№ 4153
гр. С, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Н СТ. Т.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110159985
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по подадена искова молба от „Т.С.“ ЕАД
срещу Р. З. М., ЕГН **********, /с актуално име Р. З. Т/ в която се твърди, че
ответницата била потребител на топлинна енергия за недвижим имот,
находящ се в гр. С, ж.к. "М", бл. 71, вх. 2, ет. 14, ап. ****, аб. № *******, като
била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия, като ответницата имала качеството
потребител, тъй като била наследник на Б.И. М. и Е. З. М..
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове за следните
суми:
- сумата от 759,66 лева, представляваща главница за топлинна енергия
за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., както и дължима сума за реално
потребена ТЕ, отразена в общи фактури от 31.07.2020 г. и 31.07.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /04.11.2022 г./
до окончателното изплащане на задължението;
- мораторна лихва върху задължението за главница за ТЕ в размер на
сумата 144,41 лева за периода 15.09.2019 г. – 19.10.2022 г., както и
- сумата за дялово разпределение за периода 10.2019 г. – 04.2021 г. в
размер на 18,62 лева – главница и
- мораторна лихва върху задължението за дялово разпределение в
размер на сумата от 5,21 лева за периода от 15.09.2020 г. – 19.10.2022 г.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия е доставил на адреса на топлоснабдения имот: гр. С, ж.к. "М", бл. 71,
вх. 2, ет. 14, ап. ****, аб. № *******, за процесния период топлинна енергия,
1
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Поддържа, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот, с оглед
което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответницата е изпаднала в забава,
с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира
стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през
процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Претендира
разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея е редовно връчен на
ответницата чрез назначения й особен представител, като в срока по чл. 131
ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответната страна оспорва
предявените искове, като счита, че искът е недопустим, тъй като не било ясно
дали сумите се претендират от нея в качеството й на потребител на ТЕ или на
наследник на починалите Борислава М. и Е. М.. Евентуално, излага се, че
претенциите са недоказани. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно:
по иска за главница за топлинна енергия и лихва за забава - че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани
със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на топлинна енергия - че облигационното правоотношение е
възникнало на соченото от ищеца правно основание – по силата на
закона и с оглед притежаваното от ответницата право на собственост
върху имота през исковия период, обема на реално доставената до имота
на ответницата топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума;
по иска за главница за цена на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия - че услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през
исковия период, както и легитимацията си да претендира дължимостта
на това вземане и неговия размер;
по исковете за лихва за забава - изпадането в забава на ответницата.
Ответницата следва да докаже възраженията си (правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи) срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
Спорно на първо място е дали ответницата е клиент на топлинна
енергия за исковия период, като в тази връзка съдът приема следното:
2
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК, ВКС, освен посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограничено вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на
задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди
към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице
следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на
ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона
се смята потребител и на отдадена от сградната инсталация и отоплителните
тела на общите части на сградата топлинна енергия.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая по делото е представен нечетлив препис от договор за
продажба на недвижим имот от 18.11.1986 г., като въпреки указанията на съда
ищецът не е представил четливо копие от договора.
По делото е прието обаче писмо от СО, район „М“ /л. 11/, от което се
установява, че жилище, находящо се на адрес: гр. С, жк „М 1“, бл. 71, вх. 2,
ап. ****, е закупено от Б.И. М. с договор за продажба на държавен недвижим
имот по Наредбата за държавните имоти от 18.11.1986 г.
От удостоверение за наследници на Б.И. М. /л. 10/ се установява, че
след смъртта й, настъпила на 10.05.2001 г., Б.И. М. оставила за наследници по
закон Р. З. М. и Е. З. М..
От удостоверение за наследници на Е. З. М. /л. 53/ се установява, че
3
след смъртта му, настъпила на 13.02.2009 г., Е. З. М. оставил за единствен
наследник по закон Р. З. Т, ЕГН **********.
От молба-декларация от 23.10.2002 г. /л.14-15/ се установява, че Р. З. М.
е поискала от ответното дружество да бъде открита партида на нейно име за
имот, представляващ апартамент № ****, находящ се в гр. С, жк „М 1“, бл.
71, вх. Б, ет. 14, като е посочила, че аб. № на имота е *******, а дотогавашен
потребител е била Б.И. М.. В молбата-декларация е посочено още, че
домакинството на заявителката се състои от 1 член.
По делото е представен още протокол от общо събрание на ЕС на вх. Б,
бл. 71, находящ се в гр. С, жк „М“ 1, от 16.09.2002 г. /л. 21-22/, като в графата
„титуляри на сметка в „Т.С.“ ЕАД“ срещу апартамент № **** е посочено
името на ответницата, а на същия ред е положен и подпис за нея, който не е
оспорен в производството пред СРС.
От съвкупната преценка на гореописания доказателствен материал
настоящият състав достига до извод, че ответницата е имала качеството на
потребител на топлинна енергия през процесния период и за имота, описан в
исковата молба.
Поради изложеното именно ответницата е задължено лице за
заплащането на стойността на доставяната до жилището топлинна енергия
при доказана реална доставка на същата.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като
всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От събраните по делото доказателства се установява, че сградата, в
която се намира процесният имот е топлоснабдена. Установява се от
представените протоколи от общо събрание /л. 19-22/, че на проведено на
16.09.2002 г. общо събрание на етажните собственици е взето решение да
бъде сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение с "Н
Инженеринг" ООД, какъвто е представен по делото – договор от 18.08.2002 г.
/л. 17-18/, както и че през исковия период "Н Инженеринг" ООД е
осъществявало дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост, в която се намира описания в исковата молба
апартамент и е съставяло изравнителните сметки след края на всеки
отоплителен сезон, в която връзка са приети индивидуални справки за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., както и
документи за годишен отчет на измервателните уреди /л. 130-133/.
Относно количеството и цената на топлинната енергия е изслушано и
прието заключение на съдебно – техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от
4
страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено и в пълнота
отговарящо на поставените задачи.
От заключението настоящата инстанция приема, че за процесния
период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща
процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, е измервано и
отчитано от общ топломер. Технологичните разходи в абонатната станция са
отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били
за сметка на ищеца. Дяловото разпределение е осъществявано от "Нелба"
ЕАД. За процесния период за имота е начислена топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация. За процесния период е осигурен достъп до имота за
отчет на уредите за дялово разпределение. В имота е имало три отоплителни
тела, с монтирани разпределители на ТЕ, както и 1 брой щранг лира без уред
за дялово разпределение. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от
отоплителни тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен
разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем
обем 144 м3 – 1164, 139 кВтч. За имота е изчислена и начислена ТЕ за
подгряване на вода за БГВ, като е използван отчет на 1 брой топъл водомер.
За периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. е осигурен достъп до имота за отчет на
уредите за дялово разпределение. Според вещото лице дяловото
разпределение за процесния период е извършено съобразно нормативната
уредба. След извършеното изравняване вещото лице е посочило, че
стойността на ТЕ за процесния период възлиза на 861,33 лв. Вещото лице е
подчертало, че тази сума не включва предишни неплатени и просрочени суми
извън периода, както и лихви по тях. Ищецът при начисляване на сумите по
фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи през процесния
период. Посочено е, че общият топломер е преминавал метрологични
проверки на 26.07.2018 г. и на 03.03.2022 г., като не са констатирани
отклонения.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза (ССчЕ),
неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно изготвена и
неопровергана от други доказателства по делото, се установява, че няма
данни за извършени плащания на сумите, предмет на процеса. Общата
стойност на изравнителните сметки за процесния период е в размер на -976,68
лв. и представлява разлика за възстановяване, която сума е приспадната от
първоначалното задължение на абоната за процесния период. Стойността на
потребената ТЕ за процесния период, с включени изравнителни сметки за
същия период е в размер на 759,66 лв., а законната лихва за забава е в размер
на 144,53 лв., изчислена за периода от момента на изпадане в забава до
19.10.2022 г. Има и неплатени месечни такси за дялово разпределение за
процесния период на обща стойност 18,62 лв., за което е начислена и законна
лихва за забава в размер на 3,12 лв. за периода, посочен в исковата молба.
Настоящият съдебен състав приема, че от СТЕ се доказва, че през
исковия период до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 861,35 лв.
Тази енергия е начислена при условията на установения по делото осигурен
достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение (за което са
представени доказателства от третото лице - помагач).
В заключението на СТЕ е посочено, че стойностите на топлинната
енергия са изчислени на база действащите цени, както и че изчисленията са
5
направени при спазване на нормативната уредба. Вещото лице е работило не
само по представените от ищеца доказателства, но и въз основа на
допълнително изискани от топлофикационния район и от фирмата,
извършваща услугата дялово разпределение на топлинна енергия, като няма
данни, които да внасят съмнение в извода на експерта. Установено е, че
общият топломер е преминавал периодични проверки и не са констатирани
отклонения, т. е. съдът приема, че същият е бил годно измервателно средство
на постъпилата в абонатната станция топлинна енергия. Ето защо съдът
приема иска за главница за топлинна енергия за основателен до сумата от
861,35 лв.
Ответницата, в срока по чл. 131 ГПК, е направила възражение за
погасяване на вземанията по давност, по което съдът приема следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е
уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД от 2016 г.,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй
като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на исковата
молба – 04.11.2022 г., от която дата давността е прекъсната, като в периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. срокът на погасителната давност е спрял да тече
на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 28.08.2019 г. (с
прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност.
В случая това са вземанията за периода м. 05.2019 г. - м. 06.2019 г.
включително, тъй като вземането за м. 07.2019 г. е станало изискуемо на
15.09.2019 г., или непогасени са вземанията за периода м. 07. 2019 г. – м. 04.
2021 г. Въз основа на приложените по делото документи и данните от СТЕ,
включително отговорите на вещото лице на въпросите, формулирани от съда
при изслушването на заключението (за определяне размера на непогасените
по давност вземания съдът кредитира заключението на СТЕ, а не на ССчЕ в
тази част, тъй като вещото лице по техническата експертиза не е работило
само по документи, представени от ищеца, а е направило и собствени
изчисления на дължимата цена на топлинна енергия), съдът приема, че
непогасена по давност е сумата от общо 798,39 лв. за периода 01.07.2019 г. –
6
30.04.2021 г.
Тъй като ищецът претендира вземане в по-нисък размер, а именно
759,66 лв., а съдът е обвързан от диспозитивното начало, претенцията следва
да се уважи до посочения в исковата молба размер, при липса на данни за
извършено плащане.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата
следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба
– 04.11.2022 г. до окончателното плащане.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в
която се намира жилището на ответницата, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. От събраните в хода на производството
доказателства е установено, че услугата е извършвана през процесния период
от "Н " ЕАД. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според тези условия редът и
начинът на заплащане на услугата "дялово разпределение" се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение. Според чл. 22 ОУ услугата "дялово разпределение" се
заплаща на продавача – "Топлофикация София" ЕАД, от което следва, че
именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е
установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на
същата е дължима на ищеца.
Ето защо и този иск е доказан по основание и по размер за сумата от
18,62 лв., която се доказва от експертните заключения. Началната дата, за
която се претендира цена на услуга за дялово разпределение е м. 10.2019 г.,
поради което няма вземания, които да са погасени по давност и искът е
основателен в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на подаване
исковата молба – 04.11.2022 г. до окончателното плащане.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с
Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал.
3, вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. започва да се
начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. Предвижда се лихва да се дължи
след установяване окончателния размер на задължението, с оглед което и
след настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в
7
размер на законната лихва.
Следователно, задълженията за заплащане стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на потребителя
в забава не е обусловено от отправяне на покана от страна на кредитора или
от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството.
Лихва за забава се дължи само върху непогасената по давност главница
– чл. 119 ЗЗД.
Съдът прие, че дължимата главница за топлинна енергия е в размер на
759,66 лв. за периода м. 07. 2019 г. – м. 04. 2021 г. За вземанията за м. 07.
2019 г. – м. 04.2020 г. лихва се дължи от 15.09.2020 г. до 19.10.2022 г., а за
вземанията за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2021 г. лихва се дължи от
15.09.2021 г. до 19.10.2022 г.
Съобразявайки момента на изпадане в забава за заплащане на
задължението по всяка от изравнителните сметки и ССчЕ съдът приема, че
искът за лихва за забава е основателен за сумата от 144,43 лв., но тъй като
ищецът претендира вземане в по-нисък размер, а именно 144,41 лв., то искът
следва да бъде уважен до размера, посочен в исковата молба при липса на
данни за извършено плащане.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща исковата молба, поради
което акцесорната претенция за сумата от 5,21 лв. е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за
двете страни съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от
исковете.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 1160 лв., както следва: 60
лв. държавна такса, 600 лв. - депозити за експертизи, 400 лв. - депозит за
особен представител и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете, ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 1154,74лв.
От страна на ответницата не се претендират разноски, поради което
съдът не присъжда такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. З. Т, ЕГН ********** с адрес: гр. София, жк „М 1“, бл. 71,
вх. 2, ет. 14, ап. ****, да заплати на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК
8
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. "Я" № 23Б, по
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 759,66 лв. - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в топлоснабден имот - апартамент № ****, аб. № *******,
находящ се в гр. С, ж.к. "М", бл. 71, вх. 2, ет. 14, за периода 01.07.2019 г.
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 04.11.2022 г. до окончателното
плащане на главницата; сумата от 18,62 лв. - цена на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода 01.10.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 04.11.2022 г. до окончателното
плащане на главницата; сумата от 144,41 лв. – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия, начислена за периода 15.09.2020 г. –
19.10.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Т.С." ЕАД, срещу Р. З. Т, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, за осъждане на Р. З. Т да заплати
на "Т.С." ЕАД цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот - апартамент № ****, аб. № *******, находящ се в гр. С,
ж.к. "М", бл. 71, вх. 2, ет. 14, за периода 01.05.2019 г. 30.06.2021 г., като
погасен по давност, и
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Топлофикация София" ЕАД, срещу Р. З.
Т, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на Р. З. Т да заплати
на "Топлофикация София" ЕАД сумата от 5,21 лв. - мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г. – 19.10.2022 г. върху цената на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. З. Т, ЕГН ********** с адрес: гр. София, жк „М 1“, бл. 71,
вх. 2, ет. 14, ап. ****, да заплати на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. "Я" № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 1154,74 лв. - разноски по делото
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач "Н"
ЕАД, ЕИК *********, на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9