № 294/03.11.1999 г. за доставка на топлинна енергия за обект - бл.“Т.“, договор № 235/22.10.2002 г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез системата за индивидуално отчитане и разпределение на топлинна енергия, договори, съответно от 24.09.2008 г. и 10.10.2018 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-етажна собственост, Протокол от 29.08.2002 г. от ОС на етажните собственици в гр.Р, бл.“Т.“, заявление от 07.06.2007 г. от ответника до изп.директор на „Топлофикация-Русе“ЕАД за откриване на партида за плащане на топлоенергия на посочения адрес и нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот от 05.02.2007 г. Д.К. се явява купувач на доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия в имот, находящ се в гр.Р, ул."П." 104, бл.“Т.“, вх.01, ет.13, с абонатен № 13000520490., на който имот той е съсобственик по силата на представения договор за покупко-продажба, като в сградата е въведено дялово разпределение на топлинна енергия, което за процесния период за дял „отопление“ е осъществявано от „Топлоснабдяване“ АД, гр.Шумен.

По делото са представени 8 бр.фактури, издадени от доставчика на топлинна енергия, с получател Д.В.К., установяващи, че общата дължима сума за ползваната топлоенергия за периода 26.10.2018 г. - 22.11.2019 г. възлиза на сумата 292.91 лв., с краен срок за плащане по последната фактура - 14.01.2020 г. 

          За дължимата сума на 29.01.2020 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 447/2020 г. по описа на РС-Русе, по което, предвид призоваването на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск за вземането си.

          По делото е прието заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, от което става ясно, че в базата данни на ищеца под отчет за процесния имот се водят един водомер за битова гореща вода и четири отоплителни тела с индивидуални разпределители на топлинна енергия с постоянни стойности, съответно 258, 278 и 358, а на четвъртия с нулеви стойности. Процесният период обхваща шест отоплителни месеца от отоплителен сезон 2018/2019 г., шест неотоплителни месеца от 2019 г. и един отоплителен месец от отоплителен сезон 2019/2020 г. На ответника е начислена топлинна енергия единствено за дял сградна инсталация, съгласно т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение. Според експертното заключение, при спазване правилата за дялово разпределение, съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение, за процесния период следва да се разпредели топлинна енергия на стойност 292.90 лв. с ДДС.

          След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

          Видно от цитираните по-горе писмени доказателства, страните са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е имал задължението и е подавал топлинна енергия към жилището, находящо се в гр.Р, ул."П." 104, бл.“Т.“, ет.13, а ответникът е бил длъжен да заплаща нейната цена.

По делото са представени процесните 8 бр.фактури, от които се установява, че начисленият размер на задължението на ответника за исковия период възлиза на претендираната сума от 292,91 лева главница и 22,63 лева лихви за забава.

Видно от заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, при контролни изчисления на подлежащите на начисляване суми по Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия към Наредба № 16-334/6.04.2007 г. за топлоснабдяването, ответникът дължи по процесните 8 фактури общо 292.90 лв. с ДДС, като разликата от 0.01 лв. е въпрос на пресмятане.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за дължимост на сумите по приложеното заповедно производство изцяло основателен и доказан по размер.

С оглед на изхода на делото, на осн.чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в полза на  ищеца следва да се присъдят и направените от него разноски по заповедното производство в размер на 77 лв. и в исковото производство от 477.50 лева – държавна такса, възнаграждение на особения представител и вещото лице и юрисконсултско възнаграждение.

          Мотивиран така, съдът

                                                  Р    Е   Ш   И :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.В.К., с ЕГН **********,***, че дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумата 292,91 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия по 8 бр.фактури за периода 26.10.2018 г. - 22.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 29.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, 22,63 лева лихва за забава върху сумата по всяка от фактурите от датата на падежа по всяка от тях до 28.01.2020 г., за което вземане по ч.гр.д.№ 447/2020 г. по описа на РС-Русе е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. 

          ОСЪЖДА Д.В.К., с ЕГН **********,***, да заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК *********, 77 лева разноски по заповедното производство-ч.гр.д.№ 3218/2019 г. по описа на РС-Русе и 477.50 лева – разноски в настоящото исково производство.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: